Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как книгата „Зоар” е свързана с Тора?

Отговор: Всички свещени книги водят началото си от книгата, която е написал Адам.

Процесът на развитие на човечеството в нашия свят е започнал преди стотици хиляди години. А преди 5771 години е живял човек на име Адам – първият от хората, открил духовния свят. Затова написал книга, наречена „Тайният Ангел” – скритата сила. Това е първата книга по кабала, тоест книга за духовния свят.

Кабалистите, живели в следващите 20 поколения след Адам, са постигали духовния свят и също са писали книги – няколко автора се споменават в книгата „Зоар”, но съчиненият им не са стигнали до нас.

Втората от известните ни книги, написани от хора, намиращи се на високи стъпала на духовното постижение, е книгата на Авраам „Книга на Създаването”.

След Авраам са написани още няколко книги по кабала и сред тях е „Големият Коментар”. Можем също да я изучаваме въпреки, че нямаме време за всичко. За постигането на духовното ни е достатъчно това, което учим от книгите на Баал а-Сулам.

Но следващата, особено важна книга – това е книгата, написана от Моше, която нарекъл Тора. „Зоар” е висшето светене, светлината на Безкрайността, която свети на човека. Тора също произлиза от думата „ор” – светлина и от думата „ораа” – инструкция.

В Тора последователно е изложен целия процес от сътворението на света и до завършването на поправянето от човека, и за първи път този процес е показан в система. Ето защо тази книга е толкова известна, има такова голямо значение и се явява основополагаща.

Моше сам е разкрил повече, отколкото всички останали. Това е била особена душа. Имал е последователи – неговите ученици, които са написали много книги. Ние наричаме техните съчинения – „Невиим/Пророци”.

Пророкът е човек, който постига явното разкриване на Твореца – Висшата сила, която се намира между нас. Има Пророци, които са писали своите трудове, намирайки се на стъпалото на Бина, и затова такъв Пророк казва: „Аз чух гласа на Твореца”. А има и такива, които са се намирали на по-високо стъпало на постижение – на стъпалото на Хохма. Те казват: „Аз видях…”

След „Пророците” следват „Писания/Ктувим”. И авторите на „Пророците”, и авторите на „Писанията”, разбира се, са били кабалисти, които са ни разкрили висшия, духовен свят. Те няма за какво повече да ни разкажат, освен за постигането на духовния свят – никой не е писал за нашия свят.

По-късно са се появили Талмуд, Мишна и успоредно с Талмуд – книгата „Зоар”. Раби Акива е имал двама велики ученика: единият е написал Талмуд, а другият – Раби Шимон, е написал книгата „Зоар”. След това, чак до наши дни са написани още много книги.

Книгата „Зоар” е коментар на Тора – така е написано на нейната първа страница. Точно, както Тора описва целия процес на поправяне на човека: как от точката в сърцето преминава през своя Египет, влиза в своята пустиня, придобива стъпалото на Бина и т.н., в същата последователност „Зоар” разказва за тези неща.

Само че Моше пише в много, много скрита форма. Защото когато четем Тора ни се струва, че е просто исторически разказ за събития, които са се случили с някакъв древен народ. Но разбира се, не става дума за това – Тора ни разказва за висшите духовни стъпала. Това е начинът, по който „Зоар” ни разкрива целия този разказ като обяснява, какво става всъщност.

Затова, написаното в Тора може да се разбере само, след изучаването на науката кабала, четенето на книгата „Зоар”. Тогава започваме да разбираме онова, което е искал да ни каже Моше. А иначе, тази книга не е повече от увлекателен, красив разказ.

Разбира се, там е написано за Твореца, за това, как Той разговаря с народа, обръща се към Моше, върши чудеса. Но за да се разбере истинския смисъл на всичките тези неща, ни е необходима книгата „Зоар”. Защото безусловно не става дума за нашия свят – разказват ни за вътрешната работа на човека и за това, какви състояния преживява.

А всички опити да се представи написаното в Тора като реални събития – това са разкази за малки деца и то не ни дава нищо. Ако искаме да се поправим, тогава за нас книгата „Зоар” е книга за вътрешната работа, за нашето поправяне. Освен нея ни е необходима книгата на Ари „Дървото на живота”, с коментара на Баал а-Сулам – „Учение за Десетте Сфирот”.

Така че днес е необходимо да изучаваме две книги на Баал а-Сулам: „Учение за Десетте Сфирот” – по съчиненията на Ари и книгата „Зоар”, с коментара „Сулам”. Всъщност, те покриват всичко – повече нищо не ни трябва. Само че, за да подходим вярно към тези книги, трябва да изградим правилното намерение, да се съединим помежду си в група така, както е било при учениците на Раби Шимон – нужни са ни допълнителните статии, които са написали Баал а-Сулам и Рабаш, за да ни дадат правилния подход към тези основни книги.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40197]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес  „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Информацията в Интернет се контролира от малка група хора. Как ще можем да се издигнем или да ги заобиколим при разпространението на истинското знание за науката кабала?

Отговор: Сега изграждаме портал, в който искаме да представим материали, свързани с бъдещето на човечеството. Искаме сериозно, а не истерично, да изразим тревогата си за съдбата на света.

Това ще бъде много солиден портал, разказващ за промените в света, за това какво всъщност се случва в него, за всички видове кризи, които го обхващат. Ще дадем своето обяснение за всички тези събития. Този портал е наш и никой не може да направи каквото и да е с него.

Не ни вълнува ставащото в Интернет – нямаме намерение да го контролираме или да се намесваме в него. Изобщо не си струва да контактуваме с тази публика и с онова, с което се занимават на техния пазар.

Трябва да бъдем световен авторитет по въпросите на бъдещето и в тази област никой не може да бъде близо до нас. Защото никой няма ясно, сериозно, правилно и истинско знание за бъдещия свят – как да излезем от кризата във възпитанието, в семейните отношения, във финансите и т.н.

Всъщност за тези проблеми има само една причина – липсата на връзка между хората и затова те само се задълбочават. Трябва да доведем света до това знание постепенно, не изведнъж – с помощта на научни изследвания на различни профили и обяснения за науката кабала – логично, сериозно, делово.

А за вземането на участие в различни дискусии, които се появяват в Интернет и се управляват от различни организации, няма смисъл дори да си помисляме – това не ни касае. 

Моят съвет е: не се забърквайте в разговори със света, защото там няма с кого да говорите. Отнесете се към него едностранно, напълвайки го с нашето знание така, че да могат се възползват от него, а в замяна на това, не получавайте нищо – нищо!

Защото хората не знаят какво да кажат, тяхното мнение постоянно се променя – затова не си струва изобщо да се смесвате с тях. Действайте така, сякаш са малки деца – само от едната страна. Трябва да им дадем нашата наука и да не получим от тях техните знания, в които няма никаква истина. Самите те не знаят какво се случва с тях.

А с Интернет, въпросът е ясен. Трябва да разберем, че това е механизъм за измама, използван от различни кръгове, които са заинтересовани от неговото развитие – правителствата, разузнаването, маркетинга. Всички социални и информационни мрежи се контролират и използват от органи, които всъщност ни изучават с цел по-рафинирана експлоатация.

От момента на възникването на Интернет стана ясно за какво ще го използват всички заинтересовани кръгове – от КГБ до ФБР и другите – за да събират информация за всеки от нас и за всички заедно. Това е Интернет и неговото управление. А ние не трябва да се замесваме в това – нека правят каквото искат.

Предстои да се разкрие, че това е просто шпионска мрежа – обща и частна. Шпионират буквално всеки и знаят всичко за всички. Не е трудно, защото всички се намираме там. Там е записано какво си купил, на кого си писал, какво си получил, от какво си се поинтересувал, в какви страници си влизал. Особени системи проверяват тези данни и ги изучават – в това се състои основната работа на големите информационни мрежи, действащи в Интернет.

Между другото, изпратиха ми подходящ анекдот:

„Писмо от компания, работеща с карти, даващи отстъпка.

Скъпи господин Джонс,

Забелязахме, че отдавна не сте купувал никакви презервативи в SpiffyMart.

(За последен път сте го направил преди 8 седмици)

Освен това сте спрял да купувате продукти, свързани с женската хигиена, но сте започнал да купувате повече замразени пици и бързо приготвяща се храна.

От това става ясно, че госпожа Смит Ви е напуснала.

(А може и да е за добро, защото тя купуваше толкова евтини шампоани, които може би не са увеличили нейната привлекателност).

Базата данни на пощата потвърждава, че тя е сменила своя адрес.

Приемете нашите съболезнования. Предполагаме, че горещ порно филм ще Ви помогне да преживеете този стрес.

Ако се чувствате самотен – погледнете нашия каталог.

Купете си диск незабавно и ние ще добавим един безплатно!

Искрено Ваш,

Мениджър продажби.

П.П. Помните ли блондинката, която миналата събота почерпихте с двойно мартини в бара O`Dougles? Забравете за нея! Тя е заразена от много месеци и е постоянен клиент на аптеката Acme Pharmacy.(Нейният домашен компютър е в една мрежа с нашия). Не се знае какво може да прихванете от нея. А нашите дискове са напълно безопасни.”

Но за нас това няма значение – нека се използват един друг. Там трябва да бъдем представени по най-сериозния начин, за да видят хората, че само ние можем да им дадем отговор за бъдещия свят.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40168]

Filed under: Въпрос-отговор, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Завърши конгресът в Америка, и още на момента трябва да започнем подготовка за следващия конгрес, който ще се проведе в Москва. Няма време да изпадаме в униние, а после да се чудим как да се измъкнем от падението. Нямаме това право.

Да допуснем – аз съм настинал, но в къщи имам и малко дете, което също се е разболяло. За какво ще мисля аз – за своята болест или за неговата? Разбира се, че ще положа всички сили да излекувам него.

И тук е същото! Пред нас сега стои много по-сериозен проблем, и нима ние можем да си позволим да униваме?!  Няма време за това, за подготовка остават само два месеца! А времето ще се компеpсира още повече, затова трябва да се подготвим отсега за това. Точка!

А вие ми разправяте, че се намирате в някаква меланхолия, като в мъгла.. За какво изобщо говорите?! Няма нито миг за губене! Аз веднага след конгреса започнах да мисля за следващия, още по пътя от Ню-Йорк към Торонто.

Нашата работа е съвсем проста: да укрепваме връзката между нас, докато вътрешното ѝ напълване – взаимното отдаване един на друг не се отъждестви с  отдаването на Твореца, да стане съвършено подобно с Неговото и равно по големина и качество.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 08.04.2011

[40212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 2

Въпрос: Лесно е да обичам своите другари, които изучават с мен науката Кабала, но не мога да го постигна с моите колеги на работа. Как трябва да се отнасям към тях и към всички останали хора в света?

Отговор: Принципно, трябва да се отнасяме към всеки като към част от нашата душа. Така аз трябва да мисля за останалите, включително и за най-големия злодей. Те са в света извън мен, защото всички тези желания и качества в мен още не са поправени. Ето защо, външно трябва да се отнасям към тях толерантно, разбирайки, че това е пътят на поправянето. Ще дойде времето, когато те също ще се присъединят към този път.

Общата душа, единственото сътворено творение се състои от много части. Някои от тях са по-важни, а други по-малко, точно както в нашето физическо тяло, което е изградено точно в съответствие със структурата на душата.

Общата душа също има част, наречена „тяло”, което е общото желание разделено на много системи и подсистеми: мозък, сърце, черен дроб, бъбреци и други важни системи, които са свързани помежду си и без които тялото не може да съществува. Някои от тези системи могат да бъдат изкуствено създадени, но трябва да присъстват в тялото. От друга страна, има системи, които не е необходимо да присъстват, например, крайници, мускули и кости.

Общата душа има части, които са особено важни – мозъкът и сърцето, така също и тези, които са по-малко важни, но все пак необходими за съществуване. Мозъкът и сърцето главно били проправени от Адам до наше време от потомството кабалисти, за които знаем и учим.

В сегашния период на общото поправяне, с изключение на мозъка и сърцето, започваме да коригираме белия и черния дробове, бъбреците, далака и т.н. Това са важни части, но по-малко от жизнено необходимите мозък и сърце. Хората, които учат кабала, принадлежат на тези части.

Останалата част от човечеството принадлежи например на мускулите, костите и крайниците, които не са необходими системи за съществуването на организма, но са необходими за неговата цялост. По този начин трябва да се отнасяме към тях и всъщност те съставят 90% от цялата душа.

Те не могат да работят независимо. Не чувстват стремеж към духовно, а функционират само според заповедите, идващи от мозъка и сърцето чрез нас, видовете важни органи. Това не намалява тяхното значение, защото ако ние говорим за една обща душа, тогава липсата дори и на една мъничка клетка нарушава целостта.

Ето защо, всеки е важен и накрая на поправянето всеки човек е толкова ценен колкото останалите. Това е законът на затворената съвършена система. Ние учим този принцип с премира на аналогова система.  Има вход и изход и ако нещо е прекъснато вътре в него, тогава не дава необходимите резултати.

Все пак има различия по време на поправянето. Части, които са по-важни, се поправят по-рано и след това по-малко важните части се поправят според йерархията. Ето защо не чакайте светът да чуе и разбере какво правим, защото  милиони хора принадлежат на пасивната част. Те ще се присъединят към процеса, защото ще видят, че е невъзможно да направят нещо друго. Така светът ще бъде поправен. Хора, може би изключително умни или развити, може би велики учени, артисти и културни деятели, все пак ще останат напълно глухи за духовното. Това е начинът, по който трябва да се отнасяме към всеки.

Само тези, които идват да учат кабала чрез различни пътища, принадлежат на вътрешната система. Ето защо, ние трябва да ценим всеки човек тук, защото сме избрани от Твореца да бъдем част от важен орган на общата система и следователно е голямо предимство. Междувременно, другите може да не са толкова важни. Дори децата на много кабалисти не поемат по същия път, защото всеки човек си има свое място в системата и не се предава по наследство. Така че въоръжете се с търпение.

Основната работа се осъществява сред тези, които участват в нашата световна група, но външно също можем да работим за напредъка на света. Чрез разпространение на материали за бъдещето, за това какво може да се случи и за решението, предложено от науката Кабала, ние подготвяме хората до възможната степен. Но истинската работа с тях се крие във факта, че като резултат от нашето обединение, те ще почувстват известно пробуждане.

За какво ще се пробудят? Да се присъединят към нас външно. Те ще искат да участват и служат на процеса на поправяне колкото е възможно повече. Вече има такива хора и мисията им е много достойна за уважение.

От 2-ри урок от конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39763]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: С какво се различава нашето намерение по време на четене на „Зоар” от намерението да спечелим от лотарията, нали и в двата случая то е егоистично?

Отговор: Малкото дете, играейки с играчките, не знае какво прави. То разглобява, сглобява, разваля и между другото се учи, става голямо и умно. Ако на него не му даваха развиващи игри и то живееше сред горските обитатели, то би израсло като животно.

Колко мъдрост ние влагаме в играчките, постоянно усъвършенствайки ги съответно за всяка възраст, за да предоставим възможност на родилият се човек в течение на няколко години да се включи в съвременния свят!

Играта е много сериозно действие, цялото наше развитие става чрез игра. Играта означава, че аз се старая да бъда на по-високо, отколкото сегашното ниво. На мен не ми е известно това стъпало, но аз се стремя към него.Играта – това е развитие, просто думата „игра” ни въвежда в заблуждение.

Същото се отнася и за нас. Ако ние се занимаваме с нещо сериозно, но не разбираме бъдещото състояние, то това се нарича игра. Въпросът е само в това, има ли в нашата игра развиваща сила или не?

Ако аз ще играя в гората с животните, то там няма светлина, възвръщаща към източника, няма развиваща сила. Затова аз ще си остана в разреда на животните, защото такава е моята среда.

Но ако аз взема в своето обкръжение средата на раби Шимон – с помощта на обкръжаващата светлина, която ми свети по време на четене на „Зоар” – то се отнасям към по-високото ниво. Тогава аз напредвам към стъпалото Човек.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40178]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Д.М.Кейнс, един от основателите на МВФ, още в 1933г. писа: „Декадентският интернационален, но индивидуален капитализъм, в ръцете на който се намираме след първата световна война не се увенча с успех”.

Той е неразумен, не красив, несправедлив, недоброделен. И не дава желаните резултати. Накратко казано, той не ни харесва и ние започваме да го презираме. Но когато ние си задаваме въпроса за това, с какво да го заменим, нас ни обхваща крайно недоумение…”

Д. Строс-Кан: „Причината за кризата е несправедливото разпределение на доходите, на икономиката не и достига справедливост, а финансовата глобализация само усилва неравенството при разпределението на доходите. Устойчивият ръст се асоциира със справедливото разпределение на доходите.

На нас ни е нужна справедлива глобализация, с човешко лице. Благата от икономическия ръст трябва широко да се разпределят, а не да се присвояват от шепа привилегировани.”

Човечеството постепенно, чрез страдания осъзнава че в глобалния свят ние сме задължени да се обединим в едно цяло, в общество с разумно потребление. В противен случай ние ставаме като злокачествен тумор, който поглъща организма (ресурсите на планетата ни), който я храни и умира заедно с него.

Милиони хора вече осъзнават това. Но как да обуздаем злото в нас, да го укротим и да се обединим? – Само призовавайки висшата сила на поправянето. На това ни учи кабала.

[40200]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→