Въпрос: Отговорете кратко и просто: какво е това душа?

Отговор: Душата е желанието да обича и да отдава, което човек развива в себе си, започвайки да усеща в това желание духовния свят.

Сега имаме само желание да получим и да се насладим, да притеглим към себе си всичко, което ни се струва хубаво. А желанието за отдаване означава, че се включвам в желанието на другите хора и започвам да ги напълвам, получавайки с това своя душа.

Всъщност душата се намира извън моето тяло, а не вътре в него, тоест аз отъждествявам  себе си не с този свят, а със своето желание за отдаване – излизам от себе си и усещам външната реалност. По такъв начин, започвам да възприемам духовната реалност, следващата степен.

Баал а-Сулам пише: „Всеки човек е роден, само заради придобиване на съвършената душа, напълнена със светлината на Твореца, и е готов за неразрушимо и вечно сливане с Него“ („Плодовете на мъдростта“, „Беседи“, статия „Сътворение на душата“).

От програмата на радиостанция 103FM, 01.02.2015

[155149]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Изследване: Когато хората чувстват себе си добри, те вършат лоши неща. Добродетелта и коварството вървят ръка за ръка.

Клиентите с лични торби купуват повече продукти от тези, които използват безплатните торби от магазина – тенденция да се поглезят за добродетелта (че не ощетяват магазина с безплатни торби).

Живущите в по-големи къщи получили съобщения за пестене на вода и ежеседмична информация за потреблението си. Като резултат тяхното потребление паднало с 6%. Но за сметка на това се увеличило потреблението им на електричество – т.е добродетелта се покрила с друг егоистичен акт.

Накрая се оказва, че най-добрия начин да бъдат заставени хората да правят добро е – да ги накарате да почувстват себе си лоши.

Реплика: Именно така и работи върху нас Природата (по пътя на страданията), и така призовава да се постъпва кабала (по пътя на светлината) – чрез осъзнаването нищожността на собствената егоистична природа, от която в такъв случай се появява възможност – да се избавим!

[155187]

Filed under: Възпитание, Деца - Няма коментари→

Хората започват да се разочароват от съвременната наука. Колкото и открития и да е правила, в крайна сметка виждаме, че нейната помощ е във вреда.

Науката ни даде множество лекарства, но от друга страна, медицината се превърна в световна индустрия, която не винаги поставя пред себе си за цел да излекува пациентите.

Науката ни позволи да произведем продоволствия в изобилие, но половината свят гладува.

Науката създаде цяла армия машини, които са способни да заменят човека в почти всички области, но милиони хора са принудени да се превиват от работа понякога за стотинки, а безработните напротив, остават без нищо и полека лека отпадат от живота.

Ние не сме подсигурени. Всички наши текущи постижения в действителност водят към завършек на определен исторически период. И днес, в началото на 21 столетие, става очевидно, че той е бил нужен за да разберем: че нито науката, нито техниката, нито съвременната жизнена философия – нищо няма да ни донесе късмет.

Нямам шанс за добър живот, а главно, няма шанс да престанем лицемерно да отвръщаме поглед от собствения си край. Тъй като искам не просто да изчезна в края на годините си, а да разкрия вечния живот. Но не. Максималното на което съм способен – е по-малко да се огорчавам в дадения миг, да използвам различни „примамки“. Такъв е живота ни.

Днес човечеството прави изводи: защо, за какво ни е всичко това? И затова настъпи време за разкриване на науката кабала. Тъй като толкова много знание за общата система, толкова много наука, изучаващи нейната програма и способи за нейната реализация действително струва нашето внимание. Без нея няма да намерим истински отговор нито на един въпрос.

Към това ни навежда анализа на изминатия път. Изминаха 5774 години от времето на Адам. Стотици хиляди години съществува рода човешки. И какво следва? Какво постигнахме в своето развитие? Радостта в живота ни повече ли е? Увереността? По-добре ли му е на човек в този свят? Знае ли той въобще защо живее? Или просто съществува за да поддържа биологичната си жизнена дейност, за да страда тялото по-малко?

Колко нещастен е той в подчиняването си на „животинските“ нужди на своя организъм, в постоянно служене на него: сега го слагам да спи, сега хо храня, мия, доставям му наслаждение… През целия си живот той се грижи за своето „животно“, което в крайна сметка все едно умира.

И за това ли живеем? За това ли отиват знанията ни, рисурсите на нашата личност? Нима човекът в мен живее, за да храни „животното“?..

Но сега човек има възможност да разкрие науката кабала – и тогава той ще разбере какво е придобил.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 18.08.2014

 [141747]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Авраам e бил въплъщение на Адам Ришон. Разкаял се Авраам и разбил идолите, на които се покланяли хората и цялата храна, която поставяли пред тях.

Той е поправил това, което е нарушил Адам и Терах и съкрушил греха  и изграждането на злото, издигнато  от тях, т.е. изграждането на клипот, възникнало в резултат от прегрешенията на Адам, и установил господството на Твореца и Неговата Шхина над целия свят. [Книга Зоар. Глава „Бе – ар”]

Адам Ришон – това е структурата на единствената сътворена душа, която след разбиването е претърпяла огромни изменения. Отначало тя е съществувала в състоянието „хафец хесед”, т.е. нищо не е получавала и не е изисквала за себе си. Такова състояние се нарича „райска градина” или „ангел”.

Ангелът е сила, в която няма абсолютно никакъв егоизъм. Той изпълнява всякаква работа, необходима на общата сила на Природата. Казано е, че ангелът е част от Твореца. Той се управлява от висшата сила, която движи цялото мироздание към целта – към постигането на свойството на отдаването и любовта.

Въпрос: Има ли в нас запис на състоянието „Адам Ришон”?

Отговор: В нас има запис („решимот”  – духовни гени) на всички състояния. Тъй като сме се спуснали в нашия свят от духовното ниво на абсолютното съвършенство, и сега, използвайки миналите записи, съхранили се в нас, трябва сами да се издигнем нагоре, но съзнателно, привличайки към себе си висшата сила и поправяйки се с нейна помощ. Тази сила се нарича „Тора” от думата „ор” – „светлина”.

Ние получаваме висшата светлина стъпаловидно, тя идва към нас постепенно, според мярата на нашия подем. Системата на висшето излъчване, въздействайки ни, ни формира, издига и поправя, съвместявайки отново всичко в една обща  структура, която се явява същата обща душа, първоначално създадена в мирозданието.

И в това се заключава историята на нашето слизане отгоре надолу. Издигането отдолу нагоре започва с това, че общата душа „Адам” се е разбила и открила себе си като абсолютно егоистична, непригодна   за контакт със светлината – с Твореца. Това се нарича „грехопадение и изгнание от райската градина”.

Творецът изчезнал от усещанията на хората и те останали да блуждаят в земната тъмнина. Затова сега се намираме в нашия свят абсолютно разбити, разединени, отдалечени един от друг.

Двадесет поколения кабалисти след Адам са се опитвали да поправят това състояние. Но десетте първи поколения, осъзнавайки своите проблеми, не могли нищо да направят докато не се появил Ноах. Той се спасил по време на Световния потоп на Земята, докато мнозинството от хората загинали.

Но това не е гибел, а почистване. Защото гибелта като такава не съществува. Загиналите хора олицетворяват егоистичните желания, които ние сега не можем да използваме. Затова се счита, че те умират. Но след това те се възраждат в правилния си вид и се появяват уж следващите поколения.

Това са същите тези желания, които са преминали стадия на своето почистване чрез гибелта в предишния си егоистичен вид, и сега се възраждат в алтруистичен. По този начин следващите десет поколения след Ноах – това са вече поколенията, доближаващи се до Авраам, към осъзнаване на правилното духовно движение.

Последното стъпало преди Авраам е неговият баща Терах. Терах – това е усещането на егоизма, който ние искаме да използваме и да се наслаждаваме чрез него, а Авраам – е осъзнаването на злото на този егоизъм, т.е. неговата обратна страна.

Авраам и Терах представляват едно единно цяло, но само частта „Терах” желае да работи с егоизма, а частта „Авраам” вече разбира, че не трябва да работи с него, че това е гибел.

И затова те се откъсват един от друг. Авраам променя отношението си към живота, към света, което се нарича Терах, и става Авраам [„ав” – „баща”, „ам” – „народ”], което означава „баща на народа”. Тоест, той става праотец на всички тези желания, които в крайна сметка ще се поправят.

[154969] 

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Мнение: Кризата продължава и продължава. Заседнахме по средата на екзистенциалната пустиня. Нима с това ще свърши животът ни, живота на нашето „изгубено“ поколение?

Днес ние създаваме бъдещето, намирайки се в края на историческа епоха, изпълнена с велики идеи и поразителни метаморфози, водещи към щастлив живот.

Ако искате без да се замисляте да трупате „печалба“, дайте ни тогава истинска възможност да влияем на човешкия живот. Революцията в представата за това, какво е процъфтяване и достатъчност и за какво са нужни тези усещания, трябва да бъде включена в концепцията за цялостност и блясък на осъзнатото битие. Искате да изцелите душата си? Изцелете света.

Реплика: Подобни текстове се носят из мрежата, но никой няма ясен план. Има нещо като логически правилни текстове, но при внимателно четене веднага се откриват пропуски, с нищо необосновани призиви и пр. Но е добре все пак, че хората търсят изход за всички нас. В крайна сметка те подготвят себе си за разбиране на методиката на кабала.

[155054]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли висш съд, който определя къде ще попадне човек след  смъртта си: в рая или в ада?

Отговор: Ние се намираме в строга система, укрепена с железни връзки. Това е програма, която обхваща цялото мироздание.

Със своето поведение, зависещо от свойствата на човека и неговото обкръжение, той оказва влияние върху системата и усеща нейната съответна реакция върху себе си.

Това се нарича съд и милосърдие. Според това, как човек въздейства на системата, така и тя реагира и му въздейства. В това се състои целият „висш съд”.

Затова е необходимо да се учим как да се държим така, че да й оказваме само положително въздействие.

Въпрос: Получава се, че рая и ада ние усещаме тук и сега, а не някъде след смъртта?

Отговор: Правилно! Няма друг рай и ад освен тези, които се намират тук, в този свят. Аз сам определям къде  се намирам: в рая или в ада. Ако постановя, че моето егоистично желание е адът, защото то добре ме пази под себе си и не ми позволява да достигна вечен живот, тогава аз ще се чувствам в ада.

Забележително е, вие че сте разбрал това! Следователно, сега ще се постараете да се откъснете от егоизма си, и да достигнете този рай – т.е наистина ще започнете да усещате себе си във вечния и съвършен свят. Ще почувствате, че живеете в рая и не се вълнувате за тялото си.

  [155081]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Цялата вселена, цялата природа е произлязла от една сила, от една енергия, от Големия взрив. Ако човечеството също се стреми към една система, една мисъл, едно намерение, към голямо единство, връзка, взаимна поддръжка и поръчителство  то става по-силно и здраво във всички аспекти на своя живот.

Човечеството е излязло от това съединение, в което е съществувало хиляди години. В първобитното общество единството е било естествена форма на съществуване на хората, живеещи като едно семейство. С нарастването на егоизма сме започнали да се отдалечаваме един от друг.

В началото на епохата на Възраждането, някъде около 16-ти век, човекът е започнал да се грижи за поддържане на връзките в обществото. Този стремеж да бъдем свързани, а не изолирани ни е стимулирал при откриването на нови земи и континенти, изграждането на културни и обществени връзки между различните народи и главно в развитието на международната търговията.

Европейските страни Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия са започнали да усвояват нови земи и да създават колонии. Всичко това е било предизвикано от егоистични намерения, но вътре в него е бил скрит неосъзнат стремеж към свързване.

Интересен е фактът, че в записките на Александър Македонски е написано, че неговият стремеж за завладяване на целия свят бил свързан с желанието да свърже вскички хора и да ги обедини с една идея, за да бъде човечеството единно.

От същият скрит вътрешен стремеж са били водени хората  при Кръстоносните походи. На външен вид изглежда, че са се случили жестоки събития, но те в продължение на векове са създавали връзки в човечеството.

Започвайки в епохата на Възраждането и по-нататък, развитието на науката е било насочено към развитието на връзките: книгопечатане, телеграф, телефон, локомотив, радио. Човекът се стреми именно към това. От една страна, защитава своя егоизъм и иска да стои в своя дом, а от друга иска да е свързан с целия свят.

Получава се противоречие и все пак има стремеж за свързване, за разбиране, за усещане за обединение с останалите, за усещане на тяхната подкрепа, но само да не ме закачат. Възниква особено, дуалистично, противоречиво отношение.

В днешно време започваме все повече да изясняваме това противоречие и по този  начин откриваме, че реализирането на стремежа да бъдем щастливи, да достигнем щастлив живот е възможно само във връзка един с друг. В края на краищата, именно в тази връзка получаваме силата, която управлява нашия живот.

Колкото  повече тази сила се разпръсква в различни посоки  поради липсата на комуникация между нас, толкова повече страдаме. Да я съединим можем само във връзка с хората, между които тя се проявява. Разкриването на тази единна сила ни носи щастие, радост, здраве, успех, удовлетворение от живота.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154568]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва с душата на човек след неговата смърт?

Отговор: Душата не е свързана със смъртта на физическото тяло. Човекът получава душа когато формира в себе си особено желание за постигане на духовния свят. Ако той построи в себе си такова желание – придобива душа, която усеща висшия свят, а ако не построи – не придобива. И това усещане продължава независимо от това живее ли той в този свят или вече се е лишил от материалните усещания, понеже неговите материални органи на чувствата са умрели.

Въпрос: Какво ще се случи с мен или с другите хора, когато те си отидат от този свят?

Отговор: Нищо няма да се случи. Ако човекът не е получил душа, той ще остане със същия информационен ген (решимо) и е длъжен отново да се върне в този свят към познатия ни живот.

Въпрос: Значи след смъртта този ген застива във вакум в състояние на очакване?

Отговор: Това не е физически ген, а информация. Около тази информация след това се образува тяло. Самата информация е потенциална сила, задължаваща материята да започе да формира около нея нов огранизъм.

Въпрос: Тази информация не се ли променя между кръгооборотите на живота?

Отговор: Тази информация не се променя. Но намирайки се в материалния свят ние получаваме възможност да построим на основа на тази информация пълната духовна структура, наречена душа.

Въпрос: А материалът променя ли се?

Отговор: Материалното тяло не зависи от душата, то само осигурява началното съществуване, при условията на което може да се развие душа.

От програмата на радиостанция 103FM, 01.02.2015

[154589]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→