Книгата «Зоар». Предисловие. Статията „Водачът на магарета”, п.88: „… Казали му: „Та ти дори не си ни разкрил нито своето име, нито мястото, където живееш.

Отговорил той: „Прекрасно е мястото, където живея и ми е много скъпо. И това е една кула, извисена във въздуха, голяма и величествена. И обитават тази кула само Творецът и един бедняк. Това е мястото, където живея “.

Ако, четейки «Зоар», започнем да се наслаждаваме на неговия разказ – това вече е проблем, тъй като наслаждението заглушава вътрешното търсене.

Въпрос: Но какво трябва да търся тук?

Отговор: Да допуснем, че отидем с приятел на разходка и получим наслаждение от мястото. Вървим и се наслаждаваме на всяка крачка: пеят птици, тревата зеленее, духа приятен вятър, слънцето свети. Това се нарича разходка, тъй като получаваме наслаждение от самото ходене.

А може да се върви и по друг начин. Ние вървим, облети в пот, тежко ни е, и проклинаме целия път. Но защо продължаваме да вървим? Защото искаме да стигнем до целта и е невъзможно да отидеш до нея приятно и леко. А пътят е такъв, че с радост бихме се отказали от него, ако беше възможно с един скок да стигнем до целта.

Тоест можем да се отнасяме различно към пътя: като към разходка или като към средство да стигнем до целта. Разходката  не е средство, а сама по себе си е цел, която постигаме на мястото.

Сега, сам трябва да избереш в какъв процес се намираш. Вървиш ли изобщо? Дали се разхождаш или вървиш към целта?

Ако четеш «Зоар» и се наслаждаваш от самото четене, това  значи, че се намираш на разходка. Така ти е добре и не си спомняш за далечната цел. „Как красиво разказва той! Как се наслаждавам от всяка дума!” Това е разходка.

Липсва ти намерение, вътрешно търсене и стремеж към единство с другарите. Ако мислиш за обединението, виждаш, че то ти липсва. И тогава, това вече не е разходка, а път към целта.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 11.01.2011

[32504]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →