От „същинското от истинското”, от Висшата сила, една, единствена и особена, освен която няма нищо друго, е било сътворено „същинското от нищото”.

И това творение се нарича „желание за наслаждение”. Свойството на Висшата сила е отдаване, и затова тя е създала желание да получава наслаждение, противоположно на себе си, за да може то да съществува извън нея.

Втората сила, получаващото желание, иска да получи именно свойството отдаване, което първата сила иска да му даде, с което иска да го напълни. По такъв начин, получаващото и даващото желание съответстват едно на друго и са противоположни помежду си. Оттук и започва науката кабала – изследването на истинската, всеобхватната реалност.

След това получаващото желание се развива под влиянието на даващото желание, и двете тези сили въздействат една на друга, както плюс и минус. Бидейки вторично по отношение на даващото желание, получаващото желание се склонява пред него и го получава, приема го в себе си. Първичната сила, сътворила го, му въздейства, властва над него – и с това получаващото желание се изменя, преминава всевъзможни метаморфози.

Първичните изменения по този път се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина”, или с името АВАЯ. То представлява шаблон, чрез който даващото желание действа в получаващото.

След четирите етапа на това въздействие, получаващото желание осъзнава кое е то, какво е, къде се намира относително даващото желание, и започва да се усеща творение, пребиваващо извън даващото желание, извън Твореца. Тогава получаващото желание само определя процеса, който то иска да осъществи. А то иска да осъществи уподобяване по свойства, за да стане абсолютно подобно, равно на даващото желание, което го е породило.

Всичко, което има в получаващото желание, разбира се, е дошло в него от даващото желание. Даващото желание го е породило, включило се е в него, дало му е всички негови сили и свойства. Само по себе си, всичко, което има в творението, в получаващото желание, е дошло от даващото желание. Защото повече то няма откъде да получава каквото и да е. Откъде още може да се прояви в него внезапно нещо ново?

И все пак, усещайки себе си творение, то е способно да извърши собствено действие. За това е нужно да се намира между двете противоположни природни сили: между своето получаващо желание и даващото желание на Твореца. Ако творението успее да застане по средата между тях, тогава то ще бъде свободно в своя избор: към какво иска да се отнесе?

А поради това намерението на Твореца при създаване на получаващото желание не е било в това, че то просто да иска да се наслаждава, не в това, че то да осъзнае себе си и това, кой го е породил, а в това, че то да се окаже по средата между двете сили. Нека да се окаже не в своята природа и не в природата на Твореца, а в неутрална, нулева природа, в равновесна безпристрастност между двете сили, по средата между плюса и минуса, между двата полюса на магнита, „окачено във въздуха” между небето и земята.

В такова състояние решението действително ще зависи от него самото.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как правилно да се подготвим за утринния урок? Как да построим правилното желание?

Отговор: Ние забравяме, че сме длъжни да донесем на света методиката за поправяне и, че много изоставаме в този процес. Защото докато ние не я приемем за себе си, тя няма да се осъществи и в света.

Ние трябва да реализираме тази методика на себе си, с надеждата, че по вътрешния канал, по който всички ние сме свързани помежду си, тя колкото може по-бързо би се разпространила от нас към народите на света. Ние трябва да им предадем своята връзка с Висшите светлини.

Но заедно с това ние трябва да ги подготвим и на външно ниво, предавайки им нашите материали в най-близка и подходяща за тях форма, – тогава те ще успеят да ни възприемат.

Всичките наши групи – са като адаптер, свързващото звено между духовното и народите на света, които ние трябва да приближим към Твореца.

Ние се явяваме централната сила в света, представителите на Твореца и сме длъжни да поправим себе си, така че да поправим света, за да дойдем всички заедно към сливането с Твореца и да Му доставим наслаждение.

Баал а-Сулам пише, че Висшата светлина трябва да се излее в света именно чрез нас. И ако вътре в себе си се организираме по такъв начин, че вътрешното за нас да преобладава над външното, то и светът изведнъж ще започне да придава по-голямо значение на вътрешното, – защото именно ние определяме поведението и на света. Ние установяваме за него скалата на ценностите, ние решаваме за него, кое е главното, и кое второстепенното.

Когато приближим към себе си света и на външно и на вътрешно ниво, то ще станем единно желание/кли. От страна на Твореца ние и така сме едно кли, но сега то ще бъде единно за сметка на нашите усилия.

Ако си поставим тази цел и правилно организираме себе си, то свише към нас ще дойде специалната сила за поправянето. Но ако не присъединим към себе си народите на света, то няма да получим тази сила, – защото нашето предназначение е – да поправим тях – АХАП, светът!

И затова подготвяйки се за утринния урок, ти трябва да мислиш за това, как да приближиш към Твореца народите на света, защото Той желае именно тях, а ти си – “царството на коен“ (свещенослужителите), а те – само служат на другите.

И ти точно така трябва да усещаш себе си, тогава ще осъзнаеш, каква сила, какво постижение придобиваш изведнъж!

В края на Предисловието към Книгата „Зоар” Баал а–Сулам пише:

“И ако всеки от нас приеме за себе си да възвеличава Кабала, тогава всеки ще усили в себе си свойството отдаване над свойството получаване. И тази сила ще се прояви също и по целия свят“.

Така че, правилната подготовка за урока – е да мислиш за това, как да доведеш всички тези желания (“народите на света“ в себе си) към сливане с Твореца.

От урок по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35752]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Достигаме до състояние, когато светът желае да стане единен! Той трябва да стане единен в резултат на разкриването на нашето вътрешно желание, поради искането на природата. Затова нашият разум започва да се развива и ние създаваме неща, помагащи ни да се чуем един друг от разстояние. Така изобретихме радиото преди 150 години. Беше едва преди 150 години! Преди по-малко от 100 години се появи телевизорът, хората създадоха киното, за да създадат илюзията за движение. Преди около 25 години достигнахме до развитието на интернет връзката.

Всичко това е резултат от нашето желание, което се развива и изисква по-голямо съединение и обединение между нас. Това желание се развива и ние не можем да го спрем. То изисква постоянна, непрекъсната и всемирна взаимовръзка, 24 часа на ден, по целия свят.

Преди 200 години един човек би пътувал до някъде, а след това би се върнал. По време на неговото едномесечно отсъствие, той не би знаел какво се случва на неговото родно място. Но днес това е възможно! В допълнение на това изчезнаха книгите. Твърде много време изисква написването, отпечатването и изпращането им, а след това и прочитането им… Вестници, новини – всичко ще се случва със скоростта на светлината, със скоростта на електронната връзка. Всичко това е предизвикано от необходимостта от нашето поправяне!

Нашата природа се разкрива като единна, интегрална система, принуждаваща ни да бъдем свързани заедно. Това, което се случва на едно място, веднага се предава на друго и всичко наоколо се възпламенява. Кой хвърли клечката, която възпламени целия свят? Никой! Това се случва, защото ние сме свързани помежду си в нашите вътрешни желания.

Ако сравните началото на годината с нейния край, то ще видите целият свят напълно съединен. В крайна сметка ние трябва да се предвижим към общото поправяне, да станем като един човек с едно сърце, да постигнем състоянието, в което сме в света на Безкрайността, да разкрием единната сила на връзка между нас.

Затова трябва да развием нашата кабалистична телевизия и интернет ресурсите по такъв начин, че да бъдат колкото се може по-интерактивни и живи. На всеки час трябва да има живи предавания и хората трябва да се обаждат от целия свят, на всички езици, така че никой да не почувства някакво изолиране или различие, с когото и да било. По този начин информацията няма да бъде възприемана като „мъртва”, а всички ще чувстват, че тя е жива! Вашите желания живеят в настоящето и не възприемат това, което сте възприемали вчера. Те се изменят, а вие се опитвате да продадете нещо, което вече е мъртво.

Хората ще почувстват това толкова остро, че няма да могат да гледат филми! Вие ще чувствате, че не сте впечатление от филмите, които са ви впечатлявали или са ви разплаквали. Ще видите, че това не ви влияе, защото е било заснето преди месеци, т.е. това не е на живо! Ако можехме да правим нещата по този начин, ние бихме пожънали успех в разпространението на науката кабала!

Целият свят се стреми към това. Той все още не го осъзнава, но имено това той желае. Човек, разбиращ това и знаещ как да изрази правилните неща от сърцето си, знаещ как да предаде на света нещата, към които се стреми и правейки го по начин, който не е актуален само днес, а и до някаква степен утре – този човек отваря вратите за утрешния ден!

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[35731]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е това път на светлината и път на страданието? За кого е това страдание – за егоизма ли?

Отговор: Подразбира се, нали ние усещаме страданието в своето желание да се насладим. Но и в желанието за отдаване е възможно да се усети страдание. Всичко зависи от това, какво ти разбираш под страдание.

Представи си, че аз съм открил кабала, включил съм се в група, учил съм дълго. А после изведнъж печеля от лотарията, няколко милиона!

Сега животът ми се е променил. Как мислиш – това пътя на светлината ли е или пътя на страданието?

Аз мога да го нарека път на страданието, защото сега тези пари ме объркват и аз не знам какво да правя с тях. Досега цялата ми глава е била заета с кабала, а сега трябва да мисля за пари, това е огромна сума и аз трябва да помисля къде да ги вложа, за да не се обезценят и как да ги използвам разумно.

И се получава, че това е път на страданието. Защото вместо спокойно да си напредвам, по простичкия и приятен път, сега са ме пратили на обход, да заобикалям, и искам или не, съм принуден да се занимавам с материални работи, и да си губя времето обмисляйки положението. Аз не мога да се отърва от това и това е голям проблем – истинско страдание е, относително желанието за отдаване, духовната цел.

А относително желанието да се наслаждаваш ти си длъжен да кажеш, че това е пътя на светлината, и че ти си получил награда за своята праведна работа! Ти мислиш, че това е благословение, пратено ти свише.

Затова, всичко зависи от това – на какви везни претегляш – от какво си избрал да получаваш наслаждение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35690]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако направя нещо, в цялата система стават изменения и когато близо до мен се прави нещо, отново цялата система се променя. Как изобщо мога да направя каквото и да било?

Отговор: Вярно е. Ето защо е необходимо да учим как да се отнасяме към живота, към обществото, как да намерим с какво си струва да се занимаваме и едва след това да пристъпим към работа. Както в продължение на първите двадесет години от живота  си сме изучавали как да се приспособим към този свят, така и сега, както казва Баал а-Сулам във вестник „Народ”, за всички нас е необходимо да седнем зад чиновете и да учим.

Но това не е трудно. Защото в момента, в който този подход и цел станат световно дело, а разбирането за това стане всеобщо – това е много лесно. Защото тогава, чрез връзките между нас ще се осъществява предаването на информацията, сведенията и чувствата, и изведнъж ще започнеш да разбираш много неща – без да знаеш откъде, и ще почувстваш, че този закон работи.

Досега сме се учили анти егоистично как да се държим „добре” с останалите. Ние сме егоисти и не желаем да се съобразяваме с никого, само искаме да измамим всички и да правим каквото ни се прииска. А ни казват, че трябва да сме добри, да се усмихваме и други подобни.

Излиза, че тази форма на възпитание ме е принуждавала да се намирам в постоянна вътрешна борба със самия себе си. А сега, съгласно интегралната система за възпитание, ние се намираме в подобие с природата и отиваме към сливане с Твореца, тъй като всичко, което се разкрива и това, което се явявам аз, става общо, обединено. Така че, всяка мисъл, желание или усещане, стават всеобщи, разпространяват се между всички и всички започват да разбират, че това е така.

Ние постигаме духовното стъпало на разкриване на Твореца на етап, когато цялото човечество се включва в този процес и съвсем неочаквано ще се изясни, че всеки човек започва да чувства духовния свят, разкриващ се във вътрешното му усещане, с което всички ние сме свързани в общата мрежа – и по този начин, на него му се открива висшата реалност.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.02.2011

[35738]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Ако не развием в себе си чувствителност към доброто и злото, хубавото и лошото, няма да знаем как да ги използваме правилно. Всичко зависи от тънкостта на усещането.

А освен това, важно е как определяме какво е хубаво и какво – лошо, защото обикновено, човек смята за хубаво онова, което е от полза за неговия егоизъм, а за лошо – онова, което е в негова вреда. Така че, по отношение на какво се определя доброто и злото – спрямо мен, обществото, Твореца? И изобщо, какво е добро и зло?

Сега се оказваме пред голям проблем. През цялата своя история сме правили това, което сме смятали, че е хубаво за самите нас: свободно сме разполагали с нефта, газта, замърсявайки природата и за нищо не сме се притеснявали. Докато не ни се е наложи да се ужасим, виждайки какво сме направили – но вече няма път назад. Учените казват, че съдбата на земното кълбо вече е предопределена и не е възможно да се върнем обратно и да възстановим нейното разрушено здраве.

Излиза, че онова, което преди ни се е струвало добро, се е обърнало в зло. Ако по-рано бяхме по-чувствителни и способни да видим всичко правилно, не бихме направили това.

И тук разумът, способността за вземане на решения много зависи от чувствата. Защото желанието е първично, а разумът се развива около него, за да се реализира онова, което иска желанието. Умът се развива само, за да помогне за постигне на желаното.

Аз мисля за това, което желая да постигна, и колкото повече желая – толкова повече мисля. И съответно, моят разум се развива в опитите ми да постигна желаното. Затова, наред с голямото желание – винаги има голям разум, а редом с малкото – малък. Така сме устроени. Такова развитие се извършва и вътре в живите клетки, както и във всеки човек.

Ето защо колкото повече развиваме в себе си чувствителността към доброто и злото, в същата степен, заедно с нея се ще се развие и нашият разум – ще станем по-мъдри!

Въпросът е само в това, по какви критерии да разпознаем, къде е доброто и къде е злото…

От урок по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35697]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Процесът на развитие на егоистичното желание, в което постепенно е действало желанието за отдаване, е довел човека до напълно разбито състояние. Неживата, растителната и животинска природа, а също и човешкото общество – днес цялата реалност се представя пред нас в окаян вид.

Ние се оказахме в много опасно състояние, в противоречие с цялата действителност. От една страна, тя ни се струва някак огромна, глобална, взаимосвързана и цялостна, а от друга – човешкото общество на земното кълбо, сякаш се е превърнало в раков налеп, във вредна плесен, която изяжда и унищожава природата, покривайки цялата Земя със своите отпадъци и изпражнения.

Ние откриваме своята пълна противоположност на природата и в близко бъдеще ще ни се наложи да осъзнаем, че друг изход няма – необходимо е да постигнем равновесие с нея. И това е осъществимо, защото в нас вече са се разкрили двете противоположни сили – за получаване и за отдаване. Те са готови да започнем балансирано да ги използваме. Само тогава ние, като човечество, ще започнем да се издигаме от неживото ниво на своето развитие, на растителното.

Досега, двете противоположни сили, които са ни развивали, не са искали нашето съгласие. В резултат, са ни довели до първия свободен избор и сега започваме да се развиваме сами, извиквайки силата за отдаване, за да определи тя нашето развитие, вземайки превес над заложената в нас сила за получаване.

По-рано, силата за отдаване е била скрита вътре и постепенно е растяла, подобно на набъбващо тесто – или обратно, примамвала ни е отдалече: „Ела, тук има нещо – тук те чакат наслаждения”. Сега, сами ще изберем отдаващото желание като сила, за която си струва да напредваме в своето развитие. Не отдаването ще помага на получаващото желание, а самото получаващо желание ще тръгне след даващите.

Това решение трябва отново и отново да приемаме над своето егоистично желание, което не престава да се усилва. По пътя нагоре, двете сили – отдавне и получаване – постоянно ще растат, проявявайки се в нас по равно, за да ни предоставят възможност за свободен избор. Ние ще се чувстваме по средата между тях. В кабала, това място се нарича „клипат нога”. И така ще тръгнем напред.

Във всяка точка от пътя, моят избор се състои в това да разкрия равенството на тези сили в мен и да предпочета даващото желание пред получаващото. Отдаването трябва да определя моята посока, за да се развива получаващото желание, именно в това направление. По такъв начин, получаващото желание приема формата на даващо, формата на Твореца. А ако получаващото желание е подобно (доме) на Твореца, тогава то се нарича „човек” (адам).

Така ще започнем да използваме тези две сили. Получаващото желание постоянно ще расте и даващото желание също постоянно ще расте, за да му придава нова форма. В резултат, ние ще се върнем там, откъдето сме започнали спускането – в света на Безкрайността, където тези две желания са се намирали заедно, в съвършена асимилация. Така ще постигнем съвършеното им сливане по свой избор, действайки отдолу нагоре, докато цялото получаващо желание не придобие пълната форма на даващото желание. Това ще бъде и краят на поправянето, завършването на нашето развитие.

Живеем в особено време, в нова епоха. И новото в нея се състои в това, че сега, посредством нашия избор, желанието за отдаване трябва да надделее над желанието за наслаждение. Това се нарича „развива се във вярата, над знанието”.

Ден след ден, към нас се присъединяват все повече хора, в които предишното смесване на желанията е завършило. Постепенно, те тръгват към своя първи свободен избор – да преминат от неживото стъпало към растителното, да се превърнат от неподвижно създание в духовно растящо.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35658]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Има състояние, в което получаващият и даващият желанието се обединяват, изпълват се един с друг и се намират един в друг, чак до такова състояние, в което не могат да се различат. Това състояние се нарича „свят на Безкрайността” и то е първично.

А след това става спускане, „поетапно разваляне”, когато от състояние на единство те започват да се раздалечават и по разширяващ се конус се спускат надолу, отделяйки се един от друг.

На определен етап от това разделение между нас е бил създаден този особен статус и те са открили възможност да се съединят отново. Но, когато са опитали да направят това, те достигнали до разбиване.

Освен това, тези желания се намират на различни страни: едното отдясно, другото от ляво. Сега всяко едно от тях трябва да включи в себе си другото. Затова е станало и разбиване: желаейки да се обединят отново, както в Безкрайността, те не съумели да го направят и се разбили. С други думи, неудачното съединение довело до това, че те се пропили едно в друго.

След това развитието продължило по разширяващ се конус, отделяйки ги един от друг още повече. Но сега силата на отдаване, т.е. първата сила, Твореца, е напълно проникната със свойствата на желанията за получаване, с творението; а творението е напълно проникнато от свойствата на Твореца, даващият желанията.

Но в Твореца господства силата на отдаване, а силата на получаване включена в нея, се намира под нея, докато в творението е обратно – господства силата на получаване, а силата на отдаване ѝ е подчинена вътре в нея, тя е скрита.

А след това следва спускане до нашия свят. Тук творението, силата на получаване започва да се развива. Отначало то изобщо не усеща кое е то и какво представлява. Що за сили са това? Неговата основна сила е желанието за наслаждение и криещата се в него сила, желанието да наслаждава.

Желанието да получава се развива, а даващото желание в него почти не се усеща. То се проявява само според степента на поддържане на желанието за наслаждение, дава му жизнена сила, създава всички видове връзки между формите на неговия материал.

Когато Големият взрив положил началото на процесите в неживата природа, цялото това развитие е произлизало от желанието за отдаване, заложено в материята. Тъй като получаващото желание само по себе си не се е преместило от мястото си, то просто иска да се наслаждава и сякаш отваря уста, оставайки неподвижно. А именно желанието за отдаване, което се крие в него го изменя, придава му сила за живот.

Така се развиват тези две сили: желанието да отдава, независимо че е скрито, движи получаващото желание и го тласка напред. По такъв начин се е развивала цялата наша Вселена, а след това и Земята – чрез взаимодействието на две противоположни сили: топло и студено, привличане и отблъскване и т.н. В природата всяко нещо се състои от противоположности, така или иначе включващи се една в друга.

Всички изменения, случващи се в неживата, растителна, животинска и човешка природа са предизвикани от взаимното включването на тези две сили – получаващото и даващото желание. Те се смесват помежду си в различни съчетания, при това желанието за отдаване все повече проявява себе си над получаващото, все повече преобладава, господства над него. И получаващото желание върви заедно с него, защото развитието му носи изгода.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35670]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Имаме не само възможност да постигнем свободата на избора, но ние направо сме длъжни да го направим. Никой не може да избегне това, тъй като всички сили на природата ни тласкат и привличат към него – и теб и всички останали и всеки човек в този свят! Всеки трябва по някакъв начин да реализира свободата на волята си.

Пред нас се намират два пътя: пътят на светлината (кабала) и пътят на страданието. И този избор трябва да правим във всеки един миг! Това не означава, че когато аз веднъж вече съм попаднал на пресечка на пътя,  направил съм един път избор, завил съм надясно или наляво и вече все по този път трябва да вървя.

Напреднал съм се на метър по някакъв път и наново съм се изправил пред свободен избор, пред кръстовище. Избрал съм, направил съм крачка по този път и съм попаднал отново на кръстовище, където отново трябва да избирам. На всяка моя крачка ми е дадена свобода на избора и пред мен лежат два пътя! Трябва постоянно да избирам между тях, във всеки миг – от състояние на състояние, във всяка точка, по която напредвам, строя от тях линия, път към своето окончателно поправяне, в Гмар Тикун.

И във всяка такава точка съм длъжен да решавам в коя посока, от всички 360 градуса ще поема (защото точката е кръг). Но по същество, всички тези посоки се обединяват в два възможни варианта на избор: пътят на светлината или пътят на страданието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35702]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→