В материалния живот действа правилото: „следвай мнозинството”. Това трябва да ни е ясно! Тъй като според логиката на нещата, ние трябва да говорим с човека съгласно неговото ниво и да се обръщаме към масите според това, колко те могат да понесат.

Ние обясняваме само реално изпълнимите условия, посредством които хората могат духовно да се развиват. По такъв начин именно мнозинството определя нашия подход.

Точно така на малките деца между 3 и 5 години не трябва да им поставяме условия, подходящи за деца от 10 години и нагоре.

И затова, що се отнася до обикновения живот ние трябва да „следваме мнозинството”. Например, в нас винаги възниква проблем как да обясним насъщно необходимата потребност. Баал а-Сулам казва, че всички трябва да бъдат обезпечени с насъщното в живота и никой не трябва да получава свръх това. Не е важно дали човек е велик или малък, преуспяващ или не – какъвто и да е, в материалния живот ние разглеждаме животинските потребности на всеки. А животното употребява напълно определени неща.

Да кажем един е привикнал да употребява 10 кг хляб, а друг – 5 кг. Съответно, на всеки трябва да бъде обезпечено толкова, колкото е привично за него, колкото изисква неговото тегло. Разбира се, всеки си има своя големина на порцията, но по принцип, става дума за нужда на тялото, а за не нещо повече от това.

Ето защо ние следваме „мнозинството” – с други думи, следваме материалните нужди. На всяко „животно” трябва да се обезпечи нужното препитание.

От друга страна, в духовния живот няма ограничения. Там всеки от нас е човек, пред който е открит безкраен, безпределен свят. Моля, развивай се колкото можеш и вземи всичко, което ти е нужно. С това няма да ощетиш останалите. Главното е – расти колкото можеш по-нависоко.

По такъв начин, в духовния живот действа правилото: „следвай личността”. Става дума не само за лидера, вървящ пред тебе, не само за Твореца или за наставника, който те обучава как да станеш като Него. Между другото, наставника винаги трябва да насочва ученика към Твореца, а не да поставя себе си вместо Него.

Така, че всеки има собствен, свободен избор, свой път, свои възможности и способности за постижение, свой темп. На никого тук не налагаме никакви изисквания – това е избор на всеки от нас. Обществото само ни тегли напред чрез общо, „фоново” влияние. Но не трябва да оказваме върху човека личен или групов натиск, тъй като с това не му предоставяме свободно място за духовна самореализация, за свобода на избора и свободен духовен напредък.

Свобода за себеизява, свобода на избора, способността на човек да бъде свободен – това е възможно само в духовното. А тук, в материалния свят, желанието за свобода е просто фалш, лъжа. Тук не сме способно на това и никога не ще бъдем способни.

Ние виждаме как природата ни води към все по-голяма и по-голяма взаимозависимост. Аз с радост бих избягал от нея, аз не искам да се женя, не искам да имам деца, не искам да бъда свързан с никой. Оставете ме на мира, дайте ми отделна кола, отделна квартира, за да мога да се скрия надеждно от всички зад компютърния екран.

Само че това не помага. Заемам защитна позиция, предпочитам гласова поща, е-мейли и смс-и, съкращавам до минимум всякакви контакти – но напразно. Природата, Творецът искат да ми покажат сякаш напротив, точно обратното. Опитваме се да издигнем между себе си колкото се може повече прегради – бетонни, виртуални, електронни и т.н. Всеки се е скрил в дома си, в колата си, в работния си ъгъл, но никакви стени и щори няма да ни спасят от света.

Наред с всичко това, независимо от влечението към уединение, природата ни затяга така, че няма къде да се денем един от друг. В крайна сметка дори и да издъхна не мога, без това да не се отрази на някого. Възлите, които ни свързват ще станат истински вериги. И какво ще правим тогава?

Ето защо е толкова актуално днес да идентифицираме и разграничим закона за следване на множеството и закона за следване на личността.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За да се обръщаме към хората без точка в сърцето, навярно ще ни се наложи много по-силно да се обединим помежду си и да се фокусираме…

Отговор: Разпространението сред масите изисква от нас повишена концентрация. Защото искаме в думите, като че ли несвързани с кабала, да е заложена силата на единството, духовната сила. Можеш да пишеш за някакви външни събития и обстоятелства, но вътрешно трябва да вложиш нашето единение.

Както е трудно да се пишат детските книжки. С най-прости думи, те трябва да обясняват много дълбоки неща.

Опитай да обясниш на дете как е направен самолетът. Как може да лети тази тежка грамада? Представяш ли си каква мъдрост е необходима, за да се постигне това в простата и ясна форма.

Тук трябва специалист, запознат с всички детайли, който ги усеща, и освен това  е талантлив. Подобно на раби Аба, който облякъл в обвивка думите на раби Шимон, той трябва да представи своите знания на достъпен език и да ги подаде на детето в готов вид, за да разбере то всичко.

Разпространяването за широката публика е много сложно нещо.

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.04.2011

[40097]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №5

Сред законите за работа в групата има един много любопитен, макар и да ни се струва, че е до няма и къде егоистичен закон: длъжни сме да развиваме в себе си завист. Казано е: „завистта на мъдреците увеличава мъдростта“.

Трябва да завиждам на всичките си приятели, но с „добра“ завист. Искам да ги видя велики и самият аз искам да бъда като тях. Не завиждам с „черна” завист, не мечтая те да загубят преимуществата си. Напротив, искам да се сравнявам с тях.

Такава завист е много позитивна и необходима. Струва си да я отгледаме в себе си. По същество, подобен подход е близък на егоизма ни – само трябва да не пристъпваме границата между полезната и вредната завист. Как да проверим това?

Ако аз завиждам на някого негативно, то не обичам този човек. И обратно, ако му завиждам за добро, аз го обичам. Чрез добрата завист той ми помага да се издигам и да напредвам, тъй като възприемам правилно неговото влияние.

В сборника „Шлавей Сулам” (1985/86, статия 21, „Над знанието“) Рабаш пише:

„Завистта към другарите, когато човек вижда, че те притежават по-добри, в сравнение с него качества, му дава импулс, подбуждащ го да придобие достойнствата, които присъстват в тях и отсъстват в него. И тогава той им завижда.

С това той придобива от групата нови качества, усвоява ги поради факта, че другарите му се намират на по-висока степен и той им завижда. По тази причина сега той може да се издигне по-високо, отколкото би бил без групата. Защото с помощта на другарите си той придобива нови сили”.

Гледайки на другарите си, трябва да се старая да видя в тях достойнствата, които аз самият не притежавам. Това е много добра проверка. Разбира се, ние не гледаме на външното. Един е добър поет, друг готви добре, трети разбира от програмиране – подобни неща изобщо не се вземат под внимание. Важното е да видим, доколко другарят ми е предан в сърцето си на целта и обкръжението. Той иска да постигне духовното – на това трябва да завиждам.

Ако виждам това във всички мои приятели, значи аз действително напредвам към входа в духовния свят.

Започнете да проверявате себе си: как се отнасяте към обкръжението? Завиждате ли на другарите си с добра завист? Цените ли ги? Ако е така, значи напредвате. Ако още не сте преодолели презрението, ако ви се струва, че не трябва да се обединявате с тези другари, значи сте още далече. Всеки отрича съгласно своите недостатъци.

Рабаш пише за това в друга статия от „Шлавей Сулам” (1984, статия 17, част 1, „За важността на другарите“):

„Ако човек види някакъв недостатък в другаря си, значи, този недостатък не се намира в другаря му, а в самия него. С други думи, той е повредил другарската любов и затова вижда недостатъци в другаря си. В такъв случай, той трябва да разбере: не трябва да поправя другаря си, а самият той се нуждае от поправяне”.

От 5-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Ние мислим, че има още някакви светове извън човека и че духовният свят се намира някъде далеч, зад облаците и галактиките, зад пределите на нашия свят. Сякаш духовният свят започва там, където свършва нашата Вселена, в някаква материална сфера.

Но от друга страна, казано е, че духовният свят е най-вътрешния от всички светове. Следователно той се намира някъде вътре в мен. Но нима вътре в тялото ми, освен плът и кръв има още нещо?

Науката кабала ни учи на правилно възприемане на реалността, казвайки, че цялата реалност се намира вътре в човека и че няма нищо извън човека. Затова трябва да разкрием своето вътрешно желание, „духовния съсъд”. Аз все повече присъединявам „външния свят” към себе си, съединявам се не само с десетте най-близки свои другари, с петдесет или два милиона човека, а включвам в себе си цялата реалност, която сякаш се намира извън мен.

Аз започвам с няколко човека, но постепенно достигам и до животинския свят, до растителния и накрая до неживия. Изведнъж започвам да чувствам, че всичко това се съединява в мен. Рисувам тези картини вътре в себе си, а не че те се случват отвън!

И колкото повече ги възприемам като единно цяло, всички части на които са свързани с мен – според тази степен аз започвам да навлизам все по-дълбоко в тази вътрешна реалност. Материалните тела започват да изчезват, а желанията се присъединяват към мен и аз все по ясно започвам да усещам картината на истинската реалност.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар”, че в действителност цялата реалност се обрисува само в мен, в мозъка ми, а на повърхността няма нищо. Пред мен се разиграва някакъв театър, като отражение на собствените ми свойства, вътрешните сили и наклонности.

Затова трябва да разберем, че известния призив за „любов към ближния”, толкова отдалечен от нас, толкова ненавистен и струващ ни се нереален, трябва да приведе човек до състояние, в което той ще се върне към истинската реалност. Това не е любов от нашия материален свят, където ние с тебе, оставайки си егоисти, трябва въпреки това да се заобичаме един с друг.

Благодарение на това, че аз обичам другия и го присъединявам към себе си, чрез това аз възвръщам на себе си собствената си част, която само ми се струва отделена в моето въображение. И така аз се връщам към истинската реалност. Това се нарича постижение на висшия свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40045]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

На всеки е възложен дълг, при изпълнението на който не може да има никакви извинения и отстъпки: трябва да се грижи за чувството на радост, увереност и сила в нашата среда.

Да не говори за присъщите му слабости, да не проявява нерешителност, въпреки че все още никой „не е изплувал от мъглата”, да не демонстрира пренебрежение, което се появява отново и отново в зависимост от нарастването на егоизма.

Напротив, трябва да работя по-високо от своето его, излъчвайки през цялото време увереност, решимост по пътя и радост – като знак за това, че се намирам в съвършено състояние.

Струва ми се, че нямам нищо – но и нищо не ми е нужно. Искам само да се намирам в състоянието на чисто отдаване. Защото, каквото и да придобия, ще бъде достояние на моя егоизъм. Само когато се изключа от него, когато се радвам, че е празен и не изисквам от него никакво напълване, тогава започвам да придобивам духовния свят. Такъв преход се нарича „духовно раждане”.

Много се надявам, че няма да забравяме за това.

В сборника „Шлавей Сулам“ (1984, статия 4, „Човекът да помогне на ближния”), Рабаш пише:

„Всеки трябва да обръща внимание и да мисли, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки в него приповдигнато настроение. Тъй като, що се отнася до настроението, всеки може да намери в другаря си място на недостиг, което е способен да напълни”.

И още един цитат от „Шлавей Сулам“ (1984, статия 1, част 2, „Цел на групата – 2”):

„В обществото трябва особено да се следи за това, в средата да не проникне лекомислието, тъй като то разрушава всичко”.

Който пренебрегва нещо по пътя, по време на занятията, при осъзнаването на величието на другарите и учителя, той намалява вашите сили. Веднага го махнете от групата. Това е вашият най-голям ненавистник. Не го оставяйте. Нека си помисли с какво се занимава, нека се извини и разбере своя проблем – чак тогава можете да го приемете обратно.

Не трябва нито секунда да държите в групата човек, който намалява нашите сили по пътя. Спазвайки това правило, задължително ще стигнем до целта по бързия начин.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

С вас сме потопени в силата на Твореца. Нашите точки в сърцата се движат подобно на малки заряди в електромагнитно поле, насочвани от него – съгласно закона за подобие на свойствата.

Уподобявайки се на полето в своето отдаване, аз се движа към неговия център – към света на Безкрайността. И обратно- колкото по-малко е моето подобие, толкова повече се отмествам към периферията в световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Моята точка в сърцето се намира извън всички тези светове, а пред мен е групата. Тя е като асансьор: приобщавайки се към нея, започвам да се издигам заедно с нея, разкривайки че тя е моето обкръжение, намиращо се на нивото на света Асия, след това – Ецира, после – Брия, Ацилут, Адам Кадмон. И накрая я разкривам като Малхут на света на Безкрайността.

 

Винаги съм бил „опакован” в групата. Издигайки се с нея, в един момент виждам, че ме заобикалят не другари, а точки в сърцата. Те се намират пред мен, но вече не виждам телата.

После в зависимост от това как се издигаме от света Асия в световете Ецира и Брия, внезапно откривам сред нас Рабаш, Баал а-Сулам и други кабалисти от все по-древни времена – Ари, Рамбам, Рамбан, раби Шимон и т.н. чак до Адам. Ние ще усетим, ще видим тези души сред нашите точки.

Защото всъщност разкриваме общата система. В нея откриваме и всички души, които все още не са се поправили. От една страна ги виждаме поправени – такива, каквито са отвътре, а от друга– чувстваме, че още не осъзнават това. И тогава разбираме, на кого и как да помогнем. Както в организма- когато в някой орган възникне проблем, цялото тяло се втурва да му помага.

Иманно по този начин се издигаме все по-високо.

Важно е да помните: неслучайно сме се събрали с вас – става дума за разкриване на системата. Не можем да променим нашата връзка, нашата взаимна зависимост, и затова всеки трябва високо да цени другите. Защото зависим един от друг – всички се отнасяме към онзи пласт на душите, който сега се издига и поправя. Не можем да си позволим да се разпръснем, да се разпилеем – напротив, трябва по-плътно да сгъстим редиците, ускорявайки по този начин поправянето

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №2

Всичко, което става в света е – следствие от това, че природата ни води през всевъзможни състояния: било то по пътят на развитие на егоизма, било по пътят на развитието  на духовната “точка в сърцето“ в нас.

Тази точка наистина идва от духовния свят! Има сърце и “точка в сърцето“ – това са две различни сили, тъй като точката се отнася към духовната природа, а сърцетo – към нашата изначална природа – материалната.

Във всеки от тук намиращите се присъстват и двете сили – иначе той не би дошъл тук! Баал а-Сулам пише в Предисловието към ТЕС, в п.4, че Творецът води човек към състоянието, където той трябва да направи избор.

Той стои против собствения си егоизъм, срещу цялото си черно сърце, пълно с егоизъм, жадуващо само материално напълване: храна, секс, семейство, пари, почести, власт, знания.

Но от горе правят така, че в това състояние тези две сили напълно са изравнени: в лявата половина на везните цялото мое его – стъпалото  Малхут, а от дясната страна – точката в сърцето, степента Бина. А аз се намирам по средата и трябва да реша към кое предпочитам да се отнеса.

Написано е, че във всеки миг, човекът не трябва да се наклaня към нито едната от двете страни на везните – а да остава точно посредата! И тогава ние постоянно ще се издигаме все по-високо в тази точка на равновесието, изкачвайки се от състояние в състояние.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40039]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Отговорът е прост: Защото духовното е противоположно на нас, на нашата егоистична природа. Егоизмът ни управлява и ние искаме да го напълним.

Затова от всичко, което ни заобикаля, ние виждаме само това, което желаем да видим в нашия егоизъм – приятното или, в краен случай, заплашващото.

Затова човекът, желаещ да открие висшия свят, да открие заобикалящото го, но неуловимо в неговото егоистично възприемане, е необходимо да се пренастрои.

Затова му е толкова важно обкръжението – тъй като то ще помогне да се пренастрои неговото възприятие – да се настрои на важността на усещане това, което е неприятно на егоизма и противоположно на него. И той ще може да види широкия свят, който го е заобикалял и преди. А този свят се нарича духовен, защото е над егоистичния.

Струва ни се, че нашите убеждения са следствие на опита, но те са резултат от натрупването на информация, която е удобна на нашия егоизъм. И не е важно, какво говорят – истина или лъжа – истина наричаме съвпадащото с нашето мнение-егоизъм.

Ние винаги търсим само това, което подтвърждава нашето мнение и отблъскваме това, което му противоречи. В резултат – формираме себе си и не желаем да се променим. Само страданието, търсенето смисъла на съществуването и силното духовно обкръжение, групата, ще помогнат на човека да стане обективен, да смени егоистичното възприятие с мнението на обкръжението. И тогава ще му се разкрие вечно съществуващият около него, висш свят!

[39906]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→