Въпрос: Ако интернет постепенно изчерпва себе си, то какво ново наслаждение е нужно да се предложи на новото поколение в интернет?

Отговор: Трябва да се предложи интернет решение за новото желание, което се пробужда в младия човек. Вътре в това огромно всемирно интернет общество се пробужда желание към някакво по-висше вътрешно напълване. И ако хората не получават това в интернет, те губят интерес към него. Може да сложим още хиляди клипа, филми, новини – и никой няма да поиска да ги гледа, без да почувства наслаждение от това.

Но трябва да им покажем, че в тази мрежа има не само виртуална, електронна връзка, пренасяща битове информация, а още едно ниво на връзка, съединяваща ни над материалното.

Точно така, както на урок/кабала, ние искаме да изясним свързващата ни вътрешна мрежа, връзката на духовно ниво, да усетим себе си съществуващи вътре в нея и напълнени със светлина, за да ни се разкрие Творецът. Същото трябва да направим с всички в интернет – интернет трябва да разкрие Твореца на хората.

На следващия етап на своето развитие, съгласно нуждата на човека, интернет трябва да ни обезпечи база за вътрешната мрежа, която ни свързва. Затова трябва да преминем към живот в интернет и да обхванем цялото това пространство.

Човек и сега иска да се съедини с другите, само въз основа на собствени условия. И затова той участва в Twitter и Facebook – той иска връзки! Но той иска да се скрие зад имидж, който сам е измислил, зад особен интернет сленг, но всичко това постепенно отминава и той започва да приема друга форма.

Дайте само желание да реализираме себе си и да израстнем до ново ниво! И в човек ще се пробуди желание към по-вътрешното съединение – така в него се проявява решимот, вътрешният ген.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35978]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Няма да ни се размине без светлината, възвръщаща към източника, а нея можем да  привлечем само чрез четене на кабалистически книги и обучение в група, желаеща да разкрие между себе си нова, вътрешна връзка.

Това съответства на духовна мрежа, където всички ние сме свързани заедно и сме напълнени със светлина. Затова тук долу, ние, бидейки отрязани един от друг, трябва да поискаме да се съединим и да молим светлината да поправи нашата връзка. Трябва да съществува такова съответствие на двете паралелни нива: материалното и духовното.

Но заедно с нас в интернет мрежата ще се намират още много хора, търсещи такава връзка, търсещи духовното, но не умеещи да се учат, и е възможно и да не са чували за уроци. И доколкото всички ние ще се намираме в една мрежа те изведнъж ще почувстват, че присъединяването им към нас им дава някакво приятно напълване. Те и сами няма да разберат откъде се взема то, но така ще усещат в своето желание.

Тъй като човек е само външна обвивка, вътре в която е заключено нашето желание, чувстващо идващото към него напълване. И тогава, точно така, както моите ученици са ме намерили, така и останалите хора ще намерят нашата група в интернет, включвайки се към нея те ще получават от там инфузия, чувствайки се добре от това. И така ще се присъединят все повече и повече хора.

Затова ни е нужно да разпространяваме в интернет, на всички езици и да станем колкото се може по-известни, за да дадем възможност на хората да се присъединят към нас. И е възможно, самото обяснение да получи такъв своеобразен „интернет – оттенък” да е по своему изразяване и език за общуване, защото човешкият мозък вече е привикнал към интернет и може да възприеме само в този нов стил.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо вие и вашата централна група външно изглеждате религиозно, докато обяснявате, как това не помага на духовния напредък? Няма ли да е по-добре да се приеме някакъв по-светски вид, за да се стигне по-близо до хората и до целия свят?

Отговор: Аз не мисля, че това трябва да пречи на хората. При нас се занимават различни ученици, и ние на никого не указваме как да изглежда. И ако нашето общество вече е известно сред народа, то хората трябва да знаят, че ние не насочваме хората към религията и не ги задължаваме към никакви материални религиозни действия – те идват при нас, за да поправят душата си, да разкрият висшия свят, желаейки да достигнат корена на своята душа.

Ние се занимаваме само с поправяне на душата – това е целта на науката кабала, разкриване на Твореца от творението. А разкриването става в поправена душа. И обикновено човек си остава в тези традиции към които е привикнал.

Но все пак, кабала е дошла до нас чрез хора, които са произлезли от юдаизма. След разбиването на Храма, народът е паднал от духовното ниво, и да замени кабала е дошла религията, която се намира долу, в нашия свят. Но през всичките тези векове, паралелно с това, от Раби Шимон и по-нататък, кабала се е предавала от един кабалист на друг по веригата. Така тя е достигнала до нас в качеството си на методика за поправянето.

Кабала не се е отнасяла към религията, която е оставала долу. Тя е продължила да съществува между кабалистите така, както и до разрушаването на Храма. Между кабала и религията винаги е съществувало разделение, желязна стена.

А ние получаваме кабала такава, каквато е била до разбиването на Храма, и затова тя не е свързана със съвременната религия. Ние се занимаваме с поправянето на душата.

Но заедно с това, до разбиването, „Тора и заповедите” са се изпълнявали от народа и в намерение, и в действие, като едно цяло. Съществувал е Храмът и ритуалните служби в него, с всички необходими атрибути, и това е касаело всеки човек, в зависимост от произхода му: коен, левит, исраел.

Клоните и корените са се съединявали заедно и са се възприемали от хората като едно цяло. А след това клоните са се оказали долу, в този свят, губейки връзка с корените – коренът е останал горе, отрязан. И това означава изхода на народа на Исраел в изгнание, когато в него е останала само религията.

Но сега, ние трябва да се издигнем обратно, и да се надяваме, че тогава ще разберем в какво е нашето задължение и ще се върнем в това състояние на пълно и цялостно изпълнение на „Тора и заповедите” като духовни действия. Аз не знам как ще изглежда това – възможно е вече да не потрябват физически действия, а е възможно физическите действия да останат, но само в народа на Израел.

Баал а-Сулам пише, че даже в крайното поправено общество, всеки човек може да остане в своята религия, защото религията – това са културните традиции. Всичко това сега е неизвестно, и ние трябва да се безпокоим само за едно – за поправянето на своята душа.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1991 г., статия 29, „Вземайки за жена девственица”: Всеки път, когато човек получава жена, той ще получава девственица, която никога е нямала съпруг. С други думи, той не е използвал тази Малхут и тя винаги трябва да бъде нова жена. В духовната работа Малхут се нарича „небесно царство”, което човек трябва да приеме всеки ден наново върху себе си. Той трябва да си представи, че започва духовна работа, а това, което е било до сега, него не го интересува.

Творецът сътворил творение и се намира в сливане и единство с него. Ние наричаме това първото състояние или света на Безкрайността. Но творението не възприема себе си в това състояние. То просто е било сътворено по този начин, но не е обхванато от никакви детайлни възприятия освен едно. Затова то е като неживото ниво, капчица семе, което няма никакво самоусещане.

Желанието на Твореца е да доведе творението до осъзнаването на това, кой е Той, за да може то да стане подобно и равно на Него. Затова истинското състояние е скрито от творението и вместо това, то започва да усеща себе си в противоположно състояние. Този етап, от своя страна, се поделя на още няколко: творението възприема себе си като съществуващо на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Ти и аз усещаме своето съществуване на човешкото ниво в този свят. Но ние не усещаме, че сме се развили от неживото ниво. Ние не чувстваме нашия предишен жизнен цикъл на човешкото ниво, а само усещаме себе си като съществуващи тук и сега.

Работата е там, че всеки анализ трябва да се случва сам по себе си. Човек в този свят разграничава сливане, съединение с Твореца и развитие, в което той започва да чувства своята част в творението, своето отношение към Твореца.

Творецът го довежда до това, дава му усещането за празнота в живота, но от друга страна, го мотивира да се съедини с Него и да стане подобен на Него. Затова Творецът пробужда желанието на човек в първата духовна точка. Ако човек правилно реализира това желание посредством метода на поправяне, т.е. науката кабала, ако той увеличи своето малко желание с помощта на групата, издигайки важността на това да стане подобен на Твореца и обединявайки се с Него, ако в последствие направи своето желание подобно на това на Твореца, тогава той придобива ново стъпало. Изначалната точка в него нараства, за да стане Малхут.

На иврит Малхут означава царство. Също се нарича „небесно царство”, защото човек го уподобява на Бина, небесата. Така е направена първата връзка между Малхут и Бина, между творението и Твореца.

След това, за да даде на човек възможност да се развие по нататък, всичко, което е имал той преди, се изтрива и започва следващата част от егоистичното желание, която трябва да бъде поправена и да стане подобна на Твореца. Тази част трябва да бъде доведена до сливане, така че той да стане човек на по-висша степен. Тогава никакви следи не ще останат от предишното състояние.

Така ако човек работи правилно, тогава той непрекъснато получава „девствена жена”. Тогава той отново поправя своето желание заради отдаване, правейки го подобно на Твореца и придобивайки по-голямо подобие и близост с Него. Когато той завърши този етап, сливането отново изчезва в него и човек отново получава ново, не поправено желание, с което отново трябва да работи посредством групата, издигайки важността на целта, увеличавайки своето желание и обединявайки го с останалите души. Така човек се предвижва напред.

Той продължава да получава нова част от Малхут, „нова жена”. Ако той работи заради отдаване, желаейки да стане подобен на Твореца, тогава в новото състояние всичко, което се е случило преди, е било напълно изтрито и той няма на какво да се опре от предишния си опит. Това в понастоящем е ново стъпало, „девственост”.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

В няколко места в Зоар 613-те заповеди се наричат ейтин де-орайта (съвети как да поправим кли), а в множество места в Зоар са наречени 613-те заповеди пкудин (светлините, които трябва да навлязат в поправеното кли). И в началото човек трябва да спазва (изпълнява) Тора и заповедите, за да пречисти своето тяло (себе си от егоизма) и да увеличи душата (стремежът за отдаване и любов).

Тогава 613-те заповеди се намират в него във (вид за поправяне) ейтин, тоест те се явяват за него съвети как той да се удостои и да застане пред Твореца (да се издигне над егоизма), напълнен с неговата светлина, тъй като спазването на Тора (привличането на светлината) и изпълнението на заповедите (поправянето на 613-те егоистични желания) постепенно го очистват (от природния егоизъм) така, че да се удостои с разкритието на Твореца (общото всеобемно свойство на отдаване и любов); (защото иначе няма полза от неговото действие).

Както е казано: “Каква е разликата за Твореца – дали убиват принесеното в жертва животно откъм тила или му прерязват гърлото (т.е. механичните действия нямат значение сами по себе си)! Тъй като Тора и заповедите не са дадени за нищо друго, освен, за да се обедини чрез тях народът на Исраел (всички, стремящи се към Твореца, към свойството “възлюби ближния както себе си“)“.

И чак когато в достатъчна степен се очисти от своите потребности (от егоистичните желания) и се удостои със светлината на Твореца (свойството на отдаване), ще се отворят очите и душата му (желанието да отдава), и ще постигне (в себе си) 613-те светлини, съдържащи се в 613-те заповеди (поправените желания), които се явяват тайните имена (постигането) на Твореца, тоест ще достигне до постигането им.

И посредством изпълнението на всяка заповед (поправянето на желанията) получава (в него) част от светлината, заключена в нея, тъй като заповедта се явява тайната (смисълът на желанието) на кли. И в него се облича светлината, тоест името на Твореца (Неговото частно свойство), отнасящо се към тази заповед, както е казано: “Заповедта е свещта, а Тора е светлината“. И това се нарича – 613-те заповеди на получаване на светлините.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

[35834]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво в духовната работа значи “бремето на небесното царство“?

Отговор: Това означава, че аз приемам на себе си “небесата“, т.е. Бина, свойството отдаване, така че то да властва над Малхут, т.е. свойството получаване. Малхут е разбита, тя се е разпръснала на милиарди части, и моята работа се състои в това – да събирам част след част и да я присъединявам към останалите.

Може и по друг начин да се каже: аз се явявам част на Малхут и трябва да присъединя към себе си останалите ѝ части.

Как осъществяваме това? Засега в нашата мъничка група ние съединяваме тези части, които съгласно програмата за духовна работа, на нас ни е дадено да поправяме. Аз трябва да съм с приятелите както един човек с едно сърце и засега по такъв начин да поправям разбиването в малкия сегмент на Малхут, в групата, в моето обкръжение.

А след това трябва да извършвам отдаване за света, т.е. за всички останали части на Малхут, така че и те също да се съединят с групата. Така аз поправям своята Малхут.

Всъщност аз трябва да поправя света, казвайки си, че той целият е създаден за мен. Така склонявам себе си и целия свят към оправдание. Защото поправяйки своята част аз “инжектирам“  в цялото разбиване, в разединението на душите своя подем, своето пробуждане, своята светлина. Тогава те също се пробуждат и всяка от тях, от своята страна, се устремява към единство с останалите.

Излиза, че човек носи духовния живот на всички, ставайки “праведник, основа на света“. Защото той им дава силата на светлината.

От урока по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Седмата заповед”, п. 225: В Меркава на трона лицето на лъва е от дясно, а лицето на вола е от ляво. Волът се нарича „цял (Там) вол”, тъй като в Меркава на трона има посвeщение на завета.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде речник на духовните термини, подходящ за всяко стъпало, който да обяснява различните думи от „Зоар”, като „вол”, „меркава”, „лъв”, „змия” и т.н.? Това би ни помогнало да заменим думите, които ни напомнят за физически образи, с духовни сили според тяхното определение, докато четем. Това правилен подход ли е към изучаването на „Зоар”?

Отговор: Всичко зависи от начина, по който се съгласим да говорим помежду си. Когато имаме общо възприятие, говорим спрямо това усещане. Когато не възприемаме събитията по еднакъв начин, а ги разбираме (по-ниско ниво от възприемането), ние, да речем, говорим, използвайки научни термини и формули.

Този откъс от „Зоар” използва думи като „вол”, „магаре”, „трон” и т.н. Ако трябваше да ги заменим със сили, щеше да е нужно да конкретизираме какъв вид сила е, от коя сфирот точно идва. Докато тук, една дума се използва за отнасяне към една и съща сила, например „вол” или „цял вол”. Този език е по-кратък, защото се осланя на твоето разбиране на това, за какво говори.

Това се отнася само към светлините и келим (желания), защото ние нямаме нищо друго, за което да говорим. Как мога да ви предам връзката на светлините с келим в определена форма? Да направя чертеж? Да го изсвиря? Да ви дам формула? Да опиша образа на този свят, който е резултат от тяхната връзка? Как мога да ви обясня точното духовно състояние, комбинацията на светлина и келим, за която говоря?

Затова кабалистите са създали четири езика да опишат висшата система на управление на нашия свят: езика на Танах, Агадот (легенди), Кабала и Алахот (Талмуд), и ги използват да предадат техните постижения на нас. Тези езици са смесени в „Зоар”.

Самата „Зоар” основно е написана на езика на Талмуд (Мидраш), въпреки че използва и малко от езика на Танах или на легендите, а Баал аСулам добавя към нея езика на Кабала. И когато са в паралел, можете повече или по-малко да поддържате правилната посока на мисли.

Но как могат да ви помогнат езиците, ако нямате духовно постижение и не възприемате към какво се отанся текстът? Нищо не може да ви погоне! Трябва да мислите за получаване на по-голямо влияние, за да започнете да възприемате.

В нашия свят е по същия начин: можете да ми кажете каквото си поискате, но ако аз никога не съм го изпитвал, каквото и да ми казвате за мен е мъртво или в най-добрия случай, аз може и да мога да си го представя чрез аналогия с нещо, което вече познавам.

Но ако не знам нищо за духовния свят, никакъв разказ не може да ми помогне. Поради тази причина, цялото ни учене се свежда до това да се стремим да възприеме тези духовния понятия, да искаме да ни се отворят очите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 17,02,2011

[35591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Ние никога не разкриваме истинската реалност; всичко се случва в нашите желания. Творецът е създал желанието, което по своята същност е целият материал на творението. Ние усещаме всичко, което се случва в него.

Усещанията в желание се делят на вътрешни и външни, с други думи, възприемане на себе си и на обкръжението. От своя страна, тези части на възприятието също се делят на множество слоеве, степени, части и форми.

Но всичко това е вътре в желанието, което е било създадено от Твореца. Ние не можем да си представим нищо, което съществува извън това желание, дори хипотетично. Няма никакво друго „място”, което съществува някъде другаде; цялото „пространство” е ограничено вътре в желанието.

И затова всичко, което възприемаме, зависи от промените в желанието. Цялата кабала говори за природата на сътвореното желание, промените, които то може да придобие, и нещата, които ще усети в съответствие с тези промени. Формулата е проста: внасяш определени промени в първоначалното желание и получаваш определено усещане като резултат.

Общият спектър се състои от множество оттенъци. Различни импулси могат да се разкрият по едно и също време в едно желание; възприемаме различни събития, действия във всяко отделно желание. Желанието на човек се дели на 613 части, където той усеща всичките различни впечатления и реакции. И всички те представляват неговата представа за света.

Частите на получаващото желание, което се отнася към неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, оформя контурите на реалността за нас. Можем да разширяваме все повече и повече желанието, като непрекъснато разкриваме нови части в него, и тогава нашият общ свят се разширява.

От урок по статия на Рабаш, 17,02,2011

[35587]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В книгата ”Зоар” се говори за вътрешните състояния на моята душа. Но за мен е неразбираемо, какво състояние трябва да си представя?

Отговор: Състоянието на постепенното обединяване на всички, съединяването на всички нас заедно – това е твоята душа, ако ти се стараеш да обединиш всички в едно цяло. Ако аз полагам такива усилия – това е моята душа. Ако някой друг го прави – това е неговата душа.

Всеки от нас е като клетка на тялото, която се старае да присъедини към себе си целия организъм. Така, самият ти придобиваш цялото тяло/желанието. То се нарича твоя душа.

Ако засега, все още вземаш само част от тялото и само в определена степен се съединяваш с нея, тогава имаш частична душа. Това означава, че се намираш по пътя, на стъпалата на стълбата.

А когато пристъпиш към завършването на пътя – стигаш до края на стълбата, до най-горното стъпало – Малхут на Безкрайността, където всичко се слива заедно, без каквито и да е граници, без край.

Но всеки от нас си представя тази Малхут на Безкрайността от своята лична гледна точка, защото всеки има свой особен корен на душата. Затова, нито един човек не се анулира, не отменя своята независимост.

Единственото, което е необходимо да изясним при четенето на книгата „Зоар”, са видовете връзките между нас. Във всяка отделна клетка има само желание. И цялата наука кабала е връзката между желанията, защото по този начин, те създават единение, цялата мощ на Малхут.

Например, в компютъра няма нищо освен плюс и минус. Но милиардите съединявания между тях образуват цялата негова мощ и възможности. На същия принцип, цялата работа на нашия мозък е основана на безбройни съединявания между „плюс” и „минус”, между желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Те могат да се съединяват повече или по-малко, в една или друга степен, или да не се съединят въобще. Освен това,  няма нищо друго. Но от огромното натрупване на всевъзможните части, състоящи се от различни вариации на връзката или на нейното отсъствие между плюса и минуса, ти имаш потресаващата мъдрост и наистина Божествената мощ.

И именно затова изясняваме видовете връзки между тези мънички части – душите.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.02.2011

[35838]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→