Говорейки за отношението на Твореца към нас, използваме нашия лексикон: „съжалява”, „сърди се” и т.н. Разбира се, всичко това съществува само по отношение на нас.

Не се удостояваме с никакви изменения от Твореца. Но в зависимост от това, как самите ние се променяме спрямо безусловния, неизменния, непрекъснато действащ закон „Добър и Творящ добро”, се удостояваме с ответната реакция.

Бих могъл предварително да знам каква ще бъде тази реакция, ако бях запознат с всички съставни, намиращи се в моето желание, вътре в цялата система и нейните условия. Разбира се, това е проблемът – да знаем всичко. Но що се отнася до нас, Творецът не се променя. Силата, напълваща цялата природа и поддържаща съществуването на цялото творение, винаги се отнася към нас като Добра и Творяща добро, с абсолютна любов, и от Нейна страна, в това отношение няма никакви изменения.

Самите ние предизвикваме всички ответни реакции, съгласно това, доколко се променяме спрямо този закон, доколко вече трябва да бъдем развити и подобни на него, и доколко сме неспособни или способни да го направим. Това зависи също и от нашето общо влияние – от влиянието на всеки човек върху всички, както и на всички върху всеки. Именно него разкриваме сега в нашия глобален свят.

Казваме обаче, че Творецът се отнася към нас добре или зле, понякога така, понякога по друг начин, че има добри и лоши времена, празници и т. н.

Няма нищо такова. Всичко се определя от това, как постига човекът. Ако не съм работил, то за мен няма да настъпи състоянието на поправяне, защото не съм постигнал това стъпало.

Но защо, при всички случаи времената се сменят, ако не се променям? Защото съм свързан с всички останали системи, с другите души и всички трябва да напредват. Затова решимот (информационните гени) се разкриват през цялото време. Ако ги реализираме правилно, тогава усещаме доброто,  ако не – те се реализират по пътя на страданието и усещаме злото. Но се пробуждат решимот, а светлината, въздействаща върху тях, е постоянна.

И светлината, която наричаме „светлина, връщаща към източника”, „обкръжаваща светлина” – също не се променя. Намираме се в същата неизменна система. Но аз се стремя към светлината и тя ми въздейства в зависимост от силата на моя стремеж. А ако не се стремя – тя не действа. Няма нищо, което да се променя извън моето желание. И само спрямо това желание, усещам проявяването на измененията.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[32709]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Цялата природа: нежива, растителна, животинска, хората се съединява в една висша сила, даваща живот и управляваща всичко.

Ние всички съществуваме в нейния единен замисъл. Именно затова нашият свят е глобален, всички негови части са свързани, защото на всички действа една сила, и ние всички се съединяваме помежду си чрез нея.

Всички събития, ставащи в съвършено изолирани една от друга части на земното кълбо, са свързани чрез общата сила на природата.

Няма пряка връзка и затова не можем да я разкрием, защото виждаме само следствия, проявления на всеобщата връзка на всички части на мирозданието. А самата връзка се осъществява чрез тази една висша сила – единствената, която ни управлява. И затова да разберем света е възможно само като разкрием тази единна, управляваща сила.

Както в тялото има един мозък, към който се присъединяват всички органи, ръце, крака – всичко е съединено с мозъка и се управлява оттам. Така и ние всички сме съединени с една висша сила, съществуваща в природата, мъдра, внимателна и управляваща всичко, която се нарича ”Самия” Творец.

Ако не би била тази висша сила, нас нищо не би ни свързвало един с друг. Сега ако тази сила се спуска към нас и се приближава, то ние започваме да усещаме себе си „свързани” по неволя между себе си и с нея. Ние усещаме не самата сила, а последствията на нейното приближаване – все по-голямата ни зависимост от всички и от природата.

За нас това е проблем, ние не искаме да сме свързани. Струва ни се, че в материалния прогрес, ние намираме независимост от природата – в своя дом, с храната в хладилника, с подгряването на храната в микровълновата фурна, с изкуствения климат, с интернет-връзката с целия свят, ние усещаме себе си напълно защитени от природата.

Но всички усещаме пълната голяма зависимост от природата – защото тя/Творецът се приближава към нас. Ако осъзнаем важността на Неговото приближаване, на разкриването, за да се приближим сами към Него, ние ще можем да се отнесем към сближаването между хората като към средството да се приближим към Твореца. Обърни средството в цел, а целта в средство!

Сега когато Творецът се приближава, на нас ни е лошо. Така, хайде да направим обратното! От Неговото приближаване ние чувстваме, че насилствено ни сближават един с друг. Но хайде сами до такава степен да се сближим, за да се спусне Той право вътре в нас и да ни напълни!

От урок по статията ”Характер на науката кабала”, 13.01.2011

[32736]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Съществува триъгълник, в основата на който се намираме ние, всички 7 милиарда. Колкото по-близки ставаме, толкова повече се разкрива Творецът. И всичко зависи от това съответстваме ли Му или не.

Ние можем да го отблъскваме – с факта, че отблъскваме всички останали. В степента, в която отблъсквам другите хора, аз отблъсквам Твореца и Го усещам като зло, страдание. В степента, в която пожелая да се сближа с другите, за да бъдем всички заедно – аз започвам да усещам идващото от Него добро.

Аз не мога да повлияя директно на самия Творец! Защото Той се крие от мен и аз не мога да достигна до Него, да Го хвана, да го доведа при себе си и да го заставя. Всичко, което мога, е да действам в моята област, долу в ниското. И ако ние долу действаме заедно, то в тази степен влияем и на Него. В това се състои и кабала: да работим между себе си, да се сближим един с друг и в степента на нашия успех да се приближим към Твореца.

Творецът – това е постоянна сила на доброто, която не се променя, както е казано: „Аз името Си АВАЯ не съм променял”. Това е силата на природата, която има неизменно желание и мисъл. Това е все едно постоянната област на паметта в компютъра (ROM), която ние не можем да променим. Тя е присъединена към нас и автоматично ни влияе в степента, в която ние влияем на останалите.

Всички ние влияем един на друг – а съответно на това висшата сила влияе на нас, абсолютно не изменяйки самата себе си.

Може също да се каже, че Той вече се намира между нас, а ние, приближавайки се и съединявайки се един с друг, Го заставяме да се разкрие, т.е. приближаваме Го към себе си. А отдалечавайки се един от друг, ние Го отблъскваме и не Му позволяваме да се разкрие.

Колкото по-близка ни става тази сила, толкова по-добре се чувстваме, защото това е силата на доброто. Колкото по-силно се отблъскваме един друг, в същата степен отблъскваме Твореца и толкова по-ужасно се чувстваме – защото сме отблъснали източника на доброто и благото. Това е много прост механизъм.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 13.01.2011

[32732]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

В творението се разкриват сили, които са противоположни на Твореца. То постига и усеща всичко чрез противоположностите. За това е казано: „преимуществото на светлината се познава от тъмнината”.

Творението добавя, поставя себе си пред разкриващите се в него сили и преминава 125 степени или състояния по пътя към Твореца.

Целият този процес осъществява Висшата сила, Творецът. И така постепенно по степените на подем творението постига това, че силата на съдене, сблъсък и противопоставяне са му дадени, за да придобие независимост и да осъзнае изначалната точка. Когато творението прибавя към нея всички свои свойства, тази точка се разраства 620 пъти и в същото време става точката на единство и сливане с Твореца.

По пътя към това творението разкрива, че то се различава от Твореца. Силите на Твореца му изглеждат противоположни, осъдителни. А после то открива, че всички тези състояния произтичат от милосърдие, за да усети то съвършенството в своята независимост. Оказва се, че всички обратни състояния, всяко егоистично желание, въставащо срещу Твореца, срещу силата на отдаване е необходимо само правилно да се използват.

Тогава творението вижда как съдът се превръща в милосърдие и осъзнава, че от страна на Твореца никога не е имало нито една помисъл, нито едно действие освен абсолютната любов.

От урок по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32609]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Разкриването на злото в човек ще направи ли достигането на любовта към другите по-трудно?

Отговор: Но точно това разкривате: злото по отношение на любовта и съединяването с другите. Цялото останало зло принадлежи на животинско ниво.

Например, има кучета, които хапят, и има хубави, сладки кучета, които са домашни любимци. Животните също имат различни характери. Но ние не говорим за добър или лош характер, а за начина, по който човек разкрива злото, когато започне да се свързва с другите. Истинското зло начало се разкрива точно в отхвърлянето на целта.

Аз се свързвам с другите, за да постигна целта, Твореца. Разкриваме злото само когато се стремим към целта. То не се разкрива без връзка с целта. Може да имам лош характер, да съм нетърпелив и раздразнителен; но това нито се нарича „зло”, нито се отнася към духовното.

Но когато се опитам да достигна любов към приятелите, за да добия любов към Твореца, аз разкривам колко много това ме отвращава, тогава злото е степента на отхвърляне. Злото е нежеланието за съединяване.

Филтрирайте всички човешки свойства и се освободете от животинското. Има „кучета”, „зайци” и „магарета” до нас. Оставате всичко; не го взимайте в предвид. Мъдреците са написали за това: „Дойдох и нямаше човек”. Злото се свързва само с обединението и със стремежа към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 11.01.2011

[32488]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Любовта не се отнася за нашия свят. Ако ти започнеш да се отнасяш към другите с любов, това означава, че в теб започва да действа душата.

А сега в теб от тази душа има само една разбита точка. Ако ти от тази точка започнеш да строиш отношения на любов към другия човек и създадеш такъв „вектор” на намерение, стремеж, който се нарича любов, то ще стане твоя душа.

Защото то ще бъде изградено на твоето желание за наслаждение, което е било поправено с намерение „заради отдаване”. Това и се нарича любов.

Ако ти получиш такова намерение, то вече ще станеш духовна личност. В това отношение към другия човек ти започваш да разкриваш светлините НАРАНХАЙ, висшите светове – всичко, което  се намира между теб и него.

Дотогава, докато не започнеш да го усещаш напълно, както самия себе си, като едно цяло. Това означава, че си постигнал света на Безкрайността, защото няма никакви граници, не са останали ограничения. Това означава духовният свят.

Към всичко, което се случва, аз трябва да се отнасям с любов. Но ако някой ме нападне с нож, какво да правя? Аз трябва също да взема нож и да го убия – с любов… Такъв е законът. А ако при мен дойде данъчния агент и ми каже, че трябва да платя – аз му плащам. Вътре в сърцето си  мога да плача за своите празни джобове, а душата ми ще се радва.

Трябва да се разбере, че нашето отношение към ближния е построено на нашето желание за наслаждение  и на неговото поправяне заради отдаване! Ако аз взема всички потребности на другия човек и ги напълня, използвайки своето желание, значи,че аз го обичам.

А ако само ограничавам своето желание, за да не причиня вреда на другия – това означава, че се намирам в състояние „отдаване заради отдаване” (хафец-хесед), а не в любовта. Казано е: „Не прави на другия това, което е  противно на самия теб” – това е проверката как трябва да се отнасям към него. Ако сам не обичаш нещо – не го прави и на другия.

Но той може  да обича още неща? Аз не знам, аз проверявам само по своите желания. Това е „материалистическа психология”.

И любовта също не излиза извън материалистическата психология. Но аз дотолкова чувствам другия, че усещам неговите желания, затова ги вземам и ги напълвам с това, с което практически мога да ги напълня с помощта на своите желания и възможности.

Ако аз обичам ближния и попия неговите желания в себе си, то аз мога да издигна молба (МА”Н) до самия свят на Безкрайността! Той сам не може да направи това,а аз мога – заради него!

В духовното, никой от нас не може да вземе късче и да си го сложи сам в устата. Само при условие, че аз го дам на теб, а ти на мен. И само при условие, че аз точно зная, какво искаш, а ти знаеш това за мен! Тогава ти ще можеш да сложиш в устата ми това късче, а аз на теб. Така сме свързани и нито един от нас не може да получи напълване сам.

И всичко това трябва да се случи тук, в този свят! Светът на Безкрайността трябва да се разпространи чак до този свят, както е казано: „И краката му ще застанат на Маслиновата планина”. Духовните отношения ще станат такива, че и в материалното ти няма да можеш да действаш по друг начин.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо се е разбил светът Некудим?

Отговор: Светът Некудим е направил неправилен разчет. Мислил си е, че ще може да получи „заради отдаване” цялата безкрайна светлина на края на поправянето, но не е могъл – и започнал да се наслаждава за самия себе си. Дори не е знаел, че има в себе си такива дълбоки желания, а срещу тях – такава висока светлина, такива огромни наслаждения.

Рабаш привежда като пример историята, в която един човек отишъл на сватба и си мислел, че ще зарадва жениха и невестата, ще празнува и танцува с другите гости. Но чашка след чашка, той постепенно започнал да си губи ума и да вдига много шум на масата. Накрая го извели оттам, завели го в къщи и го предали на жена му. И повече никой не искал да го покани на сватба.

Сега, било необходимо да извърши поправяне и да контролира себе си: как може да отиде на празника, колко да пие – съвсем малко, само за да уважи домакина, и в никакъв случай не трябва да премине нормата… И със света Некудим се случила подобна история.

Но всичко това не се случило без причина. Светът Некудим се е разбил, за да разкрие на творението, кое е то по отношение на Твореца. Защото всички разкрития, случили се преди разбиването, сякаш не били истински – никога дотогава творението не било усещало своето истинско егоистично желание, стоящо пред светлината, носеща наслаждение. То винаги действало с намерението „заради отдаване, получено от Твореца.

Творецът създава творението в света на Безкрайността, напълва го с цялата безкрайна светлина във всички желания, дава му цялото намерение. След това, творението извършва съкращаване, желае да получи заради отдаване – и всичко това, благодарение на силата на светлината, присъстваща в творението.

В това няма голяма премъдрост – вътре в мен действа светлината и изпълнявам всичко по нейна заповед. Действам не аз, а двете сили на Твореца: желанието за получаване и желанието за отдаване. Така действа цялата духовна природа: неживото, растителното, светите животни и ангелите, подчинявайки се на този механизъм

Първият път се разкрива какво е творението, ако действа независимо – само при разбиването на световете. Творението прави разчет на основата на светлината и си мисли, че по същия начин, както и по-рано, ще може да получи заради отдаване цялата светлина – и да завърши поправянето.

И тук се разкрива, че всичко, което е станало преди, е било направено със силата на светлината – с нейната сила на отдаване, която те е напълвала. Това не е било твое решение – тя просто е присъствала в теб по рождение. А сега, за първи път се разкрива собствената ти природа.

Затова, след разбиването вече можем да говорим за някакво творение, което извършва самостоятелни действия. То взема своите празни желания, които нямат екран и казва: „А сега, само ще изпълня действията и ще получа в тях светлината заради отдаване!” – подобно на глупавия самонадеян син, който вместо с истинско оръжие, получено от бащата Цар, излиза на война с щит и меч, които са играчки, както разказва притчата…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 12.01.2011

[32635]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Какво значи, че Творецът лекува разбитите сърца? Известно е, че главното в човека – това е сърцето. Където “сърце“ – това е съсъдът, получаващ святост свише. И както ние изучаваме при разбиването на съсъдите: ако съсъдът е разбит, то всичко, което попада в него – изтича навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест, в сърцето властва желанието за получаване, в него не може да влезе светлината, тъй като всичко, което влиза в желанието за получаване – изтича към нечистите сили, “клипот“. И това се нарича “разбито сърце“.

Затова човек се обръща към Твореца и моли: „Ти трябва да ми помогнеш! Защото съм най-лош от всички, чувствам, че егоистичното желание владее сърцето ми и затова няма нищо свято, което би могло да влезе в такова сърце. Аз не моля за нищо излишно – а само за възможността поне нещо да направя заради отдаване, но нямам никаква възможност в себе си за това, така че само Ти можеш да ме спасиш“.

И така трябва да се разбере написаното в Псалмите (34:19): “Творецът е близко до съкрушеното сърце“ – тоест до тези хора, молещи Твореца за помощ, да излекува техните разбити сърца и да ги направи цели.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 2, 1991 г. „Завърни се Израил, към Твореца“.

[32616]

Filed under: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш | Add Comment/Ask Question→

 

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Но молитвата трябва да е пълната, тоест от дълбочината на сърцето, когато човек е напълно уверен в това, че няма никой друг в света, който би могъл да му помогне, освен Творецът. Но как да разбере човек, че никой друг в света не може да му помогне, освен лично самият Творец?

Това знание човек може да получи, само ако приложи всички възможни усилия, на които е способен и когато вече се е убедил, че повече нищо не може да му помогне. Затова човек трябва да изпълнява всички възможни действия, така че да се удостои със свойството отдаване на Твореца. Само тогава той ще стане способен на молитва за помощ от самата дълбочина на сърцето си – и тогава Творецът ще чуе неговата молитва.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 5. „Лишма – това е пробуждането свише и защо е нужно пробуждането отдолу“.

[32409]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→