От 2-ра беседа за нов живот

28 декември 2011 г.

Не всичко, което има горчив вкус, е негодно

Ако хвърлим един поглед върху нашата история, можем да видим, че непрекъснато се развиваме. Докато растителното и животинското ниво на природата се променят с бавни темпове в продължение на столетия, ние се развиваме с редица поколения и дори в продължение на едно поколение.

Аз, например, започнах живота си в първата половина на последното столетие и с прехода в XXI век виждам как светът се изменя. Преди, хората са живели в села, провинции и малки градове със свой характерен начин на живот, а днес всичко е динамично, всичко е различно: начинът на мислене, подходът към живота и т.н.

Възниква въпросът: не е ли достатъчно, че сме родени и живеем от година на година? Защо трябва да се променяме? Очевидно е, че едно новородено бебе трябва да порасне, за да започне да живее пълноценен живот, да има семейство, деца и да им придаде своите постижения, за да продължат неговия път. Но защо хората се нуждаят от някакво допълнително развитие освен веригата от поколения, присъща на животинския свят? Откъде идва тази противоположност? Каква е целта на човешкото развитие? Това е нещо, което не виждаме.

И все пак, можем да направим аналогия с едно бебе, което все още не е готово за живот. На него му е нужно продължително развитие, за да придобие разум, сила и чувства, докато действително се научи да разбира живота, да го подрежда и променя. Възможно ли е, и с нас да бъде по същия начин? Може би стотиците години на нашето развитие са сравними с живота на един човек? Може би всяко столетие от човешката история е като една детска година? (more…)

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се съединим с искрите на другарите?

Отговор: Да се съединим с искрите на другарите означава да обединим желанията ни към Твореца. Тъй като другарите са дошли тук, защото вътре в огромното им желание има една малка искрица, теглеща ги към духовното, към подобие и обединение с Твореца. Аз също се намирам тук заради това желание. То ни е довело всички в групата.

С тези си желания ние трябва да се обединим – да обединим единствено причините, заради които се намираме тук. Ако от цялата тази гъста каша извлечем само тези желания, които са ни довели до тук, а всички останали изхвърлим на боклука като пакет с рядка помия и съединим всички тези искри, то от това ще се получи нашият духовен съсъд.

И това ще бъде само неговата горна част, а всичко останало ще се образува от онази помия, която сме плиснали долу, отменяйки тези желания. Никак не е лесно да ги изхвърлим, защото по ред трябва да се откажем от всяко желание.

А когато се опитваме да се съединим и искаме да обичаме, изведнъж се разкрива ненавистта, за да ни покаже, че в нас няма природна любов. Засега ти се струва, че обичаш всички по природа и че към всички се отнасяш добре, както казват обикновено във външния свят. Те не са работили върху любовта и затова не са разкрили ненавистта.

За да достигнеш до любовта, трябва първо да разкриеш противоположното ú – ненавистта. Но ние не работим над тази ненавист, ние се стремим към любовта. Колкото повече се стремиш да достигнеш любовта и наистина работиш правилно над това, толкова по-бързо ще разкриеш, че не обичаш, а ненавиждаш. Свише ще ти покажат истината.

А да работиш над любовта – това означава, да виждаш другаря си като велик човек от поколението, да търсиш в него само положителните качества, да се стараеш да усетиш, че неговите желания за теб са по-важни, отколкото твоите собствени, както отношението на майката към новороденото.

От урока по книга “Зоар”, 12.12,2012

[95365]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ако искам да се насоча към Твореца, трябва да чувствам топлота по отношение на другаря, гореща „пурпурна топка“, такова отношение, чрез което продължавам връзката си по-нататък – с Твореца. Нали обичам другаря си именно защото в него се намира Творецът.

Творецът ми се представя във формата на творението, този свят – във формата на Своето скритие. Ако мога да постигна любов към този свят – това означава, че в крайна сметка съм постигнал любов към Твореца – към този, който е създал този свят и се скрива в него.

Въпросът е: „Защо Творецът се скрива в света, а не в Тора?“ Защото светът – това е Неговото скритие и ако  използвам светлината на Тора, то отначало разкривам, че Творецът е скрит в света, а след това Го разкривам.

Етапите на напредък към другаря са етапи на напредване към Твореца и нищо повече. Всичко това се нарича път на любовта, в съответствие с крайната цел и това, което постигаме през целия път. Дори на първата малка стъпка ни се разкрива омразата, а след това срещу нея – любовта. И така през цялото време, на всяка степен: омраза и любов.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 13.12.2012

[95468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 1

Кабала е специална наука, която по принцип обяснява всичко. Обаче тя трябва да бъде разбрана. И разбрана не с този разум и не с тези желания, с които сме се родили – не с нашата природа.

Раждаме се на „животинско“ ниво и трябва да развием в себе си свойства от следващото ниво, от степента „Човек“ („Адам“), което означава: „подобен“ (доме) на Висшата сила.

Във физическата реалност също получаваме всевъзможни сигнали от обкръжаващия свят в степен на подобие с него. В какъвто обхват и с каквато чувствителност работят моите слухови, зрителни и други органи на възприятие, в тази степен и възприемам обкръжаващия свят, макар освен това, в него да съществуват огромен брой честоти, всевъзможни източници, които аз не долавям. По този начин възприемам света само в този диапазон, на който са настроени сетивата ми или устройствата, които мога да създам, за да разширя този диапазон – и нищо повече от това. Не създаваме това, което нямаме – а само увеличаваме това, което имаме.

От друга страна, за да разкрием Висшата сила, трябва да създадем в себе си допълнителен, напълно нов орган за усещане. Качествено нов. Тъй като всички наши сетивни органи са свързани с получаване, с егоистично намерение заради себе си и затова възприемаме от обкръжаващия свят само това, което ни засяга: какво добро може той да ни даде и какво лошо.

Първоначално възприемам света през филтъра на петте си сетивни органа – само на тази честота, на която съм настроен. А освен това съществува и моят егоизъм, който филтрира всичко само въз основа на принципа: „Добре ли ще ми е от това или не?“ Ако в нашето огромно желание няма отговор на нещо, оценка на потенциалната полза или щета, то аз не възприемам това нещо, не го виждам. Възприемаме само това, което е изгодно на нашето желание, т.е. или е положително, или е отрицателно за него. Или може да ми навреди, или може да ме напълни – тогава го виждам.

При такъв подход, дори и да разширяваме сетивните си органи, като създаваме различни прибори: телескопи, микроскопи и т.н. – това няма да ни помогне, защото егоизмът ни, който стои зад тях, както преди, сортира всичко по своята скала.

На тази тема има вече много работи на психолози и физици. Що се отнася до съвременната физика, тя въвежда понятието „наблюдател“. В началото Нютоновата физика твърдеше, че Вселената е такава, каквато я виждаме. Картината изглеждаше доста проста, въпреки че Нютон е изучавал кабала, а също така специално е изучавал иврит, за да чете всички произведения в оригинал.

А след това вече Айнщайн и по-късно Хю Еверет са достигнали до абсолютно друга формулировка на проблема: светът, който е около нас, не е такъв, какъвто го възприемаме. Той е съвсем различен. Обаче, възприемайки го, ние го променяме, пречупваме го в своите качества. Наблюдавайки някакви физически събития, ние чрез своето наблюдение внасяме в тях изкривяване и в резултат на това, те вече не са такива, каквито са били без нас.

Така че, не само че възприемаме всичко през филтъра на егоизма си, отгоре на това, дори просто като наблюдаваме нещо, със своето участие се намесваме в картината на света. Погледнеш към една звезда и тя вече е станала различна, защото си я погледнал – за това говорят и физиците.

В наше време стигаме до осъзнаването, че има различно възприемане на света – не това, което е формално, на което се основават на нашите животински свойства. И науката кабала просто разкрива това. Тя казва: вместо първичните си сетивни органи – вместо егоизма, в който получаваш само това, което ти е изгодно, формирай друг орган. Направи го напълно различен, направи го за отдаване. И ако започнеш да развиваш свойствата на този нов сетивен орган, направи така, че да са обърнати извън теб, навън, и ще определиш света такъв, какъвто е в действителност. Ще го видиш съвършено различен, ще го видиш истински. Нещо повече, ще измениш себе си. И този нов сетивен орган, който ще се появи, ще се нарича „душа“.

Всъщност, няма значение как ще се нарича. Така или иначе, в новия орган ще възприемаш външния свят „недокоснат“, какъвто е в действителност. Ще видиш неговите сили, връзки, цели и т.н. Толкова ще се адаптираш към него, толкова ще се свържеш с него, че всичко, което се намира в твоя егоизъм, в твоето животинско състояние, животинско тяло, просто ще „отмре“. Тоест няма да го чувстваш – толкова микроскопично ще ти се струва сегашното усещане за живота в сравнение с това, което ще усещаш, когато откриеш света, който се намира извън теб, и ще съществуваш в него.

Ето към какво води човек науката кабала.

От 1-вия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95078]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 4

Въпрос: Как да построим правилно намерение по отношение на групата? В какво се изразява то? И как да разберем, че сме в правилно намерение?

Отговор: Намерението по отношение на групата трябва да бъде много просто: дошъл съм в групата, за да  избягам от егоизма си, да се издигна над него, за да се слея с Твореца, да разкрия следващата степен, да стана Човек. Така трябва да гледам на групата и в нея да правя всичко, което ме води към тази цел.

Необходимо е да помним това и да се придържаме именно към такава постановка. При това, не гледам нито лицата, нито характерите, нито нещо друго – не ме интересува, нека говорят каквото си искат. На първо място искам да изключа своето „аз“, искам просто да плувам с тях. А после вече ще продължим напред.

Мога активно да се включвам в работата на групата, която е вече над себеанулирането, едва след като съм успял в него. Обикновено хората започват да оказват натиск над егоизма си, започват да го променят с всякакви силови методи, както е прието в нашия свят. В групата няма място за такова нещо.

От 4-я урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: В статията ”Няма никой освен Него” се говори за необходимостта от прилагане на собствени усилия в духовната работа. Но всички състояния идват от Твореца. Как тогава ще станем самостоятелни?

Отговор: Нашата самостоятелност се състои в това, от вътрешността на своя егоизъм да станем подобни на Него, включвайки в себе си двете противоположни сили. Ако премахнете силата на егоизма, то от вас няма да остане нищо. Ще съществувате в Него, като точка на зачатие, която Той е създал от нищото, и няма да имате и най-малкото лично усещане – нищо.

Изначално, въпросът на Твореца се е стоял в това, как да създаде творение, което да бъде самостоятелно, подобно и равно на Него. Именно това прави Той в цялата Вселена.

Постоянно, във всеки един момент от времето, се опитваме да постигнем състояние на пълно сливане с Него, с онези чувства и разум, които Той предизвиква в нас.

Сливане с Него означава, че и моите усещания, и разумът ми са дошли от Него по такъв начин, че чрез тях да се издигна над своя егоизъм и да започна реално да усещам неговото въздействие върху себе си.

Трудно е да се изрази. В нашия език няма такива думи.

Но по принцип, във всяка една секунда от времето трябва по всички параметри и сечения, в сърцата си и в разума, в желанията си и в мислите, постоянно да се устремяваме към съединяване с този единен корен, с този източник.

Тогава в нас ще се образува новото сърце и новият разум, които ще работят, отдавайки в съвършено друга координатна система, в друго измерение.

И само тогава ще започнем да разбираме от какво пространство работи тази сила. Ние самите вече ще започнем да влизаме в това пространство. Но само чрез системна работа върху себе си, довеждаща до осъзнаване на това, че всичко, което е в мен и около мен – всичко изхожда от Него, във всяка една секунда от времето, във всеки един момент.

От 3-я урок от конгреса в Новосибирск. 07.12.2012

[95168]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: Какво да правим, ако на конгреса човек се намира твърде дълго в блажено състояние?

Отговор: “Твърде” не може да бъде , защото в това състояние трябва да бъдем безкрайно. То не може да бъде въпрос на време, защото всичко пропада: и времето, и разстоянието.

Въпрос: Как да направя така, че не просто да остана в това състояние, а да го използвам максимално ефективно? Разбирам, че трябва да се обърна към Твореца, но отнема прекалено дълго време, за да получа отговор.

Отговор: Факт е, че много хора имат същите оплаквания и претенции: „Няма отговор!“.

Духовният свят, от една страна, е интегрален, аналогов, а от друга страна – импулсен. Тоест, съществува известна двойнственост: електрон – това е частица или някаква мъгла; светлината – това е частичка или вълна, или и двете заедно? Все още не разбираме това. Физиците говорят за това, но не го чувстват, а просто изхождат от експерименталните изследвания.

От една страна, нашите чувства изглеждат да са непрекъснати, като поток, не импулсни. А от друга страна – те са импулсни, тоест десет сфирот или пет бхинот (стадия). Ако не ви достигне макар и един милиметър за първия стадий, се чувствате, като че ли не сте започнали работа – все още нямате контакт.

Ако трябва да бъде хиляда волта – означава хиляда волта. Или да кажем, имате хиляда лева – плащате и минавате границата, като при пътуване със самолет. Но ако не разполагате с достатъчно пари, каквото и да говорите, няма да ви пуснат.

Такива са свойствата във Висшия свят. Трябва да има определен потенциал желания във въпроса ви, за да заслужи отговор. А дотогава не го разкривате. Намирате се в море от светлина. Въпреки това, ако вашият съсъд не може да поеме отговорът, т.е. още не сте достигнали страданията си – по качество и по количество, по силата на този въпрос до определен обем, то не чувствате отговора. Тъй като въпросът ви още не е узрял и вие го виждате именно от незряло състояние.

Казвате: „Вече съм някъде на този свят, и какво нататък?“. Ако в днешното си състояние бихте достигнали до неговото последно, пълно усещане, то зад него бихте усетили следващата степен като ново желание. Така че, продължавайте да усещате, но по-осъзнато: защо, за какво, как. На лице е липса на анализ на състоянието.

От 3-тия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95172]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Въпрос: Казахте, че душата е алтруизъм, т.е. свойство, достъпно за малцина. Когато се занимаваме с поправяне и издигаме света заедно със себе си, поделяме със света онази душа, която сме заработили, или отглеждаме за света душа, с помощта на светлината на поправянето, която се спуска върху нас?

Отговор: Не създаваме нищо ново. Имаме много малки, животински, егоистични желания и светлина, с която можем да манипулираме, ако ú се уподобяваме. Привличаме въздействието на светлината, а светлината предизвиква в егоистичните ни желания още по-големи егоистични желания, които всеки път поправяме.

Да допуснем, желанието за получаване е малко, точкообразно, с минимална мощност, равно на единица. В него съществува светлината, свойството отдаване.

Светлината влиза в това желание: свойството отдаване напомпва тази точка със своето желание за отдаване, с топлота, любов, съчувствие и нежност. Тази точка набъбва, в нея се образува огромно желание. И тогава мощността на Малхут става равна, да допуснем, на хиляда. От какво тя е получила желание за получаване с такава огромна мощност? От това, че светлината я е напълнила по такъв начин.

Казваме, че в светлината има авиют (дебелина на желанието). Какво означава това? Предложил съм ти сладкиш, почерпил съм те с бонбон, подложил съм ти възглавничка, посъветвал съм те за нещо с топлина. Аз те надувам със своето отношение така, че ти започваш да желаеш всичко това. Моето добро отношение към теб се преобразува в желание и ако след това не получиш от мен, ти вече започваш да страдаш. По такъв начин аз възпитавам желанията в теб. Тъкмо това прави светлината с нас, като с разглезено дете. Така тя ни изгражда, спускайки се отгоре надолу.

А след това, при издигане отдолу, тя прави обратното, но на практика все същото. Тя въздейства на егоизма ни, разтрепервайки го, сякаш го размачква. От въздействието на светлината егоизмът нараства и става все по-голям и по-голям. По такъв начин ние израстваме.

При това, егоистичната и алтруистичната съставна израстват паралелно и на всяко стъпало, във всеки свят те са противоположни и трябва взаимно да се допълват дотогава, докато не достигнем нивото на Безкрайността.         

Всичко прави светлината, която все повече развива отрицателните желания в нас. Когато започваш да се занимаваш – твоите желания са малки. А на другия ден започваш да ненавиждаш другите, после още нещо и т.н. И с Твореца е същото – днес се страхуваш да кажеш нещо лошо срещу Него, утре ще Го ненавиждаш, а в други ден – ще крещиш срещу Него. Ще дойде време, ще пораснеш и ще разбереш, че е така.

От 2-рия урок от конгреса в Новосибирск, 07.12.2012  

[95093]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→