Винаги в нас има впечатление от желанието и впечатление от светлината (решимо дe-авиют и решимо дe-итлабшут), които не съответстват едно на друго (А/Б).

Т.е. ние усещаме, че можем да получим по-голяма светлина, отколкото ние сега побираме. И точно това му е хубавото!

От тук произлизат всички наши свойства: завист, честолюбие, стремеж към властта и славата.

Ако аз – това е клетка, чувстваща желание към нещо определено (А), то аз виждам около себе си само онова, което се отнася към „А”!

Но ако има у мен още някакво допълнително дадено „Б”, то аз виждам вече нещо, което се отнася към „Б”.

Различието между решимото (запис на данните) на желанието и светлината на наслаждението, ми дава възможност да видя „тревата на съседа”, която винаги ми се струва по-зелена.

Т.е. аз съм способен да завиждам, повече да разбирам, да сравнявам себе си с другите – да узная, че има такива, които са по-големи от мен! Да узная, че съществуват други стъпала – това вече е свойство на човека.

Това несъответствие ни тика към развитие. В решимото на неживото, на растителното и животинското ниво – няма такова несъответствие.

То го има само в човека – благодарение на неговата особена духовна форма.

От урока по статия „Въведение в науката кабала”, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →