Въпрос: Вие казвате, че в наше време всеки човек е длъжен да стане кабалист, както е казано: „Всички ще Ме познаят, от малък до голям и Домът Ми, ще се нарече Дом на Молитва за всички народи“. Какво означава да бъдеш кабалист?

Отговор: Всеки човек трябва да постигне разкриването на Твореца, на висшата сила.

Въпрос: Какво е „висша сила“?

Отговор: Това е общата сила на природата. Сега не я разкриваме, понеже действаме съгласно само един сетивен орган, желанието да се насладим.

Въпрос: Можем ли да разкрием тази сила по научен път?

Отговор: От всички наблюдения в нашите сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), ние създаваме земните науки. Но в науката кабала се крият най-богатите знания, тъй като в нея разкриваме не просто обкръжаващите ни явления, а самият източник на живот.

И тогава ще можем да отговорим на въпроса: от къде, защо и за какво, заради каква цел ни е създала висшата сила, какво сме преминали в живота си от момента на нашето създаване до днес, какво ни предстои. Можем да разкрием целия път, който е сега пред нас и да видим къде е възможно нещо да нарушим и как да го поправим.

Въпрос: Говорейки за източника на живот имате предвид само създаването на света или случващото се в моя всекидневен живот? Какво означава да разкрием източника на живот?

Отговор: Човек, който разкрива, че е свързан с висшата сила вижда доколко висшето управление въздейства на цялото човечество, на цялото обкръжение, на семейството му и на него самия, и в този случай ще може правилно да организира своя живот.

От програмата на радиостанция 103 FM, 18.01.2015

[155824]

Filed under: Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли, да се превъплътя в котарак в следващия кръгооборот на живота или винаги ще остана човек?

Отговор: Човекът винаги остава човек, мъжът – мъж, жената – жена, а котаракът – котарак. Материалът остава същия материал. Всички представи за преселването на душите в различни животни и даже в растения, са погрешни.

Изобщо, душата никак не се отнася към тялото. Тялото съществува само за това, за да създаде условия за развитието на душата. Но, по степента на развитие на душата тялото започва да получава нови материални свойства, помагащи ни да развиваме душата по-нататък. Вичко се случва само с тази цел.

Въпрос: Непонятно, какво става с човек след като умре?

Отговор: Нима не виждаме какво става с човека след като тялото умре? Тялото се разлага на прах. Ако човекът не е развил в себе си душа, то остава само информационният елемент на душата, задължаващ отново да се създаде тяло.

Въпрос: А какво става, ако съм развил душа?

Отговор: Ако си развил душата до необходимото ниво, тоест, окончателно си я поправил, то не ти е нужно повече да се превъплащаваш в този свят. А душата ще живее вечно.

Въпрос: Самата тази душа, вече ще бъде моето „Аз“?

Отговор: Именно душата, това съм „Аз“. Човекът, това е неговата душа, а тялото е само материал, който го придружава и помага да развие душата.

Въпрос: Защо кабалистите понякога пишат, че човекът се превъплащава в животни, например в свиня?

Отговор: Това е написано на езика на иносказанието. „Да се превъплътиш в свиня“ означава, че до човека идват желания, като при свинята, които той вече е изоставил отдавна.

Подобно на това, както в живота, понякога човек се държи така, че го наричаме свиня. В такъв смисъл кабалистите говорят за превъплъщението в свиня. Тоест, в човек се проявяват такива качества, както при свинята, но на вид си остава човек.

От програмата на радиостанция 103FM, 01.02.2015

[154594]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?

Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.

Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.

На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.

Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.

Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.

Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154728]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да станеш равен на Твореца и едновременно с това да останеш човек – създание, независимо от Твореца – може само при едно условие.

[154766]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Съществуват много тела – всеки има свое тяло, но душата на всички една ли е? С какво точно се съединявам с другите: със сърцето или разума?

Отговор: Това е вътрешно преживяване, което не може да бъде обяснено на човек, който никога не го е изпитал. Това е усещането за вътрешна връзка, без какъвто и да е съединителен кабел – от един човек към друг.

Въпрос: Какво се случва с човек, който е преживял това усещане?

Отговор: Той знае, че съществува висш свят и живот, който не е свързан с тялото. Сега в него има два живота: един – телесен и друг – духовен.

Въпрос: Това не обърква ли живота на човека?

Отговор: Напротив, това придава на живота спокойствие, тъй като той знае за какво си заслужава да живее. Каквото и да се случи с тялото му – за него съществува вечния живот, за който трябва да се грижи. Тъй като сега, живеейки в два свята едновременно, той може да умножи живота си във висшия свят чрез съединението между хората.

Отначало в човек е имало само малка празна точка, копнееща за връзка с другите. Но сега тази точка се разширява, раздува се и се изпълва с висша светлина, с усещане за единство, съединение с желанията на другите хора, които също са излезли от своите тела, и с общата висша сила, висшата светлина, Твореца. Всички ние се превръщаме в подложка за разкриване на Твореца.

Въпрос: Всеки ли може да дойде на кабалистичен конгрес и да почувства това обединение или за това е необходима специална подготовка?

Отговор: Всеки може да вземе участие в това. Живеем в такава епоха, когато всеки човек има възможност да постигне такова обединение и чрез него да разкрие Твореца. Изпълващото ни усещане, което се разкрива вътре в нашето обединение, се нарича висша светлина или Творец. Когато човек преживява това, в него изчезват всички въпроси, тъй като всичко става ясно.

От 518 беседа за новия живот, 08.02.2015

[155577]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Трябва да сформираме у детето уважително, щадящо отношение към природата, да се научи правилно да взаимодейства с всички в света, особено с тези, които са на по-ниско нивото на развитие, който са по-слаби, и следователно се намират в неговата власт…

[153398]

Filed under: Възпитание на децата, Клипове, Филми - Няма коментари→

Въпрос: Какво определя дължината на жизнения път на човека, тоест, продължителността на неговия живот?

Отговор: Продължителността на живота се определя от предназначението на човека по отношение на всички останали, понеже всички сме свързани в една мрежа. Доколкото се старая да напредна и да притегля със себе си към целта тези, които ме обкръжават, с това определям продължителността и ценността на своя живот.

А ако не влагам усилия в това, няма смисъл да ме държат в този свят. От това, доколко човекът е нужен на другите и е готов да им помага, се определя дългият му живот.

Въпрос: Получава се, че ако човек живее много години, то означава, че има добри отношения с другите?

Отговор: Не, тук действа доста по-сложна равносметка. Невъзможно е така просто да се пресметне това. Когато човек вижда своето място в общата система, тогава наистина узнава как правилно да участва в нея и с това удължава своя живот. Но „дълъг“ живот означава, имащ „ценност“.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.02.2015

[155519]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, за да се издигне над „сляпата си съдба“?

Отговор: Казано е, че „Исраел е над звездите и знаците на успех“. „Исра-Ел“ означава: „устремения направо към Твореца“, към силата на отдаване и любов. Всеки човек, включително индианците в дебрите на Амазонка може да е „Исраел“, ако насочва себе си към отдаване и любов към ближния.

Нали именно това прави от нас силата на успеха, идваща свише. Всеки път тя ни променя, за да се приближим все повече до любовта към ближния, тъй като това е крайната цел на нашето развитие, тоталната любов към ближния над всички егоистични желания.

Това не звучи съвсем привлекателно и затова се изисква от човека работа над себе си. Но тази работа може да се облекчи.

Ако бях сам срещу тази цел, към която ме тласка силата на успеха, то както се казва: „по-добре смърт, отколкото такъв живот“. Нали от мен се иска да стана напълно противоположен на това, което съм сега. Но ако организирам за себе си обкръжение и всички си помагаме един на друг, то можем да напреднем прекрасно и лесно, в радост и взаимна поддръжка.

В това обкръжение, което изграждаме заедно в центъра на нашата група, между нас, можем да създадем такова състояние, каквото е в крайната цел. То ще съществува сега, между нас.

Тогава наистина постигаме такива отношения помежду ни, които се наричат „бъдещ свят“ и започваме да усещаме вечността, съвършенството, отдаването и любовта. Всичко това се разкрива в нас и това сумарно усещане се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 495-та беседа за нов живот, 08.01.2015

[154289]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Променяйки себе си, ние постигаме световете, вечността и съвършенството, намиращи се вътре в нас, в нашата душа. Разкриването на своето „Аз“ е най-естественото занятие на човека, това е връщане в своя корен, в своя „бащин дом“, възвръщане в точката на своето създаване, което се явява най-комфортното състояние.

[154079]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Клипове, Филми - Няма коментари→

[152842]

Filed under: Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→