В мирозданието няма нищо ново. Творецът е неизменен. Всичко е било изначално направено и завършено, и в нищо няма недостатък.

В такъв случай, какво трябва да добавим ние, да допълним в творението?

В Тора е казано, че след като сътворил света, Бог погледнал, видял и казал: „Много е добре”. Нима преди това, Той не е видял и не е знаел това? Нима, едва след като е завършил действието се е убедил, че всичко се е получило добре? Защо мъдреците ни разказват за това с такива думи?

В света действа само една Сила – Творецът. Ние не говорим за онова, което е било преди сътворяването на света, защото сами постигаме реалността от страна на творението. Никога не можем да постигнем това, което предшества неговото битие.

Ние действаме според принципа: „по Твоите действия ще Те познаем”, „всеки отрича съгласно своя недостатък”. Разкривайки Твореца (Боре), винаги стигаме до Него чрез собствените си свойства, което се нарича: „ела и виж” (бо-ре).

А това означава, че става дума не за разкриването на някаква сила сама по себе си, а за творението, което разкрива тази сила в себе си.

С тази цел, на творението трябва да се придаде усещане и разбиране за това, какво представлява самото то, къде се намира, кой го е породил, сътворил, а също и други детайли на възприятието, отразяващи неговия статут. И затова, докато не разкрие цялото благо на Твореца, творението преживява промени.

Всички тези промени произтичат от края на действието, който се крие в първоначалния замисъл. Творецът, изначално желае творението да стане подобно на Него и да пребивава в най-доброто състояние. Тази начална за Твореца точка, трябва да стане крайна точка за творението. И когато двете са споени заедно, оттук всичко се развива и открива – по отношение на творението.

От Твореца изхожда само пълно милосърдие, всички процеси произтичат от Неговата абсолютна любов. Той вече усеща творението в крайното му състояние. Но в самото творение, всички стъпала, сили и постижения трябва да се развиват последователно. За него е необходимо да премине през различни противоположни състояния, за да познае Твореца и себе си.

Към крайната точка на равенство и единство с Твореца, творението трябва да прибави своето Аз, което ще участва пълноценно в съвършеното състояние.

Ето защо е казано, че крайното състояние се различава „620 пъти” от началното. Защото творението внася в него цялото си желание, разбиране, осъзнаване, всички свои чувства и усещания. И тогава, то става пълноправен партньор, който е подобен на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →