Въпрос: Кабала детайлно описва издигането на човека по степените на постигане, с множество схеми и графики. Но и източните духовни учения също сдържат схеми и графики, защо вие считате кабала единствения научен метод?

Отговор: Източните духовни методики изискват от човека да изпълнява много упражнения със своето физическо тяло. Само кабала предлага на човека своего рода духовна „реанимация“, когато той постоянно нещо чете, изучава.

Това е интензивен процес на работа над себе си в група, където всички се съединяват според принципа: „Помогни на ближния“, достигайки съединение и любов.

Духовното развитие се осъществява в група, където ние практически отменяме себе си един пред друг и се съединяваме. Човек има възможност през цялото време да проверява себе си и да вижда своето напредване, сверявайки с написаното в кабалистичните статии.

Само науката кабала предлага съвършено ясна методика, обясняваща целия процес на напредване, всичките състояния. Така ние строим структура, подобна на строежа на висшия свят, следващите над нас стъпала, на които трябва да се изкачим.

Въпрос: Как се променя отношението на човек към хората, след като вече е усетил светлината?

Отговор: Той вижда, че всички хора се намират вътре в светлината, но те не знаят това, а той го знае. Светлината им въздейства, но те не са готови да я разкрият заради своя непоправен егоизъм. И затова вместо светлина, те усещат тъмнина, беди, страдания.

А човек, поел от светлината любов към хората, желае да се приближи към тях и да им обясни, защо страдат. Той иска да ги приведе до такова състояние, когато те също да обърнат тъмнината в светлина. В края на краищата, той не може да го направи за тях, всеки трябва да направи това поправяне за себе си. И всеки има такава възможност.

От 513-та беседа за новия живот, 29.01.2015

[153908]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Ти пребиваваш в океана на силата на любовта. И само твоето намерение не е поправено, за да се поправиш сам. Поправяйки се, ще разбереш какво представлява тази сила на любовта – от нейното начало и до края. Ти постепенно ще преминеш всички етапи, придобивайки свойство на любовта и тогава напълно ще го включиш в себе си…

[153876]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

Парадокс, но индивидуалността на всеки е в усещането на себе си като единно цяло с всички останали и с Твореца, напълващ всички отвътре. И тогава всеки от нас започва да се усеща равен на Твореца…

[154550]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове - Няма коментари→

Желанието, женската част на творението, остава непроменено, променя се само намерението – мъжката част. След грехопадението на Адам, се развалило намерението: вместо ‘’заради Твореца“ станало ‘’заради себе си“, но това прегрешение се проявило в желанието, в жената. Затова се казва, че цялото зло идва от жената, в нея е отровата на змията, а не в мъжа…

[154068]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→

Системният вредител

Застоят в човешкото развитие вече проявява себе си. Живеейки в съвременно „глобално село“ от безизходица откриваме, че трябва да се съединим – и да започнем да размишляваме и да говорим за това. Настана време да заемем мястото си в Човешкото стъпало в общата система.

Цялата природа – неживата, растителна и животинска – е глобална, интегрална и взаимосвързана във всички нейни части и детайли. Всички създания от тръстиката до хищника, са свързани в една система и заедно поддържат общия ред.

А ние – не. Ние сме извън тази картина. Човекът е истинският и единствен вредител в природата.

Тъй като не знае граница за насищане на потребностите си. Това се отнася и към човешкия род като цяло и към отделните сфери на живота, включвайки семейството, работата, различните социални връзки и т.н. Навсякъде „безграничният“ код за поведение придобива разрушителен характер.

Като примери – нараства статистиката с разводите, разширява се пропастта между родители и деца, на младите им е все по-трудно да си намерят половинка и да създадат здраво семейство. Тези кардинални промени са станали за някакви си петдесет години, дори по-малко. Те засегнаха даже еврейския народ, който винаги се е грижел младите да се оженят и им е помагал в създаването на домашно огнище.

Неразделните самотници

Егоизмът ни достигна до своя последен стадий – ето каква е причината за случващото се.

„Егоизмът“ – неспособността ми да съпреживявам за ближния. Чувствам ближния само в контекста на изгодата, която мога да извлека от него. В идеалния случай, бих искал да „изстискам“ от него всичко, което мога. Това разбира се, не е обвинение, а факт от човешката психология. Такава е природата ни.

А от друга страна, в своето икономическо, финансово, социално, семейно, държавно, световно всеобщо развитие, ние сме затворени, „заключили“ сме целият свят в неразделна, непрекъсната взаимовръзка в единната мрежа. Но тази мрежа е пълна с ненавист, конфликти, егоизъм и гордост.

В резултат светът „се тресе“ от безкрайни тревоги и заплахи. Отсъствието на единство между нас предизвиква съответното несъответствие с Природата като цяло – и затова светът страда много.

Не е моя работа?

Въпрос: По-голямата част от хората живеят обичаен живот и макар и да печелят един от друг, те не строят някакви особени хитрости по отношение на обкръжаващите ги. Какво не правят както трябва? Забързани в повседневната си работа, във вечна „война за оцеляване“ трудно е да си представим себе си като закоренял егоист.

Отговор: Така е. Но тъй като оправдавайки себе си ти все едно страдаш, то опитай се да разбереш защо. Това изисква здрав научен подход, още преди да се е включила науката кабала, правеща общо заключение и обхващаща целия свят.

Рационалният анализ показва: че страдаме, защото не се разбираме, не се грижим един за друг.

Че какво може да се иска от горкия човек, който сутрин ходи на работа, а вечер се връща в къщи? Но тези злощастници са седем милиарда, свързани в една мрежа, в която не достига правилна връзка между възлите. И затова всички ние сме противоположни на единството, заложено в Природата.

Обединение, правилно спояване – ето какво се иска днес от нас. Няма да приключим с „войната“, ако не разберем в какво се състои проблема.

Но отново и отново всеки се затваря в своя си „ъгъл“.

„Знам, че нищо не знам. Какво искате от мен?“

– Зле ти е. Нима не искаш да поправиш ситуацията?

„Искам, но аз не съм виновен за нея, аз просто живея един обикновен живот…“

Проблемите така не с решават. Година след година все по-бързо, а днес направо стремително – се потапяме в много опасни и тежки състояния. Част от тях са вече отминали и има от какво да се поучим.

Накрая трябва само да разберем случващото се, вместо да се крием в „леговището „ си, правейки вид, че това не се отнася до мен. Тъй като от такива „безучастни“ хора се състои човечеството.

От програма по радио 103FM, 08.03.2015

[155441]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Filed under: Изучаване на кабала, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако поправя своето възприемане на реалността, това ще ми помогне ли да постигна успех в живота и да се избавя от болестите?

Отговор: Първо ни помага да разберем причината, поради която нямаме успех. Това е вече важно постижение.

Но е важно, че поправяйки своето възприемане на реалността на правилно, с това ние променяме целия си живот. Именно с това се занимава науката кабала, обучавайки ни, как да разкрием истинската реалност и да открием за себе си новия свят.

Нищо повече не е нужно. Откриваме свят на съвършено отдаване, напълнен със светлина, в която не усещаме никакъв недостиг.

Поправянето не се състои в това да изменим своя материален бит: да започнем повече да печелим, да подобряваме здравето си, да заздравяваме семейството. Ние променяме цялата реалност изобщо. Благодарение на изменението на своите вътрешни свойства, променяме външния свят, понеже видимият от нас свят е отпечатъкът на вътрешните ни свойства.

Въпрос: Прибирам се в къщи и жена ми започва да ми се кара. Какво трябва да променя в себе си, за да не ме ругае, а да ме посреща приветливо?

Отговор: Необходимо е да промениш вътрешните си свойства, няма друго не трябва да се променя. И тогава ще почувстваме, че тези хора, които преди са се отнасяли лошо с нас, изведнъж започват да се отнасят добре. Това е единственото поправяне, нужно е да се даде на светлината да работи.

Въпрос: Как моята жена ще разбере, че съм поправил вътрешните си свойства?

Отговор: Това зависи само от теб, сам определяш как тя, ще се отнася към теб. Всеки човек определя сам, как усеща света. Можем да се почувстваме в света на Безкрайността, в бяла и добра светлина, издигаща се над времето и пространството, както е мечтал Айнщайн. Способни сме на това.

Зависи само от изменението на нашите вътрешни свойства, които могат да се поправят по специална методика, предлагана от науката кабала. Кабала дава възможност да се изменят свойствата на човека и тогава той усеща себе си в света на абсолютното добро.

Въпрос: Означава ли, че се учим да обръщаме внимание само на пълната половина в полупразната чаша?

Отговор: Това не е просто психологическо възприемане, позволяващо ни да обръщаме внимание на положителните неща и да не забелязваме отрицателните. Променяйки своите свойства, наистина променяме света около себе си. Полупразната чаша се напълва!

От програмата на радиостанция 103 FM, 08.02.2015

[155151]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - Няма коментари→

И говорил Бог, обръщайки се към Моисей на планината Синай, така: «Говори със синовете на Израел и им кажи: когато дойдете в страната, която Аз ви давам, в съботата, земята трябва да се посвети на Бога. Шест години сей полето и шест години режи лозата и събирай плодовете на тази земя.

А в седмата година ще бъде събота за покой за тази земя, събота за Бога: не засявай полето си и лозата не зарязвай. Това, което самичко ще израсте готово за жътва, не ожънвай и лозите със зрялото грозде не обирай, необходим е покой за земята. [Тора, „Левит“, „Бе-ар“, 25:1-25:5]

На пръв поглед ни се струва, че в главата «Бе-ар» («По хълмовете») са дадени законите, учещи как да се отнасяме със земята, да отглеждаме растения, да се занимаваме със селско стопанство.

Но от гледна точка на вътрешните ни желания, които се делят на нежива, растителна, животинска и човешка природа (четири степени на егоистични желания) то ще можем да разберем как да се настроим правилно в духовната работа.

Например, желанията на неживо ниво не се развиват или се развиват, толкова бавно, че за периода на съществуване, т.е. пълния кръгооборот на живот, аз не чувствам тяхното развитие.

Към «неживото» се отнасят желанията за самосъхранение на постоянно ниво. Аз не искам те да се променят, но за това трябва да положа усилия.

Да предположим, че трябва да се удържам в постоянна любов и грижа към приятеля си. Тоест моето ниво на взаимодействие с него е постоянно и то се отнася до неживия стадий, тъй като не го развивам. Но самото ниво се развива.

Тъй като през цялото време работя над него постоянно, благодарение на това, то прогресира и взаимоотношенията с приятлите ни се променят. Оставайки неживи, непроменящи се по характер помежду си, те се издигат на все по-високо ниво. И затова взаимната ни любов, взаиммното включване един в друг, разбирането, съдействието през цялото време стават други.

Въпрос: Ако взаимоотношенията между приятелите се издигат на все по-високо ниво, това означава ли, че те стават по-здрави?

Отговор: Те укрепват, но благодарение на това, че ние насочваме всички действия да поддържаме постоянството на нашите взаимоотношения. Представете си, доколко неживото ниво в действителност е живо, защото то се отнася не към обкръжаващата външна природа, а към мен.

Въпрос: Какво тогава представляват растителните желания в нас? Казано е, че шест години трябва да засявам полето, а на седмата да събирам реколтата?

Отговор: Това означава, че преработвам растителното ниво на желанията, т.е включвам собствените си действия, мисли и желания в максимално съхраняване на отношенията с приятелите в двустранното единение, във взаимно поръчителство.

Развивам ги на следващите нива – издигайки ги от неживото стъпало към растителното, а след това на животинско и човешко. И през цялото време на тези нива аз следя, всички мои действия да бъдат неживи, съхранявайки постоянно ниво на взаимоотношения.

А на седмата година – има особено действие, когато благодарение на това, че съм извършил работа над всички свои шест параметъра (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод) получавам свише следващото ниво на подем на поредното стъпало.

Аз прескачам на него, като цифра в измервателен уред, без да прилагам каквито и да е допълнителни усилия от своя страна. На седмата година не правя нищо, всичко достига до мен свише.

С други думи, неживото ниво само ни се струва неживо, тъй като от него произлизат всички останали степени. За да напредваме отначало трябва да работя именно с неживото ниво, което символизира земята.

След това с растителното ниво в земята, за да израсте определен продукт със собствено хранене. За това аз разоравам и засявам полето с помощта на особен вид от животинското ниво (животни). И всичко това го правя с цел да бъде в полза на човека.

Получавайки плодовете на земята, аз трябва да ги превърна в храна за земята под формата на торене. Това се извършва или чрез животните или чрез растителното ниво. След това ги превръщам в храна за растенията, за животните и за човека.

Излиза че, неживото ниво дава чрез себе си храна за целия цикъл. Затова, когато достигам до седмата година, аз не работя сам, тъй като тогава се включва малхут, която действа на отразената светлина и пронизва надолу всичко, което съм направил. Така, сумирайки цялата извършена работа, човек встъпва в контакт с Твореца.

Затова седмата година се нарича „годнина на Твореца“. Всичко, което съм направил със свои усилия, се излива в тази година в получаване на силата на светлината, която ме издига на следващото стъпало.

Аз не мога да се издигна на нея сам. Реализирайки в себе си всички усилия над четирите вида желания, аз завършвам работата и тогава сработва щракването (седмата година) която ме довежда до следващото стъпало. А на него се случва същото нещо, но под друго качество и преживяването е съвсем различно.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 16.07.2014

[155165]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Изследване: Оказа се, че съществуването на живота противоречи на теорията на вероятността на която и да е планета във Вселената, включително и на Земята.

Днес са ни известни повече от 200 параметъра, които са необходими, за да може планетата да поддържа съществуването на живота. Всички тези параметри трябва точно да се спазват, в противен случай всичко ще се разпадне.

Ако не беше близо масивната планета като Юпитер, чието притеглене привлича астероиди, хиляди пъти повече астероиди биха падали на повърхността на земята“ – се казва в статията.

Но ние съществуваме. Биха ли могли всички тези многочисленни параметри случайно да бъдат толкова идеални? – Астрофизиците изясниха, че силата на четирите основополагащи взаимодействия (гравитационно, електромагнитно, ядрено и слабо ядрено) са били предопределени за по-малко от една милионна част от секундата след Големия взрив. Ако която и да е от тези величини е била малко по-различна, Вселената не би могла да съществува.

Реплика: Существуването на висшия разум с план на творението, с предопределение, със система за управление на творението – не отрича наличието на свободна воля в творението. Кабала разкрива природата на Твореца и всичко, което е създадено от Него, за да позволи на всеки човек да достигне пик на познанието, на вечността и съвършенното съществуване.

[151160]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→