Въпрос: Ще може ли светът да приеме вашето обръщение? Не изглежда ли то свързано с религията, тъй като вашата група се намира в Израел и изглежда като съблюдаваща традицията?

Отговор: Ние се опитваме да разпространяваме кабала по целия свят, и то в такава форма, че това да бъде прието от всички. Но не е възможно и не е нужно да се крие, че кабала е излязла от народа на Израел, придружавала го е в продължение на цялата му история и се е предавала по веригата от кабалисти, които са принадлежали на този народ.

Защото народът на Израел е особен народ. Той е основан не като националност, както 70-те народа на света, а от група кабалисти, която е създал Авраам. Именно тази кабалистична група се е наричала народ на Исра-ел, което означава „право към Твореца” (яшар-кел) – защото нейната цел е да разкрие Твореца, на човека в този свят.

Длъжни сме да продължим тази мисия и да станем „свещенослужители” (мамлехет коаним), тоест да донесем на целия свят методиката за поправяне – да предадем светлината на всички народи. В това се състои предназначението на народа на Израел, за да може „всеки да познае Твореца, от малкия до великия”. Защото „Домът на Твореца ще се нарича дом на молитвата за всички народи”.

Затова не мисля, че ако се държим напълно свободно и изцяло прекъснем връзката си със своите корени, със своята история, ще можем да успеем. Не трябва да се отделяме от корена, трябва да сме свързани с него. В степента, в която напредва, човекът започва да разбира – в какво се състои мисията на народа на Израел, откъде е излязъл той.

Човекът променя своето отношение към народа на Израел, като към носител на методиката на поправяне – не като към националност, а като към особена група от кабалисти, от духовни учители, които трябва да служат на човечеството и да му помагат да постигне духовния свят.

Отношението в света се променя – сега вече имаме много ученици по целия свят, които заедно с нас, от цяла си душа и сърце разбират, че оттук, от Израелския център излиза светлината. Така се реализира методиката за поправяне.

Не може човек да постигне поправянето, без изобщо да разбира как е станало това в историята и защо.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 20.02.2011

[35851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо науката кабала толкова дълго е била скрита от народа, за да не навредят тези, които още не са готови? Какво се измени днес, че станахме готови и тя може да ни помогне?

Отговор: Хората биха могли да я използват егоистично, за да получават удоволствие от нея. А това е вид клипа, нечисто използване.

Работата е в това, че докато желанието на човек не съзрее за науката кабала, не си струва той да се приближава към нея, защото незрялото му желание ще обърне кабала в съвършено друго занятие. Ние виждаме колко много хора под формата на кабала прокламират (и продават), всевъзможни вярвания, религии, медитации. Но ако желанието на човека е съзряло за духовно развитие, то го направлява в това общо поле от души, което светлината напълва и той се премества като електрически заряд в полето, достигайки нужното място. Така той се развива.

Затова в продължение на цялата история ни се е наложило да чакаме, докато желанията на хората се развият в по-голяма или по-малка степен. И сега вече зависи от всеки човек как той ще реализира себе си.

Но кабала е била скрита, докато душите не съзреят за нейното използване. Желанието на човека не е било готово за нея, било е още непонятно към какво се отнася то. В момента, в който желанието достигне зрялост, става ясно, към какво то принадлежи: към поправяне на себе си, към науката кабала, или към масите, които просто вървят след кабалистите.

Но докато всички души не се смесят напълно една с друга, не е било възможно тя да бъде разкрита.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35870]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Каква е тази сила идваща от разбиването и тласкаща към развитието?

Отговор: Хората не разбират откъде се взема силата за живот. Учените се опитват да намерят източника на жизнената сила, също както древните алхимици, безуспешно опитвали се да превърнат обикновените метали в злато.

Те вземат нежив материал и чрез всякакви въздействия, чрез електрически импулси, се опитват да го оживят, да го превърнат в растение, в нещо развиващо се.

Ако обясним това с понятията на Кабала, то те се опитват да привлекат към неживия материал допълнителна висша светлина, която да повлияе на материала и да го издигне на следващата степен – от неживото ниво към растителното. Но това е невъзможно! Те нямат никаква възможност да направят това, и нищо не се получава.

Нека продължават с опитите си, за да се убедят, че това е невъзможно. Безполезно е да се търсят способи да се вдъхне живот в неживата материя, защото всяка следваща степен, дори и формите на съществуване в нашия свят, това е допълнителна светлина вътре в желанието. И как е възможно с някакви физически действия да се притегли висшата светлина, която да направи от камъка растение? Това е просто смешно!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35522]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Кой е по-заинтересован от поправянето – ние или Творецът?

Отговор: Творецът. Иначе той не би ни пробуждал.

Въпрос: Тогава защо пробуждането на останалия свят е възложено на нас?

Отговор: Какво ни засяга това, ако Той е заинтересован? – Ние нямаме никакъв избор, Творецът ни задължава. Той ни пробужда, за да може ние да пробудим останалите.

Въпрос: Но защо той не пробуди целия свят?

Отговор: Ние ще узнаем за цялата система, ролята на всеки човек и неговите връзки с всички само когато постигнем съвършената, поправената система, и всеки ще включи в себе цялата тази система изцяло.

Тогава ти ще разбереш защо всички души са минали такъв път и такова поправяне. Невъзможно е да се пита за това сега, по средата на пътя. Това е подобно на развитието на зародиша, на който изведнъж пораства ръка, после – език, след това крак, появява се подобен на опашка израстък, после той изчезва, появяват се очи и така нататък. Ние не разбираме всички тези форми на развитие.

„Не показват на глупеца работата наполовина”. Ние засега още сме глупци, т.е. в нас няма светлина Хохма, светлината на мъдростта, която се разпространява в нашите желания/келим.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Ние трябва да предизвикаме във висшия недостиг от напълване – само тогава той ще направи зивуг/сливане на нашето желание със своите висши до света на Безкрайността и ще донесе светлината, която ще ни роди, поправи и напълни. Ако не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание, няма да се удостоиш с никаква промяна.

В науката Кабала, ние учим как да помолим висшия! Затова, можеш да крещиш, да скачаш, да изискваш, да правиш всичко … „Победиха ме синовете мои” – това означава, че те ме принуждават да ги поправя.

А какво още можеш да направиш, ако всичко слиза свише, благодарение на предварително пробуждане отдолу? Ти не знаеш какво прави висшият и не те интересуват неговите действия. Интересува те, как  можеш да го принудиш да действа! С други думи, трябва да разбереш под каква форма можеш да го молиш. Тоест при всички случаи трябва да знаеш, какво възнамерява да прави с теб висшият, иначе няма да го помолиш за онова, което той иска.

Той иска да ти даде чаша мляко, а ти искаш да го молиш за сок. В този случай нито те чува, нито те разбира. Той знае, че сега ти трябва чаша мляко – именно чаша мляко в това количество.

„Изпълнявай волята Му като своя собствена” – на това трябва да се научиш и затова ти е необходима вярата над знанието. Трябва да изучиш всички раздразнения, които предизвиква в теб, всички „лоши” състояния, всички, т. нар. влошавания, с помощта на които той те провокира. Ако ги анализираш правилно и се издигнеш над тях с вяра над знанието, точно ще знаеш, какво иска той от теб, ще поискаш именно това и ще го получиш!

Всичко, което сега усещам, ако му обърна внимание, е онова, за което висшият иска да го помоля. Той иска да се обърна към него! Но не предизвиква това желание в мен директно, защото желае аз да го постигна, да стана като него, да поумнея.

Как се занимаваме с децата? Предлагаме им упражнения, но не им даваме решения. Постепенно ги водим така, че те сами да помислят, да разкрият и поискат да намерят решение.

Същото прави с нас висшият. Всеки миг от нашия живот е само намек, указание свише за това, че трябва да помолим, че си струва да молим и под каква форма трябва да го направим.

Става дума само за това, да се пробуди нашият МАН. Ако му обърнем внимание – пред нас има отворена книга. Аз, вече се обръщам към висшия с правилната молба, а какво става после – не знам точно. Кабалистите ни разказват за тези неща, за да ни приближат към нашите корени. Ние изучаваме Атик, Арих Анпин, света на Безкрайността…

Защо трябва да знам всичко това? Интересува ме само моята връзка с мама, а какво става с нея после, супермаркетът, предприятията, които нещо произвеждат, всичко това не ме интересува. Аз викам: „Мамо, дай ми бонбон!”. Но няма, защото в бъдеще трябва да станеш възрастен, трябва нещо да разбереш и някак да се включиш в онова, което се случва.

Затова толкова искаме да напълним малките деца с всевъзможни знания, за да знаят повече и да разбират. За да може детето не само да моли, а и за да разбере за какво и защо, ти му обясняваш, че това може, а това – не сега, че не трябва да яде сладко, защото скоро ще обядва… Обясняваш на детето много повече, отколкото то изисква. В такива оношения се намираме с висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 06.01.2011

[35812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

В мирозданието няма нищо друго, освен две сили: Творец и творение. Силата на отдаването е Творецът, а силата на получаването – творението. Вътре в творението, тези две сили са съчетани помежду си, за да му се даде възможност да постигне нивото на Твореца.

Иначе казано, в творението съществува желание, егоистично да се напълни и алтруистично желание – да отдава. Въпросът е само в това, кое е първично: желанието за отдаване, за да получи напълване заради себе си или желанието за получаване на наслаждение заради отдаването. Всичко зависи от това, за какво използваме получаването или отдаването.

Когато човек се намира в началото на своя път на поправяне, не е способен да чуе нищо друго, освен дали ще спечели нещо за себе си. И докато не премине махсома, докато на направи съкръщаване (цимцум) върху своите желания, той вижда във всичко възможност за извличане на лична полза – просто по друг начин не е възможно.

Затова, неговият напредък става на принципа – да отдава заради получаването. Той работи в група, идва на уроци, занимава се с разпространение и е убеден, че ще успее да получи целия свят. Така напредва човекът и това се нарича, използване на силата на „жената” в себе си.

Постепенно, ако човек изпълнява съветите на учителя, под въздействието на светлината, връщаща към източника, в него настъпват вътрешни изменения. Неговият напредък се съпровожда от редуващи се подеми и падения, от състояния на неопределеност и обърканост.

И така стига до това, че започва все повече и повече да разбира ценността на самото свойство отдаване – не, за да извлече изгода от него. Но засега, това се случва само от време на време. Висшата светлина му носи усещането, че само по себе си, отдаването е велико чувство.

И тогава, във всичките си действия, той вече по-малко мисли за себе си и придава по-голяма важноста на групата, на Твореца. Замисля се за състоянието на света, т.е. от грижа за самия себе си преминава към грижа за общото благо. Това се нарича „мъжът” в него, силата на преодоляване (на иврит – гевер от думата „итгабрут” – преодоляване) се издига над „жената” в него.

Така, човекът постепенно стига от „ло лишма“ (действия заради себе си) до „лишма“ (заради отдаването). Този обрат протича остро, внезапно, но пътят към него е много бавен, стъпаловиден.

Когато човекът напълно замени „жената” с „мъжа” в себе си, който вече определя пътя на неговото развитие – напредване към отдаване заради отдаването и после към получаване заради отдаването, тогава вече работи с мъжката сила.

А „жената” се намира вътре в него. Тя може да му бъде от помощ или да е помощ срещу него – всичко зависи от неговото състояние. И тогава, в него става правилно съчетаване на мъжката и женската сила.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е глобално възпитание? Кой ще го ръководи – едно министерство на просветата за целия свят?

Отговор: Това е задача на „ЮНЕСКО – на отдела за Организация на Обединените Нации, занимаващ се с въпросите на възпитанието по цял свят.

Глобалното възпитание се състои в обясняването на законите на природата. Трябва да се обясни, че сме свързани заедно, намираме се под управлението на единна висша сила и поведението ни трябва да бъде в съответствие с нея.

Да бъдем едно цяло, означава да се грижим за взаимните си интереси. В противен случай ни очакват удари от природата, докато не разберем, че избор няма и трябва да се обединяваме. Ударите карат човек да се откаже от своя егоизъм само, за да не страда. Но всичко това може да се направи по добрия начин, със силата на светлината, връщаща към източника.

Аз, разбира се, не съм обяснявал това, когато се срещах с ръководителите на ЮНЕСКО, но то в крайна сметка ще се разкрие. Именно това е искал да направи Маркс. Той е мислил, че когато хората започнат да се съединяват, да строят социализма, на практика ще разберат, че това е невъзможно да се направи. Ще започнат да търсят и ще разкрият, че съществува само едно средство за поправяне – висшата сила.

Маркс е бил атеист и не е вярвал в никакви богове, освен във висшата сила на отдаването.

Започваме от просто наблюдение върху природата, от което се вижда, че ние също трябва да бъдем свързани. А после, опитвайки се да обясним, разкриваме, че не можем да го направим. И тогава ще се разкрие решението – затова е необходимо активно да разпространяваме  кабала. Светът все повече и повече ще се нуждае от нея.

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35077]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как малкият човек може да доведе много хора до съединението, от което зависи неговото поправяне? Нима той притежава такива средства?

Отговор: Малки и големи хора няма. Ние се намираме в система, която се нарича съвършен, цялостен организъм – свят на Безкрайността.

Ако в цялото има някаква повреда, то вече не е съвършено и цялостта му е нарушена. Затова, всеки е също толкова важен, колкото са и всички останали.

Представете си, че това е система, която има вход и изход, но пътят през нея води през всички без изключение, които са свързани в една верига. Нима в този случай има значение колко елемента вътре са повредени и разкъсват веригата – хиляда или само един?

Ясно е, че колкото по-малко повредени елемента са останали, толкова по-лесно е поправянето им. И от тази гледна точка, един повреден елемент е за предпочитане пред хиляда. Но ако гледаме, какво се получава на изхода от това, че системата не е цяла и повредена – тогава и един е достатъчен, за да я разруши.

Затова трябва да се разбере, че е важен всеки от нас, че няма малки и големи хора – всички са необходими и трябва да се грижим за всички. От гледна точка на Твореца, няма никаква разлика между хората, между душите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо ни е така трудно да намерим думи, за да предадем нашата идея на другите?

Отговор: Ако ние можехме по-добре да усещаме духовните определения, то щяхме да намерим за тях прости думи, способни да достигнат до сърцето на всеки човек.

Ние трябва да развием методиката на поправянето, за да доведем целия свят до сливане с Твореца. За това ни е необходимо духовно усещане. Защото само усещайки нещо, ти започваш да разбираш, в теб се появява способност да изразиш това с думи.

Усещането възниква от дълбочината на желанието, от неговата сила,.устрем, необходимост да го напълним.

Няма умни и глупави, – всичко зависи само от желанието! В нашия свят има хора, които умеят много красиво, поетично да изразяват своите мисли, – в духовното това е невъзможно. Там всичко се определя от дълбочината на усещането, от вътрешната болка.

Нашият проблем е в това, че ни замъглява разумът, ние не се грижим за правилните усещания. А тези усещания зависят от връзката със света, с обществото. Защото ти трябва да намериш думи, за да предадеш обединението между всички! Кабала – това е наука, изразяваща единението на душите.

А ако ние не се стремим да се съединим помежду си, то не можем нищо да изразим с думи. Ние вземаме написаното в книгите и го превръщаме в лозунги, в готови стереотипи, които са неразбираеми даже за нас самите.

Затова, всичко зависи от степента на връзка с обществото, с групата. А ако я има тази връзка, ако възникне ново чувствително кли/желание, нека даже още да не е способно много неща да възприеме, – но това вече дава възможност да говорим на лек език, близък и понятен за хората.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→