Баал а-Сулам, „Учение за десетте сфирот”, част 1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”:

Въпрос: 17 Какво е тъмнина?

Бхина Далет (четвъртата степен) в Рацон (желанието), която не получава Ор Елион (Висшата Светлина) в себе си благодарение на Цимцум (съкращение), се счита Шореш (корен) на тъмнината.

Това е въпреки факта, че Цимцум (съкращение) в четвърта степен се явява свое собствено желание. Четвъртата степен преодолява своето желание за получаване за себе си и започва да иска да бъде като Твореца заради свободния си избор.

Разбира се, не може да се каже, че то е било напълно свободно, ако е чувствало толкова ужасни страдания. Това не е било, защото не е имало Светлина – то има цялата Светлина на Безкрайността. Но дори така то се чуства зле, поради съкращението.

Тогава решава, че напълвайки себе си със Светлина в четвърта степен би означавало пълна тъмнина. От този момент нататък това се счита за „тъмнина”. Тоест ако аз получавам за себе си от Домакина, Твореца, и усещам, че съм получаващ, ако се наслаждавам не само от това, което получавам, но и от факта, че получавам от Него, заради любовта и доброто му отношение към мен, т.е. вземам и двете – Неговото отношение и самото удоволствие (в противен случай, то би било първата степен), тогава аз решавам, че това е пълна тъмнина за мен.

В действителност нищо не се променя. Казано е, че светлината напуска, но Светлината не влиза или излиза по никакъв начин. Зависи само от това, как аз възприемам моето състояние, мислейки, че съм в тъмнина.

Преди миг съм бил в добро състояние и съм се радвал на всичко: Домакина и угощението. Получил съм наслаждение от близостта на Твореца и мога да получа наслаждение от всичко, което е Той. Внезапно в същото състояние започвам да откривам разликата между нас, което означава, че разбирам, че има друго сътояние, в подобие по формите между моите качества и Неговите. Тогава решавам, че състоянието ми е в пълна тъмнина и няма нищо по-лошо.

От този момент нататък това решение, взето на по-висока степен, се простира над всички по-ниски степени, които са също коренът на тъмнината в нашия свят. Тъмнината е усещането, че съм обратен на Твореца, че съм получаващ, а Той е Даващ.

От урок по „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Първо, трябва да разберем, че творението е желание. Всъщност желанието е единственото средство, инструмент, на разположение на творението – то е орган на усещане, чувствен елемент, нещо, позволяващо му да почувства собственото си битие и да го разбере: „Защо съществувам? От къде идвам и посредством какво? Какво е животът? Какво е моето напълване и на къде отивам?”. Всичко това се проявява в желанието.

Творецът, Висшата светлина е сътворила просто една безформена точка, „нещо от нищото”, която трябва да развием, тъй като, по програмата на Твореца, творението трябва да се издигне до Неговата висота. Тази точка е цялото творение. Тя е противоположна на светлината и това свойство е достатъчно. Затова и се нарича точка.

По време на своето развитие точката трябва да изпита различни видове противостоене на светлината, изхождащи от самата светлина. Светлината проектира себе си върху тази точка и така създава в нея обратни форми.

Така е произлязла само една точка като „съществуваща от нищото”, а всички останали нейни свойства възникват като „съществуващи от съществуващото”, произхождащи от светлината. Тази точка се развива в свойства, които са проектирани от светлината и които са противоположни на нея. От своето противоположно състояние точката научава степените на подобие с Твореца, които може или не може да достигне. Така тя разкрива светлината.

Тази точка на желанието за получаване преминава дълго, грандиозно, многостранно, поетапно развитие. Ако Творецът е желанието да дава наслаждение, то творението, по необходимост, е желанието да получава наслаждение.

За да може творението да изрази себе си, то трябва да определи формата на своето желание да получава. Как става това? По пътя на цикличното развитие: всеки път желанието придобива своя форма, получава напълване в тази форма, след което напълването изчезва, оставяйки формата празна. Тогава творението решава как да я използва.

По-рано светлината е определяла условията за наслаждение на творението, а сега, напротив, творението получава наслаждение в даването на наслаждение на Отдаващия. Така творението обръща получаването в отдаване.

По този начин светлината създава желанието и неговата форма – тя напълва желанието. По-късно творението разбира, че трябва да остане празно, да бъде лишено от светлината. Творението не може да го понесе – срамът го спира. Тогава то поисква сила от самата светлина, за да се избави от нея. Светлината, която пробужда усещането на срам в него, се съгласява и дава сила на творението. Тогава творението изисква вътрешни промени и съединение от светлината и така то се предвижва напред.

Дори ако всичко идва от висшата сила, от силата на светлината, то се отнася до желанието за получаване, но заедно с това, творението започва да решава какво иска и да „прехваща инициативата”. Затова периодът на развитие започва от чувството на срам и надолу се „записва на сметката” на творението.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43981]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (А.Дугин, от новата книга „Кризис, край на икономическата теория“): Кризата не е икономическа. Рухна либерния модел на икономическата система. Това е крах на световната капиталистическа система – всички търсят спасение и трябва да се готвят реално към най-лошото.

Трябва да спечелим време, за да успее народът да осъзнае сериозността и необратимостта на протичащите процеси и да се разработи алтернативен план за спасение, да се разработи нова икономическа система.

Всички минали икономически планове, са съставени според логиката за необратимия ръст на икономиката, за доказателството на които либералните икономисти Р. Мертон и М. Скоулз получиха Нобелова награда, доказвайки още през 1997 година, че тази криза, която се случва сега, не би се случила при никакви обстоятелства, и ръстът на финансовия пазар е безкраен.

Случи се крах на очакванията и днес няма дори и скица на някакъв нов план. Все още се опитват да отстояват либералния модел, макар че него практически вече го няма. Сегашната криза е много по-сериозна от Великата депресия през 1929 година. Ние навлизаме в период на апокалипсис, рухна системата, която се смяташе за единствено правилна и ефективна.

Реплика: Иконимиката е отражение на природата на човека и на обществените връзки. Миналата икономика не работи, защото ние, без дори да осъзнаваме това, навлязохме в нови обществени отношения – природата ни въведе в система на интегрални отношения и затова нашите стари, егоистични връзки не работят.

Ние сме длъжни да изучим свойствата на новите обществени отношения и да възпитаме хората към живот в новия свят. Създадените между нас добри отношения ще ни приведат към равновесие с природата и тогава всички наши нови планове ще се сбъднат!

[47049]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За какво трябва да мислим всички заедно, цялата световна група, когато провеждаме Ден на Единството? Как да се обединим?

Отговор: Всеки трябва да се задълбочи в себе си и да почувства вътре в себе си веригата, която го свързва с останалите – вътрешната мрежа, която съществува между нас. Нещо повече, човек може да бъде в този свят, може и да не бъде вече в него, защото тази мрежа е мрежа между желанията, между душите, а не между физическите тела.

Тук, в тази мрежа, съществуват и Баал а-Сулам и всички велики кабалисти от миналите хилядолетия. Всички те са заедно с нас, вплетени в нашата обща мрежа. Днес ние сме милиони, а в действителност сме много повече, защото всички тези души, през цялата човешка история са се намирали заедно с нас – стотици милиони души. И всички те заедно – са огромна духовна сила.

Ако поискаме да се обединим заедно в тази мрежа, то по естествен начин ние не само ще повлияем един на друг, ще се включим в тази мрежа и всеки ще я получи на свое разпореждане за духовно извисяване, но едновременно ние ще повлияем и на всички хора, които са включени в тази мрежа по неволя, без да усещат това. Ние ще започнем да ги пробуждаме.

Затова, като за начало хайде да сключим договор помежду си, че ние реално искаме да усетим нашата обща връзка.

От виртуалния урок, 26.06.2011

[47027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Непонятно е защо творението прави съкращение и отблъсква наслаждението? Защо то не може да бъде близко до Твореца и да получава от Него?

Отговор: Аз отблъсквам не наслаждението, а неприятното усещане. В този момент аз вече не чувствам наслаждение. Ако ми даваш някакво угощение, а то предизвиква в мен срам, аз преставам да усещам наслаждение от такова угощение. Цялото това вечно напълване повече не предизвиква в мен радост!

След това ще ми се наложи да пробудя обратно в себе си вкус към това наслаждение. Тъй като, когато придобия свойството Бина и започна да действам заради отдаването, а след това започна да получавам заради отдаването, аз трябва отново да пробудя в себе си вкус към наслаждението.

Но това не са вече тези вкусове, които съм усещал по-рано, а наслаждение от съвършенно друг вид, което аз предавам на Твореца. Преди всичко, аз вземам и изпълнявам Неговото желание. Проверявам, благодарение на каква любов Той ми е дал тези късчета угощение и искам да напълня празното място в Него. Празно поради това, че не съм приел напълването от Него.

Аз мисля за Неговото наслаждение – за това какво удоволствие Той получава, когато ме напълва. И от това, какво аз чувствам, какво наслаждение Му давам, аз сега разбирам какво наслаждение трябва да взема от Него и под каква форма да го насладя.

Когато започна да се наслаждавам от отдаването, аз вече не усещам стария вкус на наслаждението от получаването, а също и намерението за отдаването отменя простия вкус в мен. Затова се нарича – придобиване на нови съсъди, желания.

И желанията за отдаване и за получаване в мен са абсолютно нови, което се нарича «613» пъти повече от преди. Това многократно умножаване се взема именно от срама, който ни позволява да увеличим и своите желания и наслажденията 613 пъти.

Това е срам от разликата между мен и Твореца, разлика в нашите положения. Това не е просто някакво усещане, а точно измерване на това, доколко Той е изцяло отдаващ, над мен, получаващия: именно на висотата на този срам.

И разлика се получава не от някакво веществено получаване – разликата е в нашите намерения. Затова, ако ние работим над този срам, за да го превърнем в почет и уважение, то достигаме това «613» кратно увеличаване.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 27.06.2011

[47115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (П. Циганков, PhD, проф. МГУ): Раскритите от нас закони на международната система не притежават такава степен на строгост, която би позволила да правим на тяхна основа безгрешна прогноза.

Сложните системи живеят своя живот и дори контролът над отделните и части не дава контрол над система като цяло. Всяко действие, предприето в рамките на такава система има непредсказуеми последствия, които не само че не могат да бъдат предсказани, но са и сложни за проследяване.

Ако вземат под внимание различните възгледи на седем милиарда човека, населяващи планетата, 200 правителства, които ги управляват, безчислените органи на самоуправление, хиляди неправителствени организации, религизоните течения, етическите общности, световната икономика, разширяващите се телекомуникационни системи, нарастването на обема на информацията – то става очевидно, че сферата на международните отношения е най-сложната система, зад пределите на естествената природа.

Реплика: Ние достигаме до извода, че само пълното взаимодействие, подобно на единен организъм, може да създаде ново възпитание, възпитание на интегралния човек. Да се създаде от всеки от нас частица от единен организъм. При това всеки се превръща не в робот, а точно обратното, започва да усеща целият единен организъм като свой и чрез това разкрива за себе си цялата вечна и съвършена природа.

[47138]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Тора разказва за това, как хората, които се скитали в пустинята, срещнали смъртта, поради липса на вода, и Мойсей се обърнал към Твореца за помощ. Творецът казал на Мойсей да отиде и да говори с една скала пред всички хора, за да му даде тя вода.

Но вместо да говори с нея, Мойсей ударил скалата със своята тояга и „водите на раздора” потекли от нея, наречени така поради неподчинението на Твореца. Защо Мойсей, водачът на целия народ, не се подчинил на заповедта на Твореца?

Отговор: Скалата е земята, Малхут, желанието за получаване на наслаждение, което трябва да бъде поправено, за да се използва „заради отдаване”. Това поправяне може да стане или под формата на „удар”, или на „разговор”, в зависимост от нивото. В такава форма може да се извлече поправяне от нея – течащата от нея вода.

Водата е силата, която дава живот на желанието за получаване на наслаждение и го превръща в желание, което получава заради отдаване. Когато ти „говориш” със скалата, Малхут, ти се включваш в нея на човешкото, „говорящо” ниво, степента на Бина, и водата, която извличаш от нея, носи живот, отдаване, милост (Хасадим).

А когато  я удряш, ти извличаш „водите на раздора”. И въпреки че това е вода (символът на Бина, отдаване), тази вода не е добра (тя носи силата на Гвурот); тя е паднала под влиянието на Малхут. Това е произходът на всички тайфуни, наводнения и цунами. Всички тези неща са отражение на силата на Бина, контролирана от Малхут.

„Народ” – това са всички частни желания, а Мойсей е най-високото свойство, което има способността да получи водата на Бина, издигайки Малхут до нея, желанието за получаване на наслаждение. Но Мойсей вижда, че няма достатъчно сила да повдигне всички останали желания, наречени „народ”, от тяхното сегашно състояние и да ги издърпа до степента Бина със себе си. И затова вместо да се издигне на по-висока степен и да „говори”, той „удря” скалата, което значи, че вместо да се свърже с нея на по-високо, „говорящо” ниво, той се свързва с нея само на нивото „действие”.

Мойсей бил наказан за този явен грях. Но ние трябва да разберем, че всички „наказания”, описани в Тора, са поправяния. Той просто не е можел да го направи по никакъв друг начин, въпреки че му е било ясно, че в този момент той е трябвало да постигне „говорящото” ниво: определено ниво на връзка между Малхут и Бина.

Това е резултат от неговото духовно разкриване и се нарича „Творецът му говори”. Но е по-лесно да го изпълни бързо и правилно на нивото на действие и той не вижда никаква друга възможност за поправяне.

Ето защо Мойсей е бил принуден да „прегреши” и неговото поправяне е в неговото „наказание” да не получи разрешение да влезе в земята на Израел. Той умира, когато достига до самата граница. Въпреки че не е могъл да влезе (това не е негова степен), той се нарича „верен водач” и максимума, който може да достигне, е Бина. А другите продължават след него.

Граница – това е линията, където аз прекратявам своите действия на отдаване, поради липса на сила на намерението. Това ме принуждава да спра и да не използвам повече своето желание; аз съкращавам себе си. Да умреш означава, да нямаш способност да правиш действия заради отдаване.

От предаване по неделната глава от Тора, 27.06.2011

[46956]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Накъде върви човечеството?

Среща на ротарианците с Михаел Лайтман

Игор Либин

На 14 юни, в конферентната зала на отдел ”Кебур Палас” в Москва, се състоя съвместното заседание на московските Ротари клубове ”Москва -Покровка”, ”Росика”,”Москва”,”Москва Интернешънъл” и ”Москва Ренесанс”, посветено на цяла редица от важни въпроси за човечеството:”На къде върви човечеството?” и ”Колко дълго то ще съумее  да просъществува?” Срещата беше организирана от членовете на Ротари клубовете ”Москва Покровка”, ”Росика” и членовете на Международната Академия по Кабала.

Говорител  на заседанието беше един от най-интересните и ерудирани хора на съвремието, Михаел Лайтман (философия – PhD, биокибернетика – MSc) – световноизвестен учен в областта на класическата Кабала, доктор по философия, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната академия по Кабала.

Михаел Лайтман е роден през 1946г. във Витебск. През 1971г. е завършил Северо-Западния политехнически институт, където изучавал медицинска и биологическа кибернетика. През 1978г. научните изследвания в областта на кибернетиката довели М. Лайтман до изучаване на древната наука кабала. И вече повече от 30 години той продължава веригата от предаване на кабалистичните знания на съвременното поколение.

Михаел Лайтман е автор на повече от 40 книги, в които той фактически е преразгледал традиционните възгледи за кабала, показвайки я като знание, необходимо за човечеството, а не мистично учение, което предизвиква открита неприязън към него, от страна на всякакви ортодоксални религии.

Както каза Михаел Лайтман в своето встъпление: ”Хората все повече осъзнават движението на цивилизацията към саморазрушение. Съвременната криза във всички области на човешката дейност не дава особени надежди за светло бъдеще без приемането на срочни мерки за възпитанието и образованието на народа.

Кабала казва, че това състояние на човечеството е изключително важно, защото от него се ражда новата цивилизация, която вече ще бъде  основана на съвършено друго мислене и възприемане на реалността. Но осъществяването му е възможно само чрез осъзнаване и приемане от болшинството жители на планетата”.

М. Лайтман разказа за своето лично усещане за световната криза: ”Сега световната криза се усеща явно и навсякъде, масите се намират в смут, даже в относително благополучни държави. 40% от безработицата е сред младежта. На площадите има демонстрации, седящи стачки и т.н.

Аз специално ходих по тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените сгради. Но правителствата също не знаят какво да правят. Всички са объркани и никой не е виновен, просто се оказваме пред сериозен повик на Природата.

В Испания се появих в популярен телевизионен канал в най-гледаното време (праймтайм). Вместо няколко минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини сред съобщения за най-важните събития. Моето предложение беше просто и се свеждаше практически до едно: ние трябва да поканим хората да се учат. Да им заплатим помощите за безработни и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво се намира пред нас и какъв повик ни изпраща Природата.

Това не е нечия приумица, не са интересите на някоя си партия или на някой си ръководител. Именно Природата е тази, която ни изпраща зов. Към какво? Към това, че трябва да се променим. Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Цялата криза – това е усещането ни за несъответствие с обкръжаващата природа. И затова, ако се поправим по такъв начин, всичко ще се уравновеси и ще настане хармония. На това трябва да обучим хората”.

Час и половина среща минаха като миг. Не всички в залата бяха съгласни с говорителя, на много участници утвържденията на М. Лайтман им се сториха много общи. Но нямаше равнодушни. Много от въпросите (сред които беше въпросът за бъдещето на Губернатора на нашия Ротари дистрикт 2220 Александър Борисов) показаха същия колосален интерес, какъвто предизвика и лекцията на М. Лайтман, и самата среща.

Както каза в заключение от срещата г-н Лайтман, обръщайки се към ротарианците: ”ние с вас имаме общо дело – опитваме се да помогнем на обкръжаващото ни общество. Само че вие правите това в материалната сфера, а ние се опитваме да помогнем на хората в духовната”.

Изминалата вечер беше благотворителна – събраните дарения ще бъдат дарени за подпомагане на музикално надарените, в това число и за тези с ограничени възможности деца – стипендианти на Ротари клуба ”Москва- Покровка”. А за спомен от срещата на Михаил Лайтман беше подарена монография ”Път към бъдещето”, автори на която са ротарианци от Ротари клуба ”Москва Ренесанс” и на мексиканския Ротари клуб ”Уатулко” Игор Либин, Олга Сизова, Модесто Сеара Васкес и Хорхе Перес Пераса.

Книгата е за това, как ротарианците и творците на материалния свят виждат бъдещето. В името на бъдещето на човечеството е време да се обединят усилията, затова ротарианците, автори на книги, предложиха на Михаил Лайтман заедно да напишат и издадат второ издание на монографията. ”Път към бъдещето”, как я виждат всички заинтересовани и обезпокоени хора.

[46279]

Filed under: Интервюта | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Цитат: ”Малко повече гордост – че благодарение на нея почувствахме отговорност” (от пост ”В отговор на света”, 16.05.2011). Странно, че вие призовавате за гордост, защото е казано: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”.

Ако аз изпитвам гордост чрез силата, пробуждаща властта на егоизма/ желанието за получаване, нима това не ми пречи по пътя? Или гордостта от групата е друго нещо? Ако групата се формира от нашите желания ”да се обединят точките в сърцето”, то допустима ли е такава гордост?

Отговор: Ето, имено такава гордост от групата по нашия път е допустима, както е казано: ”Да се възгордее сърцето му по пътя към Твореца!”

Въпрос: Пост ”В отговор на света” от 16.05.2011 предизвика дискусия в нашата група по повод трактовката на понятието ”гордост”. Казано е: ”Гордеещият се със себе си не може да бъде заедно с Твореца. Защото горделивецът смята, че има две власти”. Това какво е – грешка в превода или тук се подразбира някакво друго значение на думата ”гордост”?

Отговор: Гордостта не като проявление на егоизма, а като принадлежност по пътя към Твореца, групата, работата по поправянето на душата.

[45664]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да преминем към съответствие със закона, на който ние толкова дълго не се подчинявахме, с когото нямаме подобия на свойствата?

Отговор: Това не е закон, а състояние. Законът означава, че ти действаш и се вместваш в определена формула, която си длъжен да съблюдаваш волю или неволю. Има закон – това е реализация на някоя си формула, минаваща между причината и следствието: ”игрек е равен на функция от хикс”.

Законът, открит от кабалистите, днес започват да откриват и други. Много вече разбират, че трябва да пристъпим към съответствие с Природата, да се обединим, да извършваме отдаване. Потребността от това вече се проявява, но да я реализират хората никога не ще успеят без съответната методика.

Древните вавилонци се оказали в същото състояние: ”Ако не се обединим, ще умрем на място”. Същото е било и при даряването на Тора: ”Ако не се обедините, тук ще бъде мястото на вашето погребение”.

Това вече се изяснява, но имаме ли методика?  Ако ”да” – то ние знаем как да се придвижваме напред, ако ”не” – тук действително ще бъде нашият гроб. Ние просто ще разпалим война по света при липсата на друг изход.

Приближаваме се към тази точка: или човечеството ще приеме методиката и ще тръгне по пътя на ускорението, или няма да я приеме и ще тръгне по естествения път на развитие. Едно от двете.

Проблемът е в това, че ние трябва предварително да разпространяваме по света науката Кабала, защото хората не знаят, че има цел и методика, позволяваща да се достигне целта без войни и страдания. По принцип, те даже ще успеят да разберат целта, защото пред очите ни е хармонията на света, от която само човекът се явява изключение. Но как да се включи човек в тази хармония?

Методиката трябва да заеме мястото между действителното и желаемото – с други думи, тук е необходима висша светлина, сила, действаща над нашата природа. Тя е създала нашата природа в получаващо желание и само тя ще създаде у нас свойството на всеобщото единение. И ще намерим ние това средство само в кабалистичната методика, защото в нашия свят това го няма.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46041]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→