Ако искам да се насоча към Твореца, трябва да чувствам топлота по отношение на другаря, гореща „пурпурна топка“, такова отношение, чрез което продължавам връзката си по-нататък – с Твореца. Нали обичам другаря си именно защото в него се намира Творецът.

Творецът ми се представя във формата на творението, този свят – във формата на Своето скритие. Ако мога да постигна любов към този свят – това означава, че в крайна сметка съм постигнал любов към Твореца – към този, който е създал този свят и се скрива в него.

Въпросът е: „Защо Творецът се скрива в света, а не в Тора?“ Защото светът – това е Неговото скритие и ако  използвам светлината на Тора, то отначало разкривам, че Творецът е скрит в света, а след това Го разкривам.

Етапите на напредък към другаря са етапи на напредване към Твореца и нищо повече. Всичко това се нарича път на любовта, в съответствие с крайната цел и това, което постигаме през целия път. Дори на първата малка стъпка ни се разкрива омразата, а след това срещу нея – любовта. И така през цялото време, на всяка степен: омраза и любов.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 13.12.2012

[95468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →