Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: По какво се отличава егоизмът от голямата самоувереност?

Отговор: Общо казано, егоизмът не е лошо нещо. Това е централната сила на природата, която задвижва и развива всяка материя напред. Работата е там, че в наше време, когато противостоим на природата, той става отрицателен.

По-рано, в онези времена той не е бил отрицателен. Напредвали сме, развивали сме науката, технологиите, живота, общественото, държавното устройство. Всичко това е било положително. Колкото човек е имал по-голямо желание, толкова е бил по-високо развит: учен, изобретател, поет – няма значение какъв е бил, но е спомагал за развитието напред.

Но сега егоизмът се явява, тъкмо обратното, пречка – затова всичко спира, нищо не се развива, а само се свива. Понеже природата става интегрална, егоизмът се превръща в пречка. И тук той също трябва да стане интегрален.

Така, както когато в организма някаква част започне да мисли само за себе си, тя става раково образувание, поглъщайки всичко в себе си и изяждайки всичко в кръг. Тъкмо това се случва днес в нашето общество, със земята, с обкръжаващата ни среда.

А ние трябва да бъдем тъкмо обратното – в интегрална взаимна връзка, както съществува нашето тяло. Когато всички части на обществото се събират, както органите в тялото, в едно интегрално общество, те са задължени да се научат да си взаимодействат, иначе ще се самоизядат, както раковото възпаление.

От предварителния урок от Европейския конгрес, 22.03.2012

[74858]

Filed under: Възпитание, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Висшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия”, 09.04.2012

[74963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Съобщение: Среща на върха на ООН, посветена на проблемите на устойчивото развитие, Декларация под названието „Състоянието на планетата”: На човечеството му остават само десет години, през които все още може да избегне глобалната екологична катастрофа с необратими последствия.

Изследванията показват, че бъдещото съществуване на екосистемите в този вид, в който през последните столетия са поддържали благополучието на човешката цивилизация, е в голяма опасност. Ако човечеството не обедини усилията си, тогава най-вероятно ще станем свидетели на гибелта на екосистемите, предупреждават учените, които са се подписали под документа. Цивилизацията ни ще остане без вода и храна, биологичното разнообразие и другите ресурси ще бъдат заплашени от изчезване. Когато тези ресурси намалеят драстично заради „икономическата, екологичната и социалната криза”, има голяма вероятност от „хуманитарна катастрофа от глобален мащаб”.

През последните десетилетия в света станаха 3 важни промени:

1. зад процесите на планетарно ниво стоят хората;

2. стана ясно, че много от процесите на Земята са взаимно свързани, което прави хората уязвими пред внезапните кризи;

3. сегашните методи за контрол на околната среда показаха своята неефективност.

Извод от декларацията: За да се промени положението не е достатъчно само да се внедрят нови технологии. Необходимо е да се променят ценностите, убежденията и целите. Този стремеж вероятно ще изисква радикални и мащабни реформи.

Реплика: Освен безнадеждните призиви и декларации, възможно ли е нещо действително да се предприеме или, както предсказва кабала, сами ще станем свидетели на собствената си гибел?

[74817]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (В.Соболев, д.и.н., проф.): В основата на всички заплахи – е самия човек. Нас ни учеха, че човекът е рационално същество, приема най-добрите решения и в пазарната икономика е идеалния икономически субект. Обаче, цяла плеяда от Нобелови лауреати по икономика доказаха обратното: на човека е присъщо да греши, и следователно, последствията от неговите действия могат да бъдат катастрофални.

Финансовите инструменти са се увеличили бързо поради банална алчност. Предлагат ти бонбон във формата на капиталов инструмент, обещаващ огромна печалба и ти го поглъщаш, включвайки се в безумното състезание на колективния егоизъм в преследване на страхотно забогатяване. Но после се оказва, че в пропастта си паднал не само ти…

Забележка: Това е, което всички ние вече отдавна сме научили, само дето методика за изменение на човешкатаприрода няма у никого, а ако не изменим природата си, ние всички заедно се приближаваме към собственото си унищожение.

Посъветвайте ни, как да представим на човечеството метода за интегрално възпитание като единствено средство за спасение?

[74914]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Както му харесва, стига те да изхождат от интегралния поглед на света. Ако те изхождат от интегралния поглед на света, човек няма да може да навреди на друг. Да говори, да изкрещи нещо обидно, да види някакво отрицателно действие или следствие – да, но да причини зло – не.

Забележка: Ако човек е загубил самообладание и е изрекъл ужасни неща за някого, дали е необходимо да завърши това с помирение или по-добре да го отложи за известно време?

Отговор: Не е възможно незабавно да се заглади всичко, казвайки: „Подайте си ръце, прегърнете се“. Това трябва да бъде изяснено. Напълно е възможно всеки от нас да има право на избухване, а останалите да имат право да се обидят. Всичко това е вярно, всичко е нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога сме готови, не знам какво да направим, дотолкова непоносимо е тяхното поведение. Това виждаме и при животните: удари, влияние от страна на майката върху потомството и.

Няма от какво да се срамуваме. Има определени граници, при които избухванията и обидите са допустими. Трябва да проучваме тези неща, доколкото ние все още само усъвършенстваме възпитателния процес, а не се намираме вече в  неговото окончателно състояние.

От беседата за интегралното възпитание, 26.02.2012

[74752]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Ако половината от човечеството няма да работи, то няма ли да възникне противоречие между тези, които работят и трябва да отдават на тези, които нищо не правят, а само през цялото време учат?

Отговор: Първо, трябва да се гледа и на тези, които работят, и на тези, които учат, като на приемащи участие в едно и също нещо.

Няма да има такова понятие “работи – не работи”. Съгласно нашите изследвания и статистически данни 1-2% от населението на Земята могат да създадат необходимите хранителни продукти за всички, а още 6-7% от хората – всичко останало, което е нужно на човек. Всичко необходимо, разбирате ли? Да допуснем, това са 10% от цялото човечество. А всички останали хора? Какво да правим с тях? Да ги унищожим ли?

Необходимо е да разбираме, че човек трябва да работи съвсем не така, както работи днес. Никога не е имало такова нещо, както през последните няколко стотин години, човек да работи от сутрин до вечер. Работата е станала най-главното за него. До предприятията за удобство има и детски градини. И изобщо работата изведнъж е получила статуса на център на живота.

Но защо трябва да бъде така? Защо човек не може да отиде и да поработи само два часа на ден, а останалото време да се занимава? При това той се занимава със самообразование, интегрално възпитание. Той се включва в този процес и всеки път, всеки ден, според степента на своето изменение, трябва де се привежда в по-голямо равновесие с природата. И това е постоянно обновяване. Длъжни сме да правим това. На никого не е необходимо нищо да се отдава, всички сме равни в това.

Днес, общувайки с човека, ти първо изясняваш: кой си, къде си, каква специалност имаш, колко получаваш – това е всичко, което ни интересува. Но сега преминаваме към друго общество. Нито земята, нито природните изкопаеми, нито екологията (доколкото вече сме я замърсили) не ни позволяват да продължаваме така. Вече виждаме това.

В никакъв случай никого не убеждаваме, както всички останали учени, че трябва да се направи така, а не иначе, а просто предлагаме едно от възможните решения. Ще бъдем доволни да чуем още и други предложения. Ние също се намираме в постоянно търсене, допълвайки тази методика с нови и нови данни.

Общо казано, това е изследователска работа. Ако ме бяхте попитали преди 10 години, то щяхте да чуете само малка част от това, което говоря днес, освен това, ще научим много от нашите колеги, с които се намираме в тясно сътрудничество.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74591]

Filed under: Възпитание, Конгреси и събития - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Скъпи мои ученици!

Обръщам се именно към своите ученици!

Предадоха ми, че в нашите групи са се появили хора, които твърдят, че аз съм свързан с някакви практики, тренинги, техники, които те организират. Сякаш тези практики ни помагат да усвояваме кабала.

Това е дълбока заблуда. Те просто използват нашите връзки за разпространяване на своите идеи. Кабала никога и по никакъв начин не е била свързана с никакви тренинги, техники, медитации и т.н. Дори психологически тренинги тя има свои, а не от психологията.

Раждането на висшия орган на чувствата (свойството отдаване, душата) произлиза от:

1)    Обединяване на групата и

2)    Изучаване на първоизточниците –

С тях се привлича въздействието на Светлината (силата на отдаване и любовта).

Ако вие желаете да разкриете Твореца, аз, като изминал този път, ви призовавам:

1. незабавно да прекратите изучаването на онова, което не е посочено в нашите източници;
2. да изгоните незабавно проповядващите СВП и ШКД и други подобни учения от групите.

Ръководството на Академията по кабала никога не е поощрявало никакви видове тренинги, дори като допълнения. Те, всичките са изобретения на нашия свят и само ни заключват в него.

Необходимо е на първия етап от развитието, докато не постигнете явното разкриване на Твореца (докато самата душа не ви поведе), да се пазите от пречките и да следвате указанията, както новороденото – майка си.

Успех в бързото израстване!

М. Лайтман

[74680]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала - No Comments→

Рабаш, “Шлавей Сулам”, 1985, статия 16, “Колкото повече го унижаваха…”: В Египетската земя паднаха искрите на святостта и народът на Израел трябваше да ги поправи. И затова първо трябва да изпитват страдание и болка от невъзможността да избягат от властта на египтяните. За това е казано: „И застенаха синовете на Израел от работата, и заплакаха, и се издигна викът им до Твореца от тази работа, и  чу Творецът техните вопли“.

Необходимо е усещането за изгнание, необходими са страдания и болка – толкова силна, че смъртта да изглежда по-добра от живота, ако не мога да се измъкна от Египет. Ето такова голямо трябва да бъде желанието ми. В противен случай, това не е съсъд, не е място за разкриване на това, което търсим.

В същото време викът ми трябва да бъде силен, не само по сила, но и по качество. Трябва да знам към какво се стремя от изгнанието, какво искам да разкрия, какво се случва с мен.

По такъв начин изгнанието е много сериозна подготовка към избавлението. В изгнанието аз правя пълен анализ, изяснявайки си какво точно искам и в каква форма. Ето защо то не може да трае по-малко от четири хиляди години – по степените на четирите стадия, които ние преминаваме, формирайки своя съсъд. Едва в края на този процес можем да излезем от изгнание и действително да получим това, което сме подготвили. Тъй като висшата светлина няма никаква форма, тя и сега изпълва всичко, но ние не я усещаме. Необходимо е да придобием четирите стадия – цялостния съсъд и тогава всичко ще се разкрие.

Така че, това не е календарен период от четири хиляди години, а именно четири пълни етапа на формиране на нашия съсъд. Формите, които внасяме в него, изцяло зависят от всеки от нас. Разбира се, ние получаваме първично пробуждане свише, както е казано: „Творецът води човек до добрата съдба и казва: „Вземи за себе си това“. Обаче после съдбата на човек е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Историята показва, че развитието на човечеството в течение на хиляди години не можа да промени човешката природа. Каква сила може да помогне да се направи това?

Отговор: Има такава сила в природата. Когато се опитвате да станете интегрална част на природата, изведнъж започвате да получавате някаква сила, подкрепа. Това е законът на природата. Природата е искала да се срещнем.

Това не е мистика. Аз съм много далече от различни мистични обяснения. Ние просто виждаме това. Трябва да се опитваме да бъдем интегрални като дете, което иска да стане възрастен – то просто играе на възрастен.

Какво е интегралната методика? Хората се събират, отначало слушат курс по интегрално образование, а след това влизат в кръга на интегралното обучение. В процеса на обучение ние започваме практически да създаваме от тях една обща структура.

Когато хората, събирайки се заедно, изясняват вътрешни психологически проблеми съединени помежду си, създавайки едно общо желание, общи мисли, те изведнъж започват да чувстват някаква сила, подкрепа. Тази сила, тази подкрепа се формира именно в групата, в колектива, който практикува методиката за интегралната връзка. В този случай ние възбуждаме латентна сила, която съществува в природата и която ние, като егоисти, индивидуалисти, не забелязваме, игнорираме. А когато се събираме заедно, тя започва да се проявява. Точно тази сила е способна да ни промени.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74594]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - No Comments→

В течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца” (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина “минус 400 години” на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква “алеф”, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че “всяко действие оставя следи” – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 30.03.2012

[74092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Нашата задача е да достигнем до молбата, а не да се вълнуваме за отговора. Какво става с нея горе, това ще разберем после, когато сами се издигнем и станем част от висшите стъпала. Тогава ще можем малко да ги разберем.

А сега това е невъзможно. Не мога да застана на мястото на бащата и майката, докато сам не израсна и не стана родител. Когато самият аз имам деца, ще разбера какво означава да бъдеш баща или майка. А докато съм дете, това не го разбирам. Да разбереш – означава да застанеш на това място.

Затова е казано: „Не съди приятеля си, докато не се окажеш на неговото място”. Защото само тогава ще можеш да станеш съдия – със силата на лявата линия, от страна на съсъдите/ желанията, срещу дясната линия на всички стъпала на стълбата, и разбиращ всички техни ограничения, всички трудности, цялото мъжество на преодоляване. Това се нарича да бъдеш съдия.

Истинският съдия е този, който в миналото сам е бил най-големият и жесток престъпник, а сега е поправил всички свои бивши престъпления. Ако сам не е минал през това, то как може да съди?

Той има опит и затова може да оцени всички молби, условия, неизправности – да ги разбере, почувства и разсъди справедливо. В него има инструменти (кли), информация, спомени (решимот) за това. Тогава той се нарича истински съдия, който не може да сгреши в духовния разчет.

А в нашия свят не е така и затова той се намира в такова плачевно състояние, защото не строим своето общество по подобие на духовните закони. Представете си, ако всички съдии бяха бивши престъпници, какъв справедлив съд щеше да има.

Казано е: „Няма такъв праведник на земята, който само е творил добро и никога не е грешил”. Човек трябва да премине през всички прегрешения и тогава да постигне заповедите. Най-добрите следователи са тези, които сами някога са се занимавали с кражби. На тях са им известни всички тънкости: как да разбият катинара, сейфа. Те самите са минали през всичко, това е невъзможно да се научи в университета.

В духовния свят именно така и става – невъзможно е да изпълниш заповед, ако преди не си я престъпил. Моше четиридесет години е бил възпитаван в дома на Фараона и четиридесет – при Итро. И чак след това е станал предводител на народа на Израел. Включил е в себе си всички нечисти сили (клипот) и цялата хитра мъдрост на егоизма, и правилно ги е преработил.

Затова не трябва да се страхуваме от грешките. Както е казано: „И най-лошите от твоите слуги са пълни със заповеди, както нар със зърна”.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 02.04.2012

[74328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Когато настъпва състоянието на тежест, на откъснатост от другарите в групата, първо трябва да анулирате своето ”аз”, т.е. да не искате по- голямото: това, което имам сега, така и да си остане.

Най-главното сега e да добавя към своето състояние връзката с останалите, да не мисля за нищо лошо, което се случва помежду ни. Аз трябва да се устремя към сближаване, да се издигна над случайните обстоятелства – това е единственото лекарство.

Като правило, човек винаги се отвлича от работата по сближаването и започва да се занимава с разпри, урежда съвещания, анализи – всичко това е излишно, с това те само вредят. В това е целият проблем.

Никакви изяснявания на отношения! Ние трябва да оставим миналото и над него сега да изградим новите връзки.

Такива състояния се дават от Твореца. Той по мъничко ни свети, предизвиквайки с това голям егоизъм и ние се озоваваме в тъмнината, независимо, че тази тъмнина я предизвиква светлината.

Затова на арамейски език ”орта”, ”ор” (ивр. – светлина) – е нощ. т.е. светлина, влияеща от обратната страна.

Ако човек правилно разбира какво му се ”пробутва” всеки път, какви проблеми възникват в него и се повдигне над тях само с устрем вътре в групата за връзка помежду си, тогава той преодолява достатъчно бързо това.

Вярната реакция съкращава времето хиляди пъти. Всичко трябва да се случва мигновено: човек получава покана във вид на тъмнина, безсилие, опустошеност, незабавно се устремява напред, без да обръща внимание на състоянието, без да го разбира и да се задълбочава в него. Основното – веднага ”чупейки си главата”, направо, без да прави някаква пауза ”да нанесе удар по зъбите на Фараона”.

По такъв начин веднага започваш да разбираш, че в това е и твоето избавление! Тебе сякаш те подтикват. Тебе те отблъсват от обединението и ти веднага трябва да реагираш обратно.

От виртуалния урок, 01.04.2012

[74480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как се съгласува това, че не трябва да искаме да отменим скритието, като при това, единствено разкритието може да ни поправи и съедини?

Отговор: Цялата работа е в това, за какво разкритие моля. Трябва да моля за разкриване на свойството отдаване, което искам да открия.

Творецът ми дава да почувствам, че Той съществува, но се крие като зад завеса. И всичко това е, за да Го разкрия. А мога да Го разкрия за сметка на това, че развивам у себе си свойството отдаване.

Но за какво ли бих могъл сега да моля в егоистичното си желание? Аз Го моля да се разкрие, за да ми даде напълване – и затова съм поставен в скритие. Скритието ме защитава, като „предпазител“ от късо съединение с егоизма ми.

То ме отделя на специално разстояние, сякаш ме поддържа на дистанция и ми дава да разбера, че ако се поправя, ще мога да се приближа. А ако не, така ще си остана на разстояние.

Сега въпросът е за какво моля, докато се намирам отделен: да ми се разкрие Творецът и да ме напълни за мое удоволствие, сякаш искам да се насладя сам? Или искам преди всичко да придобия желание за отдаване и вече в него да приема напълването – да се напълня от действието отдаване, а не от действието получаване.

Скриването идва, за да мога да реша какво точно искам!

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 30.03.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Лекция в Шяуляйския университет

Ние трябва по някакъв начин да променяме човека. И тук се сблъскваме с много интересно явление: тъй като природата ни принуждава да преминем от общество на свръх потребители към общество с разумно потребление, към равновесие и хармония, когато употребяваме равностойно и отдаваме един на друг и на природата, в подкрепа на закона за равновесието като най-важния закон на природата – ще се освободят огромен брой хора.

Това означава, че бъдещото общество, което с помощта на кризата вече започва постепенно да се оформя – е общество, в което хората ще работят много малко. Няма да им се налага да работят по 10 часа на ден. Такова погрешно отношение към използване на личното време трябва да се замени със създаването на нови отношения между хората. Ето на това наистина ще се отделя много време.

В резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет. Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата.

Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към равновесието, ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.

По всички изчисления и данни в света няма нищо, което да не е достатъчно. Целият проблем е в човека, който не може правилно да разпредели всичко, заради своята алчност, заради егоизма си.

Следователно, ако вземем всички безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо.

Известно е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това, как човек усеща живота. По принцип, към това трябва да вървим.

Тук няма нищо изкуствено, просто животът ни заставя, принуждава ни да изследваме всички тези процеси, които се случват в обществото, и как можем да ги уравновесим – към какво ни тласка природата.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74313]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Ако човек изпълнява методиката на интегралното възпитание правилно, участва в нея, то в него има чувство на радост, което сега е рядкост в обичайния живот. Може ли да кажете няколко думи за това чувство?

Отговор: Създадени сме така, че нашето желание се задоволява именно от интегралното усещане за едно общо желание, една обща мисъл, замисъл. Разкриването на това следващо ниво, разкриването на Твореца или природата, напълва абсолютно всички наши пустоти, не оставяйки нищо.

Затова човек, който се движи към интегрално напълване, чувства абсолютен комфорт, и главното, издига се над всички ограничения на нашия свят: време, място, разстояние, преместване. Той тихо се отключва и престава да усеща своето тяло, защото възприема всичко интегрално, а не в личното си желание. Той не усеща смъртта, защото придобива своето съществуване на следващото ниво по-рано, отколкото се разделя със своето физическо тяло.

Тук ни престоят такива открития, за които подсъзнателно мечтае всеки от нас. Но се надяваме, че ще можем да покажем това на човека съвсем ясно, усетимо, и хората ще разберат, че природата разкрива пред тях голяма придобивка. И през всичките милиони години от нашето развитие сме вървели само към това. Сега се намираме именно на входа на новия свят.

Преминалият конгрес и това, което правим днес – всичко това е предназначено само за да се разкрие нашето раждане. Както раждащото се дете трябва да излезе от утробата на майката навън, така и сега трябва да положим всички усилия, за да може най-накрая да се родим, и тогава за нас ще бъде разбираемо и лесно да обясняваме всичко това на другите. Надявам се, че в близко време това ще се случи.

Реплика: Тоест сега имаме повод за радост?

Отговор: Считам, че светът, който днес започва да разкрива своята интегралност – от една страна, и невъзможността за изход от задънената улица, в която ни е вкарал нашият егоизъм, – от друга страна, и нашата методика, която постепенно започваме да подаваме на света – всичко това в близко време ще се съедини в едно единно осъзнаване в човечеството. И тогава ще почувстваме решението на проблемите и ще започнем реализацията с пълна сила.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[74016]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→