Въпрос: Как е възможно да си спомняш за Твореца през целия ден? Как е възможно да Го внесеш във всеки миг?

Отговор: Ние се намираме в Малхут на света на Безкрайността, изцяло изпълнен със Светлина. Но вместо това вечно и съвършено състояние, виждаме и чувстваме собствените си свойства, рисуващи ни материалния свят. Затова, ако искаме да се насочим към целта, към усещането за света на Безкрайността, имаме нужда от поръчителство от страна на обкръжението. Другарите трябва да ни дадат сили, желание, постоянство, усърдие и осъзнаване на важността на целта.

В края на краищата, имам само една цел – да придобия правилното желание и нищо повече. Нека постоянно чувствам, че не се грижа достатъчно за това, да давам благо на Твореца, както Той го прави за мен.

Може да възразиш: „Но аз не знам какво ми дава Той. Съдейки по живота си, понякога мога да кажа, че е по-добре, ако не ми дава нищо“. Това е вярно. Очевидно, всеки човек отрича нещата според собствените си недостатъци. Затова, моето отношение към Твореца може да бъде описано по следния начин: искам да стигна до състояние, в което ще имам желание да Му отдавам.

И самият резултат ще дойде, благодарение на въздействието на светлината и на усилията, които полагаме непрестанно. Светлината се излива върху нас отново и отново – и внезапно тези светения създават желание в човека.

Ние не знаем какво е Лишма, пробуждането свише. Но когато се появи, човекът може да каже: „Сега знам, сега разбирам“. Той трябва да полага усилия като малко дете и от тези усилия усещането ще се появи. Но не и преди това.

От урок по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Мнение (на мексиканския археолог Alfonso Morales): Слуховете за предсказания край на света през 2012 година в календара на маите няма никаква научна основа. Маите само са се придържали към теорията за цикличността, а не линейното развитие в процеса на историята.

Маите не са предсказали апокалипсис през 2012 година. Те са говорили за „строго цикличен феномен“, а не за планетарна катастрофа. В книгата „Чилам Балам“, в която се разказва за историята на народа на маите, пророчествата са свързани само с края на първата епоха от историята на човечеството.

Именно от този откъс, някои учени са направили извод за края на света. В книгата „Чилам Балам“ е казано: „Ще дойде края на света на ненавистта и материализма и на човечеството ще му се наложи да направи избор между пълното изчезване, като разумен вид, заплашващ да унищожи планетата или ще тръгне по пътя на еволюцията и хармоничното съществуване с обкръжаващия свят.“

Реплика: Всички чакат промяна, но промяна към по-добро няма да има, ако човек не започне да изменя сам себе си към подобие с Твореца. Всички други изменения са към по-лошо, защото те разкриват нашето несъответствие с Твореца и го разкриват единствено за да принудят човек да тръгне към свойствата на Твореца.

[47292]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините„.

Въпрос 45: Какво е това просто (пашут)?

Просто – е това, в което няма разлика между степените и страните.

Всички определения се дават по отношение на човека. Понякога ни се струва, че нещо е много просто и еднородно, без каквито и да е вътрешни различия. А след това, когато се задълбочиш навътре и там изведнъж откриваш множество съставни, много свойства. Но това е резултат от моето развиващо се възприятие, вкус (кли).

Отначало съм имал много просто възприятие, като човек, който опитва вино за първи път в живота си и едва сега открива неговия вкус. Но ако поговорите със специалистите, те ще ви разкажат, че съществуват милион различни видове вина, всевъзможни нива и вкусове – цяло изкуство, като във всяка една професия.

Тоест „просто“ – може да бъде нещо, в което просто не различавам много свойства, поради неразвитост на собственото ми възприятие, желание и затова го виждам като просто.

А от друга страна, има такова понятие като ПАРДЕС: пшат-ремез-друш-сод (просто възприемане – намек – иносказание – тайна). И в тази верига, „простото“ (пшат) е най-висшето състояние! Преди него вървят тайната-иносказанието-намека и едва след това е „простотата“.

В такъв порядък ние се изкачваме по стъпалата на световете: започваме от света Асия, където всичко е тайна за нас. Ние и сега живеем в света на тайната, тъй като нищо не знаем за нея! След това е света „Ецира – „намек“, Брия – „иносказание“ и „простота“ – това вече е света Ацилут.

В света Ацилут се постига простотата по отношение на постижението на светлината. Ако тук ни се струва, че това е абсолютна тайна, то след това ние започваме да узнаваме в нея всевъзможни свойства, различни страни и отношения между тях. Ние не разбираме отношението на Твореца към нас и как трябва да реагираме и затова изясняваме множество условия.

А в крайна сметка ние достигаме до едно, единствено отношение, което се нарича „Добър и даряващ благо“ – абсолютна любов! И затова то се нарича просто (пшат).

Но тази „проста“ любов, по пътя на запознаването ни с нея, включва в себе си безброй много чувства и състояния, постигнати от нас. Тя се получава именно в резултат на обединяването“ „613 желания“, „613“ напълвания и множество отношения между нас.

Нищо не изчезва! Но във всяко такова отношение при цялото това различие, ние установяваме едно намерение – насочено към Твореца. И затова всичко това става много просто…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.07.2011

[47337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Човек не е в състояние да разбере какво е това намерение „заради отдаването“ (лишма), тъй като ние винаги се намираме в друго, обратно на отдаването в природата – в желание за наслаждение. А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е само още една форма на егоизма, преструващ се на отдаващ, за да може като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече.

И затова не ни е ясно какво означава „лишма“ – чисто отдаване, без всякаква изгода за самия себе си. Баал а-Сулам казва (книга „Шамати“, статия „Лишма е пробуждане свише“), че „човешкият разум е неспособен да осъзнае как може да се случи такова събитие в нашия свят“.

И затова ако човек действително работи над това да постигне отдаване, той започва да разбира доколко тази задача е нереална. Как е възможно той да престане да мисли за себе си и да възникне мисъл, действие, желание, насочено „навън“, без всякакъв оглед за собствена изгода?

Тъй като всичко, което се случва, дава на човека да разбере, че цялата работа и възнаграждение трябва да бъдат заради себе си – в противен случай, той не ще успее да направи дори и едно, единствено движение. И затова лишма е светлина свише. И само този, който я усеща – тоест получава свише – може да разбере какво е получил сега. А дотогава в него не може да има никакво зацепване, дори и най-минималното разбиране и усещане какво е това „лишма“.

Затова е казано: „Пробвайте и се убедете колко прекрасен e Творецът“. Тоест отначало „пробвайте“ – получете в усещанията, а след това вече ще можете да разберете.

Защо тогава да прилагаме усилия и да се стараем да изпълним съветите на кабалистите, ако нищо не може да ни помогне, докато Творецът не ни даде друга природа? Не е ли по-просто да почакам докато не я получа?

А отговорът е в казаното от мъдреците: „Не ти е дадено да завършиш тази работа, но и не си свободен да се откажеш от нея“. Тоест на човек лежи задължението да приложи максимум усилие, което се нарича молитва. Защото молитвата се нарича недостатък, без усещането на който е невъзможно напълването. Ние трябва да придобием такова желание, което ще бъде пригодно за напълване със свойството отдаване.

Но как мога да моля за нещо, което изобщо не познавам и което нямам в себе си, което не съм пробвал никога и от което никога не съм имал нужда? Става така, че работата на човека, за да получи от Твореца свойството Лишма, е необходима само за да придобие недостатък и желание – напълването никога не зависи от човека, а е подарък от Твореца.

Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човек е абсолютно уверен в това, че никой на света не може да му помогне, никой друг освен Творецът. Тоест нужно е да вложиш всичко, което имаш, да достигнеш до разбиване на сърцето в своето отчаяние от напълно вложените сили, че само Творецът може да ти помогне. И тогава Творецът чува твоята молитва.

Погледнете само колко усилия трябва да бъдат вложени и колко разочарования трябва да изпитаме за преминаване от състояние в състояние, когато все по-дълбоко и дълбоко постигам, че не мога, не съм способен, не искам! И как се спускам от стъпало на стъпало, прониквайки все по дълбоко и дълбоко в сърцето – докато не достигна до истинската молитва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Л. Браун, от книгата „Светът на ръба“): Ще можем ли да сменим посоката  преди да е настъпил краят? Светът се намира в беда. Бизнесът в щатния си режим не работи. Нужни са промени с темпове типични за военно време, за да предотвратим многочислените катастрофи, които се подхранват една от друга по пътя на необратимите промени.

Реплика: Той писа за това още преди няколко години, но и до сега никой не се вслушва в него, макар да е известен публицист. Ясно е, че само катастрофите ще ни принудят да се вслушаме, но няма ли да е късно – не за пълно унищожение на цивилизацията, а за да достигнем до пълно поправяне по мирен път.

[47231]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вие можете ли да опишете всички състояния, които трябва да преминем от нашето днешно състояние до истинската молба за отдаване?

Отговор: Това не са някакви точни, разбираеми за нас, последователни стъпала. Тези състояния се променят – отиват си и се връщат обратно. Но е ясно, че в самото начало, когато човек дойде, на него му се струва, че може да постигне всичко сам и че не зависи от никого – нито от учителя, нито от групата. Той си мисли, че са му достатъчни книгите, за да върви напред.

След това му предстои прозрение – въпросът е в това, колко време ще му отнеме. Понякога егоизмът така му запушва ушите и очите, че той нищо не вижда, и така могат да минат години. А понякога и по-малко.

Но всички етапи, през които трябва да преминем, са стъпала на осъзнаване на нашата неспособност да постигнем целта и зависимостта от: учителя, книгите, групата, приложените усилия, от един вид, от друг,  от трети. Така се издигаме стъпало след стъпало, докато не достигнем до разбирането, че зависим само от Твореца, под това се разбира, че се обединяват всички предходни фактори: когато аз не мога да се придвижа без учител, без книги, без група…

Сега разкривам, че всичко е заключено в Него – в това понятие, което се нарича ”Творец”. И тогава действително виждам, че всичко наоколо освен мен – това е Той, единствен и нищо друго не съществува. Аз разбирам, че съм неспособен, но независимо от това, трябва да склоня себе си и през цялото време да Го търся.

От урок по  статия от книгата ”Шамати”, 05.07.2011

[47212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: Върховният съд на САЩ внесе решение, съгласно което отделните щати няма да могат да ограничават продажбата на видео игри с жестоко съдържание на непълнолетни лица. Решението е предизвикано да защити първата поправка на конституцията на САЩ и право на свобода на изявяване волята на децата. Затова е прието решение да се разреши разпространяването на такива игри.

Реплика: Кабалата обяснява, и както показва нашия жизнен опит, че човек се формира само под въздействието на обкръжаващата среда (вижте статията на Баал а-Сулам  ”Свобода на волята”) и е свободен само в избора на обкръжение. Но след като е избрал обкръжението, той вече не е свободен, какъв да бъде и кой да бъде – той ще бъде такъв, какъвто го направи обкръжаващата го среда, нали той си я е избрал.

А сега въпрос: Когато ние предоставяме на детето пълна свобода, отчитаме ли, че то не е свободно, защото е роден егоист, мързеливо желаещо само наслаждения, и не желаещо никакви отговорности? Самото дете не е свободно, имайки предвид неговата егоистична природа, то избира по неволя лоша среда, книги, ТВ – програми, виртуално обкръжение.

Съдиите са пропуснали факта, че ние се раждаме с лоши наклонности, а не с неутрални. Затова ние трябва да опазим детето от лошото влияние, на обкръжението, кипящо около нас и нашия свят. Защото го създават безотговорни хора, които желаят само да спечелят за сметка на нашите нежни, чувствителни и раними деца.

Затова в Библията има указания за родителите, как да възпитават децата си. Възпитанието на детето е задължение на родителите. И в никакъв случай не трябва да се разчита на държавата и обществото.

[47222]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 5, „Лишма – това е пробуждане свише“:

„Човек се научава да работи за отдаването, без да се съобразява със себе си, без да търси вкус в работата си, а вярвайки, че чрез работата си доставя наслаждение на Твореца. И човек трябва да вярва, че Творецът приема неговите усилия, независимо какви са те.”

Въпрос: Как може да се достави удоволствие на Твореца? Какво значи това?

Отговор: Нашата реалност не се е променяла, не се променя и няма да се промени – тя си е все същата. Сега ни се струва, че тя е тъмнина и скриване, но независимо от това, искаме да си представяме, че сме слети с Твореца.

Пречи ми само това, че не се отнасям към Него така, както Той се отнася към мен. Този разрив ме хвърля в тъмнината, поради което не чувствам, че се намирам с Твореца и съм напълнен със светлина. Вместо това, възприемам реалността във вид на нашия свят.

А трябва постоянно, като децата да си представяме: аз искам да съм в разкриване – т.е. в отдаване на Твореца. Мисля ли за това истински? Ако изпратя към Него мислите си чрез групата, чрез другарите, за да се поправят всичките 613 желания на сърцето ми към отдаване, ако съм готов да изпълня всичките тези 613 заповеди, тогава подготвям съсъда за разкриването на Твореца.

В това се състои цялата кабалистична методика. Необходими са усилия – нищо повече не трябва да правим.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч. 1,” Въпроси и отговори за смисъла на  термините”.

Въпрос 39: Какво е това централна точка (некуда емцаит)?

Централна точка: Четвъртата степен, която в Безкрайността се нарича така, защото е единна с Безкрайността.

Ние започваме да усещаме себе си,  своето съществуване, едва когато достигнем до четвъртата степен. Така, че ние можем да го усетим само в контраста с противоположното – с висшия корен.

Това усещане се разкрива в последната четвърта степен на четвъртия стадий (бхина далет де далет). Защото четвъртия стадий е желанието да се насладиш, започващо да познава себе си. И в него самото трябва да се разкрият всичките предходни степени.

Степените 0-1-2-3 се отделят от корена и се изграждат вътре в четвъртата степен. И тогава последната четвърта степен приема опита на предхождащите я и относително тях т.е. постижението на онова, което прави с нея висшия, тя разкрива себе си и своето отношение към Него.

Тази четвърта степен на четвъртия стадий ни се разкрива като желание да се насладим. В своята горна част тази степен стига до разбиране и постигане на корена, а в долната и част, там се проявява нейното собствено отношение, реакция на разкриване на отношенията на Твореца към нея. И тази реакция е усещането на срам, който я кара да направи първото съкращаване (цимцум алеф). Но както е написано, тази степен се нарича централна точка ”по причина на нейното единство със светлината на Безкрайността.” – т.е. в нея се разкрива цялата светлина на Безкрайността дотогава, докато тя изпитва срам и решава да направи съкращаване.

Всичко това е съсредоточено вътре в четвъртата степен (далет) – на разреза, на който завършва нейната горна част. Онази част, в която усеща отношението на създателя към нея и затова се прилепя към Него – т.е. включва се в Него и отменя себе си пред тази светлина с любовта на Твореца.

Това става точно на границата, след която започва долната част и новото разкриване. В състояние на своето сливане с Твореца, в което тя постига своето пълно сливане със светлината и преданост към Него, с цялото си сърце и душа, със силата на своята природа, в самата дълбочина на това сливане тя изведнъж разкрива такова свойство в Твореца, към което не може да се прилепи. Защото сега тя не се прилепя към самия Творец, а към онова напълване, което получава от Него. И затова тя усеща тяхното съединяване като несъвършено. В Създателя има още едно свойство – на отдаващия, а към него тя не е способна да се присъедини. И затова тя започва да изпитва срам. В самата дълбочина на своята привързаност и зависимост от Него, както новороденото, бозаещо от майка си тя открива, че Той и е напълно противоположен.

И това предизвиква в нея страшен срам, защото тя се намира направо вътре в Създателя, в най-тясна връзка с Него. Това усещани за срам построява в нея четири обратни степени в които тя решава, какво да прави с тези несъответствия. И достига от усещането за срам към неговата четвърта степен, което идва от корена до решението да се съкрати и повече да не получава светлина.

А сега тя започва да търси начин, как да постигне сливане при условията на равенство и подобие по свойства, а не с цената на това да отмени себе си и да стане напълно получаваща.

Това се явява централна точка – онази която е била абсолютно слята с Твореца, преди да се е разгорял в нея срама и да се осъществят останалите действия.

От урока ” Учението за Десетте Сфирот”, 27.06.2011

[47111]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение: (Харалд Шуман, един от главните немски специалисти в областта на глобализацията). За да живеем по нататък така, както живеем сега, ни трябват две планети. Затова, искаме ли или не, нещо безусловно ще се промени в нашия свят.

Въпросът е в това, ще се решим ли доброволно на промени или ще се изменим едва когато наистина започне да ни тресе, когато започнат конфликтите, когато се наложи да действаме в последния момент?

Реплика: Кабалата така и казва – по добре се възползвайте от предлаганите ви знания и сами се променяйте по подобие на Природата / Твореца, или ще бъдете принудени чрез големи страдания. Нима цялото човечество е подобно на упорито и глупаво дете!

[47127]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→