Материалът на творението е желанието за получаване на наслаждение и поради това то чувства удоволствие само от напълване или страда от отсъствието му – в зависимост от размера и качеството на напълване, и съгласно нивото на развитие на творението. Желанието се развива само от липсата на напълване. То получава само някакво малко подхранване, за да може да съществува, но като цяло е обезпокоено от това, че чувства празнотата и липсата.

Всъщност според степента на това опустошение, липса, обърканост, слабост, в човек се развиват чувства и разум. И тогава той започва да пита: защо при тази огромна мъдрост, с която е организирана природата, тя страда така? От една страна, тя развива голямо съвършенство, а от друга страна, липсва ред и има голямо объркване.

Баал а-Сулам обяснява в статията „Мир“, че има два подхода: отгоре надолу – тъй като всичко идва от Твореца, и отдолу нагоре – това, което се представя на човек. От една страна, виждаме как светът работи чудесно, за да  може тази реалност да съществува – но от друга страна, колко объркани и трудни са пътищата на всички творения.

Всички те страдат. И от това възниква въпросът за владетеля на този свят. Възможно ли е в този живот да има толкова много объркване и страдания? След като виждаме величието и мъдростта на природата, неизбежно правим извода, че над нея трябва да властва една, единна сила, защото цялата природа действа като единна, перфектна система. Оказва се, че тази сила трябва да бъде съвършена.

А съвършената сила трябва да бъде добра и да носи само благо. Защо тогава чувствам в живота си и в целия свят само болка? Ако това е перфектен механизъм и затворена система, то защо страда всеки неин елемент?

На лице е някакво раздвоение. Гледайки рационално на живота, в рамките на разума, непрекъснато виждам страдания. Но над разума си разбирам, че трябва да виждам друга картина. И тогава осъзнавам, че проблемът е именно в мен, в моето възприятие на реалността. Работата е в това, че моите желания не са поправени и затова не виждам света съвършен и не различавам перфектния управител в него.

Само над своето знание мога да кажа, че видимо този Управител съществува – единствен и безкрайно добър. Но не искам този Управител да се разкрие, а да поправя възприятието си. Искам да разкрия този добър Владетел в своите поправени желания, не за да Го видя, а да се насладя с това, което съм разбрал, научил, усетил, и съм се почувствал приятно.

Искам да чувствам Добрия и творящ благо Владетел над своите желания за получаване – не за да задоволя тези желания, които страдат, а за да не обвинявам Твореца и да се придържам към Неговото управление. И в знак на солидарност с управлението, се придържам към самия Управител.

Независимо от това, че желанията ми ще останат празни, искам да се присъединя към Владетеля само заради Неговото съвършенство. Благодарен съм за това, че Той ми е предоставил възможност да се прилепя към Него над празните си желания за получаване. Моята грижа е само как също да стана перфектен, а не да напълвам себе си до насита с всички блага и да се успокоявам с това. И само в този случай мога да видя истината.

От подготовката към урока, 25.11.2012

 [93960]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →