Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?

Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.

Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.

И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.

Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?

Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.

Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.

Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.

И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.

Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013

[102834]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-големият портал в прибалтийските държави www.DELFI.lt публикува интервю, което дадох на кореспондента на портала Инга Саукене по време на европейския конгрес.

Превод:

Кабалистът М. Лайтман: Единственият изход от кризата е утопичният модел за равенство в обществото

Инга Саукене (Inga Saukienė)

2012 m. март 24 d. 23:58

Известният изследовател на науката кабала М. Лайтман е убеден, че излизането от обхваналата целия свят глобална икономическа криза е възможно единствено в случай, че човечеството радикално промени начина, по който гледа на себе си и на света.

По негово мнение, днес вече сме узрели за утопичния модел на обществото, който преди не е бил оправдан. Модел, при който хората ще произвеждат стоки само в количества, необходими за задоволяване на основните им нужди, а произведените блага ще се разпределят по равно. Това не означава връщане назад към природата – хората ще имат възможност да работят само по 2 часа дневно, а останалото време да използват за самовъзпитание и усещане на пълнотата на живота.

На гости в Литва се намира доктор на философските науки, биокибернетик, известен професор по онтология и теория на познанието, който е основал и ръководи международната академия по кабала и института за изследвания на кабала на името на Й. Ашлаг, имащ филиали в много страни по света. Последователите на кабала наричат възгледите си за света наука, която няма нищо общо с религията. Тя е ориентирана към самоконтрола, самовъзпитанието и промяната.

М. Лайтман е написал повече от 30 книги, в които подробно е коментирал истинските кабалистични източници, адаптирайки ги към днешно време. Той участва в световния Съвет на мъдреците, който обединява учени и обществени деятели, обсъждащи глобалните проблеми на съвременната цивилизация.

Ако днес не излезем от кризата, то човечеството може да изчезне до 20 години.

– В беседата споменахте, че човечеството може да загине много скоро – в течение на близките 20 години. Защо му отреждате толкова кратък срок?

Това не е само моя идея. В института ни работят десетки учени, които сътрудничат с няколко хиляди учени от целия свят. Природата действително ни съобщава, че ако искаме да оцелеем, трябва да станем глобални, трябва да се обединим. В природата всичко е взаимосвързано, обаче човек се противопоставя на природата. Днес се оказваме в такава противостоене със собствената си природа, че ни заплашва унищожение. Не напразно се говори за възможността от световна война.

– Подкрепяте ли идеята за случващата се в света глобализация? Често я обвиняват в това, че светът се изравнява (различията се изглаждат).

Нямам предвид, че светът трябва да се изравни, че трябва да изчезнат различните нации и държави. Запазвайки всичките си различия, трябва да се обединим, трябва да разберем, че представляваме части на единно цяло. Трябва да го направим не само защото това искат някакви си партии или групи от хора, а защото разкриваме този закон, изследвайки природата.

Много години егоизмът е нараствал и с него израствахме и ние, защото егоизмът ни кара постоянно да се развиваме, да се усъвършенстваме, да изобретяваме нови технологии, обществени форми. Обаче вече от средата на миналия век егоизмът е престанал да расте и човечеството е станало депресивно. Хората спряха да желаят, станаха апатични, дори не искат да имат семейство и деца. Основна причина за съвременната криза е в това, че абсолютно не разбираме как трябва да взаимодействаме един с друг.

Вижте, главите на световните организации се събират заедно, за да обсъдят какво да правят, но в резултат нищо не решават, защото просто не знаят какво да правят. Такива решения могат да бъдат взети само при промяната на мисленето, когато човек започва да се осъзнава като част от цялото. Само в резултат на съществена промяна на мисленето ще разберем как правилно да живеем. В противен случай, светът ще продължава да се руши. В течение на няколко години расте безработицата, предприятията банкрутират – и този процес няма да спре, докато не започнем да гледаме на света и на себе си по друг начин, да създаваме нова система на човешкото общество и производство.

(още…)

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация, Преса - Няма коментари→

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Колкото човек е по-близко до учителя, групата и обучението, толкова повече нараства егоистичното му желание…

Отговор: Разбира се. А иначе как би израснал? Затова е казано: ”Колкото и да е висок човек, неговото начало се издига над него”.

Въпрос: Как тогава съкращаваме своето желание?

Отговор: Съкращавам не самото желание, а неговото приложение. Изобщо не искам желанието да бъде намалено или въобще да изчезне. Не, отнасям се към него, както се казва, ”с цялото си уважение”, с любов, а не с ненавист – тъй като това е ”насрещна помощ от Твореца”. Провеждам осъзната работа със себе си и се стремя да запазя границите на своето желание, всички детайли на възприятието си. Те са истинско съкровище за мен и им придавам голяма важност.

Тогава целият живот става за мен нещо особено важно, ценно. Пред мен сякаш играят, блещукат частите на сложен механизъм и аз не ги неутрализирам, не редуцирам неговата жизнеспособност, искам да се издигна над него. Това всъщност е изкачването по духовните стъпала.

Самото съкращаване се прави от светлината, а аз не спирам нейната работата. Това е равносилно на аскетизъм, и в него няма нищо хубаво. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, издигайки се над тях, а след това да се използват правилно. Присъединявам се към групата, учителя, книгите, а желанието ми все расте, още и още. Така се издигам, като на въздушна възглавница.

Въпрос: Как става това? Нали в желанието е много лесно да ”потънеш”.

Отговор: Моля ви през цялото време да пребивавате в състоянието ”вяра над знанието”, в средната линия. Моето желание, над което се издигам, е лявата линия. Отдаването, което придобивам, е дясната линия. А порядъкът на взаимоотношенията между отдаването и желанието е средната линия. Този механизъм ме издига като крик все по-високо.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 10.03.2013

[102765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как е възможно да ни научат какво е отдаване? За това изначално сме надарени от природата с желание за наслаждение, върху което изучаваме отдаването от неговата противоположност, обратното на него свойство.

Желанието ни за наслаждение се впечатлява от някакво въздействие, предизвикващо в него всевъзможни реакции, което сякаш прави драскотини, дупки, ями, вдлъбнатини в него. Благодарение на това, желанието започва постепенно да чувства, тъй като тези въздействия се различават по големина, характер, между тях съществува специална връзка, която не разбираме.

Внезапно откриваме, че нашето желание за наслаждение е много гъвкаво, изключително дълбоко и сложно и също толкова разнообразни и сложни въздействия достигат до него. Така изучаваме своята същност. И колкото повече научаваме за нея, в действителност опознаваме нейното противоположно свойство, обратния характер. Тъй като нашето обучение се основава на сблъсъка на две противоположни свойства: получаване и отдаване.

Казано е: „Да няма други богове пред теб“, което означава учене, при което именно върху тези други богове изучаваме Твореца и можем да формираме вътре в себе си Неговия образ. Защото всъщност Той няма образ, няма форма, позволяваща ни да си Го представим: какво е това, кой е Той, как да Го разкрия?

Как да разкрия това, което не е възможно да се разкрие?! Затова само за сметка на отрицателните въздействия, негативно възприемани от желанието за наслаждение, постепенно изграждаме обратно отношение, от което започваме да си представяме какво е свойството отдаване. То не може да дойде до нас по никакъв друг начин: нито във фантазиите, нито в чувствата, нито в действие от наша страна, което пряко би съответствало на него.

Всичко става само поради факта, че някаква специална сила, светлина действа във всякакви състояния и предизвиква реакция в нас. Работата ни се състои в това, да включим всичко към тази единна висша сила, да постановим, че освен Нея, няма никой друг. Макар това да среща огромно противопоставяне от страна на желанието ни за наслаждение, защото преди то е смятало, че няма никой освен него. Сега то трябва да се съмнява в това. Едното отменя другото, т.е. възниква спор: кой ще царува?

Тези две твърдения се изключват взаимно: или аз, или Той! Този конфликт е в основата на всички наши състояния. И не трябва да се страхуваме да застанем между тези две враждуващи страни и да оставяме това неразрешимо двувластие, да го понасяме, и не просто да се смирим и предадем, а да постигнем, оправдаем, разберем, да се уподобим на силата на отдаване. Ако човек не избяга от това разбиране, а е в състояние да работи в условията на такова раздвоение, сблъсък на мненията, чувствата, ако не разчита на своя животински разум и не избяга от бойното поле, то получава нов разум и чувства свише. В този случай, той придобива форма, подобна на Твореца.

А преди това е невъзможно да разбере какво е това отдаване. Когато човек най-накрая го постигне, това се нарича спасение от Твореца, божи дар. Този, който приема всички падащи му форми на работа и прекланя глава, без да се ръководи от своя собствен, едва ли не всичко разбиращ и вземащ решения ум – той постига успех. Главното е, както се казва, да не вярваш в себе си до деня на смъртта си, т.е. до смъртта на своя егоизъм. А след нея, вече придобиваш вяра.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2013

[102425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да преминем от ”Аз” към ”Ние”? В какво се състои смисълът на това, човек да оправдава управлението на Твореца само тогава, когато се радва не на своите успехи, а на успехите на другарите си?

Отговор: Смисълът е в това, да се прилепиш към другаря и чрез него да започнеш да усещаш действителността. Как мога да проверя своята преданост към другарите? Съдейки по това, че се радвам с тяхната радост и се огорчавам от техния печал, внасяйки тук себе си единствено за да им помогна да постигнат добро състояние.

И тук започвам да разкривам доколко аз в действителност желая обратното: как в мен се разкрива огънят на ненавистта и завистта към тях, доколко не съм способен да им пожелая нищо добро, защото усещам, че откъсвам нещо от себе си.

Тук ми предстои много работа, за да мога с помощта на тези проверки да достигна до правилния извод: че нямам нищо освен другарите, в които живея!

Ако другарят ми има някакъв проблем, то аз работя с него така, както ако имаше преграда, стояща между мен и Твореца. Няма никаква разлика. Там ще имам възможността да отменя своето ”Аз”, а от друга страна, да се почувствам голям спрямо другарите, т.е. да поискам да направя всичко, за да им бъде добре, с една дума, като грижовна майка.

От урок по книгата ”Шамати”, 10. 03.2013

[102406]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да оправдаем Твореца, ако виждаме пред себе си такива тежки страдания, неизлечимо болни хора?

Отговор: Сега е невъзможно да се оправдае, тъй като не искаме да лъжем и да се преструваме, да се самозалъгваме или да слушаме утешенията на другите. Има различни психологически методи за въздействие и промяна на гледната точка на човек за случилите се трагични събития с него. Но кабалистите казват, че съществени промени са възможни единствено при условие, че на човек му въздейства светлината, връщаща към източника, която да му повлияе и да промени състоянието му.

Защото състоянието – това е онова стъпало, на което се намира човек. И тогава той по друг начин ще гледа на случващото се, по друг начин ще усеща и ще разбира съгласно новото стъпало, което сега е постигнал, благодарение на светлината. И в такъв случай тази промяна ще бъде предизвикана не защото са го заблудили и убедили обкръжаващите. Тъй като с това те го мамят и не му разрешават да види истината, сякаш му дават успокоително лекарство. Те се опитват да му представят, че всичко е наред, и с това го лъжат и му закриват пътя към истината.

Ние така не правим – ние не го успокояваме, а само поддържаме човека, за да може той да разкрие цялото си его. Ние му помагаме да разкрие егоизма си и да издържи.

Можеш да се задържиш във всяка случайна ситуация по два начина. Първият е проблемът да се замаскира по някакъв начин и да объркаш сам себе си, и тогава човек се обръща за помощ към религията, вярванията, мистиката. Така действат всички в нашия свят.

Или може, точно обратното, още по-широко да отворим очите си и желанието си и да започнем работа за привличане на светлината, връщаща към източника, за да ме поправи тя. И тогава от новото ниво ще видя истинската картина.

Как привличам тази светлина? За сметка на това, че оправдавам случващите се събития, следващи от единия принцип: ”Няма никой освен Твореца”. Искам да разкрия тази висша сила, освен която няма нищо друго.

Не се примирявам просто така със случващото се, като смирен вярващ, а искам да разкрия Висшия. Разбирам, че всичките ми усещания са призиви от Твореца, от желаещия да бъде разкрит от творението, и да бъде разкрит като единствена, абсолютна и добра Сила.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 08.03.2013

[102306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→