Въпрос: Ураганът “Санди” оставя след себе си не само разрушения, но също и един вид  „вибрация“ във въздуха. В крайна сметка, той докосна милиони хора, принуди сърцата им да бият по-силно. Какво е посланието, което те могат да научат от това?

Отговор: Преди всичко, аз не очаквам от тях самостоятелен доклад, свързан с висшето управление: „Защо това ни се случва? Какво направихме? Какво не направихме?“  Тук всеки има своя собствена сметка.

Въпреки това, като цяло, американците трябва да разберат, че нещо се случва в Америка. Някога тя беше мечта, пример за демокрация, търсене на нещо по-добро. Въпреки цялата тази мръсотия, която носи нашият егоизъм, до каквото и да се докосне – било то и нещо  добро. Този позитив обаче отдавна завърши, превръщайки се в експлоатация на целия свят за нуждите на американците, които също са горди от създалата се ситуация.

Напоследък това явление е достигнало такива размери, че при сегашните обстоятелства, Америка няма право да съществува. Така се оказва, ако правиш всичко, за да  навредиш на останалите – просто, за да добавиш още малко полза за себе си, дори и ако в действителност не се нуждаеш. Подобен подход е неприемлив – тъй като той е диаметрално противоположен на Природата и не води до поправяне.

Висшето управление приема всички форми на човешкото поведение, които могат да извлекат морал, да се направи правилен извод, да се разбере, кое е добро и кое лошо. Но управляващите кръгове в Америка прекрачиха тази граница още миналото лято, когато в Израел започнаха „Арабската пролет“, желаеща да организира отстраняването на държавата по пътя на революцията. Всичко това, което се случи аз почувствах и видях от първа ръка.

Те насаждат в народа си идеята, че за Израел няма място на картата. Това е намерението на администрацията, с изключение на няколко разбиращи човека – да се промени  общественото мнение в тази посока. И по този начин те губят почва под краката си.

Ако те продължават и за напред тази тенденция, внезапно ще видим,  колко лесно може  да дойде разпадане. В крайна сметка, модернизираната и подобрена инфраструктура, е както винаги слабо място: свали я – и нищо не остава. Например, какво струва Ню Йорк без наводненото метро, което доставя милиони хора до работните им места? Техническата модернизация е нож с две остриета. Тя е признак за развитие и в същото време е уязвима. Така, както елементарни форми на живот могат да оцелеят в най-суровите условия, а по-усъвършенстваните и сложни организми са крехки пред заплахите. И затова е много лесно да се разклатят основите на модерния начин на живот.

Американците не разбират какво е това – закони на природата. Днес, в съответствие с общата програма, всяка страна, желаеща благополучие, трябва да помогне  на народа на Израел в поправянето му. Разбира се, че е необходимо да му се окаже  натиск на този народ – в противен случай нищо няма да се получи. Но натискът – е само едно от условията, които в комбинация следва да насърчават народа на Израел към действие: „Вие сте длъжни да се поправите – това е, което очакваме от вас“. В идеалния случай, именно така трябва да върви този процес.

Въпреки това, американците действат по противоположен начин – и сами покриват за себе си „инфузията“, режат клона, на който стоят. Така няма да напреднат, макар сега да изглежда, че ситуацията се подобрява. Не се подобрява. Цифрите могат да бъдат прекрасни – нали „балоните“ се раздуват вече десетилетия. Но и ще ги пробият скоро.

Аз предвиждам тежки условия в Америка. Разбира се, че ще се опита да прехвърли тежестта на останалата част от света, както го е правила в продължение на много години. Въпреки това, страната  ще трябва много да се стегне, ако подхода остане един и същ. Надявам се той да се измени, ако на изборите победи Мит Ромни. А ако не, ситуацията ще бъде много лоша – наистина ще се отвори пътя на страданието.

Казвам всичко това единствено от позиция на програмата на творението, без да смесвам никакви други съображения.

От урока по статията “Даряването на Тора”, 31.10.2012

[91802]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът изисква от нас да съблюдаваме закони, за които нищо не знаем?

Отговор: Днес ние се намираме на стъпалата на материалната природа: нежива (Н), растителна (Р) и животинска (Ж). Тук ние напълно можем да съществуваме, тук си имаме наука и много други средства.

Но става въпрос за законите на човешкото стъпала, отнасящи се към духовната природа. С нея ние не сме запознати, с нея не сме способни да направим нищо. Но въпреки това, трябва да се издигнем към нея, и затова изпитваме страдания, които ни тласкат напред. По такъв начин, страданията обозначават много по-високо стъпало, което днес започва да се разкрива в нас, но в негативната си форма.

На животинско ниво ти си водил сит живот и си изпитвал във висша степен положителни усещания. Струвало ти се е, че всичко е прекрасно. Но изведнъж е започнало да се развива противоположното – големият минус, страданията. Какво да се прави? Това ти не знаеш.

Баал а-Сулам обяснява, а и от историята знаем, че във всяко състояние се проявяват страдания, за да ни се стори то непоносимо и да се издигнем на следващото стъпало. Така напредваме.

И днес страданията са предназначени да те подтикнат към следващото състояние. Искаш ли да почакаш? Тогава те ще нарастнат неимоверно. Тъй като тук става въпрос за качествен, а не количествен разрив. По-рано, когато имаше недостиг на храна можехме да измислим някаква селскостопанска машина, а ако не достигаха пари за мелница можехме да ги съберем от хората или да вземем заем от банката, влагайки своя принос в икономиката. Но днес не знаем какво да правим – в това ти си прав.

Но варианти няма – висшите закони няма да се разкрият на сегашното стъпало. Единственият път е да постигнем равновесие с природата. С други думи, ние трябва да станем интегрални, ”кръгли”. Нужно ни е единство, равенство между всички – онова, което се отнася към интегралното. И освен това, равенство и равновесие с природата. Защото иначе ще поискаме, всеки от нас да е милиардер. Но не е достатъчно да се изравнят хората – трябва да разкрием също и равенство на базовото ниво на материалните потребности, за да може всички заедно по равно да се обединим, заради хомогенното взаимно отдаване. Така ние ще разкрием заложената в природата хомогенна Сила, от която произлизат всичките останали сили, всичките останали закони.

А ако не направим това, страданията ще се усилят, ще се стигне до чудовищни крайности. Това го знаем от пророците, това е закон. Природата ще направи всичко, за да ни задължи да изпълним онова, което е изначално предначертано, като цел.

Въпрос: Значи, по примера на урагана в Америка, ние трябва да разберем, че проблемът е именно в нас – в онези, които разбират всичко това?

Отговор: Ние сме виновни, че това послание не достига до хората, в това, че те все още не го осъзнават и не се променят. Вината е в нас.

Наистина, ”ние се подготвяме” и се приближаваме до това, благодарение на което все още ни разрешават да се учим и подготвяме. За сега напредваме и малко съкращаваме разкъсването. Но ако започнем да изоставаме, ще изпитаме страхотни удари.

Разбира се, ключът е в нашите ръце, и затова ние най-малко сме защитени от бедите и проблемите. Всичките нещастия на света са по наша вина. Ние трябва да разберем, че това е знак за нас. А в противен случай, ако не спрем тази негативна тенденция в света, всички беди ще се стоварят тук.

Единственото средство е нашето обединение. Външното разпространение е вторично, основното е  работата между нас. Ако сме изцяло вглъбени в обединението и с правилно намерение, а всички действия посвещаваме на разпространението на материали по света, това би било най-доброто, идеалното прилагане на силите. Намеренията – навътре, действията – навън. Към това трябва да се устремим по своя път. Иначе ще ни бъде лошо.

От урока ”Даряване на Тора”, 31.10.2012

[91856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да се уверим, че със своето намерение надеждно подкрепяме другарите си?

Отговор: Трябва да се стараете през цялото време да се самопроверявате: как аз се отнасям към групата? Освен това, друго няма какво да проверявам. Правилният курс е без отклонения, темпото за напредване – всичко това аз проверявам по своето отношение към другарите.

Не е нужно да прехвърлям хиляди параметри и детайли от възприятието, побърквайки се между многото циферблати и датчици, като в кабината на пилот, където погледа ти се разминава между многото прибори. Само след време летецът започва да възприема показанията им във вид на цялостна ” картина” и моментално да открива проблема. В него сякаш е отпечатана контролната снимка на изправното състояние, с която той веднага сверява данните. Тъкмо затова на пилотите  не се поставят прибори със стрелки, а аналогови индикатори със стрелки. Но в духовното нещата са други. Там без да гледам на множеството фактори, трябва всичко да свеждам към една скала, към един критерий – към обкръжението. Аз се споявам с него все по-здраво, докато не се слея напълно и тогава достигам следващото стъпало, и изграждам себе си.

Всеки път се прилепям към групата, влизам в нея, като в ковчег. Старая се със свръхсили да се подложа на въздействието на другарите си. При това, мога да ги анализирам критически, но само при условие, че това усилва моята преданост. И затова първо трябва да се утвърди точката на сливане, подобно на капката семе в матката.

А след това, когато връзката е установена, този зачатък започва да обраства ”с плът” – тъй като постоянно ми добавят егоистични желания. Възникват проблеми, вътрешни възражения, но аз си разрешавам да отварям ”кутията на Пандора” само, ако контролирам ситуацията и я използвам, за да усиля сливането.

Така израства зародиша, предоставяйки на всичките си желания възможността да участват в сливането – над тях, над техните разсъждения, въпреки тях. От една страна, те горят вътре, съпротивлявайки се на самоотричането, а от друга страна, той изисква имено самоотмяна, сливане.

Съответно силите той уравновесява тези две крайности в средната линия и с това подсигурява израстването на ”тялото”. Тъй като тялото – това вече е резултат, средната линия, Тиферет.

От урока по Книга Зоар, 30.10.2012

[91661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Ние преминаваме през много интензивни промени, благодарение на своята вътрешна и външна работа. И не трябва едното да влияе на другото. Тъй като във външната работа напредваме с такава скорост, с каквато се движи света, обръщайки се към него с онова, което той е готов да чуе. Казано е: ”Възпитавай подрастващия съгласно неговия път”, и този ”подрастващ” е целият свят и затова изисква такова отношение към себе си.

Докато вътре в себе си, трябва да бъдем насочени към една обща цел, към ясни  определения. И дори, когато стават промени във възприятието, всички впечатления трябва да се съберат в една обща картина, която постоянно се проявява с една по-голяма резолюция, ставайки по-точна. Така че ние все повече се фокусираме, все по-ясно виждайки целта пред нас.

Не може да се сменя ”професията”, за да се търси друг начин за печалба. При всякакви промени, тези форми трябва да останат и да си приличат по това, как те се обличат в групата и се опират на нашето съединение.

Човек трябва да съхрани своето постоянство в работата и усилията, за да възприема положително постоянно променящите се и явяващи се пред него образи и препятствия, всеки миг, заставащи на неговия път. Той трябва да разбере, че всички те се изпращат от един висш Източник, ”освен Него, няма нищо” и са призовани да ги насочват към единна цел.

Ако той подхожда към всичко с такова отношение, то няма да му се наложи да затъва в проблемите. Той ще ги приема конструктивно, ще се издига над тях и над тези проблеми ще се свързва с целта. Така той ще може всяка секунда да се самопроверява.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2012

[91530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→