В мирозданието няма нищо ново. Творецът е неизменен. Всичко е било изначално направено и завършено, и в нищо няма недостатък.

В такъв случай, какво трябва да добавим ние, да допълним в творението?

В Тора е казано, че след като сътворил света, Бог погледнал, видял и казал: „Много е добре”. Нима преди това, Той не е видял и не е знаел това? Нима, едва след като е завършил действието се е убедил, че всичко се е получило добре? Защо мъдреците ни разказват за това с такива думи?

В света действа само една Сила – Творецът. Ние не говорим за онова, което е било преди сътворяването на света, защото сами постигаме реалността от страна на творението. Никога не можем да постигнем това, което предшества неговото битие.

Ние действаме според принципа: „по Твоите действия ще Те познаем”, „всеки отрича съгласно своя недостатък”. Разкривайки Твореца (Боре), винаги стигаме до Него чрез собствените си свойства, което се нарича: „ела и виж” (бо-ре).

А това означава, че става дума не за разкриването на някаква сила сама по себе си, а за творението, което разкрива тази сила в себе си.

С тази цел, на творението трябва да се придаде усещане и разбиране за това, какво представлява самото то, къде се намира, кой го е породил, сътворил, а също и други детайли на възприятието, отразяващи неговия статут. И затова, докато не разкрие цялото благо на Твореца, творението преживява промени.

Всички тези промени произтичат от края на действието, който се крие в първоначалния замисъл. Творецът, изначално желае творението да стане подобно на Него и да пребивава в най-доброто състояние. Тази начална за Твореца точка, трябва да стане крайна точка за творението. И когато двете са споени заедно, оттук всичко се развива и открива – по отношение на творението.

От Твореца изхожда само пълно милосърдие, всички процеси произтичат от Неговата абсолютна любов. Той вече усеща творението в крайното му състояние. Но в самото творение, всички стъпала, сили и постижения трябва да се развиват последователно. За него е необходимо да премине през различни противоположни състояния, за да познае Твореца и себе си.

Към крайната точка на равенство и единство с Твореца, творението трябва да прибави своето Аз, което ще участва пълноценно в съвършеното състояние.

Ето защо е казано, че крайното състояние се различава „620 пъти” от началното. Защото творението внася в него цялото си желание, разбиране, осъзнаване, всички свои чувства и усещания. И тогава, то става пълноправен партньор, който е подобен на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За да съединя две точки в света, аз трябва да ги видя и да прекарам линия между тях. Как мога да съединя две души с помощта на текста на „Зоар“?

Отговор: Аз не знам какво представлява моята душа, а камо ли другите души. И никога няма да узная. Но единственото, което ми е необходимо, е да развия към тях отношение, наречено „отдаване”. И не повече от това.

Кой съм аз – това ми е неизвестно. Кой е той – също не зная. Знам само, че го обичам. И това е достатъчно. Това означава, че постигам силата на Твореца, царуваща между мен и ближния. Моето прекрасно отношение към ближния е любов, симпатия, откритост – това е силата на Твореца, силата на отдаването. Само Творецът е всеобхватен, а аз ставам част от него.

А кой е всеки от нас – това не знаем. Това ще се разкрие впоследствие. Аз съм длъжен да приема условията в степента, в която те се разкриват – кой съм аз и кой е другият. Но цялото си внимание аз трябва да обърна върху отношенията, а не да се задълбочавам в това кой съм,  кой е онзи, който сега трябва да положи усилия в любовта към другия.

Но в степента, в която аз се старая да доведа себе си до любовта и отдаването, аз повече опознавам и себе си, и него. Но опознавам само в случай, че свързвам себе си и неговата любов. Тогава ще се разкрие и моята душа, и неговата. Само тогава!

Затова трябва да се обръща внимание само върху отношението към ближния и на онази точка, където, създавайки това отношение, аз мога да вложа своите усилия, своето желание, за да се разкрие това.

Как създавам това желание, как го достигам? Как го привеждам в действие? – В групата, където влияя на своите другари, и те на мен. Аз трябва да усетя собствената си нищожност и да получа от тях величието на целта – за да се случи това и между нас да се разкрие Творецът.

Така аз все повече и повече разкривам тази точка – мъничко острие, върху което аз само лекичко натискам, със силата само на един грам – и избухва светлина във всички светове.

За какво е направено всичко това? За да опозная целия този лабиринт и, провирайки се през него, да постигна цялата програмата на творението, сдобил се с цялото знание и постижение.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 12.01.2011

[32623]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Баал а-Сулам „Кабала и философия”: Докато Цар Соломон (Шломо) не пристигнал в Йерусалим, не могъл да измести от своя трон Ашмадая, представящ себе си за цар Соломон (Шломо).

По същия начин, мъдреците на кабала гледат на философската теология и се оплакват от това, че са похитили горната обвивка на тяхната наука, която е била придобита от Платон и неговите гръцки предшественици при изучаването на книгите на пророците на Израел.

Те откраднали основните положения на мъдростта на Израел и я облекли в дрехи, които не им принадлежат. И до днешния ден, философската теология тържествено седяла на трона на кабала, наследявайки нейното място.

Гръцките философи се учили от пророците – кабала била открита за всички още от времената на Авраам. Но от друга страна, те не могли да се издигнат до висотата на духовното разкриване, защото това изисквало огромни усилия и затова взели само външната част на тази наука – не заради поправянето на човека, а само заради знанието.

Първият признак, по който може да бъде определен кабалиста е да се види чий ученик се явява. Не е възможно да получи духовно постижение, ако не е бил предан, близък ученик на истински кабалист

Макар това, че е бил ученик на известен кабалист, все още да не гарантира духовен успех, но в крайна сметка е първото необходимо условие, за да го постигне.

Вторият признак на кабалиста е, че методиката, която предлага трябва да бъде насочена само към поправянето на човешкия егоизъм.

Защото именно това го отличава от древногръцките философи (религии, вярвания, духовни методики и пр.), които откраднали външната обвивка от методиката кабала (разказите за висшите светове, за бъдещия свят, за наградата и наказанието и пр.) и започнали да я прилагат и развиват егоистично, не заради поправянето на природата на човека, а за да го манипулират.

Това са двата основни признака по които веднага може да бъде различен кабалиста от онзи, който не е кабалист.

И не само философията, а въобще всички методики, включително научните, с помощта на които човекът смята да поправи света и да постигне по-добър, поправен и повече или по-малко сносен живот, в крайна сметка демонстрират своята измамност.

Лъжата може да се намира не в самите научни изводи, а в твърдението, че чрез тези методи може да бъде поправен светът и те да донесат щастие на човека. И докато това, с цялата си очевидност, не се открие на обикновените хора, в които не се е разкрил особеният стремеж към духовното („точката в сърцето”), те няма да могат сериозно да погледнат към кабала.

И така, кабалист може да бъде само онзи, който се е учил при признат кабалист. И този, който предлага методика за поправяне на егоизма, а не всевъзможни „чудеса” или физически действия, за сметка на които хората уж получават награда или наказание свише. Тоест това не са религии или вярвания, философия или теология, и дори не са естествените науки на нашия свят, а методика за поправяне на нашия егоизъм, за постигането на единение и любов.

И като условие за разкриването на тази методика е необходимо човечеството вече да се е убедило в несъстоятелността на всички останали методики насочени към неговото спасение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 11.01.2011

[32536]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва „да вярва”. Какво означава това?

Отговор: Преди всичко има понятие: „вяра на мъдреците”. Става дума за кабалисти, които са изминали пътя и са ни оставили методика.

Те ни я обясняват много логично и по същество, но на нас ни се налага все пак да вярваме на техните думи. Наистина, в нас има точка в сърцето и ние сме съгласни с тях – и освен това тук има място за вяра: аз се доверявам на разбирането на висшия, който вече е придобил опит.

След реален, практически анализ в мен независимо от това остава „слабина”, нещо не очевидно и аз просто следвам висшия. Аз сякаш хващам за ръка по-старшия и вървя след него. Баал а-Сулам обяснява, че трябва да намерим учител и да се „прилепим” за него, за да може по действията, които той препоръчва да се постарая да го позная отвътре.

Тази вяра е нужна. Така детето вярва на възрастния. При това на вяра ти приемаш само препоръчаното от тях действие – и благодарение на тази малка, кратка крачка виждаш, че той е прав.

Това не е сляпа вяра – всеки път ти скланяш глава, за да се възползваш от неговата глава, да се повдигнеш малко и веднага да се убедиш в неговата правота. Въобще това е не толкова вяра, колкото обучение, упражнения, които се поддават на незабавна проверка.

А като цяло, понятието „вяра” в кабала означава сила на отдаване, докато „знание” е силата на получаване. С помощта на тези две сили ние се придвижваме напред.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2011

[32599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да насторя своето отношение, за да го насоча към целта?

Отговор: По принцип: „Израел, Тора и Творецът са едно”. „Творецът” – това е коренът, към който ние се стремим. „Тора” – това са всичките средства, които ни помагат по пътя: учител, книги, група, учебни занимания. А „Израел” – това е точката в сърцето, началното духовно желание.

Въпрос: Какво трябва да бъде неизвестно и какво трябва да бъде разкрито за мен в това уравнение, за да го реша?

Отговор: Ти трябва да си представиш поправеното състояние. В него всички ние сме съединени по такъв начин, че всеки усеща не себе си, а цялото. За това е казано: „цялото и частното са равни”.

В нашата общност цари обща сила на любов и отдаване, еднакво напълваща всички и тя се нарича „Творец” или „Природа”. Ето какво ти трябва да видиш в качеството на крайната цел. Такава картина, като резултат, трябва да достигнем.

За това и изясняваме понятието група. Групата в същността си е такава система, в която ние събуждаме тази сила, вече заложена вътре, но засега не усещана. Ние трябва да разкрием тази сила, която напълва, укрепва, проявява и поправя групата – силата, наричана „Творец”, скритата светлина, таяща се в нашето единство.

В нашия свят, като се стремим да израснем, всъщност, откриваме същата тази сила. Защото имаме такава насока само че на материално ниво.

„Творец” – това е обща сила, обединяваща всички части на творението.

Въпрос: И все пак в това уравнение са твърде много неизвестните…

Отговор: Необходимо е да опитвате, да се стараете отново и отново. Така ти събуждаш нови усещания. Друга възможност няма.

От урок по статия на Рабаш, 11.01.2011

[32484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да увеличим силата на преодоляване при разкриването на по-голямо егоистично желание?

Отговор: Всички свойства на човек, без значение как му се струват, от най-добрите до най-лошите, се разкриват в рамките на общата система от души, които напредват към съединяване според програмата на творението. Затова не можем да припишем на човек никое от личните му проявления. Като зъбно колелце или като интегрална част на система, той трябва да разкрие в себе си определен набор от склонности, желания и състояния.

Независимо какво се случа в човек, той не трябва да прави никакви разчети, базирани на това. В крайна сметка, той не определя   какво да му се случва, защото е определено от общата система, която преминава през различни състояния. Затова спри да се тревожиш за сегашното състояние, защото нищо не можеш да направиш. То е изтъкано от хиляди фактори, които са извън теб. А що се отнася до бъдещото състояние – също няма смисъл да мислиш за него, защото  не зависи от теб, а е определено от нуждите на системата, която трябва да направи крачка напред.

По същество, единственото нещо, за което трябва да мисля, е как да направя тази крачка. Какво в тази крачка зависи от мен? Тя също се състои от неща, които не аз осъществявам, а висшата сила, и които не са открити от мен, а от висшата светлина. Човек преминава през анализи и достига момент, в който наистина може да реализира себе си. Тогава вижда много ясно и точно действие като натискане на бутон.

Това е задачата на човека: във всеки момент да разграничава единственото действие, което зависи от него и да го реализира. Докато прави този анализ, той разграничава и много други неща и в резултат, натискайки бутона, задейства системата и започва да я възприема, да я приема и да става част от нея.

С други думи, човек започва да постига системата като цяло. Затова той не е опитна мишка, която намира хранилката в лабиринт. Напротив, полагайки усилия в различни състояния, постига условията, причините и същността на това, какво се случва.

Когато достигне бутона, той несъмнено ще го натисне. Но цялото действие тук е в анализа; това е истинската придобивка.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2011

[32602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Цялата ни работа се свежда до много тънка линия. Ние трябва да напредваме само по тази линия, защото иначе най-малкото отклонение ще ни отведе накрая много далече от целта.

Тази линия е описа с формулата: „Исраел, Тора и Творецът са едно”. Целта, тоест Творецът трябва изначално да бъде поставена още от първата стъпка. Но какво е Творецът като цел?

Това е наслаждение от отдаване на Него. Колкото повече енергия и усилия трябва да положим, за да доставим удоволствие на любимия, толкова повече се наслаждаваме. Наслаждението от отдаване е оценено от усилията, които полагате, за да придобиете нужното удоволствие и да го предаде на своя любим.

Тази цел се нарича „хляб на милостта” или „съвършена вяра”. Относно нея ние можем да оценим „египтяните” в себе си и „Исраел” в себе си. Ние все по-точно различаваме желанието да разкрием Твореца, за да Му дадем наслаждение и за да се насладим от това. Това означава, че ние трябва да придобием любов към Него, защото без любов е невъзможно да се насладим от това, да отдаваме на някого.

Затова аз трябва първоначално да различа целта, нейната причина, и способа за реализация, в зависимост от съсъдите и светлините. Как мога да я осъществя сега без да сгреша? С помощта на какъв уред аз мога да насоча себе си?

От какво оръжие трябва да изстрелям своя снаряд, за да попадне той в целта, която аз не виждам? Каква цев има това оръжие? Какво представлява снарядът? Кой съм аз и с какви желания осъществявам това?

Така в настоящото състояние ние по необходимост се озоваваме с някакъв уред, който може да ни послужи за тренажор, експериментална стойка, устройство, на което можем да извършим пълноценен опит. Ние не просто ще се упражняваме, за да се насочим, но със сигурност ще знаем, че нашите усилия достигат целта, въпреки че тя е недостъпна за нашите очи.

Това устройство е групата. Човекът поставя крайната цел в първоначалния план и се отнася към приятелите, групата и работата като към Твореца. Поставяйки групата на мястото на Твореца, той настройва себе си, полага усилия в нея и тя остава пред очите му.

Тогава той може да бъде сигурен, че зад това устройство, зад това „огнестрелно оръжие”, съществува целта, Творецът. Тенденцията, намерението и отношението към групата довеждат работата на човека до Твореца.

Затова ние имаме всички възможности за изграждането на малко или голямо човешко общество, така че обеднявайки се в любов към ближния, както към самия себе си, ние ще постигнем любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011
[32491]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако ние напредваме само благодарение на обкръжението, то кога нашият избор ще се прояви от алтруистичното ни намерение, лишма?

Отговор: Ние трябва да постигнем съвършенство, а то съдържа два параметъра:

1. От една страна, аз съм независим и равен на Твореца във всичко.

2. От друга страна, аз съм подобен на Него във всичко.

В този случай аз съм независим и съвършен.

Излиза, че тази независимост и това съвършенство трябва да се обединят и да ме доведат до крайното състояние. Но как могат независимостта и подобието да съществуват заедно? Как мога да постигна съвършенство чрез издигане на тези две свойства, които са противоположни едно на друго?

Затова Творецът трябва да добави трети фактор към вече съществуващите (Той и аз). Този трети фактор ще бъде мястото на нашата среща, мястото на разкритието. Там аз ще разкрия своята независимост и Твореца, противоположен на себе си.

Необходимо е да създадем „територия”, в която ние ще може да бъдем партньори, противоположни, но равни и обединени. Тази територия се нарича общата душа, Шхина, Малхут. След разбиването, ние и Творецът се намираме извън границите на общата душа и сега трябва да се срещнем там. Ние правим това до степента, до която можем да участваме в този процес и да се разкриваме един друг.

Затова творението е било разбито. Разбило се е на множество различни части, които представляват степента на независимост на творението, т.е. неговото отделяне и откъсване от Твореца.

Ние трябва да използваме тази ситуация и затова Баал а-Сулам пише, че трябва да съхраним уникалността на всеки. В края на краищата, тя никога не ще се повтори в някого другиго. Всеки човек трябва да бъде независим и особен.

Но от друга страна, ние трябва да дадем на всеки човек възможността и помощта да достигне до подобие на формата с Твореца. Имено посредством своята уникалност, притежавайки неповторимото съчетание на свойства и желания, човек ги развива, за да ги насочи към отдаване. Така той достига до подобие с Твореца.

Това подобие се осъществява чрез обединение с другите. Защо не е чрез обединение с Твореца? Това е така, за да може да се съхрани независимостта. Когато човек работи пред Твореца, той анулира себе си, а в отношението с групата, той може да играе решаваща роля, подобно на Твореца.

Мястото на нашата среща е територията на групата, която е била изкуствено създадена и разделена на части. Ние се събираме там в средната линия и се обединяваме. Там осъществяваме Зивуг на АВАЯ и Елоким – съчетанието на съд и милосърдие.

Но ако човек не мисли за тези три елемента: той и Творецът, обединение с групата, тогава той неправилно си представя реализацията на целта на творението, която го чака.

От  урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кога започналият да се обучава човек вече може да каже, че поне малко работи с желанията си?

Отговор: Когато той започне да преминава през „подеми” и „падения”. От тези състояния започваме да учим  доколко сме зависими от вътрешните си изменения. И това е само началото, така отгоре си играят с теб, но засега в плоскостта на този свят.

Но когато започнат да те прехвърлят от свят в свят, ту повдигайки те, ту хвърляйки те надолу, тогава ще почувстваш колко е непостоянно всичко.

Представи си, че съвсем малко ти се променят сетивата и очите ти видят света в спектъра на рентгеновите лъчи, а вместо уши имаше локатори. Какъв свят ще почувстваш? Ти би полудял от изобилието на прииждащата информация, от различните диапазони на вълните, чувайки как разговарят и там, и тук, и във всички места едновременно, на хиляди километри от теб. Ти би виждал през стените всичко, което се случва.

И затова мозъкът и нервната система също трябва да са съответно развити, за да преработват такъв поток от информация. Бихме били съвсем други същества – дори ако само малко се разшири диапазонът на нашето възприятие в този свят.

А тук става дума за свойства, които сега в нас въобще няма, за принципно различен подход.

Или си представи, че си започнал да усещаш чувствата на другите хора, въплътявайки се като призрачен дух вътре ту в един, ту в друг, ту в трети…

От урока по статията „Характерните особености на науката кабала“, 12.01.2011

[32648]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

За да изграждам духовните стъпала, ми е нужно всеки път да добавям материал от желание. Височината на всяко ново стъпало съответства на тежестта на моето текущо състояние, в което се проявява злото на егоизма.

Така става във всички състояния по духовния път: за да ме издигнат, ми добавят его – и тогава аз усещам злото.

След това, с помощта на обкръжението, аз осъзнавам злото, постепенно усвоявам  факта, че то идва не случайно. След това се старая да го отнеса към целта: то идва от Твореца, който е добър, и е предназначено за мое благо. След това аз започвам да свързвам своето състояние с отдаването – издигам отдаването над получаването.

А след това постепенно изграждам от това зло вектор, отношение. Над получаващото желание аз възнасям важността на отдаването и се издигам на следващото стъпало.

На новото стъпало се намирам само един миг, след което всичко изчезва. И ако в този миг аз не намеря в себе си следващото получаващо желание, то незабавно ще се окажа в падение. Най-груб, но верен пример е сексуалното удоволствие. В момента, в който завърши, аз съм съвършено опустошен и ми е необходимо да сложа началото на нещо ново.

И затова, с издигането на толкова желаната степен на любовта и отдаването, аз незабавно трябва да разкрия ново егоистично желание. То трябва да се разкрие заради подема на следващото стъпало. Това желание вече е заложено в мен във вид на решимот и аз трябва само да ги накарам да проработят. В противен случай те ще се разкрият след продължително време, примерно, след няколко месеца.

Но сега вече аз ги търся в мрака. Защото отсъствието на промени за мен – това е „нощ”. Даже най-хубавото състояние се обръща в нощ, ако то не се обновява. Затова ние трябва постоянно да изпреварваме събитията – не просто да поддържаме скоростта, а да ускоряваме.

И ето, аз търся своето ново, още по-голямо егоистично желание. Не „го изсмуквам от пръстите си”, а именно търся. И когато намеря, повтарям същите етапи на работа.

Така работя над „невестата”, докато, поправяйки я напълно, не идвам при „трапезата на жениха”. Методиката е проста: аз издигам отдаването над получаването, работейки с вяра над знанието.

Всяка ново стъпало „разваля” предходното, превръщайки вярата в егоизъм и отново започвам издигането. При това на мен ми се струва, че съм изгубил всичко, което съм постигнал, но всъщност аз поправям нова порция егоизъм – на принципа на прехода между стъпалата: „Кетер на нисшия става Малхут на висшия”.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→