Всеки човек изменя реалността чрез своето отношение. Цялата работа е в това да се организира социална поддръжка на обединението. Трябва сами да се възпитаваме. Никой друг няма да направи това. Взаимността, топлината трябва да са причинени не от ракетите, а от вътрешната работа между нас. Няма друг избор. Във взаимното поръчителство трябва да виждаме нещо специално, добро бъдеще. Защо да сме непокорни деца, които се учат само от наказанията?

[93045]

Filed under: Движението "Поръчителство", Поръчителство - Няма коментари→

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс https://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата“, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва“. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В какво се състои същността на науката кабала? Съществува творение – ”материал”, желание за наслаждение. То реагира директно на светлината и не може да направи нито едно самостоятелно движение. В каквато степен и форма светлината въздейства на него – така то се отзовава.

А освен това, в творението има искра от светлината, от Висшата Сила, от Твореца, от желанието да наслаждава. И ако тази искра се пробужда от светлината, то реагира на нея иначе. Получаващото желание постоянно се стреми към светлината: ”Искам да те погълна”. А искрата отговаря: ”Искам да се уподобя на теб”. Тъй като тя самата е произлязла от светлината.

И тогава в творението настъпва безредие, разногласие:

• Една част го подбужда да ”погълне” всичко. Тъй като светлината не влиза в желанието направо, а призовавайки, ”подсвирква”, отразявайки се в едни или други неща. И желанието се устремява след тях, предполагайки, че те ще му помогнат да постигне нещо. С това егоизмът само се увеличава, постоянно иска повече и винаги си остава празен, докато човек не умре, както е казано ”без да е постигнал и половината от желаното”.
• От друга страна, искрата, разгаряйки се, води човек към поправяне все по-осъзнато.

По такъв начин, желанието за получаване, в преследване на наслаждения, проблясъци от светлина, противостои на точката в сърцето, която иска да се завърне към първоначалното свойство на светлината и да реагира противоположно. Между желанието и точката възникват проблеми, образуват се стълкновения, води се борба – и така те се развиват, докато човек не достигне до методиката.

Тази методика ми обяснява как сам трябва да реагирам на светлината. Реакциите на желанието и на точката ми са естествени – моето естество се отзовава автоматично. Но как аз се отзовавам? Как сам мога да реша нещо? Или моята точка в сърцето ще се издигне над желанието, или ще се спусне по-надолу, или ще се изравни с него, или аз ще направя още нещо?

Казано накратко, тук ще се задейства цяла система, и науката кабала ми я обяснява: ”Твоето егоистично желание е огромно и никога не ще можеш да го победиш. Но можеш да разпалваш искрата за отдаване в себе си. За това трябва да я обединиш с други такива искри, които се намират в твоите другари – и тогава ще можеш да вървиш напред. Правейки връзка с останалите искри, ги обединяваш в едно, и заедно ще въздействате на желанието за получаване. Така ще можеш да го преодолееш и да определиш съдбата си. А ако не, ще те управлява светлината, въздействайки и на искрата, и на получаващото желание. И тогава не те очаква нищо друго, освен беди. Тъй като желанието и искрата ще нарастват, увеличавайки разликите и разрива помежду си – а това означава, че страданията ще се усилват.”

А това, което засяга по-голямата част от хората, онези, в които още не се е пробудила искрата за отдаване, те не са ”разделени” на две и тях ги очакват само ударите на светлината. Те не си задават въпроси за източника на бедите и просто потъват в тях.

И така, науката кабала описва цялата тази система, от една страна, много простичко, а от друга, оставяща ни безпомощни и без методика. Тъй като светлината със своето въздействие от етап към етап направлява системата към все по-лоши и отчайващи състояния. Затова, ако не се беше разкрила същността на случващото се, целта на творението и възможността за използване на необходимите средства, създанията биха се чувствали така, сякаш ги водят ”като добитък на заколение”.

Трябва да разберем: науката кабала е призвана, преди всичко, да ни спаси от сегашното състояние и да ни изведе на ниво, където сами ще действаме в ролята на водещи по пътя на съвършеното състояние. Тази наука има и други достойнства. Като цяло тя ни обяснява цялата система от взаимни връзки между светлината и съсъда – между двете единствени сили, съществуващи в реалността – и показва онази формула, по която можем във всяко едно състояние да ги съчетаем правилно, така че да се използват оптимално, до максимум. Това осигурява на творението най-доброто състояние, както от страна на висшата сила, даваща желанието, така и от страна на нисшата сила, желанията на получаващия.

По такъв начин, науката кабала ни обяснява не същината на тези две желания (същността си остава непостижима във всяка една наука), а системата, която съществува между тях. Друго не ни и трябва.

От урок по статията ”Същност на науката кабала”, 18.11.2012

[93312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От писмо на Рабаш (№34): И ще огрее Творецът със светлината на света, но едва тогава, когато се обединим в едно цяло. Тъй като е известно, че ако дадеш на човек наръч тръстика, той не може да го пречупи от раз. Но ако му даваш по едно стъбло от тръстиката, даже едно дете няма да се затрудни да я прекърши.

От това става ясно, че народа на Израел няма да види освобождението, докато не се обедини в едно цяло. Както е казано от Пророците: ”Тогава ще дойдат синовете на Израел със синовете на Иехуд” – и когато се обединят, ще разкрият сияйния лик на Шхина.

Взех тези цитати от Мидраш, за да не си помислите, че понятието група, т.е. любов към другарите, се отнася към хасидизма. Всъщност, това са изисквания на нашите мъдреци, които видели, колко е необходимо обединението на сърцата в едно цяло, за да се разкрие в тях светата Шхина.

Връзката със светлината може да се усети само в цял съвършен съсъд – такъв, в който всички егоистични желания са покрити с екран, превръщащ ги в отдаване. А това е възможно само в случай на обединение. А към кого мога да изразя намерението си да отдавам? Само относно ближния!

Затова, съединявайки се заедно с желанията си и намеренията, със сърцето и разума, ние възстановяваме разбития съсъд и благодарение на това, все повече се приближаваме към светлината, дотогава, докато не започне да ни свети.

И засега, независимо, че само се стараем да се доближим един към друг, то привличаме осветяване макар и отдалече, което се нарича обкръжаваща светлина. Такъв е законът на цялата реалност, законът на природата.

Затова, условие за получаване на помощ отгоре за разкриване на светлината, е нашето обединение. И ако искаме да подобрим състоянието си, то за това ние нямаме никакви други начини. Няма нужда да се търси нищо друго и напразно да разчитаме на собствените си усилия – трябва само да се стремим към обединение, с което ще притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, към доброто.

А ако не действаме за обединение, то нищо добро не ни очаква. Затова в това трудно, особено напрегнато състояние, в който днес се озова народа на Израел, трябва с всички сили да се постараем да се обединим, да достигнем до единство. Защото само по такъв начин ще приближим светлината, правейки я достъпна за останалите. Така ще напредваме към доброто състояние по добрия път, по пътя на светлината.

И си струва да се направи това, преди да ни сполетят страданията и да бъдем принудени да се обединим под натиск. В нас трябва винаги да живее стремежът към единство по наше свободно желание, а не по необходимост. Защото тъкмо в това е заключена разликата между пътя на светлината (ускоряване на времето, ”ахишена”) и пътя на страданието, естествения ход на развитието (беито).

Дайте, да се постараем да се разберем, че съединението привлича към нас добрите сили и да обясним това на всички. Колкото повече хора се присъединяват към това единство, усещайки това условие и разбирайки, че чрез широкото информиране и разпространение чрез интернет, телевизия, повече хора ще чуят и ще се приближат до светлината на доброто.

Тъй като светлината е единственото, което работи. Жалко и да се хабят сили и да се вярва, че има още някакви действия, способни да подобрят нашето състояние – освен съединението и единството.

От подготовка към урока, 16.11.2012 

[93194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

Въпрос: По какъв начин, чрез връзките между нас, достигаме до свободна воля от нашия егоизъм? Как мога да бъда свободен и да се развивам свободно? Не с помощта на сопата и не с бонбонче към щастието, а осъзнато.

Сам искам да осъзная, да разбера и да реализирам свободната си воля, независимо от тези пробуждания. По какъв начин, чрез съчетанието на какви условия това може да се реализира в групата? Този въпрос остава дори и след махсом, когато вече разбирам и осъзнавам всичко.

Отговор: Човек постига самостоятелност, независимост от Твореца, когато моли Твореца заради групата и моли групата заради Твореца. Ако той е един на един или с групата, или с Твореца, това не може да се постигне. Ето такъв е триъгълникът.

От 1-вия семинар от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92977]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Семинар №1

През цялата история, в течение на много поколения преминаваме през период на реализиране на всичките ни материални желания, докато не достигнем до въпроса за смисъла на живота.

Търсим отговор на въпроса за смисъла на живота и с негова помощ идваме в групата.

В групата се ”плискаме” като пране в пералня, без да знаем кое, къде и как – като малки деца, които не разбират къде се намират. Пребиваваме в такова състояние известно време, понякога няколко години, докато не започнем да получаваме падения и подеми, и тогава започваме да се безпокоим. Изведнъж забравяме какво е било вчера, като болни от склероза. Или пък изведнъж ни обхваща радост, а после скръб. Творецът започва да ни влачи ту наляво, ту надясно, да ни тресе в едната или в другата посока. Усещаме се така и в чувствата, и в разума си.

И това се случва дотогава, докато човек не разбере, че може да напредва само ако се закачи за Твореца чрез групата, защото Творецът винаги се намира само в средата на групата. Затова Той ще ни тресе дълго, докато не разберем това.

Науката кабала предварително ни обяснява за какво ни се дават всички тези състояния, с помощта на които съзнателно да се устремим към Твореца.

От първия семинар в Грузия, 05.11.2012

[92891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Конгрес в Грузия Семинар №1

Намираме се под постоянното въздействие на една, единствена сила на Твореца – няма никой, освен Него. Защо Творецът през цялото време ни обърква? Ту спим, ту изведнъж скачаме, вдъхновяваме се, радваме се, ту отново не знаем къде да отидем. По-добре ли е да сме по-близо до другарите или по-далече от тях, от групата, настроението ни ту е добро, ту изведнъж става лошо. Какво иска Той с това, че ни хвърля от една страна на друга? Защо не ни даде правилната посока, за правилно развитие, навсякъде и на всички?

В религиите, например, се казва: „Прави така и всичко ще е наред. А ако правиш иначе, ще стане лошо.“ Всичко е ясно. Така учим и малкото дете: „Това не трябва, това е лошо, прави така и ще бъде добре.“

В света всичко е малко или много ясно, освен нашата духовна работа. При нас се случва нещо много странно. Винаги сме в пълна бъркотия: това, което вчера разбирахме, днес вече не разбираме, дори не можем да се върнем към това, което е било вчера.

Защо Творецът прави от нас хора, мятащи се от едно състояние в друго, от едни изводи в други? Ако Той е един, единствен, единен, ако Той от начало до края е като единна сила, която ни контролира, от къде се вземат толкова различни състояния, ако ни управлява само Той? И второ, защо прави така, че да ни доведе до напълно объркано, неразбираемо състояние, в което нито желанията, нито мислите могат да предложат нещо?

Въпрос: Защо Той прави това? Ако допуснем, че това е единствената сила, способна да ни прехвърля от една страна на друга, то защо Той предизвиква такова състояние в нас, че колкото повече напредваме, толкова повече съмнения и трудности имаме?! Той не иска ли да напредваме към Него. Той не иска ли да ставаме по-умни и по-силни. Има цел, има методика, има всичко. Защо всеки път се появяват все нови и противоречиви чувства, мнения? Какво изобщо става?! Защо Му е нужно това?!

Отговор: Творецът постоянно ни дърпа, за да разберем своята безпомощност и в крайна сметка да се обърнем към Него. Защо Той ни тресе през цялото време като в пералня? – За да загубим опора под краката си и да се вкопчим за Него.

От 1-вия семинар на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→