Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво показва, че човек напредва по трите линии, а не се самозалъгва, сякаш във всичко оправдава Твореца?

Отговор: Признак за напредък е това, че той не просто казва за всичко „Слава на Бога“, а понякога изпада в състояния, в които не може веднага да оправдае Твореца. Въпреки че истинският герой, който е високо в духовното, се чувства по този начин. Необходимо е да се постигне огромно поправяне, за да можеш през цялото време да анализираш така себе си и да притежаваш сили да благодариш на Твореца за всичко лошо като за добро.

А до това трябва да се извърви дълъг път, през множество състояния и понякога човек попада в такива ситуации, когато не може да се съгласи с висшето управление, не иска и не го приема. Разкрива се лявата линия и в него започва да говори Фараонът, грешникът.

Нужно е известно време, за да се разкрият в нас всички грешници, за които разказва Тора, всички престъпления. И когато човек попада в такова престъпно състояние, разсъждава именно така, както Тора казва: „Кой е Творецът, че да Го слушам?!“ Той ругае Твореца, попада на мястото на знаменитите грешници: Билам, Балак, Аман, тъй като се изисква да разкрие цялата лява линия.

Ако от самото начало навлезе в дясната линия, не за да намаже с мехлем раните си, а с цел да напредва, то излиза от нея в лявата линия. И тогава управлява и двете. В противен случай това се нарича не дясна линия, а просто самодоволно състояние. Линия е нещо ясно ограничено и от двете страни.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.10.2012

[90534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек трябва да приложи усилия, да играе, за да може максимално да се принизи, да се анулира и да може да оцени обкръжението си по-високо. И в резултат на такава игра, в него се формира дясната линия, в която, както му се струва, той може да се съгласи да остане до края на живота си. В онзи момент, в който достига такова пълно ”насищане”, той отсича това състояние и отделя време на лявата линия.

В лявата линия той се самопроверява: ”Наистина ли мисля така, постигам така? Наистина ли усещам в своите желания такова величие на Твореца и съвършенство? Истина ли е, че съм постигнал такова разбиране и такова чувство в сърцето и разума си или това е само външното влияние, като плода в майката, който напълно се е анулирал?”

Но аз не искам да се анулирам, по-рано анулирах желанията си само в дясната линия. А сега искам направо вътре в тези желания, които сега откривам в лявата линия, да усетя величието на Твореца.

И тогава в мен възниква усещането за недостиг, но задържам тези две линии така, че да се уравновесят, нито една от тях да не доминира, запазвайки своя баланс, своето равновесие. Времето за пребиваване в лявата или в дясната линия не е определено по часовник, независимо, че е записано, че 23 часа и половина трябва да се намираме в дясната линия, а само половин час – в лявата.

Трябва да се стараем колкото се може да прибавяме и към дясната линия, и към лявата. Не може да се решава, че вече е направено достатъчно и трябва само да чакаме, кога Творецът ще започне да действа и да съедини за мен тези две линии в една.

Човек през цялото време преминава от едната в другата, докато не се натрупат достатъчно усилия, в следствие на което се разкрива третата линия. Той предизвиква това разкритие, като издига своя недостатък от лявата линия на нивото на дясната и моли Твореца да му разкрие величието си в отговор на тази потребност. Тъй като иска да постигне величието на Твореца, величието само да отдава, за да му позволи да работи с тези разкрили се в него желания в намерение за отдаване, над знанието.

Егоистичното му желание се прекланя пред разкриващото се величие за отдаване и се съгласява да работи под властта на Твореца. Това означава, че човек изгражда главата на своето духовно тяло (парцуф), в което прави разчети, позволяващи да отдава заради самото отдаване и да получава заради отдаването.

От урока по книга Шамати, 17.10.2012

[90528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо природата ни е устроила така, че да се заразяваме с болести един от друг?

Отговор: Заразяваме се не само с болести, а с много неща. Това е материалното изражение на нарушените отношения между нас. Предаваме си един на друг „духовни вируси“ – лоши мисли, лошо влияние  и като резултат, се сблъскваме с материалните вируси. Не ви чета морал, наистина всичко идва от висшите системи. А в нисшите системи няма свобода на волята и възможност да осъществят нещо самостоятелно – те просто се задействат свише.

Ето защо, трябва да се изкачим обратно до мястото, където имаме свобода на избор и да направим това ниво отправна точка, за да се устремим от него нагоре, а не надолу. Тъй като надолу процесите „се движат“ сами, според нашия избор, за добро или за лошо, в зависимост от успеха или провала.

Ако действаме погрешно на нивото на системата, която ни дава възможност за свободен избор да се обединим помежду си, и с Природата, тогава недостатъкът непременно прониква във всички по-нисши системи. И има ли значение как ще се прояви: в епидемии, в сърдечно-съдови заболявания, цунами или нещо друго? Можем, разбира се, да изучим тези механизми в опита си да прогнозираме последващите събития. Но мен сега ме интересува съвсем друго – как да предотвратим проблемите? А можем да ги предотвратим само от нивото на взимане на решения, където придобивам способност да влияя на събитията, а също и от по-високи нива. Най-малкото, трябва да се издигна над „праговата“ висота, за да придобия свобода на волята.

Оказва се, че в нашите интегрални, глобални времена, когато всички зависим един от друг и се потапяме в световна криза, няма никакъв смисъл да се занимаваме с частни следствия пред лицето на универсална катастрофа.

Разбира се, хората са загрижени за своите заболявания, тъй като не разбират къде е ключът към изцелението. Всеки се пита: „Как мога да се излекувам? Как да се предпазя от инфекция?“ И отговорът е: „Вие не можете да си осигурите сигурност, да се предпазите от болести, да се отървете от тях или да ги предотвратите, ако не сте на нивото, от което те произтичат“.

Да, имаме медицина, но тя просто се опитва „да запечата дупките с кръпки“. Това не е решение, защото постоянно са ни нужни нови кръпки, а и старите се влошават. И въпреки това, проблемът може и трябва да бъде предотвратен при неговия източник.

Човек не иска да чуе за това, той влага все повече и повече пари за лечение, взима болнични, лежи по болниците, измъчва и себе си, и близките си… Защо да развиваме повече това чудовищно медицинско „махало“, ако виждаме, че въпреки всички усилия, болестите стават все повече? А освен това, те се и „модернизират“ – за да могат в крайна сметка страданията да ни подтикнат да се погрижим за главната система, в която грешим, предизвиквайки болка и вреда.

Нашите болести са неизбежно, „автоматично“ следствие на този проблем. И затова не трябва да се справяме в изолация с истинската причина. Време е да се изкачим на това стъпало, където да ги „изтръгнем от корена“.

От 81-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90436]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Днес светът става все по-жесток и заедно с жестокостта нараства и чувствителността на хората. Нещо повече, тази тенденция се разраства: в семейството, на работното място, човек вече не издържа дори и на най-малките страдания.

Отговор: Това идва от вътрешното безсилие, защото не можеш да бъдеш друг, а обществото те принуждава да бъдеш толкова жесток. В крайна сметка, в теб се пробужда още по-голяма чувствителност. Вътрешният конфликт води до психични разстройства и до още по-голям гняв. Трябва да се преструваш, да се блокираш, да забравиш всичко и да станеш още по-жесток, за да потиснеш в себе си тази чувствителност и желанието за състрадание.

Въпрос: По какъв начин, с помощта на правилното интегрално образование човек може да преодолее това безсилие?

Отговор: Мисля, че трябва просто да въвеждаме хората в добри взаимоотношения, за да почувстват, да усетят в себе си колко комфортно им става от това. Трябва да им дадем пример: бъдете съзнателно полезни, внимателни, нежни. Опитайте да се отнасяте един към друг така и ще видите колко приятно ще ви стане от това. Това изисква, но е приятно: грижите се за някого и това ви сгрява.

Тоест трябва да дадем на хората, които постоянно се намират в не равновесие между жестокостта и състраданието, възможност да почувстват и обратната страна на необходимостта от свързаност помежду си.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 24.09.2012

[90323]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава за нас реализацията на правилото за любов към ближния като към самия себе си?

Отговор: Означава да престана да усещам различията между себе си и другаря си. Такова е първото правило, към което трябва да добавим сега и вярата.

Например, майката има инстинктивна любов към своята рожба. Това достатъчно ли е? Не. Любовта я привежда в действие, грижейки се за рожбата си, непрекъснато. Така че, само любов не стига – трябва още и трепет, тревога за любимия, взаимна връзка с него, грижа за неговите желания, истинско безпокойство за тяхното удовлетворяване. Тогава усещайки трепета, аз проявявам, изразявам своята любов и това изразяване се нарича ”вяра”.

И така, любовта всъщност е правилното отношение към ближния, но целта на творението не се ограничава с това. Ние с ближния се взаимовключваме, създаваме един взаимен съсъд, напълваме го, и от любов към ближния, преминаваме към любов на Твореца.

Въпрос: Как любовта към ближния може да придава сили, да подсигурява ”горивото”? Как човек, потопен в себелюбие, може да усети желанието на другите?

Отговор: Посредством светлината, възвръщаща ни към Източника. Разбира се, че без нея сме за никъде.

Въпрос: Значи, трябва само постоянно да генерираме желание, насочено в тази посока? И тогава светлината ще ни върне ли към Източника?

Отговор: Да. Нашата работа е единствено в това, да създаваме необходимост от любов, взаимно свързване, взаимна връзка, да искаме да бъдем в ближния, да приемаме неговото желание вместо нашето. С такива действия привличаме светлината.

И преди всичко трябва да знаеш с какво можеш да се уподобиш на светлината, на нейната природа. Тя е една, обикновена, безгранична, тя е даваща, тя желае да носи благо на всички. Ако поне мъничко придобиеш такъв устрем, толкова ще се приближиш към нея, и това сближаване ще ти подейства. Светлината е непроменлива, но със твоя устрем към нея усилваш нейното въздействие – при това, както на злото си начало, така и на доброто.

На нивото на законите на нашия свят то се проявява в това, че влиянието на общото поле е обратно пропорционално на разстоянието на квадрат. По такъв начин, ако съкращаваш дистанцията наполовина, светлината ти въздейства четири пъти по-силно.

Въпрос: По време на урок привличаме светлина. Какво трябва да правя през деня? Как да работя с другарите си така, че да създадем правилно желание за следващия урок?

Отговор: През деня също привличаш светлината, доколкото поддържаш връзка с главния. А освен това си свързан със световната група, която не прекъсва своите усилия. Например, от нас щафетата се приема от Австралия или Южна Америка. Ние сме един съсъд, едно цяло и дейността не се ограничава само с твоето учене. Разбира се, по време на урок привличаш повече светлина, но като цяло работим 24 часа в целия свят.

Въпрос: Как най-ефективно да привличаме светлината? Какво трябва да прави всеки от другарите, независимо от това, къде се намира?

Отговор: Да искаш да се поправиш, да се обединиш с тях и с това да образуваш място за разкриване на Твореца. С това Му доставяме най-голямото удоволствие. И в това е цялото ни наслаждение – онова, което той иска да донесе на Своите създания.

Въпрос: Имаме ли възможност да проверим усилията си и да получим отзив от общата система?

Отговор: Ако всеки от нас приложи малко усилия, той ще започне да усеща в себе си промени всеки ден, да изпитва нещо ново, да допуснем един път в месеца или два пъти. А след това промените ще се слеят в непрекъсната верига: вход – изход, и отново вход – изход: всяко по за няколко секунди.

Съответно, ще се промени и твоето отношение към тях: ще придобиеш свой стабилен път и ще можеш да класифицираш издиганията и паденията в двете линии, оценявайки ги от средната линия.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2012

[90250]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че човек трябва да се анулира вътрешно. Но от къде може да вземе сила за това?

Отговор: Разбира се, че не сме властни над вътрешните си желания, но можем да им повлияем за сметка на външните действия. И разбира се, това ще бъде лицемерно, лъжовно, но благодарение на това, че се анулирам външно, постигам своето вътрешно анулиране.

Правя го преднамерено, с желанието то да се случи. И затова действията ми се оценяват като молитва, молба за помощ, МА”Н, защото наистина се надявам чрез тях да си самоповлияя.

Затова е толкова полезно да се принизяваш с практически действия пред другарите и това ще предизвика вътрешната ти промяна. Човек се страхува да се анулира и да остане без собствен разум, мнения, страхува се да изгуби своя ”АЗ”, целия натрупан жизнен опит, кръгозор. Ако и сега мисли така, това е знак, че той все още не е осъзнал собствената си нищожност, че не се е убедил, че е лишен от възможността със собствени сили да достигне успех.

Все още не се е разочаровал от своите сили и затова му е рано да преминава към такава работа. Ще се наложи да изчака още няколко години, докато не се убеди, че нищо не му помага и му остава само да изтрие всичко, което е в него, и да приеме онова, което има в другарите му.

Той не знае какво има в тях, само знае, че каквото и да е – то е точно онова, което му е необходимо. А това, което е в него, той иска да изхвърли навън.

И тогава човек започва да вижда, че всъщност в него е нямало нищо, освен дребнава гордост и вътрешна грижа за своето его. А всъщност, цялото духовно, цялото висше стъпало се намират извън него.

От урок по статия на Рабаш, 15.10.2012

[90407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→