Баал а-Сулам, ”Мир”: Простото осмисляне показва, че на човешкия род е необходим социален живот. С други думи, без помощта на обществото, човек не може да съществува и да си доставя средства за преживяване.

Ако някой излиза от обществото и се усамотява в пустинята и живее там, изпълнен с тъга и в големи страдания, защото е слаб и не може да си обезпечава прехрана, то той няма никакво право да негодува от Висшето управление или от съдбата си.

А ако той все пак негодува и проклина своята горчива участ, с това само демонстрира своята глупост. Такъв човек не е достоен за съжаление, защото върви срещу природата си, независимо от това, че трябва да живее, както му повелява висшето управление. И затова, такъв не се жали.

Който излиза от обществото, разбира се, ще страда. Така сме създадени, че без обкръжение не можем. Никой не може сам да се подсигури с всичко необходимо. Така стоят нещата дори при животните, а какво остава за хората.

Въпрос: Но защо Баал а-Сулам прибягва до такива остри изказвания?

Отговор: Той иска да покаже, че в Природата има ясно написани истини. Ако искаш да останеш човек, то трябва да живееш между хората. А ако искаш да бъдеш като животните, живей при животните. Дете, поставено в стадо, взима пример от онова, което вижда, и става такъв във всяко едно отношение до краен физически предел, а е възможно и зад този предел.

Обкръжението решава всичко. Никой нищо не ти обещава – избирайки обкръжението, ти сам определяш своето бъдеще. Ето, решавай какъв искаш да станеш, в какво общество искаш да живееш. Тук е необходима точност: първо, вземаш решение, а след това се присъединяваш към даденото обкръжение, което ще направи от теб тъкмо това, което желаеш.

В идеален случай, ако човек напредва правилно, включвайки своето чувство, проверявайки, придържайки се към качествата си, то той винаги ще намери своето място, вярното обкръжение, което меко, с любов, ще го поведе напред.

За съжаление, ние не правим верния разчет, за да се случи всичко така. Нужното ни обкръжение се намира редом с нас, но ти не го предпочиташ особено, ти отново и отново се връщаш във всевъзможните външни кръгове и се подлагаш под тяхно влияние. Дори в случай на добро въздействие, ти го получаваш през призмата на външното пречупване – и оставаш без нищо…

Ако би се гмурнал напълно, ”с главата”  в едно от обкръженията – без значение в кое – то бързо би открил онова, което ти е необходимо и полезно. Но днес ги бъркаш, преплиташ и не знаеш къде ти е добре и къде не. Тъй като нямаш ясен поглед върху нито едно от тях – само смесица от размити очертания.

Е, излиза, че основният проблем не е в лошата среда. Напротив, скачай и опитвай, и проверявай. А смесването на средите ни прави неадекватни: самите ние вече не знаем от къде и какво сме прихванали и не можем да вземем решение…

От урока по статията ”Мир”, 11.01.2013

[98014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дуалността много затруднява нашата работа. Вчера, на конгреса „Една глобална жена“, се опитах да обясня, че от една страна, жените трябва да направят общо огромно желание, за да го предадат на мъжете за работа. Те трябва да са сигурни, че това тяхно желание управлява света, контролира мъжете и започва процес на поправяне. Но от друга страна, за да го направят с правилно отношение, насочено към отдаване, те трябва да са наясно, че в момента, когато достигнат правилното желание, ще почувстват в него, че всичко вече е поправено и мъжете са абсолютни праведници, които нямат нужда от каквото и да е поправяне.

Беше ми трудно да обясня две такива несъвместими противоположности, но все пак се опитах да доведа това до тях и да задържа тази линия на семинара.

Баал а-Сулам пише в своето писмо (№41): „Духовното прозрение е основано на две противоположни форми, разкриващи се незабавно в човек: една – от страна на тялото, и една – от страна на душата“ – т.е. желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Желанието за наслаждение се нарича тяло, а желанието за отдаване – душа, и затова в човек става такова раздвояване.

„Съгласно природата на своето творение човек не е в състояние едновременно да анализира тялото и душата като две паралелни понятия и се опитва да свърже всичко заедно, в едно понятие. И затова духовното постижение за него е толкова трудно, като две противоположности, които е невъзможно да бъдат въплътени в един предмет“.

И действително, понякога чувстваме, че просто се разпадаме и не знаем какво да правим със себе си. Сърцето е в противоречие с разума, а разумът не е съгласен със сърцето, преодоляваме толкова противоречиви мисли и чувства, че е невъзможно да ги свържем заедно около една, стабилна картина.

„Това е като историята на Авраам, на който му било казано, че цялото негово потомство ще дойде от Исаак, но сега Творецът наредил да го пренесе в жертва. И разбира се, от страна на Твореца, в действителност нищо не се променя, а само от страна на получаващия се формират такива противоречия. И затова Авраам толкова много се зарадвал…“

Всички наши страдания са от усещането за двете противоположности, които не можем да свържем заедно. В основата на всяко неприятно усещане е неразрешимото противоречие от двете несъвместими противоположности. И трябва да ги приемем в такъв несъвместим вид и да се радваме, че можем да се издигнем над тях и да продължим дотогава, докато не се слеят. В това, всъщност, е цялото поправяне.

Всъщност, се пита: какво трябва да поправим? „Съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „възникналото от нищото“ (еш ми аин) – да бъдем в състояние да ги слепим заедно: Творецът и творението. Това е в основата на цялото поправяне, цялата наша работа. Затова тя се състои именно в това – малко по малко, капка по капка, на малки порции постепенно да привикнем към това, да приемаме, да разбираме, да чувстваме и да се радваме, че изпълняваме тази работа по свързване на двете противоположности.

От подготовката към урока, 14.01.2013

 [97920]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Проучване: Резистентните към антибиотици бактерии са голям проблем за съвременната медицина. Някои представители на населението не са устойчиви към лекарства, а населението като цяло е устойчиво.

Под въздействие на антибиотиците, съществуват няколко „резистентни“ бактерии, които са устойчиви на тяхното въздействие. Не само, че самите те са устойчиви, но и помагат за оцеляването на останалите, като „изхвърлят“ антибиотика навън.

Те работят за благото на всички, но в своя вреда – това забавя техния собствен растеж. Това е алтруистично поведение – още едно доказателство, че едноклетъчните организми живеят в добре организирани общности. Тези общности имат богат набор от средства за противодействие на въздействието на антибиотиците.

И колкото по-добре разберем тези средства и стратегии, които бактериите използват за оцеляване, толкова по-лесно ще ни бъде да лекуваме хората.

Забележка: Нищо не може да помогне на хората в борбата с болестите – всички те са резултат от нашето разделение. Докато не започнем да действаме като бактериите – заедно, няма да можем да ги преодолеем. И така е с всичко в този свят. Обединение на всички нива – тенденция за развитие на всички части на природата и ако не сме съгласни с нея – губим във всички области на нашия живот. Антибиотиците няма да ни помогнат! За да сме здрави, ще ни помогне само да станем по-обединени, отколкото са бактериите. Тъй като всяка проява на злото е, за да можем да се издигнем над него.

[97866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава възприемането на реалността под формата на: „Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло“?

Отговор: „Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло“ – това е истинската реалност, единствената, която съществува. А ние живеем във въображаемо скритие, в светове (оламот) – т.е. в скритие (ааламот) – съществуващи само във връзка с нас, за да ни дадат възможност за поправяне.

Домакинът, стоящ срещу госта, се съгласява с желанието на госта и създава такова скритие между тях, за да може гостът да усеща Домакина и Неговото благодеяние. Тъй като този подарък зашеметява госта! Гостът иска да бъде такъв, какъвто е Домакинът, но не може да направи нищо, докато Домакинът го препълва с цялата благодат.

При тези обстоятелства, гостът не може да каже на Домакина, че Го обича и иска да Му отдава. Дори и да изрече тези думи, то те ще бъдат казани само за благодарност на Домакина за Неговата щедрост към госта. Така не се проверява любовта, отношенията. Любовта се проверява в тази ситуация, когато си готов да отдадеш всичко, което имаш! И тогава наистина е ясно, че обичаш, че отдаваш.

Затова Домакинът се съгласява с госта, че трябва да му осигури тези подходящи условия, за да прояви своето отношение. В противен случай, няма смисъл гостът да получи благо от Домакина, той само ще страда от угризения на съвестта. Вместо да яде лакомствата на Домакина, той ще гризе самия себе си.

Това доставя на госта огромна болка и затова той е готов да направи съкращение на своето желание (цимцум алеф). След това се развива система, позволяваща на госта да се поправи. Той сякаш се отблъсква далеч от Домакина, на другия край на вселената, сякаш пада от скала в пропаст.

Но той е щастлив от това! Защото като пада все по-ниско, започва да разкрива своята идентичност. Преди е бил разтворен във висшата светлина, която се е грижела за всички и е покривала всичко. Светлината е напълвала желанието за наслаждение и то дори не е разбирало какво представлява. Така се чувства човек, който се намира под опеката на важен покровител, при което е възможно да не мислиш за нищо и затова започваш да забравяш за себе си.

Но творението, изхвърлено от Твореца на другия край на вселената, сега получава възможност да провери истинско ли е било желанието му в света на Безкрайността да направи всичко за Домакина, точно така, както Домакинът прави за него. Наистина ли  гостът иска и може да го направи? Тук и започва неговата работа.

Първо, има дълъг период на подготовка, хиляди години история, докато още не можем да се смятаме за съществуващи по отношение на духовния свят. Това засега е само вътрешен процес, възникващ в нас, като сън. Като в сън, където за 5 минути можеш да преживееш 50 години живот. Така че, встъпвайки в духовната реалност, на духовната стълба, поглеждайки назад, целият преживян от нас път в този живот ни изглежда кратък и незначителен епизод, максимум в рамките на няколко дни. Изцяло се променят мащабите на случващото се.

И след това, след като гостът съкращава своето желание, той може да започне да работи и да приведе себе си в съответствие с Домакина. Той е готов да получава от Домакина само толкова, колкото може да Му отдаде. Готов е да се намира в тъмнина и да възприема тъмнината като светлина. Тоест, той не се нуждае от вкуса и напълванията на Домакина заради собственото си наслаждение. Но той приема тези напълвания, само за да наслади Домакина.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 08.01.2013

 [97810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→