В живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли по време на семинара да поговорим за проблемите, които възникват между мъжката и женската част на групата в съвместната работа.

Отговор: Не разбирам. Какви проблеми могат да съществуват между мъжете и жените? Не е ли ясно, че трябва да си помагаме един на друг? Да не би мъжете да имат скандални искания?

Въпрос: Те искат нашета подкрепа, твърдят, че не я усещат.

Отговор: О! И са в правото си. Това е основната задача на женската част на групата, без нея мъжете не са в състояние да напредват. Само жените можете да направите това, вътрешната част на вашата душа е специална.

Подкрепата е в това, да не се разпръскват във всички посоки, а да успокоят нещата директно и да подкрепят мъжа така, както майката успокоява детето. Като цяло, трябва да играят ролята на майка. Мъжката група има нужда от майка, която да балансира и смекчава, правейки нещата по-лесни. Това е работата на жените.

От 1-ви урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[94945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Науката кабала и философията„: Всички познати, незабравими картини всъщност са непостоянни и съвсем не съществуват благодарение на собствените им свойства, а само отхвърлят и обличат форма под въздействие на определени фактори. Основа на материята е криещата се в нея сила.

По време на урок четем за силата, „рисуваща“ ни материята, която в действителност не съществува. Ако при това се държим заедно, ако мислим за тясно сплотяване на групата и искаме да проявим общата сила между нас, тогава разкриваме целия свят и живеем много по-ясен, по чувствен, по-интензивен живот отколкото днешния.

Това не е фантазия. Пробуждай тези сили. Сега се взираш сънено в приятелите си, а те в теб. Ами разбудете тези сили заедно – и ще разберете, че между вас лежат светове и че всичко зависи от степента на вашето свързване, сцепление в чувства и разум, в стремеж и порив, в желание заедно да усетите своята вътрешна същност. Внезапно ще видиш как абстрактната сила се превръща в нещо конкретно, осезаемо.

По-рано си забелязвал само „грубите“, материални сили: топло, студено, налягане и т.н. Но в човек са заложени сили, много по-тънки и мощни от тези, които действат дори в микрокосмоса, на суб-атомно ниво. Тези тънки сили ти разкриват истинската материя. Навлизайки в тази област, откриваш, че там  е началото и краят на всичко, там е цялото творение с неговата програма. А тук няма нищо освен външната, фалшива картина, която е призвана да те обърква и направлява към поправяне чрез лъжливи стимули, без да ти отнема свободата на волята и без да те превръща в робот.

Това разбиране трябва да ни устремява към главното – към развитие на тези сили, които са заложени между нас. Те са най-мощното „оръжие“ против цялото зло, срещу всички проблеми. Дори във въображаемия свят субатомните сили са много по-мощни от обикновените сили в микросвета. За да сблъскат частиците в колайдера, е нужна огромна енергия. Ние стъпваме в областта на нашите лични сили, действащи между приятелите. Тяхната мощ неизмеримо превишава възможностите на този свят.

Ето какво представлява истинската сила. Трябва само да се доберем до нея и да се научим да я управляваме. Тъй като без намерение за отдаване заради ближния, тя, разбира се, не ще се прояви.

Въпрос: Значи, в мен има сили, позволяващи да се разкрие нова реалност? Как да ги намеря?

Отговор: Започни да действаш, да прилагаш старание да оправиш връзката с приятелите си и да скланяш глава, като им позволиш да протегнат нишката за връзка към теб. Започни да ги събуждаш, за да ти донесат величието на целта. Тези усилия трябва да се прилагат ежедневно, ежесекундно, тъй като желанието за получаване се обновява постоянно и всеки път иска обновяване на целия наш комплекс от отношения. В това се състои работата.

Ако можеш по-правилно да ги пробуждаш и да строиш сили, свързващи те с другарите – силата на отдаване и силата на получаване – то ще откриеш, че взаимоотношенията между вас са много по-важни от материалния свят.

Това ще се случи, защото се учите, защото чакате светлината, възвръщаща към Източника – и тя ще ви окаже своето въздействие. Внезапно ще присвоиш най-висшата ценност във вашите взаимоотношения, а след това пряко в тях ще започнеш да разкриваш нова, духовна материя, много по-реална, отколкото тази, която те обкръжава днес. Тя ще бъде толкова мощна, тежка, убедителна, съществена, че ефимерната, илюзорна картина на нашия свят, ще се стопи на нейния фон.

От урока по статията „Кабала и философията“, 18.12.2012

[95768]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какво се отличава човекът от животното? Къде е това ниво, което наричаме „човек“? Ницше казва, че човек е животно с развалени инстинкти. Това е болно животно – в смисъл, че той не може да бъде животно. Трудно му е, защото трябва да се изкачва някъде нагоре.

Отговор: Животно плюс егоизъм се равнява на човек. Природата специално е развила в нас изкривен егоизъм, така че да можем да го използваме правилно. И ако следваме Ницше, тогава ние просто зачертаваме цялата природа, т.е. самите себе си, разума си, правилното си отношение и разбиране.

В природата нищо не се случва напразно. Смятаме, че това е така, защото наблюдаваме природата само в кратък исторически срок или не можем да обхванем всичко това изцяло. Както се казва: „Не показвай на глупака работата наполовина“. По-добре е да критикуваме себе си, отколкото природата, тъй като всичко, което се случва в нея, се случва в съвършена форма. Затова тук мога, меко казано, да не се съглася с Ницше.

Трябва да видим накъде води всичко това. Днес природата ни доведе до факта, че ние сме човешки същества. От една страна, аз преча на егоизма си, който е създаден в мен специално. От друга страна, виждам, че не мога да се измъкна, трябва да се превърна в  интегрален алтруист, в противен случай няма да оцелея.

Същият този егоизъм започва да ми подсказва, че трябва да се издигна над него: „Не можеш да избягаш. Не виждаш ли каква криза е и накъде отива всичко? В крайна сметка, ако действаш само с мен, ще се погубиш. Дадена ти е само малка част от космоса, това малко кълбо, и дълго няма да оцелееш на него“. Тоест, същият този развил се егоизъм сега ми показва как да работя правилно. Той, както казва Маркс, сам се погребва.

Той ни показва в каква посока да растем – противоположно на себе си. Сега мога разумно да се откъсна от него, да раста сам, имам основата за това. Аз съм егоист, много добре зная своите собствени желания – да използвам целия свят за себе си, да покоря всички, за да работят те само за мен, като старицата със златната рибка. И сега мога да разбера, че съм противоположен на интегралната, глобална природа и трябва да се променя. Мога да си представя как да направя това, какво ми липсва – именно самостоятелност.

Специално съм създаден такъв, за да бъда разумно същество. А днес съм неразумно същество, автоматично изпълняващо инстинктите, т.е. законите на природата, които през цялото време се възбуждат в мен. Дори не знам защо постъпвам така. Днес съм „неразумен човек“. Целият ми разум е насочен само към това, да обслужва животното в мен.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[96177]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Когато говорим за човешките дейности в нашия свят, това, което хората правят през целия си живот, не можем да намерим по-подходящ термин за това от Ескейпизъм – отвличане на вниманието, бягство от реалността.

Уикипедия: Ескейпизъм – индивидуалистично-примирително желание на човек да избяга от суровата действителност в света на илюзиите. Стремеж да избяга от реалността. Може да се появи като отговор на постоянен и силен стрес. Често възниква в кризисни ситуации. Всяка активна работа (кариера, изкуство, спорт, мода, ролеви  игри, секс и т.н.) може да бъде начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация на нерешени лични проблеми.

Начин на ескейпизъм може да стане и пасивна дейност (гледане на филми, четене на книги, алкохол и наркотици, медитация и т.н.). Ескейпизмът може да се прояви и като физическо бягство от света (в затънтено село, в отдалечени райони), така и без това, когато при липсата на изолация от обществото, човек престава да проявява интерес към известни му и приети в обществото ценности, предпочитайки света на мечтите си.

В съвременния свят новите технологии и масовата култура дават безброй начини за бягство от реалността: компютърни игри, Интернет, виртуална реалност, кино, телевизия. Особен интерес за психолозите и социолозите е явлението онлайн ролевите игри, в които играчът е изцяло потопен в един фантастичен свят.

Заключение: В допълнение към задължителната за земното съществуване дейност и работа на Твореца, всички наши други дейности са ескейпизъм! Тъй като в края на краищата, не дават никакъв резултат, освен запълване с нещо на отминалото време.

[96125]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Японски учени от Института по технологии Тохоку и Университета в Киото са открили и експериментално доказали свойството на човешките тела да излъчват луминесценция – биофотонна емисия на човека.

Съобщение: (Фриц Поп, биофизик, основател на Международния институт по биофизика в Дюселдорф): Биофотони се излъчват не само от тялото като цяло, но също така и от всяка отделна негова клетка. Те са носители на информация, сигнали, които една клетка изпраща на друга, като по такъв начин съобщава за изменения в своята вътрешна структура, за проблеми, болести и планове за бъдещето. Така клетките общуват помежду си, координират и съгласуват своите действия.

Коментар: Това е още едно доказателство за пълното свързване на всичко съществуващо – чрез биофотонното излъчване на клетките – още един от начините на комуникация.

[96071]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да подготвиш своите съсъди?

Отговор: Това означава да подготвим съсъдите си за получаване на напълването, с една дума, да вземеш чиния, кофа, или какъвто и да е обем. Съсъдът (кли) се нарича желание, в което можеш да получиш напълване. Това не е някакъв нежив съсъд, а твоето желание.

Насочено ли е това желание към онова, което ти се полага да получиш съгласно реда на стъпалата? Ако то не съответства на нашата цел, то няма какво да предоставиш за напълване, сякаш си донесъл чувал и се готвиш да го напълниш с вино. Но това е невъзможно, защото е неподходящ съд за напълване с течност.

Желанието трябва да бъде именно към правилното напълване, а това означава, всеки път към все по-голямо свързване между нас. Във връзката помежду ни ние пораждаме все по-голямо желание за обединение, за да може в него да се разкрие любовта на Твореца и да пробуди такава любов в нас към Него.

А подготвителната крачка към достигане на любовта ни към Твореца – това е постигане на трепета в нас. Трепетът – това е поправяне на отдаващите желания, на Г”Е, а любовта е поправяне на получаващите желания, на АХА”П.

Сам по себе си съсъдът не съществува като такъв. Той е следствие на нашето съединение, за това са необходими най-малко ”десет човека” за постигане на действащ съсъд. Съсъдът ще е действащ, ако се стремим максимално към нашето вътрешно съединение, желаейки да разкрием свойствата на взаимно отдаване вътре в него, с помощта на което ще можем да достигнем любов към Твореца.

Трябва да дадем на светлината нещо, над което да работи. Ние не и даваме такава възможност! Това се нарича: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Няма го човекът, защото не сме създали такъв образ чрез нашето съединение. Ние се протягаме към това, забравяме, това не ни се струва отнасящо се към нашето дело и не попада в главите и сърцата ни. А щом няма правилно намерение, то е жалко да хабим времето за учене – по такъв път не ще можем да се издигнем по-високо от неживото ниво на светостта.

Затова ние наистина оставаме в мъртво състояние: и от ден на ден повтаряме едно и също, като неживи.

От урока по ”Предисловие към ТЕС”, 27.12.2012

[96661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията ”Неговото богатство е трепетът пред Твореца” (Шамати, №38): Казали мъдреците: ”Всичко е подвластно на небесата, освен трепета пред Твореца”, защото Творецът може да даде всичко на човек, всичко освен трепет. Та какво дава Творецът? Той добавя любов в техните отношения, но не страх.

Нашата цел е да достигнем до сливане с Твореца. Сливане се постига за сметка на подобието по свойства. А до подобието по свойства се достига за сметка на постигане от човека на такава любов към Твореца, с каквато Творецът се отнася към него.

Тоест ние трябва да постигнем любовта. Творецът през цялото време добавя от Себе си към тази любов и в резултат ние усещаме, че напредваме в нещо, по пътя на страданията, защото нищо не прибавяме от своя страна.

За да достигнем до любовта, човек трябва да построи свой духовен съсъд, който се нарича ”трепет”, страхувайки се от това, дали ще има такава любов към Твореца.

За да достигне до този страх, му е нужна Тора, светлината, която да ни възвърне към източника, заповедите и правилното намерение за тяхното изпълнение – иначе ще си остане на неживото стъпало. Нужно му е обкръжение, което да му напомня за правилното намерение по време на заниманията му с Тора и заповедите, за да го задържат останалите в желаното намерение и да не му позволяват да забрави за благото на Твореца. Затова Тора и заповедите са дадени не на един човек, а на много, и навсякъде е казано ”Вие”, а не ”Ти”.

Без намерението да се достигне до Твореца, до любовта към Него, не е възможно да напредваш. Това трябва да е причина, от която да започва всичко и която да задължава всички действия.

От подготовка към урока, 27.12.2012

[96577]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: Молитва е това, за което плаче сърцето ми. Вие често давате за пример десетте мъдреци, които са изпитвали омраза преди да разкрият любовта. В действителност, в този момент тяхната молитва е била да се заличат един друг, а се е разкривала любовта. Как е възможно това?

Отговор: Това не е тяхната молитва. Творецът е направил това. В книгата Зоар е казано, че всеки път преди началото на съвместната им работа, нейните автори са изпитвали изгаряща омраза един към друг. Трябвало е заедно да се съсредоточат в намерението, да се издигнат над тази омраза, да разкрият в себе си любов и въз основа на това ново ниво, да пишат книгата. И така през цялото време.

В тях са възниквали милиони различни причини за изключване от връзката, от групата, да не говорим за факта, че омраза на такива нива – това са ужасни клопки, поставени от Твореца.

Въпрос: Разбирам, че в мен няма такава омраза. Но когато изпитвам силна неприязън към приятеля, аз трябва да се удържа в това, да се спра и да се опитам да се издигна над нея, да разбера, че ми я дава Творецът?

Отговор: Първо, трябва да определите откъде е това у вас, да осъзнаете, че това не сте вие. Вие сте един винт, механизъм, в който сега са поставили някакви данни и вие ги усещате в себе си, вярвайки, че те са ваши. Откъде са се влезли? – От Твореца. Той е въвел във вас тези данни, за да може поправяйки ги на обратни, вие да откриете връзката с Него, че Той ви се разкрива именно в групата, именно в омразата, в отчуждението.

Ако групата е безразлична, е много трудно да се работи с нея. Трябва по-бързо да се прескочи този етап. Омразата дава своебразно разтърсване, а състоянието на безразличие е доста неясно.

Започнете да работите именно за връзката между вас и ще видите сериозни сили на отхвърляне.

От 6-я урок от конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Проучване (източник): В психологията има феномен на социалната синхронизация. Например, когато аплодисментите, в началото изолирани, изведнъж се слеят в един ритъм или вървейки по улицата с приятел, в някакъв момент започвате да крачите в крак с него.

В Scientific Reports изследователите пишат, че в четирикратна тренировка, когато единият повтарял движенията на другия, участниците в експеримента копирали дори неволните движения един на друг. Синхронизирана била дори и мозъчната активност: зоните, отговарящи за социални контакти и за сензомоториката, се активирали и в двамата еднакво. Освен това, в единия мозък синхронизация между тези зони липсвала. Тоест мозъкът на първо място се настройва към партньора. Нещо подобно се случва и с музикантите, които свирят в дует.

Това, че участниците повтаряли дори неволните движения един на друг, предполага, че синхронизацията възниква подсъзнателно. Но нейната степен зависи от степента на социалност на човека. Ако някой преживявал тревожност, но се прикривал, неговите движения се синхронизирали с чуждите в по-малка степен.

Забележка: Ние сме настроени първоначално на пълна взаимна синхронизация и получаваме най-голямо удоволствие  от това, ако я достигнем. В нея започваме да чувстваме висшата управляваща сила, своята причина и крайната цел.

[96511]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→