От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вярно ли е, че във всяко поколение има само един истински кабалист?

Отговор: Всички са необходими, защото всеки работи в своята област. Човечеството не е еднородно – за всяка негова част е нужен особен език, докато хората не напреднат и не станат способни да чуят истината.

Затова, не си струва да мислим за това кой е кабалист. Трябва да се стремим да разкриваме истината и да се приближаваме към нея. А ако днес или утре изведнъж се появи някой наистина велик, тогава ще го последваме.

Едва ли, в поколението може да има повече от един истински кабалист, защото главата е една. А останалите, които са редом или под него, са десетки, стотици, хиляди – съгласно пирамидата. Надявам се, че ако не в това поколение, то в следващото ще видим нещо подобно на Санедрин – много кабалисти, притежаващи високо ниво на постижение, които заедно водят човечеството по пътя към Твореца.

Въпрос: Има ли връзка между 36-те праведника и кабалистите?

Отговор: Не. „36 праведника” е понятие. Става дума за намиращите се в този свят особени души, чрез които идва изобилието в този свят, за да поддържа съществуването на тази реалност. Това е особена система, а не отделни хора.

Въпрос: Може ли жената да бъде кабалист?

Отговор: Разбира се. Имали сме пророчици – нашите пра-майки, след тях пророчиците, а после народът – до разрушаването на Втория Храм, са притежавали висшето постижение. В това отношение няма разлика между мъжът и жената. И днес познавам наши ученички, които работят самоотвержено в продължение на много години и напредват. Тяхното възприятие и желание е многократно по-голямо от това на много мъже. Несъмнено, те могат да постигнат не по-ниско ниво, от мъжете.

Освен това, тъй като всички напредваме към разкриването на Твореца, безусловно ще стигнем до това, че и мъжете, и жените ще Го разкрият. Нима жената не е част на творението? Нейната духовна работа е малко по-различна от тази на мъжа, но „различна” не означава, че „не е духовна”.

Въпрос: Как да обясним на детето кой е кабалист?

Отговор: Кабалистът е човек, който получава разкриване на Твореца, съгласно закона за подобие на свойствата. Той е поправил себе си така, че в нещо е станал подобен на Твореца. Затова, в него има частица свише, която се нарича душа – част от Твореца. В тази част, той чувства духовния свят, по-висшето измерение, вечния живот и се отъждествява с него.

Затова, когато животът на неговото физическо тяло свърши, той не възприема това като загуба. Продължава да живее, както и сега чувства духовния живот. Нарича се кабалист, защото е получил висшия живот.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 01.12.2010

[32859]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Духовността на жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо сега изучаваме цялата тази необичайно сложна система на световете Ацилут и Некудим на урока по Учението за Десетте Сфирот (ТЕС)?

Отговор: Ние трябва да разберем как да поправяме разбиването, с какви духовни обекти (парцуфим) работим, с какви части.

Светът Некудим – това е разбилият се свят, а светът Ацилут  поправя това разбиване. Ние трябва да знаем кое свойство с какво свойство се поправя и кой е отговорен за всяко действие по поправянето.

Всяко поправяне изисква точно знание – къде е разбиването, какво е развалено и как да го поправим, с какви средства. Всичко това се изяснява до най-малките подробности и чак след това се извършва поправянето.

Проблемът на човечеството е в това, че искаме да поправим този свят без да знаем нищо за него. А светът Ацилут представлява правилен пример за нас: докато точно не разбера причината на разбиването, какви части са се разбили, как са функционирали преди това – не мога да стартирам поправянето.

Цялото поправяне се базира на познаването на неизправностите – само тогава може да се изгражда системата на поправянето. Човечеството няма шанс да постигне добър живот и нещо да поправи, ако не разбираме какво става с нас. Как тогава да стигнем до поправяне?

Затова ни е дадена само свободата на избора да осъществим поправяне. Ние изучаваме системата за поправяне, която се разпространява отгоре надолу – защото там е бил изначално показан целият процес, от начало до край.

Когато се издигаме отдолу нагоре, не сме способни от по-рано да узнаем нито началото, нито самия процес, нито неговия край, за да ремонтираме системата за поправяне. Ние ползваме вече готовата система, която се е изградила при слизането на системата отгоре надолу. Но можем да я използваме само при условие, че успеем да влезем в нея и да стартираме цялата система.

Затова няма никакъв шанс да можем опипвайки, слепешката, както действа все още цялото човечество, да достигнем до някакъв успех. И само науката кабала ще ни послужи като инструкция за поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 11.01.2011

[32523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Има три условия за молитвата:

1. Да вярва, че Творецът може да спаси човека, независимо от това, че в него има най-лошите свойства, навици и обстоятелства, отколкото който и да е друг от неговото поколение.
2. Всичко, каквото е могъл да направи, е направил, а спасението така и не е дошло.
3. Ако Творецът не го спаси, по-добре смърт, отколкото такъв живот. Молитвата изхожда от усета за загуба в сърцето: колкото по-голямо е усещането за отсъствие на желаното, толкова по-силна е молитвата. Защото копнеещият за лукс се отличава от осъденият на смърт, очакващ изпълнението на присъдата и вече окован с окови, всеки миг на когото – е молитва за спасение. И не би заспал той, и не би задрямал, а непрестанно би молил за спасение на душата си.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 209. „Три условия за молитвата“.

[32887]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо, произнасяйки на иврит четирибуквеното име на Твореца (יהוה – АВАЯ), ние казваме – „юд-кей-вав-кей”, заменяйки звукът „хей” на „к”?

Отговор: В това няма нищо особено, – просто сред народа битува такова уважително отношение към Твореца. Във връзка с това, този обичай съществува в науката кабала.

Ти нали не назоваваш по име своя баща, а се обръщаш към него с „татко”, – съответно така и назоваваш Твореца.

И въобще, всички имена, които ние даваме на Твореца, – това са названия на проявяването на Висшата светлина относително нас. Тях ние наричаме „Боре” – Творец, защото думата „боре” се състои от две думи: „бо” – ела и „ре” – виж.

С други думи, ти наричаш така не Него, а това явление, което възприемаш вътре в своите свойства/келим. Светлината, която ти въздейства, предизвиква в теб някакви усещания и ти им даваш имена.

Защото, какво означава – „милосърден е Творецът”? Аз чувствам, че именно така, с милосърдие, сега Той се отнася към мен. А действително ли Той Самият е милосърден, – това на мен не ми е известно. А само знам, че към мен Той, да кажем, се отнася милосърдно. Затова всички имена на Твореца – това е моята реакция на въздействието на Висшата светлина.

В това число и „Елоким” – това е Бина, „АВАЯ” – Зеир Анпин, „Адни” – Малхут. Това са явления, които ни се разкриват от Висшите системи. И Творец ние наричаме някаква висша, по отношение на нас, сила, която ни се проявява, а не това, което привежда тази сила в действие. Същността на Твореца – Ацмуто ние не можем да разкрием.

С една дума, – „няма в съдията повече, отколкото виждат неговите очи!”. Когато ти разкриеш Твореца, то сам ще намериш Неговите имена. Защото именно ние даваме имена на проявленията на Висшата светлина.

От лекцията в Натания, 12.12.2010

[32862]

Filed under: Творец | Add Comment/Ask Question→

Кабала ни разказва за това, как да изменим своя живот и да се издигнем на друго ниво на съществуване. Не просто да открием нова форма на живот на друга планета, а да разкрием още един свят! Нашият свят ще се разтвори като завеса и зад него ще видим друг свят.

Ние не сме знаели, че картината, която виждаме – това е само екран, върху който различни източници на светлината проектират обемно изображение. И изведнъж невидимият шев по средата на екрана започва да се разтваря и ние ще видим силите, които формират за нас тази картина и я привеждат в действие.

Когато хората за първи път видели на кино приближаващия се влак, те се изплашили и станали от своите места, те не вярвали, че това е възможно. Така и ние не разбираме, че живеем вътре във филма. Днес са много популярни лазерните представления, когато във въздуха рисуват картина с помощта на лазерен лъч. Лазерът – това е светлина.

Светлината ни показва картина, в която виждаме себе си и всички останали и тя ни се струва съвършено реална, а как иначе? Ние осезаваме и чувстваме своето съществуване, защото сме създадени от този въображаем материал.

Затова картината на нашия свят е много относителна, тя не съществува и науката Кабала ни довежда до осъзнаване на това. Природата – Елоким постепенно ни учи, че ние не можем да контролираме тази картина. Творецът, като че ли ни говори:

„Филмът, в който те поставих, става все по-лош и по-лош. Защо? За да те задължи да разкриеш силите, стоящи зад филма и да управляваш с тях самостоятелно. Вземи от мен управлението на този филм и го показвай сам!” Като започнем да участваме в демонстрациите на този филм, ние ще започнем да разбираме, да чувстваме и да постигаме Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 16.12.2010

[32868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала | Add Comment/Ask Question→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.74: „Един човек вървял след тях, подкарвайки магаретата“ – т.е. насочвал техните магарета.

„Казал раби Аба: „Да отворим портите на Тора, тъй като дойде нейният час и времето за поправяне на нашия път““. „Водач“ означава, „онзи, който убожда“.

И това име е заимствано за „водача на магаретата“, тъй като неговото действие се състои в подкарването на магаретата чрез убождане с върха на пръчката, за да се движат по-бързо.““

Всяко творение трябва да бъде доведено до сливане с Твореца. И всичко, извършващо се в реалността, включително и въртенето на всеки атом, се движи само към тази цел. Няма в света други действия – било то със съгласието на нисшите, или без тяхно съгласие.

И към тази цел ни води особена сила свише, наречена „водач на магарета“. Ако станем подобни на мъдреците, за които разказва «Зоар», тогава ще тръгнем заедно с «водача» и той ще ни помага по пътя  .

Ако ли не, самият „водач“ ще боде нашите „магарета“, нашето желание за наслаждение с острата си пръчка. Това всъщност ще са всички страдания, на които ще бъде подложен светът, ако не желае да върви към целта осъзнато и с разбиране.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 10.01.2011

[32402]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо казват, че Творецът е скрит, когато Неговите действия се проявяват на всяко място в мирозданието?

Отговор: Разкриването на Твореца означава, че чувствам висшата сила, нейната причина, цялата мрежа от действащи сили, чувствам как действа тя, както и следствията от нейното въздействие. Постигам цялата съвкупност на творението в безкрайно измерение.

Въпросът е в това, доколко я постигам. Мога да бъда без очила или с очила за четене, или пък – с очила за далечно виждане. Всичко зависи от нивото на моето възприятие.

Постигането на духовния свят се състои в това, че реалността става прозрачна за мен и през нея виждам системата от сили, работеща в целия свят. Разбирам причините, поради които силите, стоящи зад всеки от нас въздействат и движат света, а също така – защо реагираме по такъв начин.

Мога да наблюдавам целия този процес в различни отрязъци: във времето, в движението, в съответствие с мястото, в преражданията на душите, от началото на сътворението и до неговия край. Човек разкрива  всичко това с тази разлика, че в началото вижда картината много неясно, а след това – все по-ясно, докато всичко напълно се изясни.

И тогава, вече променяш своето отношение към случващото се, разбирайки, че за твоите проблеми са виновни не съседите или някой друг. Става ти ясно, че в цялото мироздание работи само един закон – общият закон на природата, наречен Творец.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 14.12.2010

[32866]

Filed under: Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета“, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея „.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!“ Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→