В живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →