Становище (М.Никулина, М.Зубрицкая, Федерален Университет): Всички психиатри в света казват, че сега живеем в ерата на граничните невропсихични състояния. Според статистическите данни на СЗО, броят на хората, които се нуждаят от психологична помощ, се разраства по-бързо от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания

Депресията (от лат. depressio – потискане) е психично разстройство, което се характеризира с потиснато настроение, с песимистична оценка за себе си, потискане на интелектуалната и двигателна активност, намалена мотивация. 15 милиона души в САЩ са изложени на това заболяване. Механизмите за възникване на депресията все още не са открити.

Антидепресантите са открити преди 50 години. Преди това депресията са лекували с билки, настойки от мандрагора или кукуряк. Питагор е препоръчвал да се слуша музика. Медиите наричат депресията чумата на 21 век. До 2020 година депресията ще се класира  на първо място сред всички заболявания.

Състоянието на депресия може да продължи няколко месеца, а продължителната депресия – години. Един от признаците на депресия – липсата на надежда – изглежда, че това е завинаги, а бъдещето е представено в извънредно мрачни цветове.

Причини за депресия изобилстват: семейни проблеми, конфликти на работното място, несигурност, здравословни проблеми, критични възрастови периоди.

Депресията не е признак за слабост на характера – това е реално заболяване, което изисква медицинска намеса  заради нарушението на биохимичните процеси в организма на човека.

Отговор: Именно липсата на егоистично напълване е причина за всички депресии, както и на всички заболявания. Така че броят на болните от депресия ще се увеличава, лечението ще е все по-малко ефективно, докато не се появят милиони хора, откъснати от живота. И едва тогава, най-после, ще се съгласят да се вслушат в съветите на кабала – как да се напълнят със светлина!

 [97435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

От статията на Рабаш “Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - No Comments→