Другарите трябва да се грижат за мен, за да не изпадна, и през цялото време да мислят за мен. Аз трябва да им се отплатя за това, тъй като и те също се нуждаят от същата подкрепа. Само ако ние взаимно се вълнуваме един за друг, нито един от нас няма да изпадне и няма да забрави за целта! Ще се държим един друг!

Нямаме никакъв шанс да достигнем каквото и да е, ако всеки не поддържа всички останали. Иначе няма да излезем от егоизма. В това се и заключва взаимното поръчителство. Ако не съм в състояние да мисля за другите, значи и те не мислят за мен. Това е едновременно и причината, и следствието, съществуващи заедно в условието на нашия общ съюз – и тогава в него присъства Творецът, осъществявайки този договор. Без това непременно ще забравим за него и ще започнем да правим странични сметки, предполагайки, че напредваме, и за това ще минат години.

Човек не е способен сам да удържа себе си на правилния път. Знаете колко мига можем да преброим за цял ден, в които действително напредваме: най-много 3-5 секунди! И те са толкова малко само защото у никого няма вътрешна поддръжка.

Моят съсъд за желания се намира извън мен и трябва да се погрижа за това да го присъединя към мен. Ако никой не действа така по отношение на другите, то не работи правилно и затова и не притегля светлината, възвръщаща към източника. Защото светлината действа само вътре в нашата взаимна загриженост. Тя идва на тази основа, в отговор на такива стремежи.

А ако няма такива стремежи, то светлината се намира около нас в пасивно очакване. С нейното величие е изпълнен целият свят,  но ние сами трябва да я активираме. Нужно е да се позагрижим за следните основни условия: поръчителството е сбор от нашата всеобща зависимост един от друг и задължения по отношение на всички. А без това, нито един от нас не блести с успех, даже ако се оценява от егоистична гледна точка,  а още повече ако говорим за високи намерения.

От беседа за вътрешната работа, 30.09.2012

[89601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за каквито и да са сложни системи, дори за най-простите, например, кораловите рифове, то трябва да има някакъв системообразуващ фактор, който започва да притегля, да събира заедно, да обединява някакви частички, образуващи рифовете, атолите. Сега ние сме разединени. Какъв системообразуващ фактор ще ни обедини в интегралното общество?

Отговор: Страданията. Те ще ни принудят да се обединим. Това е принуждаващата сила, която постоянно ни е гонела напред, за да се развиваме. Единствено, само усещането за недостиг ни е принудило да се спуснем от дърветата, заставило ни е да се развиваме и да развиваме технологията, семейството, обществото и т.н.

Реплика: Системообразуващият фактор се разглежда от два елемента: първият, това е преходната част от нашето общество към бъдещото; и вторият – когато обществото вече е изградено и се държи на нещо. Ако съм разбрал правилно, казахте само за първия стартов етап.

Отговор: Да, това е стартовият етап. Именно това  днес тегне над човечеството – огромната криза, която едва започва да се разкрива. Всеобщата интегрална криза, пронизваща абсолютно всичко!

Под въздействието на развиващия се в нас егоизъм, в продължение на десетки хиляди години еволюция сме стигнали до състоянието, когато егоизмът, вместо да се развива по-нататък във всеки от нас линейно, е станал кръгъл, интегрално свързан. Ние откриваме между нас свързаност, зависимост, светът е станал кръгъл и в това е нашият проблем.

Тоест, това страдание, усещането за принудителни по-нататъшни действия е особено. То не е онова, което ни е тласкало по-рано към революция, към изменение, към търсенето на технологически решения – не! Сега този натиск е от съвсем ново качество – интегрално. Днес откриваме, че вече не можем да разрешим никакви проблеми! Не можем да разкрием нищо ново, защото природата изведнъж се представя пред нас в напълно различен вид.

Тази интегралност, която е срещу нашите егоистични, индивидуални подходи не се улавя от нас. И в това е кризата.

Страданието е “стимулът”, палката с остър край, която подгонва животните. Но този стимул, подгонващ ни напред, сега е от друг тип.

Ние мислим, че сме както преди, че както и по-рано ще можем да развиваме различните структури и при това да се придвижваме напред – не. Дори нашият стимул е станал интегрален. Тоест, показват ни, че имаме голям проблем.

Изведнъж сме стигнали такова състояние, на такова ниво, в такова “влагане”, където всичко работи на интегралния принцип, а ние участваме в него посредством предишния вид. В това е проблемът между нас и тази картина от природата, която сега ни се разкрива – тази единна система. Бих казал, че тази картина е в нещо застрашаваща. В какво? С помощта на какъв системообразуващ фактор можем да се придвижваме напред? Къде е тази положителна централна част, около която всичко ще се групира?

Тази част, с този център на кристализация се явява висшата интегрална сила на природата. Ние трябва да я привлечем. А, как?

Ако ние, самите се устремяваме към тази интегралност, към тази аналогова система, към нашата пълна зависимост, ако се опитваме да правим това, да изучаваме и разумно да вървим напред, с помощта на интегралното възпитание и образование, то тогава ще предизвикаме върху себе си тази сила по всички физически закони. Доколкото се стремя напред, дотолкова предизвиквам върху себе си въздействието на тази сила – по напрегнатост, по нейното развитие.

И тогава тази сила ще ни въздейства по положителен начин, движейки към себе си, напред. Така постепенно ще се избавим от острия стимул отзад и страданията постепенно ще се сменят с положително движение, с устремяване напред. Това се явява, на практика, изборът на човечеството – как да премине от движението напред с дълги страдания към придвижване по добър път, с добра сила.

От предаването “Интегрален свят. Формула на интегралното общество”, 01.07.2012

[89086]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→