Въпрос: Как да се старая да почувствам другите, ако усещам само себе си?

Отговор: Ако човек е открил, че усеща само самия себе си – това вече е голямо постижение. Сега само трябва да разбере, че с това усещане за самия себе си той завинаги ще остане в усещането за този свят. Това възприятие се нарича ”този свят”.

Ако човек е разбрал това – то вече е постижение. Когато разкривам, че усещам само себе си и чрез себе си възприемам всичко останало, вътре в себе си – това се нарича усещане на този свят. Това вече не е просто състояние.

Сега трябва да се вслушам в кабалистичните книги, които утвърждават, че духовният свят се намира зад пределите на това усещане, извън мен – в другите, и да се замисля как да ги усетя вместо себе си.

Всичко, което усещам сега, съществува само в мен, а не в реалността. Това са само образи, картини, нарисувани вътре в мен. Сега пред мен стои въпросът: Как да изляза извън себе си, навън?

За това са ми дадени другарите, групата, чрез съвместни действия да започнем да пробуждаме светлината, която ще ми помогне да изляза от себе си навън, при тях, както се казва, зад пределите на личните си интереси.

От урок по книга Шамати, 14.10.2012

[90334]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човек трябва да приложи усилия, да играе, за да може максимално да се принизи, да се анулира и да може да оцени обкръжението си по-високо. И в резултат на такава игра, в него се формира дясната линия, в която, както му се струва, той може да се съгласи да остане до края на живота си. В онзи момент, в който достига такова пълно ”насищане”, той отсича това състояние и отделя време на лявата линия.

В лявата линия той се самопроверява: ”Наистина ли мисля така, постигам така? Наистина ли усещам в своите желания такова величие на Твореца и съвършенство? Истина ли е, че съм постигнал такова разбиране и такова чувство в сърцето и разума си или това е само външното влияние, като плода в майката, който напълно се е анулирал?”

Но аз не искам да се анулирам, по-рано анулирах желанията си само в дясната линия. А сега искам направо вътре в тези желания, които сега откривам в лявата линия, да усетя величието на Твореца.

И тогава в мен възниква усещането за недостиг, но задържам тези две линии така, че да се уравновесят, нито една от тях да не доминира, запазвайки своя баланс, своето равновесие. Времето за пребиваване в лявата или в дясната линия не е определено по часовник, независимо, че е записано, че 23 часа и половина трябва да се намираме в дясната линия, а само половин час – в лявата.

Трябва да се стараем колкото се може да прибавяме и към дясната линия, и към лявата. Не може да се решава, че вече е направено достатъчно и трябва само да чакаме, кога Творецът ще започне да действа и да съедини за мен тези две линии в една.

Човек през цялото време преминава от едната в другата, докато не се натрупат достатъчно усилия, в следствие на което се разкрива третата линия. Той предизвиква това разкритие, като издига своя недостатък от лявата линия на нивото на дясната и моли Твореца да му разкрие величието си в отговор на тази потребност. Тъй като иска да постигне величието на Твореца, величието само да отдава, за да му позволи да работи с тези разкрили се в него желания в намерение за отдаване, над знанието.

Егоистичното му желание се прекланя пред разкриващото се величие за отдаване и се съгласява да работи под властта на Твореца. Това означава, че човек изгражда главата на своето духовно тяло (парцуф), в което прави разчети, позволяващи да отдава заради самото отдаване и да получава заради отдаването.

От урока по книга Шамати, 17.10.2012

[90528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо природата ни е устроила така, че да се заразяваме с болести един от друг?

Отговор: Заразяваме се не само с болести, а с много неща. Това е материалното изражение на нарушените отношения между нас. Предаваме си един на друг „духовни вируси“ – лоши мисли, лошо влияние  и като резултат, се сблъскваме с материалните вируси. Не ви чета морал, наистина всичко идва от висшите системи. А в нисшите системи няма свобода на волята и възможност да осъществят нещо самостоятелно – те просто се задействат свише.

Ето защо, трябва да се изкачим обратно до мястото, където имаме свобода на избор и да направим това ниво отправна точка, за да се устремим от него нагоре, а не надолу. Тъй като надолу процесите „се движат“ сами, според нашия избор, за добро или за лошо, в зависимост от успеха или провала.

Ако действаме погрешно на нивото на системата, която ни дава възможност за свободен избор да се обединим помежду си, и с Природата, тогава недостатъкът непременно прониква във всички по-нисши системи. И има ли значение как ще се прояви: в епидемии, в сърдечно-съдови заболявания, цунами или нещо друго? Можем, разбира се, да изучим тези механизми в опита си да прогнозираме последващите събития. Но мен сега ме интересува съвсем друго – как да предотвратим проблемите? А можем да ги предотвратим само от нивото на взимане на решения, където придобивам способност да влияя на събитията, а също и от по-високи нива. Най-малкото, трябва да се издигна над „праговата“ висота, за да придобия свобода на волята.

Оказва се, че в нашите интегрални, глобални времена, когато всички зависим един от друг и се потапяме в световна криза, няма никакъв смисъл да се занимаваме с частни следствия пред лицето на универсална катастрофа.

Разбира се, хората са загрижени за своите заболявания, тъй като не разбират къде е ключът към изцелението. Всеки се пита: „Как мога да се излекувам? Как да се предпазя от инфекция?“ И отговорът е: „Вие не можете да си осигурите сигурност, да се предпазите от болести, да се отървете от тях или да ги предотвратите, ако не сте на нивото, от което те произтичат“.

Да, имаме медицина, но тя просто се опитва „да запечата дупките с кръпки“. Това не е решение, защото постоянно са ни нужни нови кръпки, а и старите се влошават. И въпреки това, проблемът може и трябва да бъде предотвратен при неговия източник.

Човек не иска да чуе за това, той влага все повече и повече пари за лечение, взима болнични, лежи по болниците, измъчва и себе си, и близките си… Защо да развиваме повече това чудовищно медицинско „махало“, ако виждаме, че въпреки всички усилия, болестите стават все повече? А освен това, те се и „модернизират“ – за да могат в крайна сметка страданията да ни подтикнат да се погрижим за главната система, в която грешим, предизвиквайки болка и вреда.

Нашите болести са неизбежно, „автоматично“ следствие на този проблем. И затова не трябва да се справяме в изолация с истинската причина. Време е да се изкачим на това стъпало, където да ги „изтръгнем от корена“.

От 81-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90436]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Днес светът става все по-жесток и заедно с жестокостта нараства и чувствителността на хората. Нещо повече, тази тенденция се разраства: в семейството, на работното място, човек вече не издържа дори и на най-малките страдания.

Отговор: Това идва от вътрешното безсилие, защото не можеш да бъдеш друг, а обществото те принуждава да бъдеш толкова жесток. В крайна сметка, в теб се пробужда още по-голяма чувствителност. Вътрешният конфликт води до психични разстройства и до още по-голям гняв. Трябва да се преструваш, да се блокираш, да забравиш всичко и да станеш още по-жесток, за да потиснеш в себе си тази чувствителност и желанието за състрадание.

Въпрос: По какъв начин, с помощта на правилното интегрално образование човек може да преодолее това безсилие?

Отговор: Мисля, че трябва просто да въвеждаме хората в добри взаимоотношения, за да почувстват, да усетят в себе си колко комфортно им става от това. Трябва да им дадем пример: бъдете съзнателно полезни, внимателни, нежни. Опитайте да се отнасяте един към друг така и ще видите колко приятно ще ви стане от това. Това изисква, но е приятно: грижите се за някого и това ви сгрява.

Тоест трябва да дадем на хората, които постоянно се намират в не равновесие между жестокостта и състраданието, възможност да почувстват и обратната страна на необходимостта от свързаност помежду си.

От предаването “Построяване на социално обкръжение“, 24.09.2012

[90323]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→