Материалът на творението е желанието за получаване на наслаждение и поради това то чувства удоволствие само от напълване или страда от отсъствието му – в зависимост от размера и качеството на напълване, и съгласно нивото на развитие на творението. Желанието се развива само от липсата на напълване. То получава само някакво малко подхранване, за да може да съществува, но като цяло е обезпокоено от това, че чувства празнотата и липсата.

Всъщност според степента на това опустошение, липса, обърканост, слабост, в човек се развиват чувства и разум. И тогава той започва да пита: защо при тази огромна мъдрост, с която е организирана природата, тя страда така? От една страна, тя развива голямо съвършенство, а от друга страна, липсва ред и има голямо объркване.

Баал а-Сулам обяснява в статията „Мир“, че има два подхода: отгоре надолу – тъй като всичко идва от Твореца, и отдолу нагоре – това, което се представя на човек. От една страна, виждаме как светът работи чудесно, за да  може тази реалност да съществува – но от друга страна, колко объркани и трудни са пътищата на всички творения.

Всички те страдат. И от това възниква въпросът за владетеля на този свят. Възможно ли е в този живот да има толкова много объркване и страдания? След като виждаме величието и мъдростта на природата, неизбежно правим извода, че над нея трябва да властва една, единна сила, защото цялата природа действа като единна, перфектна система. Оказва се, че тази сила трябва да бъде съвършена.

А съвършената сила трябва да бъде добра и да носи само благо. Защо тогава чувствам в живота си и в целия свят само болка? Ако това е перфектен механизъм и затворена система, то защо страда всеки неин елемент?

На лице е някакво раздвоение. Гледайки рационално на живота, в рамките на разума, непрекъснато виждам страдания. Но над разума си разбирам, че трябва да виждам друга картина. И тогава осъзнавам, че проблемът е именно в мен, в моето възприятие на реалността. Работата е в това, че моите желания не са поправени и затова не виждам света съвършен и не различавам перфектния управител в него.

Само над своето знание мога да кажа, че видимо този Управител съществува – единствен и безкрайно добър. Но не искам този Управител да се разкрие, а да поправя възприятието си. Искам да разкрия този добър Владетел в своите поправени желания, не за да Го видя, а да се насладя с това, което съм разбрал, научил, усетил, и съм се почувствал приятно.

Искам да чувствам Добрия и творящ благо Владетел над своите желания за получаване – не за да задоволя тези желания, които страдат, а за да не обвинявам Твореца и да се придържам към Неговото управление. И в знак на солидарност с управлението, се придържам към самия Управител.

Независимо от това, че желанията ми ще останат празни, искам да се присъединя към Владетеля само заради Неговото съвършенство. Благодарен съм за това, че Той ми е предоставил възможност да се прилепя към Него над празните си желания за получаване. Моята грижа е само как също да стана перфектен, а не да напълвам себе си до насита с всички блага и да се успокоявам с това. И само в този случай мога да видя истината.

От подготовката към урока, 25.11.2012

 [93960]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище (Д.Леонтиев, проф. МДУ): Сред многото кризи, не последно място заема кризата на семейството. Във всички страни нараства броят на разводите – в развитите, той надвиши 50%. Проблемът не е в това, че съвременният свят отрича важността на семейството. Семейството все още съществува, само неговото значение и функция в живота ни се променят. То се превръща в личен проект, основан на личен избор и отговорност на всеки от нас. За съвременните мъже и жени  аргументът „всички правят така“ не е убедителен – просто трябва да разберем с каква цел трябва да делим живота си с друг човек.

Днес целта вече не е същата, както преди. Икономическата мотивация – съвместно водене на домакинството – дълго време беше основното, но сега отстъпва на заден план: и мъжете, и жените са в състояние успешно да живеят и да правят кариера сами. Сексът в големия град също е все по-малко ограничен от семейните рамки. Възпитанието на децата е важен въпрос, но не всички семейства са фокусирани върху него. Все по-голямо значение в съвременното семейство придобива функцията на психологическа подкрепа. Семейството в наше време не е лукс: в сложния, изменящ се свят все по-остро от всякога се нуждаем от тази подкрепа. Обаче в по-малка степен сме готови да я изградим, влагайки енергия и време в нейното развитие и запазване.

Коментар: Навсякъде по света започва възпитанието на няколко поколения – от края на Втората световна война. Но едва сега, когато кризата прерасна от криза на семейството във всеобща криза, по обхват и мащаби, просто  започваме да мислим, че е необходимо да се вземат някои  мерки. А какви действия трябва да предприемем, не знаем, защото самите ние сме в криза и защото светът стана доста по-различен – такъв, на какъвто не сме свикнали – и затова не можем да решим никакви въпроси. Тук има само едно решение – да приемем системата за интегрално превъзпитание – сега или след тежки наказания.

[94039]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Кабала - Няма коментари→

От статия на Рабаш ”Авраам породи Исак”: В Мишна е написано, че светът се крепи на три стълба: на Тора, на духовната работа и на милосърдието. Авраам се нарича ”милосърден човек”, защото е отдавал всичките си сили за благото на хората. Исак се нарича ”работен стълб”, тъй като е положил душата си на жертвеника.

А Яков се нарича ”стълб на Тора”, тъй като е получил истината, а Тора се нарича учението за истината. Всеки човек трябва да постигне тези три стълба, които се разкриват един след друг за сметка на нашите свети праотци, всеки един от които е разкрил своя стълб. И получавайки тези три стълба, ние също можем да вървим по тези пътища, които са положили за нас праотците ни.

И затова се наричаме избран народ, защото сме наследили от праотците тези три стълба, на които се държи светът, т.е. за сметка на които той може да постигне целта, за която е бил създаден.

Светлината създава желанието. Светлината е напълно отдаваща, а желанието – получаващо, но с помощта на светлината трябва да премине към получаване заради отдаване. Тоест светлината и желанието трябва да се обединят в особена форма, която се нарича ”над знанието” или ”средна линия”.

Такова съединение се образува по желание на самия човек. Благодарение на това, че човек всеки път избира правилното обединение, той го включва към себе си. Човек се нарича онази система, която се състои от две части: светлина и съсъд, отдаващо и получаващо желание и намирайки се между тях, е способна да избира, да прокарва правилно решение между тях, всеки път създаваща в себе си все по-голямо съединение между светлината и желанието.

Работата на човек е да провери себе си от страната на светлината. За това му е необходимо да притежава трите линии: светлина, желание и правилно отношение между тях. Само тогава ще може да разбере какво му носи светлината. Това се нарича работата на Авраам – първото духовно разкриване в нашата работа.

След това започваме да работим над съсъда, в лявата линия, за да разберем какво представлява нашият материал. Можеш да надзърнеш вътре в материала само ако имаш светлина и умееш  да работиш правилно с желанието. Тоест самата лява линия се състои от три линии, за да можем правилно да изучим желанието. Това се нарича работата на Исак.

Следва работа в средната линия: съчетаване на лявата и дясната линия в едно, за да разберем точно какво трябва да направим с тези две сили. Това се нарича работа в средната линия, работата на Яков – все още в малкото състояние, на ниво 0-1-2. А след това, след постигането на голямото състояние на стъпалата 3-4, тази работа вече се нарича работата на Израел. Такива са етапите на духовното израстване на човек.

Онзи, който напредва по този път, който се нарича ”благодарение на праотците” т.е. приема тази методика и я реализира – се отнася към избрания народ. Тъй като работи в трите линии, разбирайки, че той самият е средната линия, съединяваща първите две. Средната линия се нарича човек, нарича се също Творец, Зеир Анпин, централен стълб. Всъщност средна линия се нарича количественото сливане с Твореца.

В духовното не може да се работи без тези три линии, тъй като духовно качество се нарича отдаването. А отдаването е възможно единствено при правилно съчетаване на първите две линии; лявата и дясната в една средна линия.

Затова е казано: че ”светът стои на три стълба: на Тора, на духовната работа и милосърдните дела” – ако гледаме процеса на поправяне на света от нас, отдолу на горе. Тора е средната линия, Яков; работата е лявата линия, Исак; а милосърдните дела са, дясната линия, Авраам.

От подготовка към урока, 28.11.2012  

 [94212]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, което ни е необходимо, е да поправим отношенията си с висшата Сила, властваща над всичко и управляваща живота, както е казано: ”Няма никой освен Него”. Съществуват четири езика, разказващи за отношенията на човек с висшата сила: просто тълкуване, намек, иносказание и тайна (Тора, Мишна, Талмуд, Кабала).

Те се отнасят към четирите стъпала на желанието: неживо, растително, животинско и човешко стъпало, всяко от които предлага свой характер и изяснения. И в такъв случай се получава обратно деление, при което кабала означава не тайна, а просто тълкование, при което всичко се открива пред човек. И затова ни трябва езикът на кабала, за да бъдем уверени, че се развиваме  правилно.

Това е необходимо, но недостатъчно условие. Тъй като езикът на кабала може да бъде възприет неправилно. В краен случай, човек се обучава по правилните първоизточници, осигуряващи правилен подход към написаното. Независимо, че се срещат и такива хора, които дори и от кабалистичните книги се опитват да извлекат някакви тайни, мистика, абстрактно знание или благословения и чудеса.

Но все пак е важно да се придържаме към кабалистичния език, подход и условия на обучение. Тъй като съществува разлика между него и обичайното обучение в науката. Тук сме напълно зависими от източника, предаващ ни духовното знание. И ако този източник е истински и предан, постоянно напредваме, в зависимост от нашите усилия и благоприятните външни условия, за да може накрая да достигнем до отваряне на очите.

И изучавайки себе си и природата си, малко по малко започваме да усещаме какво е това отдаване – обратната на нас сила. И тогава от баланса на тези две сили се получава отдаването – започваме да усещаме творението. Така по действията на Твореца върху самите нас, ще Го познаем.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012   

 [94145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Tези, които имат точка в сърцето, получена още в древен Вавилон и съхранена до наши дни, или пробуждаща се сега – само те имат свободен избор. Тъй като в тях има две сили: получаване и отдаване. А във всички останали действа само едната сила – да получават, желанието за наслаждаване, което ги управлява. Искрата отдаване все още спи в тях и не се проявява.

Затова при тях не присъстват две такива сили, между които те биха избирали и биха се присъединявали ту към едната, ту към другата страна. Ако в хората се пробужда искрата отдаване, то те са способни да променят своята съдба и съдбата на целия свят. И затова такива хора се нарича Исра-Ел ”направо към Твореца”, защото благодарение на полученото от Твореца свойство могат да направят своя избор и да се насочат към поправяне на самите себе си и на света.

Те дори се различават по своя земен характер, в следствие действащата в тях искра. Само на тях, притежаващите искрата и силата на отдаване, им е предоставена свобода на волята. И затова те се явяват най-вътрешната част на света, тъй като са най-близко до светлината, която е вътре във всичко. А чрез тях светлината може да премине в цялата система, във всички останали желания, до всички хора по света.

Те трябва да извършат поправянето и да се грижат за света, за пътя, по който ще върви светът към общото поправяне. Затова трябва да съберем заедно всички хора, в които действа точката в сърцето, и да се постараем да създадем силна, сплотена организация  от тях. Този съюз ще бъде назован вътрешен център, сърцето на света.

Събирайки се заедно и издигайки се над своя егоизъм, благодарение на това, ще се доближим до Твореца, до светлината, до силата на отдаване. А от друга страна, чрез нас разпространението и влиянието на светлината ще се разпространи в целия свят. В това се състои нашата задача. И всички тези усилия са само за да доставим удоволствие на Висшата сила. Така, по този път, разкриваме Висшата сила и се сравняваме с Нея, т.е. достигаме целта на творението.

Най-важното е обединението между нас, за да увеличим силата на отдаване и да издигнем нейната важност, да застанем по-близо до светлината, до нейното свойство и така да напредваме.

От подготовка към урока, 29.11,2012 

[94308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”: Практическата част на любовта към ближния е доброто отдаване към него.

Въпрос: Какво означава ”добро отдаване към ближния“?

Отговор: Това е отдаване, съответстващо на ближния, съобразно с онова, кое е добро за него. Работата не е в моите представи за неговото благо и не в неговите собствени – благото на ближния се определя в зависимост от служенето на Твореца. Без тези три точки – ”Аз”, ”ближният”, ”Творецът” – сме изгубени. Защото ако работя съгласно представите на ближния, то ще се окажа под негово подчинение, а ако работя за себе си, ще стана роб на своя егоизъм. Необходимо ми е нещо още по-високо, за да образувам вярната структура: нисшия, висшия и висшият над висшия. Едва тогава ще съм уверен в това, че се придържам към правилната линия.

Въпрос: Къде се намирам аз при отдаването към ближния?

Отговор: В края на веригата – в Твореца. Само там мога да се отнасям правилно към ближния и към себе си.

Въпрос: Къде при това се намира моето Аз?

Отговор: Извън мен и извън ближния. В търсенето на онова, какво е добро за ближния – заради сливането с Твореца. Аз го поставям в качеството на цел и тогава сливането с Него е единственото благо.

Въпрос: Какво се случва, ако ближният сам не знае какво иска?

Отговор: Новороденото също не знае. Но се грижа за него, разбирайки, че то трябва да расте здраво, силно, умно и т.н. Тогава, ако извършвам отдаване на някого, той за мен е малкият, той е по-малък от мен. В този случай аз съм даващият, а той приема моето отдаване. Казано иначе, той има потребност, която аз напълвам. Това означава, че трябва да открия потребността в него, съответстваща на моето напълване – тъй като не мога да му дам хляб, ако той иска мляко. Освен това, трябва да разкрия в него потребността, която да му е от полза – такава, благодарение на която той ще се приближи до Твореца.

Затова трябва да се включа към ближния и заедно с него да достигна до връзката с Твореца. С други думи, трябва да инициирам връзката на ближния с Твореца – и тогава ще мога да го напълня. Но с какво? Тъй като не се явявам източник на светлината. Но ако водя ближния към сливане с Твореца, значи го напълвам. Ето защо не може да минем без тази три-степенна структура.

От урок по статията ”Мир”, 30.11.2012

[94397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че обучението не ми служи като ”смъртоносна отрова”?

Отговор: До състоянието, когато обучението става ”смъртоносна отрова”, трябва да се достигне. За това трябва да разкрия, че се намирам вътре в своя егоизъм и ненавиждам всички, включително и Твореца. Виждам, че не желая да се съединявам с никого и да отдавам на никого. Но знам, че такава е целта на творението, която трябва да постигна. Тоест, вече разкривам двете линии, противоречащи си една на друга.

При вътрешно разбиране на необходимостта от отдаване, едновременно ми се разкрива, че природата ми е противоположна на това. Тогава откривам, че това е ”смъртоносната отрова”. Трябва да изясня, че получаването за себе си и използването на ближния – означават смърт за мен.

Гледам лицата на моите другари и разбирам, че искам да използвам всички. Искам да съм по-умен от всички, да съм по-красив от всички, по-силен от всички, по-голям късметлия. И ако не подхождах така към всеки, то изобщо не бих го усещал и не бих го виждал, че съществува в света. Не бих го разпознал със своите органи, защото зад зрението стои моят егоизъм. И ако не се каня да използвам човека за някакво свое благо, изобщо не го виждам. Той не съществува за мен!

Затова, ако съм разкрил, че се намирам в състояние ”ло лишма” и искам да използвам всички, това е висока степен, но разбирам, че е смъртоносната отрова, т.е. противоположно е на онова, което трябва да бъде. Защото искам истината, а съществувам в тази лъжа. Това е в следствие на силната светлина, която достига до човек и осветява неговото истинско, развалено състояние, позволявайки му да го разбере.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 28.11.2012  

[94423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→