„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →