Написано е, че ”мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите.” Онзи, в който не се е събудила точката в сърцето, никога няма да може да разбере в какво се състои напредъкът на човек по пътя към Твореца. На него му се струва, че главното е  да научи повече, да произведе повече действия, да стане по-умен, по-съобразителен, да разбира по-добре усвоеното от книгите, да владее теоретически материала.

Такова е мнението на еснафа, т.е. на онзи, който действа съобразно своя егоизъм, съобразно своята природа. И разбира се, че не може да го осъждаме за това, защото такъв е създаден от Твореца. Но съществува противоположност между мнението на Тора и мнението на еснафа. Ако човек притежава точка в сърцето, е способен да придобие мнението на Тора, състоящо се в отдаване и любов към ближния – противоположно на онова, към което се стреми егоистичното желание на еснафа.

Такъв поврат се постига за сметка на връзката със светлината, с Твореца, чрез работата в група. И това е точно обратно на онова, което смята обикновеният човек, висейки над книгата, спорейки с другите за някакви детайли, като се опитва по такъв начин да си изясни материала. Но ако човек действа съгласно призива на точката в сърцето, започва да търси как да се промени.

Той не търси как да удовлетвори своето желание и разум със знания, за да разбира теоретично написаното в тях. За него е важно, доколко той се променя и уподобява на Твореца. Той не се смята за стопанин, а желае да се промени. Неговата придобивка е в това, доколко се е освободил от самия себе си, от своите собствени свойства и се стреми да придобие подобие с Твореца, за да стане човек, Адам, което означава ”подобен” (доме) на Твореца.

Затова този път е противоположен на обичайното земно съществуване. Той върви ту нагоре, ту надолу, тъй като човек трябва да се промени. Той се намира в обкръжение, което го поддържа, за да се занимава с учението, което пробужда в него такива намерения. Благодарение на това учение и обкръжението, върху него въздейства висшата светлина и го променя.

Преди всичко, човек се освобождава от това, кой е бил преди, постепенно заменяйки всичките си ценности. От страни почти не се забелязва, че в него се случват такива значими промени. Вижда се само, че понякога той става силен, разсеян, или превъзбуден. Скоростта на промяната зависи от интензивността на неговата работа, от това, колко сили прилага, дали използва всеки миг от живота си, всяко състояние за това, колко усилия е способен да приложи за своята промяна.

Всъщност, човек свиква да минава през такива състояния и повече не се намира под тяхна власт. Опитът му помага да констатира, че сега се намира в падение, а след това във възход, и той разбира как трябва те да преминават. Започва да се отъждествява с тях, със самите тези промени, а не с животното, което ги усеща върху кожата си.

Това означава, че започва да се издига към екрана. Все още няма истински екран, но вече може да действа като експерт, наблюдавайки се сам, независещ от гледната точка, проверявайки и установявайки кой е той и какъв е. Така работи над самия себе си. Такива са първите, но много важни етапи на духовния напредък.

От урок по книгата Шамати, 04.10.2012

[89657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да напълня желанието на другарите си, ако изобщо не знам какво искат те?

Отговор: Знаеш какво искат, защото те желаят това, което и ти: да достигнете до поправяне, да разкриете висшата сила, действаща вътре в природата. Тази сила се нарича обща Природа, на която принадлежи цялата вселена.

Затова знаеш какво желае другарят ти. Освен това, всеки има безброй земни желания, които може и да не знаем – всеки си има лична сфера, която не се отнася към духовното. Но в онова, което засяга високите, духовни желания и цели, трябва да ти бъде ясно какво се случва с другаря ти, затова се опитай да го подкрепиш.

Поддръжката се състои в това, да повдигнеш настроението на другаря си, да му дадеш надежда, сила и вдъхновение за постигане на целта. Помагай му във всичко възможно. Опитай се да усетиш в него величието на целта и величието на висшия.

Показвай му как можеш да се принизиш пред групата. Тъй като само малкият може да получи от големия, затова всеки трябва да се принизи пред групата, за да получи нещичко от нея.

Групата притежава духовна сила, пребиваваща между нас. Групата не се създава от нас. Само ни се струва, че сами сме се събрали и образували група. Това, разбира се, не е така! Групата се организира от висшата сила – не си мислете, че случайно сме се намерили едни други. Всичко се случва за сметка на общото поле, което ни събира заедно.

Затова трябва да се разбере, че от една страна, има присъствие на скритата сила, действаща между нас. Но от друга страна, трябва да извършим действия, съответстващи на нея, за да се приближим и да започнем да я усещаме. Тогава ще започнем да работим съвместно с нея.

Така, за сметка на нашите промени, постепенно се приближаваме към разкриването на висшата сила и по малко да приемаме от нейните свойства. И когато разкриваме тези свойства в нас – това означава, че разкриваме висшата сила.

От урок по статия на Рабаш,12.10.2012

[90167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, тя не се е вземала предвид от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. В действителност тази взаимовръзка изисква от нас да вземем предвид и законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, могат толкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

По своята същност природата включва три части – нежива, растителна и животинска, които са контролирани от природата инстинктивно и затова не нарушават единството на природата.

Точно човекът, със своя егоизъм, се откроява от системата на природата. Но именно това отделяне на човека от цялата природа му дава възможност да разбере целостта на природата и своята мисия – съзнателно да включи и себе си, като неразделен елемент в нейната интегрална система.

Единството и взаимозависимостта на природата и обществото се проявяват в наше време, най-вече от 1995 година, въпреки че още през 20-те години на ХХ век великият кабалист Баал а-Сулам заяви, че целият свят представлява едно семейство. Личният егоизъм на всеки се е затворил, сякаш попаднахме в една мрежа, която здраво ни обвързва. По необходимост сме станали напълно зависими един от друг.

Можем да кажем, че и преди сме били взаимозависими, но тази връзка не е била ясно изразена. Но днес, когато човечеството открива себе си като единна интегрална система, то започна да въздейства върху природата със сила, съпоставима и противоположна на силата на самата природа. Нашият общ егоизъм се противопоставя на силата на отдаване и любов на природата. И това се усеща от нас като криза!

Решението за кризата е в нашия доброволен стремеж към подобие с природата, т.е. в изменение на егоистичната ни природа от неоправдана омраза към открита любов. Това е възможно чрез метода на интегралното възпитание, което е Кабала. По принцип цялата Тора е средство за поправяне на човека, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора, защото нейната светлина  връща човека  към доброто“.

[90272]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става “по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Човек идва в Кабала с много личен въпрос за смисъла на своя живот. Той иска да узнае именно за себе си, защо живее, какво се случва в света около него и това, което трябва да направи, за да разбере случващото се и да контролира собствената си съдба. И му е много трудно да пренесе тези лични, интимни въпроси, идващи от най-дълбоката вътрешна точка, върху други хора и да се свърже с тях в търсенето на отговор.

Това е в пълно противоречие едно с друго: моята вътрешна точка, в която искам да разкрия тайната на моя живот – и обществото, цялото човечество. Бих се съгласил, че ми е нужна връзка с природата, но не мога да приема, че за това трябва да се съединя с някаква група хора и да постигна с тях такава силна връзка, на която по принцип не съм способен, че да ги почувствам по-скъпи от най-близките си роднини и любими хора.

И за това трябва да работя над своето чувство и разум, над всички свои предишни представи. Естествено, че това ми се струва много странно и неразбираемо. Но трябва да разберем, че именно благодарение на това тук се разкрива вход в духовния свят – именно за сметка на това, че любовта към ближния е толкова далечна, ненавистна, противоположна на всичко, което бих искал.

За мен няма нищо по-неприятно и отблъскващо, от необходимостта да се свържа с други, над своето желание и да стана техен слуга. И при това така, че цялата отплата, всички награди да са не за мен, а за тях – всичко остава на тяхна страна. И аз самият, сърцето ми също ще бъде там! А тук, където съм в момента, ще остане само моето празно его.

Много е трудно един начинаещ да разбере това, но с ученето и работата върху себе си постепенно започваме да възприемаме този принцип. Тук има вътрешна логика, която се състои именно в това, че най-мразеното, далечно и нелогично нещо, което съществува в нашия свят – именно то ни представя духовния свят. Чрез него, като през дупка, внезапно отваряща се в стената, можем да преминем от другата страна на граничната преграда, отделяща духовния от този свят.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→