За постигане целите на творението, ние трябва да развием желание към него, съсъд, място където да можем да го представим, да го усетим и реализираме. Всичко зависи от вида и характера на желанието, което ни е необходимо да подготвим за това. Затова съществува подготвителен етап, когато човек води животинско съществуване, грижейки се единствено за материалните си нужди: прехрана, секс, семейство, богатство, почет и знания – т.е. за своите природни желания, получени по рождение.

След това настъпва момент, когато започва да търси, в какво се състои смисълът на живота, освен земните наслаждения. Той усеща, че те вече не го задоволяват, не го напълват, и не може да се съгласи, че само заради този живот той е роден и е съществувал. Не може да повярва, че цялата тази голяма Вселена съществува само, за да се роди, и да просъществува как да е и да умре. Тук трябва  да се крие някаква много  по-висока цел!

Това означава, че в него е заговорила точката в сърцето, която го кара да търси. Сега от тази точка той трябва да образува своя съсъд. Такъв етап се нарича ”оскъден, нещастен живот”. Независимо, че човек може да притежава всичките материални блага и това няма да му помогне, ако той изкуствено се ограничи с ”хляб, сол и вода”.

Човек в своето развитие е изминал всевъзможни етапи: 3 пъти по 2000 години – всичко 6000 години духовно развитие на света. Първите 2000 години – хаос, после още 2000 години – Тора и последните 2000 години – епохата на Месията, крайното поправяне.

И затова в различните времена са действали различни закони. Всеки период съответства на различно ниво на желанията: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ,  и вътрешно той се разделя на същите нива: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ. Така можем да разделим целия процес на развитие на все по-малки етапи, на 6000 стъпала. В зависимост от това, ще можем да разберем, какви промени произтичат във всяка една част и на всеки отрез от този път.

Затова през това време в света идват за поправяне душите, подходящи по своите свойства за конкретния етап на развитие: отнасящи се към: ХАБАТ, ХАГАТ или НЕХИ. В днешно време, поправянето е възможно единствено за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника. А миналите поколения, до времето на Талмуда, е можело да се поправят и за сметка на самоограниченията на материалните желания. Тъй като те са действали на нулево ниво на желанията за наслаждение.

Разбира се, че оскъдният живот се усеща точно в духовния смисъл. Той също се разделя на етапи: човек идва в кабала и отначало нищо не разбира, не знае къде е попаднал. Той я изучава на теория разчитайки да стане по-умен. Мечтае си единствено за собствен успех, отглеждайки своите егоистични желания, докато не разбере, че постижението не е в развитието на получаващите желания – а в придобиване на желание за отдаване.

Обкръжаващата светлина му присветва и постепенно го променя – както грош по грош се натрупва голям капитал, така и той започва накрая да разбира, че целта не е в това и че по такъв начин нищо не може да получи. Онази егоистична форма с която по-рано се е опитвал да напълни желанията си, става неприемлива за него. Сега вече е готов на всичко, само и само да премине към отдаващите желания.

Такъв поврат  е знак за преход към състоянието ”ло лишма”. Тоест той разкрива, че се намира ”не в лишма” (ло лишма), не отдава. Всичко, което е правил в живота си и в ежедневието си, а именно неговото участие в групата, в учението, в различните преминали състояния – всичко това е било заради самия себе си, осъзнато и не осъзнато!

Това му се разкрива, но дотолкова, доколкото да не се отчая и да може да продължи, да се обърне с молитва, а не да избяга. Така той напредва, докато не разкрие всичките си желания, които зависят от неговото ускорение и настойчивост. Основното е -поддържане на обкръжението, взаимна помощ, позволяваща ни от ”ло лишма” да преминем към ”лишма”.

Това става възможно, доколкото той е създал съсъди и потребност за постигане на целта. Това се изразява в издигане на молитва, МАН – на желанията, насочен вече към светлината, към Твореца, към единствения, който може да направи всичко, да промени природата на човека. Няма никакъв друг Източник.

А, когато човек придобие намерение за отдаване, той го реализира в тези желания, в които по-рано се е стремил единствено към животинско напълване. Затова е разчитал да ги напълни с помощта на егоистичните си знания от кабала, а след това в тях се е опитвал да открие свойството отдаване и не е могъл да го открие в периода на изгнанието. Но накрая, в тези желания той получава възможността да отдава, смятайки това за свое освобождение. Такова състояние се нарича ”лишма”, при което той се удостоява с вечен живот, както в този свят, така и в бъдещия.

 От урока ”Предговор към ТЕС”, 13.11.2012 

 [93622]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако бяхме останали на нежив, растителен или на животински етап на развитие, то инстинктивно бихме изпълнявали всички закони на природата. Но в нас са заложени желания от по-висше ниво и в тях ние не чувстваме наложително насочване, предписващо ни да действаме именно така, а не иначе. Яснотата изчезва. И това е най-осезателно в днешно време. През цялата човешка история, хората, които живеят в общество, се издигат  по същите тези нива: неживо, растително и животинско. Развивали сме се постепенно, стъпка по стъпка без да се замисляме над това кои сме и какво сме, накъде отиваме. Различни желания са ни тласкали напред и всички те са довели до един прост анализ: как да извлечем максимална полза за себе си от сегашното състояние? С други думи, човек е изпълнявал законите на природата, макар и малко разхвърляно в сравнение с животните – заради по-сложните условия. Съответно, умните хора знаят как да използват тези условия в интерес на егоизма си, а други се задоволявали и „от малко разпределение”.

Днес, обаче, ние губим способността да напредваме напред по този път. Аз бих искал, както е обичайно, да избирам за себе си най-доброто от наличното, но тези опити системно се провалят. В моето виждане за света като че ли се появи още един фактор, засега скрит – като че ли някой невидим, постоянно ми поставя пръчка в колелото. Искам да изградя финанси, икономика, образование, семейство – но нищо не се получава. Рационален съм в най-висша степен, въоръжен съм с научни данни, използвам помощта на специалистите и консултантите – и не мога нищо да постигна. Какво става?!  

И това което се случва, е, че ни се разкрива една нова власт, нов закон, непознат до този момент. Би трябвало да го научим, но той е “обвит в мъгла“ и не се поддава. Освен това, тези негови граници, които постепенно се появяват, ние не искаме да приемем. Искаме, както и преди „да правим бизнес“ с всички и да преуспяваме – но вместо това ни принуждават да приемем условие, което е противно на егоистичната ни природа. А условието е такова: вие сте взаимосвързани и ако вземате решение, то трябва да бъде за благото на всички. Тук ние се спираме, не знаем какво да правим, вдигаме ръце.

Ето такава е ситуацията днес. Подобно на египетските изгнаници, над които „застанал нов цар“, ние чувстваме, че над нас се е установила нова власт. По-рано егоизмът ни поведе напред „от нещастието до звездите“, завладявали сме природата и космоса, обслужвали сме се по хиляди начина – и изведнъж сме се отчаяли от всичко това. Вече от няколко десетилетия старите цели не ни привличат. Защо? Защото някакво чувство ни казва: няма да има компенсация за егоистичното ни желание.

Сякаш се каня да спечеля милион, но на пътя ми стои човек с пистолет.

– Ще спечелиш милион, – ми казва той – но за себе си ще оставиш само хиляда, а всичко останало ще донесеш тук.

Ще трябва да положа усилия за милион, за да получа мизерните хиляда – „за покриване на разходите“. И тогава моето желание не ми дава достатъчно енергия за работа.

И какво да правя? Или страхът ще ме принуди или трябва да видя в човека с пистолета своя най-добър приятел, най-скъпия, най-близкия. Тогава ще съм готов да получа хиляда, за да покрия основните си нужди, а всичко останало с радост ще оставя на него. Нещо повече, аз ще му кажа:

– Благодаря ти! Без пистолета ти аз все така щях да продължавам да забавлявам своите интереси. А така аз достигнах до нещо ново и се радвам да ти предам заработеното – защото по този начин се доближавам още по-близо до теб и до новите цели, които ми се разкриват.

Човек трябва да премине много трудности, за да осъзнае тази ситуация…

От урока по “Предисловие к ТЕС”, 22.11.2012

 [93715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как трябва да си представяме бъдещето състояние на световната група: като подем над всички противоречия или като състояние на хармония и процъфтяване?

Отговор: Не, никаква хармония няма да има!

Егоизмът никога няма да получи нито едно напълване – Малхут на света на Безкрайността ще остане черна и празна. Цимцум Алеф (първото съкращение) никъде няма да изчезне, то не се променя и не се връща, а си остава. И над тази черна празнина се изгражда новото кли, новия съсъд, новото желание, което работи само за отдаване. Тоест с всичките си егоистични желания никога няма да получа никакво напълване, те всички ще си останат празни, черни и зеещи. И над тях ще получа напълване в свойството отдаване.

Затова нашата игра е по-различна, отколкото в останалите методики. Сега вече играем и си представяме бъдещия свят. Както казва Кузма Прутков: ”Искаш ли да бъдеш щастлив? – Тогава бъди!”– и прави всичко сега.

Нарисувай бъдещето и бъди в него. И когато така си представяш всичко, което се нарича ”да вървиш с вяра над знанието”, то започваш да се нуждаеш от онова, което трябва да се случи. Това действие всъщност е молитва, представяш си, че то се случва в реалността – и тогава се случва.

От виртуалния урок,11.11.2012

[94028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

От статия на Баал a-Сулам ”Предисловие към ТЕС”: В решението на тази мъглява загадка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър”.

Мъглява гатанка: в какво се състои смисълът на този живот, каква е целта? За какво съществува цялата тази Вселена, ние самите и всичко онова, което усещаме? Ако човек достига до този въпрос, то трябва да намери и неговият отговор, да открие същността на живота.

Той вече не се пита дали този живот на земята е добър или лош, не се стреми да разбере или да постигне повече. В него се ражда въпросът за неговата основа: откъде идва този живот? Защото всичко съществуващо си има своя смисъл – с каква цел природата или някаква висша Сила е създала нас и целият този живот? Какво означава това съществуване?

”И в разрешаването на тази мъглява гатанка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър. Именно изпълняващите както трябва Тора и заповедите вкусват от живота и виждат и свидетелстват, че Творецът е добър”. Тоест съществуват някакви закони, които човек като изпълнява, той сякаш настройва себе си да усеща смисъла на живота, неговите основи, източника. Това е усещането за източника на Вселената, не само на самия човек или дори на цялото човечество – а на цялата Природа: откъде и как се е появило, и към каква цел ни води.

Кабалистите казват, че това е възможно, ако човек извършва в себе си специално поправяне. Сега това не можеш да го доловиш и затова имаш само въпроси. Но самият въпрос вече означава, че си способен да намериш решение. Излиза, че самият този въпрос, плюс изпълняването на ”Тора и заповедите” , т.е. правилното калибриране към получаване в чувствата и разума – ще те доведе до решение, което звучи така: ”Вкусете и вижте, че Творецът е добър”. Това означава, че ще почувстваш и разбереш, доколко е добра силата, намираща се в основата на цялата природа.

За сега ние не разбираме смисъла на добро и зло. Смисълът на живота – е постигането на същността на творението, а не просто приятен вкус. Усещането на добрината на Твореца, означава, че аз напълвам с тях всичките си празнини, изискващи отговор.

Заповедите –  са особени, определени действия, които трябва да извършим. Изначално, в нас съществува въпрос, неудовлетвореност, празнина, която ни дърпа и ни тласка напред, към постигане на отговора. А за постигане на този отговор, ние трябва да се подготвим, за да можем да го почувстваме и разберем – да се самоиздигнем на нивото на този отговор.  

Тези изменения в самите себе си трябва да осъществим сами, доколкото усилията ни формират в нас способността да разберем отговора. Затова нямаме избор: да изпълняваме заповедите (да извършим поправянето) или не. Целият процес е построен така, че човек напредва дори без да го питат искали или не. Но ако той постоянно се стреми сам да намери поддръжка, която да му помогне по-бързо да напредне към отговора, то според тази мяра реализира своя свободен избор.

Казано е, че ”Грешниците още докато са живи се наричат мъртъвци”. Ако човек не реализира методиката за поправяне, за напредване, ако не използва светлината, възвръщаща ни към Източника, то неговият живот е достоен за съжаление. Независимо, че в материален смисъл може и да се усеща добре по различни причини, но той няма да напредва към целта. И затова, неговият живот ще остане на нивото на животинското съществуване.    

Човешкото стъпало означава, че човек използва светлината, възвръщаща ни към Източника и през цялото време се издига от животинско ниво, на стъпалото човек, Адам, което означава подобен (доме) на висшата Сила.

От урока ”Предисловие към ТЕС”, 12.11.2012 

[93863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - No Comments→

В книгата “Зоар”, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем “Зоар”, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата “Зоар”, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Дори от нормална гледна точка, без да навлизаме във висшите материи, виждаме, че еврейският народ има проблем. Той е специален, надарен е с ум и носи много нови неща. До известна степен светът му е задължен за своето развитие в различни области. В продължение на хилядолетия този народ е дал много на човечеството. В същото време, отношението към него е точно обратното: не му благодарят, а напротив, обвиняват го, наказват го и го потискат по всички възможни начини.

Еврейският народ е заложил основите на културата, образованието, религията, въвел е морала още във времената на варварството. Но това не се взема под внимание. Подсъзнателно към евреите се отнасят не както към другите народи. И докато хората търсят реална обосновка, в действителност всичко идва от вътрешни претенции. Те чувстват нещо против евреите поотделно и срещу народа като цяло, въпреки че той е толкова разпръснат, че е трудно да се нарече народ.

Целият свят се опитва да разреши тази загадка. Много от изказваните мнения са повече или по-малко верни. Въпреки това, в мъдростта на кабала откриваме ясен въпрос и отговор за специалното отношение към евреите от страна на всички народи. Науката кабала ясно обяснява в какво се различава израелският народ, в какво е достойнството му и в какво се състои неговият дълг пред света, как може да поправи ситуацията, как може и е длъжен да „плати дълга си“, за да запълни липсата, да достигне до поправяне и да заживее правилно.

Това е особено валидно днес, когато еврейският народ получи обратно своя „дял“ върху земята и все още не може да изгради подходящи условия за живот.

Тук се крие още един проблем. Нали този народ, по своята природа, иска да поддържа добри взаимоотношения с другите. Той е в състояние да се обедини и „сдружи“ с всеки народ, би стоял в общата редица и би бил дори по-малък от другите – само да се отнасят добре с него.

Въпреки това, всички го презират и отхвърлят. Доброто отношение не може да се купи с пари и не можеш постоянно да се защитаваш от враговете и омразата, когато една част от света се издига с претенции и физически нападения, а друга оказва натиск по друг начин – идеологически, политически, лично и т.н.

Така че светът е свидетел на феномен, който са изучавали философи, политици, писатели и много други. Но никой не разбира същността на проблема, тъй като коренът на това явление винаги е бил скрит. Антисемити от крупен мащаб, такива като Хенри Форд, успяха в известна степен да стигнат до основната причина за своите чувства. Те търсеха, опитваха се да уравновесят усещанията си чрез разума, да разберат откъде произтича тази жестока омраза, изследваха себе си, за да открият източника на това особено свойство. И тогава, в допълнение към негативните нагласи,  намерили и много верни и позитивни неща в народа на Израел. Но това не ги поправило.

Те трябва да разберат: дори и на хората да се разкрие истинската причина за лошото отношение, те не поправят света. Те трябва да извършат определени действия в света, за да поправят неговото отношение. И обратно, като не поправят себе си, самите те пораждат омраза и антисемитизъм. И затова няма защо да обвиняваме света – целият проблем е само в тяхното изоставане от „графика за поправяне“.

От урок на тема “Ролята на народа на Израел”, 23.11.2012

[93785]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: Когато говорим за народа на Израел, за евреите, кого имаме предвид?

Отговор: Учениците на Авраам, които са излезли заедно с него от Вавилон, са се нарекли ”Исраел” – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел). И също така са се нарекли ”иудеи” (йехудим) – от думата ”единство” (ихуд), защото са искали да се обединят. А също така са се нарекли ”евреи” (ивром) – от думата ”преход” (маавар), защото са искали да преминават от стъпало на стъпало. Всички наименования се дават векторно, спрямо устрема.

В цялото, съществува желанието за получаване. Малката част от него се нарича ”Бней Барух” (ББ). Друга, по-голяма част се нарича ”народа на Израел в земята на Израел”. Още по-голяма част се нарича ”народа на Израел в изгнание”. И накрая има част, която се нарича ”народите на света”.

Към частта на ”Бней Барух” се отнасят тези, които имат точка в сърцето (*). Двете части на народа на Израел – засега са хора без точка в сърцето, а останалите още повече са лишени от нея и се наричат ”народите на света”. Но в онези, които се намират на ”земята на Израел”, имат решимот от точката в сърцето, която са имали по-рано, а сега е скрита. И върху тях се оказва външен натиск. Тези, които принадлежат на „народа Израел в изгнание” имат решимот, но им се оказва друг вид натиск – антисемитизъм.

При ”народите на света” точката в сърцето е скрита още по-навътре. Появява се благодарение на смесването, когато искрите за отдаване са влезли във всеки получаващ съсъд – с изключение на най-последната част от общото желание, която се нарича ”каменно сърце”. Тава са вече така наречените, ”вредители от вредителите”. Такова разделение може да се направи на ниво материя.                                               

От друга страна, към Бней Барух се отнася всеки човек с точка в сърцето, независимо от това към кой от народите принадлежи в материалния свят. Подобно на онова, което е било във Вавилон, човек влиза в група, ако се стреми към целите на творението. По такъв начин, ние се отнасяме към реалността по Вавилонския принцип.

Съответно, хората с точка в сърцето, усещат задължението да се поправят сами и да поправят света. А онези, които не желаят да осъзнаят своя дълг, независимо от намиращите се в тях решимот – усещат външния натиск във вид на антисемитизъм или под формата на заплаха за самото им съществуване.

Днес светът нарича хората ”иудеи”, ”евреи” по външния им национален признак. И тези хора също трябва да изпълнят своята задача. Дългът за поправяне лежи върху всички онези, които се отнасят към категорията ”Исраел”, към потомците на излезлите от Вавилон, преминали през кръговратите на историята. Дори ако такъв човек не иска да се поправи, не желае никакво единство – него никой не го пита. В неговите гени е заложено това решимот, което се е пробудило още във Вавилон и той е длъжен да го реализира. А ако не го реализира, целият свят ще изисква от него липсващата част на поправката.

Хората просто ще реагират по отсъстващото напълване какво би трябвало да получат чрез него. И колкото и ”добричък” да изглежда в нашия свят, това няма да му помогне. С неговите добри дела никой няма да се съобразява, тъй като те показват само едно: той не прави това, което трябва да прави.

–  За какво са ни твоите научни открития и медицински пробиви? Ние изискваме от теб съвсем други неща – главното.

От урока ”Ролята на народа на Израел”, 23.11.2012  

[93813] 

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към Паним мейрот”, т.5: Само чрез разпространяване на науката кабала между народа ние ще се удостоим с пълно избавяне. Само светлината, криеща се в нея, е способна да възвърне човека към Източника.

Дълго време кабалистите са провеждали отговорна работа, скривайки науката кабала и по всевъзможни начини са отклонявали еврейския народ. В периода на изгнанието те са били длъжни да го направят. И независимо, че днес ни е много трудно да преподаваме тази наука, трудно ни е да обясняваме, че тя ни разказва не за чудеса и червени конци, не за всякакви мистики, че в нея няма никакви лоши заплахи – независимо от това, в миналото скриването е било належащо. Било е опасно хората, недостигнали още етапа на окончателното развитие в изгнание да бъдат запознавани с кабала. Тъй като те не са достигнали до окончателния крах, в тях още са запазени остатъците от духовното, правилното отношение.

В края на XIX век почти целият еврейски народ биха се отзовали на възможността за сливане посредством кабала. Краят на изгнанието тъкмо е започнал да се проявява: само една малка част от народа в онези времена си поставили други цели – социализъм, ционизъм и т.н., а останалите с радост биха се обърнали към науката, която обещава главното – единение с Висшата сила.

Но хората вътрешно не са били готови и затова кабалистите са се пазели от това. Неслучайно Баал Шем Тов, от една страна, е положил основите на новата кабалистична методика и е предоставил на хората възможност за вътрешна работа, а от друга страна, процесът се е осъществявал много бавно, ”не натрапчиво”.

Много повече от това, другите кабалисти – например, Вилнювския Гаон – били против това, опасявайки се, че за сега е рано да се започва със следващия етап. Разбира се, те отлично са разбирали какво прави Баал Шем Тов, но между тях са се появили разногласия: може ли вече да се освободи една малка част от кабалистичните знания между народа или не? В обкръжението на Вилнювския Гаон това е било особено трудно – там живели хора от друг тип. А в обкръжението на Баал Шем Тов в Източна Европа, се е създала подходяща ситуация: хората там са изпитвали много по-големи страдания и затова са се оказали по-подготвени, за да приемат методиката и да започнат пътя на поправянето. Освен това, тълкованията повече са засягали психологията на човека, без да проникват навътре ясно и открито.

От всичко това трябва да разберем, че е опасно да се разкрива на хората науката кабала, защото в тях още се усеща онази топла връзка, която е съединявала народа на Израел от времето на втория Храм, обединявайки ги всичките в едно цяло. Само когато всички искри паднат на дъното, всяка на своето място – тогава настъпва краят на изгнанието и се появява възможността да се разпространява науката кабала. Тъй като тогава съсъдът истински е готов за поправяне, чак до най-ниските желания.

Всъщност, този аспект е в много по-голям мащаб. Ние знаем, че Египетското изгнание е трябвало да продължи 400 години, т.е. в –пълен обем, съгласно 4-те стадия. Но всъщност то продължило 210 години и това е станало източник на всички последващи изгнания.

Поправянето не преминава през един етап: ние се издигаме на някое стъпало, след това падаме от него, отново се издигаме и отново падаме – докато всъщност изцяло не излезем от властта на егоизма, докато не разберем, не усетим, не изявим напълно получаващото желание.

В 56-то послание Баал а-Сулам пише за това: ”Понятието четири години посочва с голяма точност, че тук не може да бъде извършена никаква отстъпка. Творецът е ”прескочил към края”, което е било задължително и наложително за Израел, като цяло – и този ”прескок” е довел до всички изгнания до ден днешен”.

Разбира се, че за грешка не може и дума да става, а работата е в това, че не е възможно да бъдат изминати за един път всичките четири изгнания, всичките четири стадия. Всеки от тях се проявява сам за себе си  и поражда следващия.

Без светлината, наречена Храм не е могло да се прояви по-дълбоко желанието за получаване. Затова, за изминалите 210 години, прекарани в Египет, синовете на Израел излезли от там, получили тази светлина и след това, след разрушаването на първия Храм, разкрили още по-голямо желание. След това настъпило Вавилонското изгнание, завръщайки се от което, те отново съградили Храм и отново паднали. Само така може да бъде доведена работата с желанието до най-ниските му пластове, да се спусне максимално, до крайната дълбочина.

Ето защо в последното изгнание кабалистите били задължени да се погрижат то да продължи до край. Не можело да се пречи на този процес. От тук произлиза много строгата забрана за изучаване и разпространяване на кабала. Баал а-Сулам пише, че разкриването на книгата Зоар по времето на рав Моше де–Лион е навредило, но от друга страна и това се е случило под въздействие на висшето управление. С това било прибавено още светлина за допълнителна работа с разбитите съсъди – желания.

Рав Авраам Бен Мордехай Азулай пише за това в предисловието към ”Ор а-хама”: ”Постановлението отгоре за забраната да се изучава кабала е действително само за определеното време – до края на 1490 година. От тук и нататък започва епохата на последното поколение, отменя се това постановление и се разрешава изучаването на книгата Зоар. А от 1540-та година изучаването на тази наука се счита за висше предназначение и трябва всички, както възрастните, така и децата, да я изучават. В бъдеще цар Месия ще дойдe именно благодарение на това, и на нищо друго, и затова то не трябва да бъде пренебрегвано”.

От това виждаме, че и лекарството, т.е. науката кабала също се е разкривала поетапно, през столетията, от Баал Шем Тов, чиято методика се е състояла в частично разкриване. Този бум е свършил своето дело, ускорил е събитията, но след време западнал. В края на ХIХ век светлината съвсем прекъснала и това мрачно състояние продължава и до днес.

В ХХ век кабалистите подготвяли материали, от които да могат да се възползват душите на съвременно ниво, но като цяло това става бавно и те самите са разбирали, че той все още не се е реализирал.

Големият въпрос е в това, как днес трябва да се случат събитията? Ние разбираме, че страданието на еврейския народ в периода на втората световна война, форсираха малко нещата, но още не са ударили по онази стена, която отделя хората от науката кабала. Днес трябва да помислим, как да разрушим тази стена.

От една страна бедите и страданията нарастват, а от друга срана, ние трябва да се постараем, светлината която привличаме, да действа на мястото на страданията. Защото още мъдреците на Талмуда са ни подготвили методиката за поправяне вместо страданията – светлината, възвръщаща ни към Източника.

 От Предисловие към ТЕС, 22.11.2012 

 [93692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - No Comments→

В историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Всеки човек изменя реалността чрез своето отношение. Цялата работа е в това да се организира социална поддръжка на обединението. Трябва сами да се възпитаваме. Никой друг няма да направи това. Взаимността, топлината трябва да са причинени не от ракетите, а от вътрешната работа между нас. Няма друг избор. Във взаимното поръчителство трябва да виждаме нещо специално, добро бъдеще. Защо да сме непокорни деца, които се учат само от наказанията?

[93045]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство - No Comments→

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс http://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Баал а-Сулам, “Същност на науката кабала”: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата”, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията “Същност на науката кабала”, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва”. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

В какво се състои същността на науката кабала? Съществува творение – ”материал”, желание за наслаждение. То реагира директно на светлината и не може да направи нито едно самостоятелно движение. В каквато степен и форма светлината въздейства на него – така то се отзовава.

А освен това, в творението има искра от светлината, от Висшата Сила, от Твореца, от желанието да наслаждава. И ако тази искра се пробужда от светлината, то реагира на нея иначе. Получаващото желание постоянно се стреми към светлината: ”Искам да те погълна”. А искрата отговаря: ”Искам да се уподобя на теб”. Тъй като тя самата е произлязла от светлината.

И тогава в творението настъпва безредие, разногласие:

• Една част го подбужда да ”погълне” всичко. Тъй като светлината не влиза в желанието направо, а призовавайки, ”подсвирква”, отразявайки се в едни или други неща. И желанието се устремява след тях, предполагайки, че те ще му помогнат да постигне нещо. С това егоизмът само се увеличава, постоянно иска повече и винаги си остава празен, докато човек не умре, както е казано ”без да е постигнал и половината от желаното”.
• От друга страна, искрата, разгаряйки се, води човек към поправяне все по-осъзнато.

По такъв начин, желанието за получаване, в преследване на наслаждения, проблясъци от светлина, противостои на точката в сърцето, която иска да се завърне към първоначалното свойство на светлината и да реагира противоположно. Между желанието и точката възникват проблеми, образуват се стълкновения, води се борба – и така те се развиват, докато човек не достигне до методиката.

Тази методика ми обяснява как сам трябва да реагирам на светлината. Реакциите на желанието и на точката ми са естествени – моето естество се отзовава автоматично. Но как аз се отзовавам? Как сам мога да реша нещо? Или моята точка в сърцето ще се издигне над желанието, или ще се спусне по-надолу, или ще се изравни с него, или аз ще направя още нещо?

Казано накратко, тук ще се задейства цяла система, и науката кабала ми я обяснява: ”Твоето егоистично желание е огромно и никога не ще можеш да го победиш. Но можеш да разпалваш искрата за отдаване в себе си. За това трябва да я обединиш с други такива искри, които се намират в твоите другари – и тогава ще можеш да вървиш напред. Правейки връзка с останалите искри, ги обединяваш в едно, и заедно ще въздействате на желанието за получаване. Така ще можеш да го преодолееш и да определиш съдбата си. А ако не, ще те управлява светлината, въздействайки и на искрата, и на получаващото желание. И тогава не те очаква нищо друго, освен беди. Тъй като желанието и искрата ще нарастват, увеличавайки разликите и разрива помежду си – а това означава, че страданията ще се усилват.”

А това, което засяга по-голямата част от хората, онези, в които още не се е пробудила искрата за отдаване, те не са ”разделени” на две и тях ги очакват само ударите на светлината. Те не си задават въпроси за източника на бедите и просто потъват в тях.

И така, науката кабала описва цялата тази система, от една страна, много простичко, а от друга, оставяща ни безпомощни и без методика. Тъй като светлината със своето въздействие от етап към етап направлява системата към все по-лоши и отчайващи състояния. Затова, ако не се беше разкрила същността на случващото се, целта на творението и възможността за използване на необходимите средства, създанията биха се чувствали така, сякаш ги водят ”като добитък на заколение”.

Трябва да разберем: науката кабала е призвана, преди всичко, да ни спаси от сегашното състояние и да ни изведе на ниво, където сами ще действаме в ролята на водещи по пътя на съвършеното състояние. Тази наука има и други достойнства. Като цяло тя ни обяснява цялата система от взаимни връзки между светлината и съсъда – между двете единствени сили, съществуващи в реалността – и показва онази формула, по която можем във всяко едно състояние да ги съчетаем правилно, така че да се използват оптимално, до максимум. Това осигурява на творението най-доброто състояние, както от страна на висшата сила, даваща желанието, така и от страна на нисшата сила, желанията на получаващия.

По такъв начин, науката кабала ни обяснява не същината на тези две желания (същността си остава непостижима във всяка една наука), а системата, която съществува между тях. Друго не ни и трябва.

От урок по статията ”Същност на науката кабала”, 18.11.2012

[93312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

От писмо на Рабаш (№34): И ще огрее Творецът със светлината на света, но едва тогава, когато се обединим в едно цяло. Тъй като е известно, че ако дадеш на човек наръч тръстика, той не може да го пречупи от раз. Но ако му даваш по едно стъбло от тръстиката, даже едно дете няма да се затрудни да я прекърши.

От това става ясно, че народа на Израел няма да види освобождението, докато не се обедини в едно цяло. Както е казано от Пророците: ”Тогава ще дойдат синовете на Израел със синовете на Иехуд” – и когато се обединят, ще разкрият сияйния лик на Шхина.

Взех тези цитати от Мидраш, за да не си помислите, че понятието група, т.е. любов към другарите, се отнася към хасидизма. Всъщност, това са изисквания на нашите мъдреци, които видели, колко е необходимо обединението на сърцата в едно цяло, за да се разкрие в тях светата Шхина.

Връзката със светлината може да се усети само в цял съвършен съсъд – такъв, в който всички егоистични желания са покрити с екран, превръщащ ги в отдаване. А това е възможно само в случай на обединение. А към кого мога да изразя намерението си да отдавам? Само относно ближния!

Затова, съединявайки се заедно с желанията си и намеренията, със сърцето и разума, ние възстановяваме разбития съсъд и благодарение на това, все повече се приближаваме към светлината, дотогава, докато не започне да ни свети.

И засега, независимо, че само се стараем да се доближим един към друг, то привличаме осветяване макар и отдалече, което се нарича обкръжаваща светлина. Такъв е законът на цялата реалност, законът на природата.

Затова, условие за получаване на помощ отгоре за разкриване на светлината, е нашето обединение. И ако искаме да подобрим състоянието си, то за това ние нямаме никакви други начини. Няма нужда да се търси нищо друго и напразно да разчитаме на собствените си усилия – трябва само да се стремим към обединение, с което ще притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, към доброто.

А ако не действаме за обединение, то нищо добро не ни очаква. Затова в това трудно, особено напрегнато състояние, в който днес се озова народа на Израел, трябва с всички сили да се постараем да се обединим, да достигнем до единство. Защото само по такъв начин ще приближим светлината, правейки я достъпна за останалите. Така ще напредваме към доброто състояние по добрия път, по пътя на светлината.

И си струва да се направи това, преди да ни сполетят страданията и да бъдем принудени да се обединим под натиск. В нас трябва винаги да живее стремежът към единство по наше свободно желание, а не по необходимост. Защото тъкмо в това е заключена разликата между пътя на светлината (ускоряване на времето, ”ахишена”) и пътя на страданието, естествения ход на развитието (беито).

Дайте, да се постараем да се разберем, че съединението привлича към нас добрите сили и да обясним това на всички. Колкото повече хора се присъединяват към това единство, усещайки това условие и разбирайки, че чрез широкото информиране и разпространение чрез интернет, телевизия, повече хора ще чуят и ще се приближат до светлината на доброто.

Тъй като светлината е единственото, което работи. Жалко и да се хабят сили и да се вярва, че има още някакви действия, способни да подобрят нашето състояние – освен съединението и единството.

От подготовка към урока, 16.11.2012 

[93194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

Въпрос: По какъв начин, чрез връзките между нас, достигаме до свободна воля от нашия егоизъм? Как мога да бъда свободен и да се развивам свободно? Не с помощта на сопата и не с бонбонче към щастието, а осъзнато.

Сам искам да осъзная, да разбера и да реализирам свободната си воля, независимо от тези пробуждания. По какъв начин, чрез съчетанието на какви условия това може да се реализира в групата? Този въпрос остава дори и след махсом, когато вече разбирам и осъзнавам всичко.

Отговор: Човек постига самостоятелност, независимост от Твореца, когато моли Твореца заради групата и моли групата заради Твореца. Ако той е един на един или с групата, или с Твореца, това не може да се постигне. Ето такъв е триъгълникът.

От 1-вия семинар от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92977]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

През цялата история, в течение на много поколения преминаваме през период на реализиране на всичките ни материални желания, докато не достигнем до въпроса за смисъла на живота.

Търсим отговор на въпроса за смисъла на живота и с негова помощ идваме в групата.

В групата се ”плискаме” като пране в пералня, без да знаем кое, къде и как – като малки деца, които не разбират къде се намират. Пребиваваме в такова състояние известно време, понякога няколко години, докато не започнем да получаваме падения и подеми, и тогава започваме да се безпокоим. Изведнъж забравяме какво е било вчера, като болни от склероза. Или пък изведнъж ни обхваща радост, а после скръб. Творецът започва да ни влачи ту наляво, ту надясно, да ни тресе в едната или в другата посока. Усещаме се така и в чувствата, и в разума си.

И това се случва дотогава, докато човек не разбере, че може да напредва само ако се закачи за Твореца чрез групата, защото Творецът винаги се намира само в средата на групата. Затова Той ще ни тресе дълго, докато не разберем това.

Науката кабала предварително ни обяснява за какво ни се дават всички тези състояния, с помощта на които съзнателно да се устремим към Твореца.

От първия семинар в Грузия, 05.11.2012

[92891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Грузия Семинар №1

Намираме се под постоянното въздействие на една, единствена сила на Твореца – няма никой, освен Него. Защо Творецът през цялото време ни обърква? Ту спим, ту изведнъж скачаме, вдъхновяваме се, радваме се, ту отново не знаем къде да отидем. По-добре ли е да сме по-близо до другарите или по-далече от тях, от групата, настроението ни ту е добро, ту изведнъж става лошо. Какво иска Той с това, че ни хвърля от една страна на друга? Защо не ни даде правилната посока, за правилно развитие, навсякъде и на всички?

В религиите, например, се казва: „Прави така и всичко ще е наред. А ако правиш иначе, ще стане лошо.“ Всичко е ясно. Така учим и малкото дете: „Това не трябва, това е лошо, прави така и ще бъде добре.“

В света всичко е малко или много ясно, освен нашата духовна работа. При нас се случва нещо много странно. Винаги сме в пълна бъркотия: това, което вчера разбирахме, днес вече не разбираме, дори не можем да се върнем към това, което е било вчера.

Защо Творецът прави от нас хора, мятащи се от едно състояние в друго, от едни изводи в други? Ако Той е един, единствен, единен, ако Той от начало до края е като единна сила, която ни контролира, от къде се вземат толкова различни състояния, ако ни управлява само Той? И второ, защо прави така, че да ни доведе до напълно объркано, неразбираемо състояние, в което нито желанията, нито мислите могат да предложат нещо?

Въпрос: Защо Той прави това? Ако допуснем, че това е единствената сила, способна да ни прехвърля от една страна на друга, то защо Той предизвиква такова състояние в нас, че колкото повече напредваме, толкова повече съмнения и трудности имаме?! Той не иска ли да напредваме към Него. Той не иска ли да ставаме по-умни и по-силни. Има цел, има методика, има всичко. Защо всеки път се появяват все нови и противоречиви чувства, мнения? Какво изобщо става?! Защо Му е нужно това?!

Отговор: Творецът постоянно ни дърпа, за да разберем своята безпомощност и в крайна сметка да се обърнем към Него. Защо Той ни тресе през цялото време като в пералня? – За да загубим опора под краката си и да се вкопчим за Него.

От 1-вия семинар на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - No Comments→