Първо трябва да развием такива отношения, за които е казано: „Не прави на другия това, което е противно на самия теб „, а след това: „Възлюби ближния като себе си“.

Трябва само точно да определим кой е другарят и кой съм аз, и какво означава  «да се действа». Става дума за действията на човека по отношение на другаря му и те трябва видимо да се проявят в този свят, в цялото човешко общество.

Като резултат, между всички хора трябва да се разкрият такива отношения, които може да се нарекат свят на Безкрайността! И това ще означава Край на поправянето (Гмар Тикун). Тук, на земното кълбо, между животинските ни тела ще установим такива отношения, които да се нарекат наша безкрайна душа!

Когато стигнем до това, ще се окажем в друг свят. Няма да има никаква нужда да усещаме цялата тази материя и тя ще изчезне от нашето възприятие. Тя, и днес съществува само в нашето усещане – цялата реалност е въображаема.

Именно с такава цел се намираме на тази земя. Всичко се случва именно тук!

До разрушаването на Храма, когато хората са живели в духовно постижение, нима са се намирали в друга галактика, в друго измерение? Вътре в тях е съществувало друго измерение, друго отношение между хората – и това е вярно. Съществувал е този свят, неживата, растителната и животинската природа, нормалният живот е следвал своя ход. Те са отглеждали домашни животни, имали са стопанство, раждали са деца, работили са, плащали са данъци.

Но отношенията между тях са били духовни – всички са били във взаимно отдаване и са го поддържали, доколкото са могли. Всеки човек е бил оценяван според своето отдаване на другите. На тази основа са съдили човека – само от гледна точка на това, доколко е навредил на обществото и изведнъж се е разкрило неговото егоистично желание.

Така е съществувал народът на Израел, изведен от Авраам от Вавилон, до разрушаването на Втория Храм. А сега, в групата, трябва да реализираме на практика това, на което ни учи кабала: нашите вътрешни отношения да се основават на любовта и обединението, за да живеем, както се казва „душа в душа“.

И това не е свързано с външна близост. Не сме длъжни да ядем от една чиния, да живеем в една къща и да водим общо домакинство. Става дума за вътрешни отношения.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 12.01.2011

[32645]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Преди всичко аз трябва да бъда благодарен и да „благословя” факта, че имам връзка, че не съм изолиран от висшето управление, без значение как то ми изглежда сега: добро или лошо. Най-важното е, че имам точка на обединение: аз знам за съществуването на Висшата сила, Природата. Тя е Добро и Творящо добро. Тя има разум и чувства в нашите разбирания. Тя ни създава и желае ние да се развием. От цялото човечество тя точно сега предизвиква вътре в мен желание да я достигна и аз трябва да бъда благодарен за този стремеж, въпреки че ми носи дискомфорт.

Аз се отнасям към своя нов стремеж по същия начин, както към всички останали желания: аз искам по-скоро да ги напълня  заради получаване. Но тази празнина ще бъде запълнена само ако действам по метода на отдаване. Това е различен вид желание: то се наслаждава само когато от него произтече изобилие, когато прави добро на някого другиго.

Аз трябва да се отнасям към духовните желания, които се пробуждат в мен, като към ново творение. С тях е невъзможно да продължим обичайния живот – аз просто няма да мога. Затова аз съм доведен до групата, учителя и занятията. Представена ми е кабалистичната методика, така че да разбера, че е настъпило времето да работя над ново творение.

Тези нови решимот или това ново начало в мен все още няма вектор или форма. Сега трябва да се потопя в обкръжението като семе в земя, за да получа от групата питателни вещества. Единствено тогава зародишът на моето духовно желани започва да се развива.

При това то ще се развие в напълно различна посока, защото това желание се отнася към ново за мен измерение. Това означава, че аз отначало трябва да се отнасям различно към него и да не изисквам същото, което съм изисквал от своите обичайни желания.

В останалите желания аз живея както и преди, а цялото си внимание и енергия насочвам към формирането на новия зародиш. Аз изучавам науката кабала, за да разкрия възможността да осъществя това желание, да го проявя и да разкрия наслаждение вътре в него. В това се и заключва цялата наука.

Аз не действам инстинктивно, както до сега. Новото желания изисква от мен нов „стил на работа”. Затова аз трябва първо да науча нов метод, да развия нов подход.

Но ако не искам да се науча и продължа да действам по стария начин, без да се издигам от животинското към човешкото ниво, то аз получавам удари. Затова моят стремеж е съвършено не предназначен и не приспособен за моето егоистично получаване. Възможно ли е да отгледаме едно човешко дете по законите на джунглата, сред дивите зверове? То не би пораснало като човек и не би се издигнало от животинското ниво.

По същия начин аз трябва да уча, за да мога правилно да изхраня това семе и да създам за него правилното обкръжение. Аз трябва да му подсигуря влага, минерали, топлина и светлина – всичко необходимо за развитието му.

Това е значението на изучаването на науката кабала: аз уча правилно и оптимално да повиша своето духовно желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.01.2011

[32690]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Тъй като човек не може да се освободи от егоистичното желание да получава и чувства, че се нуждае от помощта на Твореца, в него се поражда потребност от Неговата помощ. А Творецът помага с помощта на Тора, защото нейната светлина възвръща към Източника, тоест човекът придобива свойството отдаване.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 16. 1988 г. „Каква е основата, на която се гради духовното“.

Човекът се моли да го приближат към сливането с Твореца, означаващо подобие на свойствата и отмяна на егоизма, за да работи за отдаване. И относно това Творецът е казал: “Победиха Ме синовете Ми“. Тоест Аз ви дадох желание да се наслаждавате, а вие Ме молите вместо него да ви дам желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 19. „Защо Творецът ненавижда тялото (желанието да се насладиш заради себе си)“.

[32790]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо когато четем книгата „Зоар“, заедно с това, че трябва да се съсредоточим на съединението между нас, е необходимо да слушаме и коментарите на „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ако четем оригиналния текст на „Зоар“, ние, практически, няма за какво да се закачим. Затова са ни необходими коментарите. Коментарът е комуникатор, в определена степен понижаващ първоизточника или по външна форма, или по ниво, или по много други параметри взети заедно. Но той ни свързва с оригинала.

Сам по себе си „Зоар“ също е коментар на Петокнижието – Тора. Голяма част от „Зоар“ се базира на цитати от Тора, които той обработва вече в друг вид. Пояснява ли „Зоар“ тези цитати на по-ниско ниво, отколкото написаното в Тора от Моше (Моисей), или не? Аз не искам да разсъждавам за това. Но такъв въпрос съществува…

Снижава ли коментара Сулам нивото на книгата „Зоар“, приближавайки я към нас? Тук също разбираме твърде малко.

Може да се каже следното: всеки коментар включва в себе си две крайни точки. В най-високата му точка авторите на „Зоар“ се докосват с разкритието на Моше (Моисей) на неговото ниво, иначе те не биха могли да създадат коментар.

А коментара се пише от тях такa, че да бъде по-близо към ползвателите – в по-проста форма и на по-ниско ниво на стъпалата. Защото цялата полза от разкриването на Тора е в това, тя да бъде използвана за поправянето на желанието за наслаждение, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”.

Затова авторът на коментара трябва да се намира на две нива – на стъпалото, откъдето получава първоизточника и на по-ниското стъпало, на което иска да предаде първоизточника – вече в подходящо одеяние, доближено до ползвателя. Такава е целта на всеки коментар.

И затова, до ден днешен, нищо не може да замени коментара Сулам. Защото от една страна, Баал а-Сулам е постигнал стъпалото на Ари, удостоен от зараждането на душата на Ари, и с нейна помощ е достигнал нивото на авторите на „Зоар“. А от друга страна, той е приближил „Зоар“ до нас, пояснявайки я в трите линии, на езика на кабала, използвайки понятията парцуфим, светове, сфирот, решимот и така нататък.

Не ни трябва нищо повече, а само да се постараем да реализираме това в себе си. Но за да опростиш „Зоар“ за хората, за общата маса, доколкото вече целият свят трябва да се приближи към поправяне на душите, малко очистихме текста на „Зоар“ от множеството символи, които могат да станат препятствие в очите на обикновения човек, за да се облегчи процесът на четене.

В никакъв случай, обаче, не добавяме никакви пояснения от себе си, само облегчаваме механичното четене на текста, за да е по-разбираем за човека, когато го чете – след като сме пропуснали текста през някакъв „филтър”, извличащ от него целия арамит, обосновките и различните версии. Именно това направихме в книгата „Зоар за народа”. Надяваме се, че в такъв вид „Зоар“ е още по-годен за използване – поправяне на душата.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 12.01.2011

[32629]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Коя е или какво е това „светлината връщаща към източника”? Това Творецът ли е?

Отговор: Светлина, Творец, Висша сила – това е все едно и също: общата сила на отдаването, която управлява света – огромната сфера, вътре в която се намираме. И днес тя все повече и повече се свива над нас, въздействайки ни със своята сила.

Това се нарича природа или Творец, защото на иврит числовото значение (гематрията) на тези думи е еднаква. А светенето, идващо оттам, се нарича висша светлина, отдаване.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32768]

Filed under: Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

…няма по-щастлив момент в живота на човек, от момента, в който той разкрива че е напълно слаб и не вярва в своите сили, след като е приложил всички възможни усилия, но не е постигнал нищо. Защото точно в този момент, в такова състояние  той е готов на пълна, ясна молитва, молитва-молба, молитва към Твореца! Тъй като знае абсолютно точно, че усилията му, каквито и да са те, няма да му донесат никакви плодове.

Но дотогава, докато  човек все още чувства някаква сила в себе си, че все още не всичко е направил за постигане на целта, неговата молитва към Твореца за спасение не може да бъде цялостна и пълна, на каквато само отговаря Твореца. Защото Злото начало в човека го спира и му говори, че той е длъжен първо да приложи всички възможни усилия, а чак след това ще стане достоен да постигне Твореца.

Затова е казано: “Творецът е велик, но само унизеният ще Го види“. Тъй като след като човек е положил усилия във всевъзможни неща да постигне Твореца, но се е разочаровал във всички тях, чак тогава той достига до истинско унизително състояние, усещайки се като най-нисшото от всички творения, защото няма нищо в себе си, с което би могъл да си помогне. Едва тогава  неговата молитва става истинска и съвършена – и незабавно получава отклик от Твореца.

Баал а-Сулам. Писмо 57.

[32715]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По времето на Втория Храм кабалистите в течение на два часа са стоели и са се готвили за четенето на молитвата „Шма Исраел“ („Чуй, Исраел”.)

Защо на нас, такива малки в сравнение с тях, ни организират значително по-сложна реалност, и ние идваме на урока такива разсеяни, объркани, и с усилие, в течение на няколко минути, се опитваме някак си да се съсредоточим преди четенето на книгата „Зоар“?

Отговор: В онези времена кабалистите е трябвало да влязат в тези духовни състояния, за които разказва „Зоар“, да се издигнат по стъпалата от пълното отсъствие на духовно усещане, защото всяко стъпало започва от нулата. Отнема време, докато те се съединят заедно, в едно намерение, в единство, на подходящото стъпало, докато влязат в това състояние в общото си усещане…

Това може да се сравни с подготовката на парашутистите за общ скок: те слагат парашутите, качват се в самолета, излитат в облаците, оттам скачат и в свободно падане, все още не разтворили парашутите, се съединяват един с друг, образувайки във въздуха различни форми.

Това е огромна подготовка към нови съединения на високите духовни стъпала. Затова тя отнема много време, в зависимост от височината на стъпалата. Стъпалото задължава.

А ако ти си играеш тук долу сам, не чувствайки другите, на теб ти е достатъчно да хванеш някоя мисъл „за опашката” – и това е всичко.

Да се надяваме, че и ние ще имаме нужда от такава подготовка, както кабалистите от миналото.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.01.2011

[32704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кога човек най-после осъзнава, че само Творецът може да му помогне и че тази помощ е само чрез включване в група?

Отговор: Това се случва на последния етап преди изхода от изгнание. Само тогава се издига истинска молитва. Но това състояние също идва поетапно: бягство, преминаване на Червено море, планината от омраза (Синай), молба и отчаяние. Това говори за много неща.

Ние постоянно питаме „Кога ще свърши работата и кога ще се разкрие Творецът?” Това е правилно. Той ще се разкрие, но тогава ще има повече работа. И все пак, човек ще я вижда като приключение, като забавление, тъй като ако обичаш някого, да полагаш усилия заради твоя любим, е удоволствие. Наслаждаваш се от факта, че правиш нещо за него.

Когато работиш за самозадоволяване, полагаш усилия, от чиито резултат ще се наслаждаваш после. А ако можеше и да го усетиш, без да се налага да работиш, щеше да е най-добре. Но това не е така, когато правиш неща от любов към някого. В случая самото усилие носи наслаждение. Докато работиш, събираш наградата.

Опитай се да направиш нещо за някого, когото обичаш като, например, сина си. Без значение какво усилие е необходимо, ти дори ще се чувстваш по-добре, когато си положил усилие. Ако просто донесеш подарък на детето си и видиш колко щастливо си го направил, няма да се насладиш от това. Когато обичаш, самото усилие ти се услажда.

От урока по статия на Рабаш, 09.01.2011

[32266]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В седмичната глава „Ваехи”, е много интересна динамиката на взаимоотношенията между египтяните, Яаков и неговите деца. Него са го оплаквали, балсамирали, погребали в земята на Израел и т. н… Какво означава всичко това?

Отговор: Нашият егоизъм, желанието за получаване, което се нарича Египет, не може да съществува без желанието за отдаване. Нужна ни е висшата светлина!

Но висшата светлина, няма да дойде при нас, ако нямаме искрата на отдаването. Когато човек започне да съединява свойството за получаване и свойството за отдаване, в егоистичните си желания ще види, че процъфтява!

Затова, „седемте сити години” в Египет (седем години не е период от време – това са седемте сфирот на Зеир Анпин) са възможни само, докато Яаков се намира в Египет.

Докато съществува Яаков – средната линия, която може правилно да съедини дясната и лявата линия, получаването и отдаването, той дава на всички светлина и изобилие.

Ето защо Яаков, съчетаването на дясната и лявата линия, се е ползвал с голямо уважение. Но такова съчетаване е полезно само в Египет – то увеличава егоизма, но това не е достатъчно и трябва да расте още. Затова, увеличавайки егоизма до големи размери, „малкият” Яаков е изпълнил своята роля.

Егоистичното желание, което е нараснало за сметка на духовните сили, спира да расте и започват „седемте гладни години”, които принуждават човека да се издигне на по-високо стъпало.

Виждаме, как светостта работи за благото на клипа, а клипа – в полза на светостта. Тоест няма понятия като „зло” или „добро” – ако човек ги използва правилно, всички ще го доведат до целта.

От програмата „Седмична глава“, 16.12.2010

[32773]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→