За постигане целите на творението, ние трябва да развием желание към него, съсъд, място където да можем да го представим, да го усетим и реализираме. Всичко зависи от вида и характера на желанието, което ни е необходимо да подготвим за това. Затова съществува подготвителен етап, когато човек води животинско съществуване, грижейки се единствено за материалните си нужди: прехрана, секс, семейство, богатство, почет и знания – т.е. за своите природни желания, получени по рождение.

След това настъпва момент, когато започва да търси, в какво се състои смисълът на живота, освен земните наслаждения. Той усеща, че те вече не го задоволяват, не го напълват, и не може да се съгласи, че само заради този живот той е роден и е съществувал. Не може да повярва, че цялата тази голяма Вселена съществува само, за да се роди, и да просъществува как да е и да умре. Тук трябва  да се крие някаква много  по-висока цел!

Това означава, че в него е заговорила точката в сърцето, която го кара да търси. Сега от тази точка той трябва да образува своя съсъд. Такъв етап се нарича ”оскъден, нещастен живот”. Независимо, че човек може да притежава всичките материални блага и това няма да му помогне, ако той изкуствено се ограничи с ”хляб, сол и вода”.

Човек в своето развитие е изминал всевъзможни етапи: 3 пъти по 2000 години – всичко 6000 години духовно развитие на света. Първите 2000 години – хаос, после още 2000 години – Тора и последните 2000 години – епохата на Месията, крайното поправяне.

И затова в различните времена са действали различни закони. Всеки период съответства на различно ниво на желанията: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ,  и вътрешно той се разделя на същите нива: ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ. Така можем да разделим целия процес на развитие на все по-малки етапи, на 6000 стъпала. В зависимост от това, ще можем да разберем, какви промени произтичат във всяка една част и на всеки отрез от този път.

Затова през това време в света идват за поправяне душите, подходящи по своите свойства за конкретния етап на развитие: отнасящи се към: ХАБАТ, ХАГАТ или НЕХИ. В днешно време, поправянето е възможно единствено за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника. А миналите поколения, до времето на Талмуда, е можело да се поправят и за сметка на самоограниченията на материалните желания. Тъй като те са действали на нулево ниво на желанията за наслаждение.

Разбира се, че оскъдният живот се усеща точно в духовния смисъл. Той също се разделя на етапи: човек идва в кабала и отначало нищо не разбира, не знае къде е попаднал. Той я изучава на теория разчитайки да стане по-умен. Мечтае си единствено за собствен успех, отглеждайки своите егоистични желания, докато не разбере, че постижението не е в развитието на получаващите желания – а в придобиване на желание за отдаване.

Обкръжаващата светлина му присветва и постепенно го променя – както грош по грош се натрупва голям капитал, така и той започва накрая да разбира, че целта не е в това и че по такъв начин нищо не може да получи. Онази егоистична форма с която по-рано се е опитвал да напълни желанията си, става неприемлива за него. Сега вече е готов на всичко, само и само да премине към отдаващите желания.

Такъв поврат  е знак за преход към състоянието ”ло лишма”. Тоест той разкрива, че се намира ”не в лишма” (ло лишма), не отдава. Всичко, което е правил в живота си и в ежедневието си, а именно неговото участие в групата, в учението, в различните преминали състояния – всичко това е било заради самия себе си, осъзнато и не осъзнато!

Това му се разкрива, но дотолкова, доколкото да не се отчая и да може да продължи, да се обърне с молитва, а не да избяга. Така той напредва, докато не разкрие всичките си желания, които зависят от неговото ускорение и настойчивост. Основното е -поддържане на обкръжението, взаимна помощ, позволяваща ни от ”ло лишма” да преминем към ”лишма”.

Това става възможно, доколкото той е създал съсъди и потребност за постигане на целта. Това се изразява в издигане на молитва, МАН – на желанията, насочен вече към светлината, към Твореца, към единствения, който може да направи всичко, да промени природата на човека. Няма никакъв друг Източник.

А, когато човек придобие намерение за отдаване, той го реализира в тези желания, в които по-рано се е стремил единствено към животинско напълване. Затова е разчитал да ги напълни с помощта на егоистичните си знания от кабала, а след това в тях се е опитвал да открие свойството отдаване и не е могъл да го открие в периода на изгнанието. Но накрая, в тези желания той получава възможността да отдава, смятайки това за свое освобождение. Такова състояние се нарича ”лишма”, при което той се удостоява с вечен живот, както в този свят, така и в бъдещия.

 От урока ”Предговор към ТЕС”, 13.11.2012 

 [93622]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако бяхме останали на нежив, растителен или на животински етап на развитие, то инстинктивно бихме изпълнявали всички закони на природата. Но в нас са заложени желания от по-висше ниво и в тях ние не чувстваме наложително насочване, предписващо ни да действаме именно така, а не иначе. Яснотата изчезва. И това е най-осезателно в днешно време. През цялата човешка история, хората, които живеят в общество, се издигат  по същите тези нива: неживо, растително и животинско. Развивали сме се постепенно, стъпка по стъпка без да се замисляме над това кои сме и какво сме, накъде отиваме. Различни желания са ни тласкали напред и всички те са довели до един прост анализ: как да извлечем максимална полза за себе си от сегашното състояние? С други думи, човек е изпълнявал законите на природата, макар и малко разхвърляно в сравнение с животните – заради по-сложните условия. Съответно, умните хора знаят как да използват тези условия в интерес на егоизма си, а други се задоволявали и „от малко разпределение”.

Днес, обаче, ние губим способността да напредваме напред по този път. Аз бих искал, както е обичайно, да избирам за себе си най-доброто от наличното, но тези опити системно се провалят. В моето виждане за света като че ли се появи още един фактор, засега скрит – като че ли някой невидим, постоянно ми поставя пръчка в колелото. Искам да изградя финанси, икономика, образование, семейство – но нищо не се получава. Рационален съм в най-висша степен, въоръжен съм с научни данни, използвам помощта на специалистите и консултантите – и не мога нищо да постигна. Какво става?!  

И това което се случва, е, че ни се разкрива една нова власт, нов закон, непознат до този момент. Би трябвало да го научим, но той е “обвит в мъгла“ и не се поддава. Освен това, тези негови граници, които постепенно се появяват, ние не искаме да приемем. Искаме, както и преди „да правим бизнес“ с всички и да преуспяваме – но вместо това ни принуждават да приемем условие, което е противно на егоистичната ни природа. А условието е такова: вие сте взаимосвързани и ако вземате решение, то трябва да бъде за благото на всички. Тук ние се спираме, не знаем какво да правим, вдигаме ръце.

Ето такава е ситуацията днес. Подобно на египетските изгнаници, над които „застанал нов цар“, ние чувстваме, че над нас се е установила нова власт. По-рано егоизмът ни поведе напред „от нещастието до звездите“, завладявали сме природата и космоса, обслужвали сме се по хиляди начина – и изведнъж сме се отчаяли от всичко това. Вече от няколко десетилетия старите цели не ни привличат. Защо? Защото някакво чувство ни казва: няма да има компенсация за егоистичното ни желание.

Сякаш се каня да спечеля милион, но на пътя ми стои човек с пистолет.

– Ще спечелиш милион, – ми казва той – но за себе си ще оставиш само хиляда, а всичко останало ще донесеш тук.

Ще трябва да положа усилия за милион, за да получа мизерните хиляда – „за покриване на разходите“. И тогава моето желание не ми дава достатъчно енергия за работа.

И какво да правя? Или страхът ще ме принуди или трябва да видя в човека с пистолета своя най-добър приятел, най-скъпия, най-близкия. Тогава ще съм готов да получа хиляда, за да покрия основните си нужди, а всичко останало с радост ще оставя на него. Нещо повече, аз ще му кажа:

– Благодаря ти! Без пистолета ти аз все така щях да продължавам да забавлявам своите интереси. А така аз достигнах до нещо ново и се радвам да ти предам заработеното – защото по този начин се доближавам още по-близо до теб и до новите цели, които ми се разкриват.

Човек трябва да премине много трудности, за да осъзнае тази ситуация…

От урока по „Предисловие к ТЕС“, 22.11.2012

 [93715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да си представяме бъдещето състояние на световната група: като подем над всички противоречия или като състояние на хармония и процъфтяване?

Отговор: Не, никаква хармония няма да има!

Егоизмът никога няма да получи нито едно напълване – Малхут на света на Безкрайността ще остане черна и празна. Цимцум Алеф (първото съкращение) никъде няма да изчезне, то не се променя и не се връща, а си остава. И над тази черна празнина се изгражда новото кли, новия съсъд, новото желание, което работи само за отдаване. Тоест с всичките си егоистични желания никога няма да получа никакво напълване, те всички ще си останат празни, черни и зеещи. И над тях ще получа напълване в свойството отдаване.

Затова нашата игра е по-различна, отколкото в останалите методики. Сега вече играем и си представяме бъдещия свят. Както казва Кузма Прутков: ”Искаш ли да бъдеш щастлив? – Тогава бъди!”– и прави всичко сега.

Нарисувай бъдещето и бъди в него. И когато така си представяш всичко, което се нарича ”да вървиш с вяра над знанието”, то започваш да се нуждаеш от онова, което трябва да се случи. Това действие всъщност е молитва, представяш си, че то се случва в реалността – и тогава се случва.

От виртуалния урок,11.11.2012

[94028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От статия на Баал a-Сулам ”Предисловие към ТЕС”: В решението на тази мъглява загадка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър”.

Мъглява гатанка: в какво се състои смисълът на този живот, каква е целта? За какво съществува цялата тази Вселена, ние самите и всичко онова, което усещаме? Ако човек достига до този въпрос, то трябва да намери и неговият отговор, да открие същността на живота.

Той вече не се пита дали този живот на земята е добър или лош, не се стреми да разбере или да постигне повече. В него се ражда въпросът за неговата основа: откъде идва този живот? Защото всичко съществуващо си има своя смисъл – с каква цел природата или някаква висша Сила е създала нас и целият този живот? Какво означава това съществуване?

”И в разрешаването на тази мъглява гатанка е казано: ”Вкусете и съзрете, че Творецът е добър. Именно изпълняващите както трябва Тора и заповедите вкусват от живота и виждат и свидетелстват, че Творецът е добър”. Тоест съществуват някакви закони, които човек като изпълнява, той сякаш настройва себе си да усеща смисъла на живота, неговите основи, източника. Това е усещането за източника на Вселената, не само на самия човек или дори на цялото човечество – а на цялата Природа: откъде и как се е появило, и към каква цел ни води.

Кабалистите казват, че това е възможно, ако човек извършва в себе си специално поправяне. Сега това не можеш да го доловиш и затова имаш само въпроси. Но самият въпрос вече означава, че си способен да намериш решение. Излиза, че самият този въпрос, плюс изпълняването на ”Тора и заповедите” , т.е. правилното калибриране към получаване в чувствата и разума – ще те доведе до решение, което звучи така: ”Вкусете и вижте, че Творецът е добър”. Това означава, че ще почувстваш и разбереш, доколко е добра силата, намираща се в основата на цялата природа.

За сега ние не разбираме смисъла на добро и зло. Смисълът на живота – е постигането на същността на творението, а не просто приятен вкус. Усещането на добрината на Твореца, означава, че аз напълвам с тях всичките си празнини, изискващи отговор.

Заповедите –  са особени, определени действия, които трябва да извършим. Изначално, в нас съществува въпрос, неудовлетвореност, празнина, която ни дърпа и ни тласка напред, към постигане на отговора. А за постигане на този отговор, ние трябва да се подготвим, за да можем да го почувстваме и разберем – да се самоиздигнем на нивото на този отговор.  

Тези изменения в самите себе си трябва да осъществим сами, доколкото усилията ни формират в нас способността да разберем отговора. Затова нямаме избор: да изпълняваме заповедите (да извършим поправянето) или не. Целият процес е построен така, че човек напредва дори без да го питат искали или не. Но ако той постоянно се стреми сам да намери поддръжка, която да му помогне по-бързо да напредне към отговора, то според тази мяра реализира своя свободен избор.

Казано е, че ”Грешниците още докато са живи се наричат мъртъвци”. Ако човек не реализира методиката за поправяне, за напредване, ако не използва светлината, възвръщаща ни към Източника, то неговият живот е достоен за съжаление. Независимо, че в материален смисъл може и да се усеща добре по различни причини, но той няма да напредва към целта. И затова, неговият живот ще остане на нивото на животинското съществуване.    

Човешкото стъпало означава, че човек използва светлината, възвръщаща ни към Източника и през цялото време се издига от животинско ниво, на стъпалото човек, Адам, което означава подобен (доме) на висшата Сила.

От урока ”Предисловие към ТЕС”, 12.11.2012 

[93863]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - Няма коментари→

В книгата „Зоар“, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем „Зоар“, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата „Зоар“, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Дори от нормална гледна точка, без да навлизаме във висшите материи, виждаме, че еврейският народ има проблем. Той е специален, надарен е с ум и носи много нови неща. До известна степен светът му е задължен за своето развитие в различни области. В продължение на хилядолетия този народ е дал много на човечеството. В същото време, отношението към него е точно обратното: не му благодарят, а напротив, обвиняват го, наказват го и го потискат по всички възможни начини.

Еврейският народ е заложил основите на културата, образованието, религията, въвел е морала още във времената на варварството. Но това не се взема под внимание. Подсъзнателно към евреите се отнасят не както към другите народи. И докато хората търсят реална обосновка, в действителност всичко идва от вътрешни претенции. Те чувстват нещо против евреите поотделно и срещу народа като цяло, въпреки че той е толкова разпръснат, че е трудно да се нарече народ.

Целият свят се опитва да разреши тази загадка. Много от изказваните мнения са повече или по-малко верни. Въпреки това, в мъдростта на кабала откриваме ясен въпрос и отговор за специалното отношение към евреите от страна на всички народи. Науката кабала ясно обяснява в какво се различава израелският народ, в какво е достойнството му и в какво се състои неговият дълг пред света, как може да поправи ситуацията, как може и е длъжен да „плати дълга си“, за да запълни липсата, да достигне до поправяне и да заживее правилно.

Това е особено валидно днес, когато еврейският народ получи обратно своя „дял“ върху земята и все още не може да изгради подходящи условия за живот.

Тук се крие още един проблем. Нали този народ, по своята природа, иска да поддържа добри взаимоотношения с другите. Той е в състояние да се обедини и „сдружи“ с всеки народ, би стоял в общата редица и би бил дори по-малък от другите – само да се отнасят добре с него.

Въпреки това, всички го презират и отхвърлят. Доброто отношение не може да се купи с пари и не можеш постоянно да се защитаваш от враговете и омразата, когато една част от света се издига с претенции и физически нападения, а друга оказва натиск по друг начин – идеологически, политически, лично и т.н.

Така че светът е свидетел на феномен, който са изучавали философи, политици, писатели и много други. Но никой не разбира същността на проблема, тъй като коренът на това явление винаги е бил скрит. Антисемити от крупен мащаб, такива като Хенри Форд, успяха в известна степен да стигнат до основната причина за своите чувства. Те търсеха, опитваха се да уравновесят усещанията си чрез разума, да разберат откъде произтича тази жестока омраза, изследваха себе си, за да открият източника на това особено свойство. И тогава, в допълнение към негативните нагласи,  намерили и много верни и позитивни неща в народа на Израел. Но това не ги поправило.

Те трябва да разберат: дори и на хората да се разкрие истинската причина за лошото отношение, те не поправят света. Те трябва да извършат определени действия в света, за да поправят неговото отношение. И обратно, като не поправят себе си, самите те пораждат омраза и антисемитизъм. И затова няма защо да обвиняваме света – целият проблем е само в тяхното изоставане от „графика за поправяне“.

От урок на тема „Ролята на народа на Израел“, 23.11.2012

[93785]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за народа на Израел, за евреите, кого имаме предвид?

Отговор: Учениците на Авраам, които са излезли заедно с него от Вавилон, са се нарекли ”Исраел” – което означава: ”направо към Твореца” (яшар – Ел). И също така са се нарекли ”иудеи” (йехудим) – от думата ”единство” (ихуд), защото са искали да се обединят. А също така са се нарекли ”евреи” (ивром) – от думата ”преход” (маавар), защото са искали да преминават от стъпало на стъпало. Всички наименования се дават векторно, спрямо устрема.

В цялото, съществува желанието за получаване. Малката част от него се нарича ”Бней Барух” (ББ). Друга, по-голяма част се нарича ”народа на Израел в земята на Израел”. Още по-голяма част се нарича ”народа на Израел в изгнание”. И накрая има част, която се нарича ”народите на света”.

Към частта на ”Бней Барух” се отнасят тези, които имат точка в сърцето (*). Двете части на народа на Израел – засега са хора без точка в сърцето, а останалите още повече са лишени от нея и се наричат ”народите на света”. Но в онези, които се намират на ”земята на Израел”, имат решимот от точката в сърцето, която са имали по-рано, а сега е скрита. И върху тях се оказва външен натиск. Тези, които принадлежат на „народа Израел в изгнание” имат решимот, но им се оказва друг вид натиск – антисемитизъм.

При ”народите на света” точката в сърцето е скрита още по-навътре. Появява се благодарение на смесването, когато искрите за отдаване са влезли във всеки получаващ съсъд – с изключение на най-последната част от общото желание, която се нарича ”каменно сърце”. Тава са вече така наречените, ”вредители от вредителите”. Такова разделение може да се направи на ниво материя.                                               

От друга страна, към Бней Барух се отнася всеки човек с точка в сърцето, независимо от това към кой от народите принадлежи в материалния свят. Подобно на онова, което е било във Вавилон, човек влиза в група, ако се стреми към целите на творението. По такъв начин, ние се отнасяме към реалността по Вавилонския принцип.

Съответно, хората с точка в сърцето, усещат задължението да се поправят сами и да поправят света. А онези, които не желаят да осъзнаят своя дълг, независимо от намиращите се в тях решимот – усещат външния натиск във вид на антисемитизъм или под формата на заплаха за самото им съществуване.

Днес светът нарича хората ”иудеи”, ”евреи” по външния им национален признак. И тези хора също трябва да изпълнят своята задача. Дългът за поправяне лежи върху всички онези, които се отнасят към категорията ”Исраел”, към потомците на излезлите от Вавилон, преминали през кръговратите на историята. Дори ако такъв човек не иска да се поправи, не желае никакво единство – него никой не го пита. В неговите гени е заложено това решимот, което се е пробудило още във Вавилон и той е длъжен да го реализира. А ако не го реализира, целият свят ще изисква от него липсващата част на поправката.

Хората просто ще реагират по отсъстващото напълване какво би трябвало да получат чрез него. И колкото и ”добричък” да изглежда в нашия свят, това няма да му помогне. С неговите добри дела никой няма да се съобразява, тъй като те показват само едно: той не прави това, което трябва да прави.

–  За какво са ни твоите научни открития и медицински пробиви? Ние изискваме от теб съвсем други неща – главното.

От урока ”Ролята на народа на Израел”, 23.11.2012  

[93813] 

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към Паним мейрот”, т.5: Само чрез разпространяване на науката кабала между народа ние ще се удостоим с пълно избавяне. Само светлината, криеща се в нея, е способна да възвърне човека към Източника.

Дълго време кабалистите са провеждали отговорна работа, скривайки науката кабала и по всевъзможни начини са отклонявали еврейския народ. В периода на изгнанието те са били длъжни да го направят. И независимо, че днес ни е много трудно да преподаваме тази наука, трудно ни е да обясняваме, че тя ни разказва не за чудеса и червени конци, не за всякакви мистики, че в нея няма никакви лоши заплахи – независимо от това, в миналото скриването е било належащо. Било е опасно хората, недостигнали още етапа на окончателното развитие в изгнание да бъдат запознавани с кабала. Тъй като те не са достигнали до окончателния крах, в тях още са запазени остатъците от духовното, правилното отношение.

В края на XIX век почти целият еврейски народ биха се отзовали на възможността за сливане посредством кабала. Краят на изгнанието тъкмо е започнал да се проявява: само една малка част от народа в онези времена си поставили други цели – социализъм, ционизъм и т.н., а останалите с радост биха се обърнали към науката, която обещава главното – единение с Висшата сила.

Но хората вътрешно не са били готови и затова кабалистите са се пазели от това. Неслучайно Баал Шем Тов, от една страна, е положил основите на новата кабалистична методика и е предоставил на хората възможност за вътрешна работа, а от друга страна, процесът се е осъществявал много бавно, ”не натрапчиво”.

Много повече от това, другите кабалисти – например, Вилнювския Гаон – били против това, опасявайки се, че за сега е рано да се започва със следващия етап. Разбира се, те отлично са разбирали какво прави Баал Шем Тов, но между тях са се появили разногласия: може ли вече да се освободи една малка част от кабалистичните знания между народа или не? В обкръжението на Вилнювския Гаон това е било особено трудно – там живели хора от друг тип. А в обкръжението на Баал Шем Тов в Източна Европа, се е създала подходяща ситуация: хората там са изпитвали много по-големи страдания и затова са се оказали по-подготвени, за да приемат методиката и да започнат пътя на поправянето. Освен това, тълкованията повече са засягали психологията на човека, без да проникват навътре ясно и открито.

От всичко това трябва да разберем, че е опасно да се разкрива на хората науката кабала, защото в тях още се усеща онази топла връзка, която е съединявала народа на Израел от времето на втория Храм, обединявайки ги всичките в едно цяло. Само когато всички искри паднат на дъното, всяка на своето място – тогава настъпва краят на изгнанието и се появява възможността да се разпространява науката кабала. Тъй като тогава съсъдът истински е готов за поправяне, чак до най-ниските желания.

Всъщност, този аспект е в много по-голям мащаб. Ние знаем, че Египетското изгнание е трябвало да продължи 400 години, т.е. в –пълен обем, съгласно 4-те стадия. Но всъщност то продължило 210 години и това е станало източник на всички последващи изгнания.

Поправянето не преминава през един етап: ние се издигаме на някое стъпало, след това падаме от него, отново се издигаме и отново падаме – докато всъщност изцяло не излезем от властта на егоизма, докато не разберем, не усетим, не изявим напълно получаващото желание.

В 56-то послание Баал а-Сулам пише за това: ”Понятието четири години посочва с голяма точност, че тук не може да бъде извършена никаква отстъпка. Творецът е ”прескочил към края”, което е било задължително и наложително за Израел, като цяло – и този ”прескок” е довел до всички изгнания до ден днешен”.

Разбира се, че за грешка не може и дума да става, а работата е в това, че не е възможно да бъдат изминати за един път всичките четири изгнания, всичките четири стадия. Всеки от тях се проявява сам за себе си  и поражда следващия.

Без светлината, наречена Храм не е могло да се прояви по-дълбоко желанието за получаване. Затова, за изминалите 210 години, прекарани в Египет, синовете на Израел излезли от там, получили тази светлина и след това, след разрушаването на първия Храм, разкрили още по-голямо желание. След това настъпило Вавилонското изгнание, завръщайки се от което, те отново съградили Храм и отново паднали. Само така може да бъде доведена работата с желанието до най-ниските му пластове, да се спусне максимално, до крайната дълбочина.

Ето защо в последното изгнание кабалистите били задължени да се погрижат то да продължи до край. Не можело да се пречи на този процес. От тук произлиза много строгата забрана за изучаване и разпространяване на кабала. Баал а-Сулам пише, че разкриването на книгата Зоар по времето на рав Моше де–Лион е навредило, но от друга страна и това се е случило под въздействие на висшето управление. С това било прибавено още светлина за допълнителна работа с разбитите съсъди – желания.

Рав Авраам Бен Мордехай Азулай пише за това в предисловието към ”Ор а-хама”: ”Постановлението отгоре за забраната да се изучава кабала е действително само за определеното време – до края на 1490 година. От тук и нататък започва епохата на последното поколение, отменя се това постановление и се разрешава изучаването на книгата Зоар. А от 1540-та година изучаването на тази наука се счита за висше предназначение и трябва всички, както възрастните, така и децата, да я изучават. В бъдеще цар Месия ще дойдe именно благодарение на това, и на нищо друго, и затова то не трябва да бъде пренебрегвано”.

От това виждаме, че и лекарството, т.е. науката кабала също се е разкривала поетапно, през столетията, от Баал Шем Тов, чиято методика се е състояла в частично разкриване. Този бум е свършил своето дело, ускорил е събитията, но след време западнал. В края на ХIХ век светлината съвсем прекъснала и това мрачно състояние продължава и до днес.

В ХХ век кабалистите подготвяли материали, от които да могат да се възползват душите на съвременно ниво, но като цяло това става бавно и те самите са разбирали, че той все още не се е реализирал.

Големият въпрос е в това, как днес трябва да се случат събитията? Ние разбираме, че страданието на еврейския народ в периода на втората световна война, форсираха малко нещата, но още не са ударили по онази стена, която отделя хората от науката кабала. Днес трябва да помислим, как да разрушим тази стена.

От една страна бедите и страданията нарастват, а от друга срана, ние трябва да се постараем, светлината която привличаме, да действа на мястото на страданията. Защото още мъдреците на Талмуда са ни подготвили методиката за поправяне вместо страданията – светлината, възвръщаща ни към Източника.

 От Предисловие към ТЕС, 22.11.2012 

 [93692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

В нашите ръце е велика сила, която няма равна на себе си. Науката кабала е в основата на природата, без никакви примеси от вярвания и митологии! Физичните закони, най-дълбоките закони за света – това е взаимодействието на две противоположни сили: светлина и съсъд (желание), свойството получаване и свойството отдаване – друго няма.

Наречете ги както искате: плюс-минус, северен и южен полюс, протон и електрон. Ние притежаваме методика за тяхното балансиране, обясняваща как с помощта на тези две тухлички се изгражда света и как е възможно сами да завършим този нарочно недовършен свят и по такъв начин да осъзнаем какво иска Творецът от нас.

Той иска да бъдем в състояние да го изградим. Както детето строи къща от конструктор или съединява нещо, подрежда лего или пъзел, така и ние трябва да го завършим!

Неживата, растителна и животинска част на този свят инстинктивно са в равновесие помежду си. Природата работи в тях така, че те не грешат и действат правилно. Някой някого улавя, някой някого изяжда – така ги управлява природата! Освен човека.

В нас са и животинското, и човешкото ниво. Трябва да доведем животинското ниво до състояние на равновесие с природата. Това означава разумна консумация – нещо, което светът ще бъде принуден да достигне или чрез страданията, криза, или по пътя на доброто. Мисля, че сега това развитие ще се ускори.

Най-малкото, сега вече всички говорят открито за това! Напоследък в новините и навсякъде съобщават, че през следващите години по-хубаво няма да става, а по-лошо. И не само в Европа, а вече и в Америка, и в други страни по света. Тоест, хората вече признават, че нямат решение за изход от това положение.

По този начин, природата ще ни доведе или съзнателно, или чрез удари до необходимостта от разумно съществуване, рационален начин на потребление: всичко по равно и тогава всеки ще има това, което му е нужно за живот. А всички останали сили и време ще бъдат отдадени само за постигане на следващото ниво, което се нарича „Човек“, който е подобен на Твореца в обединението между нас.

Трябва да изградим това сами. Трябва да достигнем това ниво, за  да съществуваме не инстинктивно в него, а разумно, така че да можем да достигнем нивото на Твореца – общата, единна сила, която ни заобикаля и ни управлява.

И в никакъв случай да не мислим за тази сила като за нещо материално! Материализирано може да бъде само желанието. Светлината, която го управлява, не е вещество, а само намерение за отдаване. С течение на времето ще го разберем.

От 4-ти урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93604]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В историята е имало много хора, които са достигнали духовно разкриване посредством изучаване на по-външните части на Тора: Мишна, Талмуд, а не на кабала, т.е. друг език на изказ. Получили сме Тора, тъй като цялата Тора разказва за поправянето на човек.

Всички тези текстове разказват за състоянията, през които човек преминава по пътя към Твореца, за сливането и уподобяването с Него. Проблемът е само в езика на изказ. Всички тези начини за предаване не са равнозначни по отношение на светлината, възвръщаща към източника, всеки един от тях притежава различна сила на светлината. Най-силната светлина е заключена в науката кабала.

С една дума, това са четири стъпала, четири слоя, задържащи светлината по пътя и отгоре надолу към човек. Езикът на кабала е чиста светлина. Кабала не ограничава светлината и не слага филтри по нейния път, за да я задържа. И затова, когато човек учи и споменава духовните понятия, отнасящи се към неговата душа, с това той привлича върху себе си силна светлина, която го поправя и бързо го приближава към целта.

Ако учи Тора под друга форма, то същите тези идеи и същата тази светлина преминават през филтри и достигат до човек в значително по-слаби. А тази светлина не е достатъчна за поправянето на човек.

Четирите езика на Тора: Пшат (обикновено тълкуване), Ремез (намек), Друш (иносказания) и Сод (тайна) отговарят на световете Ацилут, Брия, Ецира, Асия. Ако човек изучава науката кабала, т.е. учението Тора на света Ацилут, до него достига направо светлината, възвръщаща към Източника. Ако се обучава по друг начин, получава все по-малко и по-малко светлина.

Така кабала обяснява разделянето по нива: Пшат – Ремез – Друш – Сод. Независимо, че в традиционното разбиране е тъкмо обратното, Пшат (обикновено тълкуване) е буквално разбиране, а Сод (тайна) е духовно постижение.

От урок по ”Предговор към ТЕС”, 20.11.2012

[93498]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→