Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата “Кадрови тайни”, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Икономика и пари, Криза, глобализация - No Comments→

В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?

Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.

Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.

И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.

Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?

Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.

Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.

Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.

И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.

Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013

[102834]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Най-големият портал в прибалтийските държави www.DELFI.lt публикува интервю, което дадох на кореспондента на портала Инга Саукене по време на европейския конгрес.

Превод:

Кабалистът М. Лайтман: Единственият изход от кризата е утопичният модел за равенство в обществото

Инга Саукене (Inga Saukienė)

2012 m. март 24 d. 23:58

Известният изследовател на науката кабала М. Лайтман е убеден, че излизането от обхваналата целия свят глобална икономическа криза е възможно единствено в случай, че човечеството радикално промени начина, по който гледа на себе си и на света.

По негово мнение, днес вече сме узрели за утопичния модел на обществото, който преди не е бил оправдан. Модел, при който хората ще произвеждат стоки само в количества, необходими за задоволяване на основните им нужди, а произведените блага ще се разпределят по равно. Това не означава връщане назад към природата – хората ще имат възможност да работят само по 2 часа дневно, а останалото време да използват за самовъзпитание и усещане на пълнотата на живота.

На гости в Литва се намира доктор на философските науки, биокибернетик, известен професор по онтология и теория на познанието, който е основал и ръководи международната академия по кабала и института за изследвания на кабала на името на Й. Ашлаг, имащ филиали в много страни по света. Последователите на кабала наричат възгледите си за света наука, която няма нищо общо с религията. Тя е ориентирана към самоконтрола, самовъзпитанието и промяната.

М. Лайтман е написал повече от 30 книги, в които подробно е коментирал истинските кабалистични източници, адаптирайки ги към днешно време. Той участва в световния Съвет на мъдреците, който обединява учени и обществени деятели, обсъждащи глобалните проблеми на съвременната цивилизация.

Ако днес не излезем от кризата, то човечеството може да изчезне до 20 години.

– В беседата споменахте, че човечеството може да загине много скоро – в течение на близките 20 години. Защо му отреждате толкова кратък срок?

Това не е само моя идея. В института ни работят десетки учени, които сътрудничат с няколко хиляди учени от целия свят. Природата действително ни съобщава, че ако искаме да оцелеем, трябва да станем глобални, трябва да се обединим. В природата всичко е взаимосвързано, обаче човек се противопоставя на природата. Днес се оказваме в такава противостоене със собствената си природа, че ни заплашва унищожение. Не напразно се говори за възможността от световна война.

– Подкрепяте ли идеята за случващата се в света глобализация? Често я обвиняват в това, че светът се изравнява (различията се изглаждат).

Нямам предвид, че светът трябва да се изравни, че трябва да изчезнат различните нации и държави. Запазвайки всичките си различия, трябва да се обединим, трябва да разберем, че представляваме части на единно цяло. Трябва да го направим не само защото това искат някакви си партии или групи от хора, а защото разкриваме този закон, изследвайки природата.

Много години егоизмът е нараствал и с него израствахме и ние, защото егоизмът ни кара постоянно да се развиваме, да се усъвършенстваме, да изобретяваме нови технологии, обществени форми. Обаче вече от средата на миналия век егоизмът е престанал да расте и човечеството е станало депресивно. Хората спряха да желаят, станаха апатични, дори не искат да имат семейство и деца. Основна причина за съвременната криза е в това, че абсолютно не разбираме как трябва да взаимодействаме един с друг.

Вижте, главите на световните организации се събират заедно, за да обсъдят какво да правят, но в резултат нищо не решават, защото просто не знаят какво да правят. Такива решения могат да бъдат взети само при промяната на мисленето, когато човек започва да се осъзнава като част от цялото. Само в резултат на съществена промяна на мисленето ще разберем как правилно да живеем. В противен случай, светът ще продължава да се руши. В течение на няколко години расте безработицата, предприятията банкрутират – и този процес няма да спре, докато не започнем да гледаме на света и на себе си по друг начин, да създаваме нова система на човешкото общество и производство.

(more…)

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация, Преса - No Comments→

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

(more…)

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Колкото човек е по-близко до учителя, групата и обучението, толкова повече нараства егоистичното му желание…

Отговор: Разбира се. А иначе как би израснал? Затова е казано: ”Колкото и да е висок човек, неговото начало се издига над него”.

Въпрос: Как тогава съкращаваме своето желание?

Отговор: Съкращавам не самото желание, а неговото приложение. Изобщо не искам желанието да бъде намалено или въобще да изчезне. Не, отнасям се към него, както се казва, ”с цялото си уважение”, с любов, а не с ненавист – тъй като това е ”насрещна помощ от Твореца”. Провеждам осъзната работа със себе си и се стремя да запазя границите на своето желание, всички детайли на възприятието си. Те са истинско съкровище за мен и им придавам голяма важност.

Тогава целият живот става за мен нещо особено важно, ценно. Пред мен сякаш играят, блещукат частите на сложен механизъм и аз не ги неутрализирам, не редуцирам неговата жизнеспособност, искам да се издигна над него. Това всъщност е изкачването по духовните стъпала.

Самото съкращаване се прави от светлината, а аз не спирам нейната работата. Това е равносилно на аскетизъм, и в него няма нищо хубаво. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, издигайки се над тях, а след това да се използват правилно. Присъединявам се към групата, учителя, книгите, а желанието ми все расте, още и още. Така се издигам, като на въздушна възглавница.

Въпрос: Как става това? Нали в желанието е много лесно да ”потънеш”.

Отговор: Моля ви през цялото време да пребивавате в състоянието ”вяра над знанието”, в средната линия. Моето желание, над което се издигам, е лявата линия. Отдаването, което придобивам, е дясната линия. А порядъкът на взаимоотношенията между отдаването и желанието е средната линия. Този механизъм ме издига като крик все по-високо.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 10.03.2013

[102765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Как е възможно да ни научат какво е отдаване? За това изначално сме надарени от природата с желание за наслаждение, върху което изучаваме отдаването от неговата противоположност, обратното на него свойство.

Желанието ни за наслаждение се впечатлява от някакво въздействие, предизвикващо в него всевъзможни реакции, което сякаш прави драскотини, дупки, ями, вдлъбнатини в него. Благодарение на това, желанието започва постепенно да чувства, тъй като тези въздействия се различават по големина, характер, между тях съществува специална връзка, която не разбираме.

Внезапно откриваме, че нашето желание за наслаждение е много гъвкаво, изключително дълбоко и сложно и също толкова разнообразни и сложни въздействия достигат до него. Така изучаваме своята същност. И колкото повече научаваме за нея, в действителност опознаваме нейното противоположно свойство, обратния характер. Тъй като нашето обучение се основава на сблъсъка на две противоположни свойства: получаване и отдаване.

Казано е: „Да няма други богове пред теб“, което означава учене, при което именно върху тези други богове изучаваме Твореца и можем да формираме вътре в себе си Неговия образ. Защото всъщност Той няма образ, няма форма, позволяваща ни да си Го представим: какво е това, кой е Той, как да Го разкрия?

Как да разкрия това, което не е възможно да се разкрие?! Затова само за сметка на отрицателните въздействия, негативно възприемани от желанието за наслаждение, постепенно изграждаме обратно отношение, от което започваме да си представяме какво е свойството отдаване. То не може да дойде до нас по никакъв друг начин: нито във фантазиите, нито в чувствата, нито в действие от наша страна, което пряко би съответствало на него.

Всичко става само поради факта, че някаква специална сила, светлина действа във всякакви състояния и предизвиква реакция в нас. Работата ни се състои в това, да включим всичко към тази единна висша сила, да постановим, че освен Нея, няма никой друг. Макар това да среща огромно противопоставяне от страна на желанието ни за наслаждение, защото преди то е смятало, че няма никой освен него. Сега то трябва да се съмнява в това. Едното отменя другото, т.е. възниква спор: кой ще царува?

Тези две твърдения се изключват взаимно: или аз, или Той! Този конфликт е в основата на всички наши състояния. И не трябва да се страхуваме да застанем между тези две враждуващи страни и да оставяме това неразрешимо двувластие, да го понасяме, и не просто да се смирим и предадем, а да постигнем, оправдаем, разберем, да се уподобим на силата на отдаване. Ако човек не избяга от това разбиране, а е в състояние да работи в условията на такова раздвоение, сблъсък на мненията, чувствата, ако не разчита на своя животински разум и не избяга от бойното поле, то получава нов разум и чувства свише. В този случай, той придобива форма, подобна на Твореца.

А преди това е невъзможно да разбере какво е това отдаване. Когато човек най-накрая го постигне, това се нарича спасение от Твореца, божи дар. Този, който приема всички падащи му форми на работа и прекланя глава, без да се ръководи от своя собствен, едва ли не всичко разбиращ и вземащ решения ум – той постига успех. Главното е, както се казва, да не вярваш в себе си до деня на смъртта си, т.е. до смъртта на своя егоизъм. А след нея, вече придобиваш вяра.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 11.03.2013

[102425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да преминем от ”Аз” към ”Ние”? В какво се състои смисълът на това, човек да оправдава управлението на Твореца само тогава, когато се радва не на своите успехи, а на успехите на другарите си?

Отговор: Смисълът е в това, да се прилепиш към другаря и чрез него да започнеш да усещаш действителността. Как мога да проверя своята преданост към другарите? Съдейки по това, че се радвам с тяхната радост и се огорчавам от техния печал, внасяйки тук себе си единствено за да им помогна да постигнат добро състояние.

И тук започвам да разкривам доколко аз в действителност желая обратното: как в мен се разкрива огънят на ненавистта и завистта към тях, доколко не съм способен да им пожелая нищо добро, защото усещам, че откъсвам нещо от себе си.

Тук ми предстои много работа, за да мога с помощта на тези проверки да достигна до правилния извод: че нямам нищо освен другарите, в които живея!

Ако другарят ми има някакъв проблем, то аз работя с него така, както ако имаше преграда, стояща между мен и Твореца. Няма никаква разлика. Там ще имам възможността да отменя своето ”Аз”, а от друга страна, да се почувствам голям спрямо другарите, т.е. да поискам да направя всичко, за да им бъде добре, с една дума, като грижовна майка.

От урок по книгата ”Шамати”, 10. 03.2013

[102406]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да оправдаем Твореца, ако виждаме пред себе си такива тежки страдания, неизлечимо болни хора?

Отговор: Сега е невъзможно да се оправдае, тъй като не искаме да лъжем и да се преструваме, да се самозалъгваме или да слушаме утешенията на другите. Има различни психологически методи за въздействие и промяна на гледната точка на човек за случилите се трагични събития с него. Но кабалистите казват, че съществени промени са възможни единствено при условие, че на човек му въздейства светлината, връщаща към източника, която да му повлияе и да промени състоянието му.

Защото състоянието – това е онова стъпало, на което се намира човек. И тогава той по друг начин ще гледа на случващото се, по друг начин ще усеща и ще разбира съгласно новото стъпало, което сега е постигнал, благодарение на светлината. И в такъв случай тази промяна ще бъде предизвикана не защото са го заблудили и убедили обкръжаващите. Тъй като с това те го мамят и не му разрешават да види истината, сякаш му дават успокоително лекарство. Те се опитват да му представят, че всичко е наред, и с това го лъжат и му закриват пътя към истината.

Ние така не правим – ние не го успокояваме, а само поддържаме човека, за да може той да разкрие цялото си его. Ние му помагаме да разкрие егоизма си и да издържи.

Можеш да се задържиш във всяка случайна ситуация по два начина. Първият е проблемът да се замаскира по някакъв начин и да объркаш сам себе си, и тогава човек се обръща за помощ към религията, вярванията, мистиката. Така действат всички в нашия свят.

Или може, точно обратното, още по-широко да отворим очите си и желанието си и да започнем работа за привличане на светлината, връщаща към източника, за да ме поправи тя. И тогава от новото ниво ще видя истинската картина.

Как привличам тази светлина? За сметка на това, че оправдавам случващите се събития, следващи от единия принцип: ”Няма никой освен Твореца”. Искам да разкрия тази висша сила, освен която няма нищо друго.

Не се примирявам просто така със случващото се, като смирен вярващ, а искам да разкрия Висшия. Разбирам, че всичките ми усещания са призиви от Твореца, от желаещия да бъде разкрит от творението, и да бъде разкрит като единствена, абсолютна и добра Сила.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 08.03.2013

[102306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал a-Сулам, „Предговор към книгата Зоар”, п.18: Човекът е център на цялото творение, а останалите създания нямат собствена значимост и ценност, освен това, доколко са полезни на човек по пътя към съвършенството. И затова те се повдигат и пропадат заедно с него без всякакъв собствен разчет.

Всички създания от неживата, растителната и животинската природа нямат собствена ценност, не могат да се поправят, и затова се повдигат и пропадат заедно с човека. Казано иначе, човек открива, че всички тези видове творения, цялата Вселена, цялата флора и фауна на Земята се намират на нея без разчет за самите себе си, подобно на това, как в нашето физическо тяло се съдържат предшестващите степени на природата.

И затова, доколкото поправям своето желание на човешка степен, в това поправяне се включват желанията на неживо, растително и животинско ниво. И аз на практика чувствам тяхното включване без всякаква принадлежност към външния свят. Защото съм преминал тези желания, и те също са се поправили, а отчасти са изчезнали.

Преди милиони години са изчезнали динозаврите, а и до днес има отмиране на видове – затова пък учените откриват множество нови, за които по-рано не са знаели. И затова не трябва да се изпада в паника пред възможното изчезване на човешкия род. Просто някои желания в нас са се изчерпали, завършили са активния цикъл – и изчезват. Вече няма никаква необходимост от тях – и те се „връщат в пръстта”.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 11.03.2013

[102480]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Смъртните случаи от предозиране на лекарства растат вече 11 години подред. Лъвският пай от тях се пада на пристрастяването към болкоуспокояващи. Само през 2010 година в САЩ са били регистрирани 38 329 смъртни случая от предозиране. В 60 процента от тези случаи виновни са лекарства, изписани по рецепта, които засенчиха по този показател дори нелегалните наркотици.

Много лекари и пациенти осъзнават каква зависимост могат да предизвикат тези лекарства, затова често ги предписват при болки, които може да се намалят с по-малко опасни лекарства. Лекарствата за борба с безпокойството и безсънието, включително диазепам (Valium), са причина за 30% от случаите с летален изход. Битува опасна увереност, че фармацефтичните средства са по-безопасни, отколкото уличните наркотици.

Реплика: Проблемът не е в лечението, а в изкореняването на причината – а тя е в общата депресия, опустошеност, отсъствието на смисъл. Ако напълним човек с настроение и дух, той ще бъде практически винаги здрав.

[102324]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, статия “Мир”: Независимо, че можем да видим смяната на телата в нашия свят, душите не се променят, а само преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение. Няма нови души: едни и същи души се обличат в нови тела.

”Тялото” е желанието за получаване. Ако то има намерение за отдаване, тогава съгласно закона за подобие, в него се облича светлината. И първата, най-малка част от светлината, първата степен на душата се нарича ”нефеш”. Като цяло, светлината се облича в поправеното желание – това е друго ниво на душата, нешама. А най-високите светлини, хая и йехида, няма да разкрием до края на поправянето.

Изобщо, в реалността съществуват само светлината и съсъда. Случва се така, че светлината не може да се прояви в съсъда и само лекичко ”мъждука”, поддържайки живот в него. И се случва така, че съсъдът се уподобява на светлината, на намерението. Тъй като самото желание за получаване е винаги противоположно на светлината, която е изцяло насочена към отдаване. Но ако над желанието имаме намерение за отдаване – ”вяра над знанието” или ”отразена светлина”, тогава то е подобно на светлината до известна степен и може да я получи. Между тях вече има връзка и идващата в желанието светлина се нарича ”нефеш”, или ”руах”, или ”нешама”.

Ето за какво се разказва в науката кабала: за поправеното ”тяло” на желанието. От друга страна, в нашето сегашно желание няма никаква душа, дори на нивото нефеш.

И дума не става за онова, което засяга физическото тяло, защото то ни се представя като част от този въображаем свят. Книгите на кабалистите не са медицински учебници, нито анатомически пособия. Те разказват за духовния свят, за душата. А ”душата” е част от Твореца свише, т.е. желание за наслаждаване, светлина, обличаща се в поправеното желание за наслаждаване. Това съвсем не е сегашното ни желание, превърнато в това, което ”храни” хората от нашия свят, отнасящо се към ”животинското” ниво. Не, става дума за желанията, които се проявяват в мен спрямо Твореца и се отнасят към човешкото ниво.

Добре, от къде да вземем тези желания? – От групата, между другарите. Ще ги разкриеш само там, но не и във физическите усещания.

И затова всичко, което се отнася към тялото, към физиологията, може да се остави ”настрана”. За това кабала не говори. Тя се занимава с желанието, разкриващо ми се в отношенията с Твореца. Желанието е добро или лошо – когато искам да насладя или обратното, да Го ограбя.

Именно тези отношения илюстрират примера с гостенина и Стопанина. Когато седя на масата с гозбите, проблемът не е в обкръжаващата обстановка, а в Стопанина. Всичко останало е ”ниво животни” и остава извън кадър. Същността е в това, че се намирам пред Стопанина. Как се отнасям към Него? Как Той се отнася към мен? Какво се случва помежду ни? Всичко това е науката кабала и само тук се крие духовното.

От урока по статията ”Мир”, 08.03.2013   

[102245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че вкусът на манната, с която народът на Израел се е изхранвал в пустинята, зависи от желанията на човека: какъвто вкус поиска – такъв и ще получи. Какво е това манна?

Отговор: Манна – това е висшата светлина, висшата сила.

Бал а-Сулам привежда в пример електричеството, към което може да се включи всичко, което е удобно: хладилник, нагревател, прибори под налягане и т.н.. В електричеството няма нищо освен енергия, а човек, благодарение на приборите, които включва, преобразува тази енергия в това, което му е нужно.

Манна – това е необлечената в нищо, безплътна, безтелесна енергия. Това е дух, сила на висшата светлина, която обличайки се в потребителя, в човека, създава в него тези действия, преобразувания и метаморфози, които той изисква, към които е готов.

Висшата светлина изхожда от Твореца и ни въздейства в степента на нашето желание да уподобим своите свойства на Него. Затова, ако искам да напредвам към подобие с Твореца и все повече да ставам Човек ( Адам – от думата ”подобен”), то мога да предизвикам  върху себе си свойствата на тази светлина, и тя през цялото време да ме преобразува, нали светлината действа само в това направление, при нея няма друга възможност.

Но ако аз не желая да се издигна за това време, в течение на което би трябвало да се приближа до Твореца, Той все пак действа върху мен. И този отрязък, за който е трябвало да напредна, започвам да чувствам като страдание: с мен и около мен се случват неприятни неща.

Светлината през цялото време увеличава интензивността на своето въздействие върху мен. Това произтича автоматично, по законите на природата. Затова, ако съм подобен на Твореца, то трябва постоянно да напредвам към Него по лъчите на светлината. А ако насочвам себе си не в тази посока, то усещам интензивността на светлината като отрицателна и започвам да изпитвам страдания, проблеми, чак до световни войни.  Това трябва да се отчита.

Само светлината предизвиква изменения в нас. Моят егоизъм се явява производна от влиянието на светлината и се увеличава автоматично. Всичко, което зависи от мен – е да съпоставя, да насоча своя егоизъм към светлината. Ако правя това, то вървя напред по лъчите на светлината и се чувствам прекрасно. Ако се отклоня настрани, то в степента на величината на ъгловото изкривяване, усещам страдания.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 04.02.2013

[102416]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Човечеството не може да върви към бъдещето, докато не разруши старото.

Голяма част от старото се руши само – семейството, културата и прочее, но това, което е изгодно на управляващия елит, не си отива само, а се задържа, въпреки че дърпа назад, с всички възможни средства.

Ако необходимостта от преход се осъзнае от елита, то ще се формира и идеята за преход към бъдещето.

В миналото, като правило, преходите се осъществявали чрез революции, чрез социална борба.

Това се дължало на липсата на разбиране на новото състояние, липса на виждане за него, на причините и силите на движение към него.

За да се придвижим – трябва да знаем накъде вървим, трябва да имаме исторически поглед, който е в съответствие със законите на социалното развитие, правата на човека и нашето мислене.

За да унищожим – не е необходима никаква историческа или логична гледна точка, не е нужен ум – напротив, за това трябва да си невеж, сляп, да не си представяш бъдещето.

Ако няма обществено съзнание, ако всеки разсъждава по своему – ние разрушаваме, не  създаваме бъдещето.

Ако признаем, че имаме нужда от нов светоглед, какво трябва да достигнем, нашето бъдещо състояние и как да се развиваме към него – ние признаваме необходимостта от нови знания.

Всяка нова социално-икономическа историческа степен в развитието на човечеството се базира на предходната, на „бащите“, защото всички степени се различавали с все по-голямо егоистично развитие.

Състоянието ни е специално – следващата степен от развитието ни е интегралното човечество. Тъй като това състояние ни е напълно непознато, ни е дадена наука за следващата степен от нашето развитие. След всичко, ние се издигаме от степента на неосъзнатото развитие (неживото, растително, животинско социално развитие) към развитие на ниво „човек“. Дадена ни е науката кабала – за това, как да преминем към следващата степен. Този преход трябва да бъде в разрез с предходните преходи, не автоматично, инстинктивно, а съзнателно. Ще го изминем само до степента на нашето осъзнаване, разбиране, майсторство и контрол над тях.

[102195]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Съвременната криза има за цел да ни доведе до разбирането за правилна взаимовръзка и взаимозависимост. И това не е в икономиката по съвременен образец. В крайна сметка, реалната икономика, лишена от ”балони” и излишества – това са няколко процента от световното население, произвеждащи необходимите стоки, които действително са ни нужни: продукти, дрехи, жилище и т.н. Всичко останало – вече не е икономика, а начин за подвеждане на хората и извличане на полза от тях. Само една малка част от целия този пазар осигурява нашите насъщни потребности.

Но днес истината излиза на бял свят. Хората остават без работа, особено младежите. Те не знаят какво да правят със себе си, в тях твърдо се установява нова, изкривена представа за живота, и след определено време изгубват способността да се трудят. Нещо повече, не са в състояние да създадат семейство и да живеят нормален живот. Вместо това, формират за себе си нова култура с нови развлечения.

Казано накратко, става въпрос за глобална социална беда. Днес тя ярко се проявява в Европа, едновременно на опашката стоят милиарди хора от други страни, включвайки Китай и Индия. САЩ също не е изключение. Тук като пример може да се приведе Детройт, превърнал се в един вид ”призрачен град”.

Всичко това ни води към ново общество и ако не го преразгледаме, ако не обясним на хората, как занапред трябва да се организират, с какво да се занимават, то те ще започнат да живеят в градските джунгли, както животните в гората. Тогава човечеството ще стигне до поправяне не по пътя на интегралното образование, а по пътя на страданието.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 07.03.2013   

[102188] 

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако егоизмът е единствената новост, която е създал Творецът, защо трябва да я променяме на нещо друго, включително и на природата на Твореца? Или ние още не сме оценили това, което Той е направил?

Отговор: Творецът е създал егоизма, за да го поправим, да го променим и от това противоположно на Него, егоистично свойство сами да достигнем свойството отдаване и любов. Тогава ще можем напълно да се наслаждаваме на отдаването и любовта, докато в същото това време егоизмът поглъща наслаждението и моментално неутрализира и себе, си и него.

Например, аз искам да пия и чувствам не просто желание да изпия чаша вода, а страдам от жажда, т.е. имам специална нужда. Аз пия вода и постепенно се напълвам. При това най-много се наслаждавам от първата глътка, от втората – по-малко, от третата – още по-малко и т.н. И когато допивам цялата чаша, наслаждението свършва. Няма желание, няма наслаждение. И да ми дадеш още една чаша вода – не искам.

От какво да се наслаждавам сега? Няма от какво. Няма болка – няма наслаждение. Това състояние се нарича „духовно мъртъв“: нищо не искам в моя живот.

За да достигна вечното, непреходно наслаждение, аз трябва постоянно да искам, да получавам и да се наслаждавам.

Излиза, че цяла вечност трябва да пия тази чаша вода и през цялото време – с най-голямо наслаждение, както при първата глътка. Освен това, не трябва да преставам да страдам от желанието да изпия водата и да се наслаждавам на първата глътка. Как мога да постигна това?

Ако вляза в контакт между две противоположни свойства, то виждам, че те взаимно се неутрализират едно друго – настъпва унищожение. Нищо не мога да направя – плюс-минус се съединяват помежду си и се унищожават взаимно. Наслаждението и болката изчезват, но в крайна сметка, се губи и смисълът на живота.

Как мога да направя така, че постоянно да страдам и непрекъснато да се наслаждавам, така че самото страдание да поддържа наслаждението и да бъде не просто страдание, а страдание от любов?

В нашия живот съществува, вероятно, микро-секунда, когато изпитваме нещо подобно, но то веднага изчезва.

Проблемът, обаче, се решава просто: с това, че разделям обектите. В единия обект е страданието, желанието, а в другия обект – възможността за неговото напълване.

Например, майка и дете: колкото и да иска детето, майката с удоволствие го напълва, като при това, самата тя се наслаждава от неговото напълване. И ако тя има хиляда деца, то тогава е възможно да се напълни хиляда пъти повече и през цялото време да изпитва наслаждение: вечно, безкрайно, в зависимост от броя на възможностите да напълва, защото през нея преминава наслаждението на всички останали. Само в тази форма може да се напълва неограничено.

Затова най-главното в науката кабала, науката за получаване – е да се научим да получаваме така, че през теб да преминава наслаждението на другите. И тогава ще се наслаждаваш постоянно и неограничено, вечно и съвършено.

От виртуалния урок, 03.03.2013

 [102077]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Да не забравяме, че нашият съсъд е извън нас. И е жалко да се губи време в грижа за себе си, за това, което е в твоите собствени граници, защото всичко това е заблуда и съществува само благодарение на силата на разбиването, силата на нашия егоизъм, който ни рисува тази картина.

Разбира се, можем да живеем в тази илюзия още хиляди животи. Но е желателно, ако вече си достигнал такъв кръгооборот, когато най-накрая започваш да чуваш истината, че твоето „Аз“ – не си ти, а само твоето въображение, над което трябва да се издигнеш и ти е дадена такава възможност – да се опиташ да я реализираш.

В крайна сметка, ако продължим да мислим вътре в своя кръг, не само не се приближаваме до истината, но и причиняваме голяма вреда на другите, като да пробиваш дупка в общата лодка. По такъв начин вредиш на останалите и всички вреди се записват на сметка ти.

Ние не можем точно да изчислим тази загуба. Като че ли съм взел един пирон за собствената си къща, а после изведнъж се разкрива, че точно този пирон не достига, за да се завърши голям красив кораб, на който е трябвало да отплават хиляди хора. И, разбира се, причинената от мен вреда се оценява не с малкия пирон, а с всичките хиляди хора, които са пострадали по моя вина.

Въпреки че не разбирам какво толкова ужасно съм направил? Аз не съм им причинил никаква вреда! Как можех да зная, че тоя пирон им е толкова необходим? Но незнанието не ме освобождава от вината, съдът не взема това под внимание. Съдът е много прост: каква вреда си причинил на цялостната система. Както се казва: „Даден е закон и не го престъпвай!“.

Можеш да доказваш, че не си знаел и не си бил уведомен. Но тази сметка се прави не в съответствие с нашите аргументи, а само според щетите, които си допринесъл за обществото. А дали ти е било известно или не, знаел ли си или не, всички тези извинения не са взети под внимание – правосъдието е без милост, и помни това.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 03.03.2013

[102129]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът е толкова суров спрямо творението, защо е установил такива твърди и неизменни закони? Защо Той не е по-снизходителен, като баща към син?

Отговор: Нито едно дете не може да оправдае строгостта на баща си. То не е способно с детския си разум да разбере баща си и да види бъдещите последствия и ползата от възпитанието. На детето му се иска да играе от сутрин до вечер и да яде само бонбони, да гледа телевизия. То не може да оправдае изискванията на родителите си, а ги слуша само от безизходност, чувствайки се зависимо от тях, а не защото осъзнава тяхната правота.

В духовния свят всичко е много по-сложно, затова не усещаме колко меко се отнася висшето управление към нас. В нашия свят детето не е пряка противоположност на това, което трябва да стане. Ако детето е послушно и си подготвя уроците, разтребва след себе си, то тогава родителите не предявяват претенции към него, от него не се изисква нищо повече.

Но в духовния свят не е така, там ти винаги си като престъпник, тъй като изначално идваш с разбитите си желания. А към теб се отнасят добре, дават ти методика за поправяне, създават група около теб, с една дума, като в детска градина с възпитател, дават ти и играчки. Това е огромна помощ свише и голямо милосърдие, които ти опрощават всички грехове и те поддържат във всичко, само и само да достигнеш поне малко поправяне и разбиране.

В нашия свят е прието така нареченото ”маймунско подражаване” (куфим) – възпитание, подразбиращо се като  насилие (кфия) над детето. Но в духовния свят насилието е невъзможно. Аз виждам, че някой ученик с години не се променя и повтаря едни и същи грешки, попада в едни и същи ями и нищо не мога да му кажа. Самият аз съм бил такъв – и така продължава през целия път.

Такъв е пътят, нищо не може да се направи. Докато сам човек не установи за себе си  морал, методика, своя Тора, той няма да може да напредне. Тук насилие не може да има, а само осъзнаване.

Затова не можем да се оплакваме, че се намираме под диктата на безжалостния Баща, независимо дори от ужасните събития, случили се в историята. Ние не сме способни да ги оправдаем, но после ще видим, че всички действия на висшето управление са изхождали от любовта. Независимо, че до сега, от текущото състояние, това не може да се оправдае, ние сме твърде далече от това. Но когато ни се разкрие истината, ще видим, какво голямо поправяне ни е донесло това.

”Има закон и да не се пристъпва” – това означава, че законът е един. Има светлина и съсъд, които са противоположни един на друг – това е целият закон. А след като те се включат един в друг, от това включване се образува закон за развитието, който се нарича закон за съответствията по свойства. Всичко произлиза от един замисъл като един закон.

Накрая трябва да достигна до състояние, когато ще искам да изпълнявам този закон по собствена воля, сякаш няма никой освен мен, няма никакъв Творец. Сякаш съм този Създател взиращ се в своето творение и установяващ закон, по който то да съществува. Това ще означава, че съм постигнал подобието с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.03.2013

 [102143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът е създал желанието само заради поправяне, при което да се уподобим на Него, то ние за какво сме Му? Къде е нашият избор, в какво се състои нашето действие? Това наша работа ли е или на Твореца?

Отговор: Цялата наша работа се състои в това, да дадем на Твореца възможност да работи, защото ние самите не можем нищо да направим. Независимо, че сами по себе си сме чувстващ, съзнаващ материал, т.е. имаме сърце и разум, но това нищо не ни дава, освен възможността да осъзнаем, какво бихме искали да променим. А не можем нищо да променим.

Затова всичките ни опити да променим света не водят до нищо. Не трябва да се опитваме да променяме нищо. Трябва само да се стараем да привличаме висшата светлина, която може да промени всичко.

Ако желаните промени са в съответствие с Висшата светлина, тогава тя ще направи тези промени, и ние ще получим онова, което желаем, в противен случай ще си останем при нашите неосъществени желания.

Затова цялата ни работа се състои в това да разберем, кои промени в нас са желателни и тогава светлината ще направи останалото.

От виртуалния урок, 03.03.2013

[102074]

Filed under: Духовна работа - No Comments→