От статията ”Неговото богатство е трепетът пред Твореца” (Шамати, №38): Казали мъдреците: ”Всичко е подвластно на небесата, освен трепета пред Твореца”, защото Творецът може да даде всичко на човек, всичко освен трепет. Та какво дава Творецът? Той добавя любов в техните отношения, но не страх.

Нашата цел е да достигнем до сливане с Твореца. Сливане се постига за сметка на подобието по свойства. А до подобието по свойства се достига за сметка на постигане от човека на такава любов към Твореца, с каквато Творецът се отнася към него.

Тоест ние трябва да постигнем любовта. Творецът през цялото време добавя от Себе си към тази любов и в резултат ние усещаме, че напредваме в нещо, по пътя на страданията, защото нищо не прибавяме от своя страна.

За да достигнем до любовта, човек трябва да построи свой духовен съсъд, който се нарича ”трепет”, страхувайки се от това, дали ще има такава любов към Твореца.

За да достигне до този страх, му е нужна Тора, светлината, която да ни възвърне към източника, заповедите и правилното намерение за тяхното изпълнение – иначе ще си остане на неживото стъпало. Нужно му е обкръжение, което да му напомня за правилното намерение по време на заниманията му с Тора и заповедите, за да го задържат останалите в желаното намерение и да не му позволяват да забрави за благото на Твореца. Затова Тора и заповедите са дадени не на един човек, а на много, и навсякъде е казано ”Вие”, а не ”Ти”.

Без намерението да се достигне до Твореца, до любовта към Него, не е възможно да напредваш. Това трябва да е причина, от която да започва всичко и която да задължава всички действия.

От подготовка към урока, 27.12.2012

[96577]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →