Съобщение (The Guardian): Европейската криза по суверенния дълг отново разтърси с вълна от паника  продажбите. Финансовите пазари се страхуват от рецесията и растящата народна съпротива срещу намаляване на доходите и повишаване на данъците.

Италия и Испания, третата и четвърта по сила икономика в Европа, се оказаха в центъра на вълнението на пазара, при което инвеститорите са започнали да определят все по-високи проценти на облигациите.

Мнение (Д. Хван, старши валутен стратег на Forex.com): Трагедията с дълга в еврозоната не е приключила, по-лошо, изглежда,че ситуацията продължава да се влошава.

Реплика: Кризата няма да изчезне, докато хората не разберат нейните причини. Тя ни принуждава да изменим себе си, своите взаимоотношения и да построим всичко на нова основа – не егоистично, а като едно семейство. В природата съществуват всякакви възможности и ние не трябва да се съпротивляваме на нейните сили!!!  Така че, не е ли по-добре да помислим…

[75861]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

От урока на Рабаш: „Човек трябва да се учи, въз основа на това, което вярата му налага. А не защото другите го наричат праведник и му дават с това сила, вдъхновявайки го за работа. Тъй като тогава се оказва, че тази сила се основава на гордост и чест, а не на вяра – т.е. вместо на светостта, на егоизма.“

Следователно, трябва да бъдем много предпазливи към външното одобрение. Напротив, ако обкръжението пренебрегва човека – това е просто подарък свише. Това му дава възможност да продължи да работи заради отдаването.

А ако го почитат, с това му дават енергия да работи егоистично, заради уважението. И колкото и да му обясняваш, нищо няма да помогне – така работи нашето тяло, нашия егоизъм.

Не е лесно да се отделиш от наградата и наказанието на обкръжаващото общество и да работиш само в една линия, насочен право към целта на творението. Но без това, всички наши усилия ще отидат в полза на нечистите сили, в полза на фараона, нашия егоизъм.

Според тази характеристика е много ясно къде се намира човек: как той се впечатлява от доброто или лошото отношение на външния свят, от това, как говорят за него. Или той не обръща внимание на това и продължава да върви по своя път, а всяка критика приема като помощ свише. И колкото повече го нападат от всички страни, толкова повече му помагат.

От подготовката към урока, 20.04.2012

[75854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Семинар №1

Ние не можем да бъдем едновременно и в егоистични и в алтруистични намерения, желания, цели. Това са две противоположни свойства, които взаимно се изключват. Така че, ако превъзнасям отдаването, светлината, излизането от себе си, подема над себе си, и ако все още чувствам как другарите ми ме подкрепят, ако чувствам колко това ще ме защити, вдъхнови, напълни, ако чувствам от това радост, любов, напълване – в мен не остава никакво място да мисля за себе си, аз просто се разтварям в тяхната грижа и любов.

Така че, когато хората са в това състояние, те привличат върху себе си обкръжаващата светлина. Тя постепенно ги повдига и ги довежда до това състояние. И тогава в човека задължително отмира грижата за себе си. Той съществува на земно ниво в степента, в която просто трябва да поддържа своето съществуване – не повече от това. И това условие е най-удобното за тялото ни, за егоизма ни.

Тогава всички усилия на човека задължително се оформят и натрупват само в едно направление – към отдаване. И в него – в това намерение за отдаване, в светлината Хасадим, той започва вече да усеща разкритието на Твореца, напълване, топлина. Той открива напълно различни свойства, други възможности. Те се появяват изведнъж, от нищото. Преди това той просто не ги е усещал, но сега ги разкрива.

Трябва да се опитаме да съчетаваме усилията си, като деца, които играят заедно на една игра – не един срещу друг, а заедно, и да не забравяме, че именно съвместните ни впечатления, взаимното ни проникване, свързването ни един с друг, ни осигурява силата на подем.

От 1-я семинар на Европейския конгрес, 23.03.2012

[75712]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Бих искал да поговорим за това условие, което Природата поставя пред нас: ние трябва да стигнем до пълна любов между всички седем милиарда човека в света.

Наистина ли е неизменно това състояние? Можем ли да го направим? Вярно ли е, че ако постигнем макар и частичен успех, дори и само да се движим в тази посока, то отново и отново ще виждаме, че то е в наша полза, променяйки себе си, цялото обкръжение и целия ни живот към по-добро?

Природата на всеки човек, същността му е грижата за себе си. Човекът не може да мисли за нищо друго. Ако проверим, проучим всички наши действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги произвеждаме. Дори за най-простото движение – например, когато си местя ръката от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да възникне и да ми служи само при условие, че съм постигнал някаква печалба за себе си.

По такъв начин имаме следното условие: всяко вътрешно движение в атомите и молекулите, всяко движение на тялото, движение в чувствата и разума, изисква да видя това добро състояние, което ще се случи в края на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, сядайки на стола, не мисля каква поза трябва да заема, по време на разговор не се замислям за интонацията. В повечето случаи и действия всичко се осъществява съгласно вътрешен разчет – а вътре в мен се е загнездило егоистичното желание да се чувствам добре, да имам добри усещания. Виждам това като желан резултат от всички свои действия.

Надеждата за добро усещане всеки път действа и се утвърждава в мен в едно или друго състояние. Където и да отида, каквото и да направя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само за да мога да получа посредством най-добрите средства – най-доброто за мен състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, длъжен съм да работя, за да обезпеча семейството си и т.н. Всичко е само за да мога да получа изгода от това. По същество, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голяма изгода при минимум страдания и максимум наслаждение, за да напълня себе си с всичко, което е възможно.

С какво да се напълня? Това зависи от възпитанието, от въздействието на обкръжението, от скалата от ценности, която съм получил, а също от навика, който става моя втора природа: към каквото ме приучават, към такова се привързвам, дори ако е неестествено. Така живея, в много случаи в живота си правя нещо не защото така съм искал изначално, а защото обществото, родителите, възпитателите, са ме научили така. В крайна сметка аз действам автоматично, без да се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща: тях съм правил по принуда и те искат вътрешно усилие – когато убеждавам себе си, че те си струват. Да кажем – будилникът звъни и аз ставам, макар и да ми се спи много. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак знам, че след изнурителния трудов ден ще се върна при семейството си, в топлата домашна атмосфера, ще мога да отдъхна, да изпитам хубаво усещане. Това усещане трябва да се заплати и затова влагам сили.

Всички мои действия, всички контакти с едни хора и отделяне от други хора, в крайна сметка също са призвани да ми създадат по-приятна атмосфера.

И така през цялото време се грижа как да се почувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас и тя се отнася към „живата“ степен. По същество, неживата, растителна и животинската природа постоянно се стремят към най-доброто себеусещане, към най-доброто състояние. На всички създания им се струва, че това състояние може да се балансира, че в него няма да усетят напрежение или влечение настрани, а ще пребивават в хармония с това, което им се струва по-добро в живота.

А излиза, че през целия живот аз съблюдавам „закона за най-доброто себеусещане“. Такова е условието, благодарение на което съществуваме, и егоистичната ни природа ни насочва постоянно към това.

От 13-а беседа за новия живот, 11.01.2012

[75593]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Елена Доброволска

Eдно ново разбиране за единството на човека и природата в научните открития през последните десетилетия показват, че взаимодействието между наследственост, начин на живот и обкръжаваща среда е много по-сложно, отколкото обикновено се считаше до сега.

В основата на живата природа лежи нейната квантова организация. Енергийните нива – ядрени, атомни, молекулярни – представляват „квантовата стълба“ на организация на материята, където най-високата, четвърта степен заемат живите същества.

Съвременната медицина, западната или академичната – наречете я както искате – все още се основава на химическата парадигма на класическата физика и химия, и се придържа към принципа на визуализацията. Това означава, че в живия организъм реално съществува и се явява обект на научни изследвания само това, което може да бъде видяно с очите директно или с помощта на микроскоп.

Произходът на тези примитивни представи може да бъде разбран, разбирайки историята на развитието на биологията и медицината. Създадена през Средновековието, съществувайки под робството на религиозния догматизъм, чиито канони в борбата срещу „еретиците“, са защитени от инквизицията. И протестът на най-смелите е стихийно формиран от материалистическия мироглед.

Физика на живото – ново направление в естествознанието – превърна медицината и биологията от емперична наука във фундаментална. А квантовата медицина от последните десетилетия е медицинско приложение на новите представи за живота, здравето и човешките болести. Тя разглежда живия организъм като отворена квантово-вълнова система – сложно организирана, самовъзстановяваща се и саморазвиваща се, синхронизирана по много оси вътре в самата себе си и с външния свят.

Установено е, че богатството от ритми, съществуващи във външния свят, са в съответствие с тяхното изобилие, открито в човешкото тяло като самостоятелно вибриращи процеси. А обменът на информация между клетките в биологичната система става чрез слаби и супер слаби сигнали.

Известния биолог от миналия век А. Г. Гурвич, открил в живата клетка два типа полета: електромагнитно, носител на хроматин в хромозомния апарат на ядрото, и поле с не-електромагнитна природа, дължащо се на геометричната форма на клетката.

Благодарение на електромагнитната активност на клетката се създава поле на органа, след това на система от органи, и накрая собственото поле на човека – електромагнитна рамка със спектър от собствени характерни честоти на дадения организъм. То координира, синхронизира и ръководи работата на всеки орган и в утробата на майката и след раждането на детето, в продължение на целия му живот.

Именно на индивидуалния спектър на конкретния организъм се предава наследствената информация на генома. Собствения спектър от честоти е универсален паспорт на организма и се визуализира под формата на папиларни модели на възглавничките на пръстите на ръцете и краката.

Елементите от електромагнитната рамка на собственото поле на човека е системата от меридиани – динамични вълноводи. Те свързват върховете на палците на ръцете и краката с вътрешните органи и са били известни на китайските мъдреци преди повече от 5000 години. Благодарение на системата от меридиани и на биологичното поле се осъществява взаимодействието на организма с обкръжаващата среда и се контролира структурата и формата на вътрешните органи.

И така, у нас се формира изцяло нов образ на човека. Днешното ниво на знания и високата разделителна способност на измервателната техника, може да открие различни изменения в жизнената дейност на организма на човека в условията на сложни взаимодействия с обкръжаващата среда (метод за вегетативно резонансния тест „ИМЕДИС-ТЕСТ“).

Тогава какво е това „здраве“? Това е състояние, където здрави клетки с правилна геометрична форма, съответстващи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своето вълново взаимодействие една с друга на всички нива (клетка->орган->система от органи->организъм) и чрез техните собствени биологични полеви форми, взаимодействат хармонично с другите организми.

А какво е „хармонията вътре“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина са признали чувството на обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение помежду ни, безразличие, завист, омраза – са вълнови процеси, които могат да доведат до вибрационна дисхармония. А нарушаването на постоянството на вътрешната среда на организма води до тежки хронични заболявания, разкъсващи човечеството днес.

Важността на този феномен се потвърждава от съвременната молекулярна биология – епигенетиката. Предмет на нейното изследване са епигенетичните маркери – химически активни молекули, които контролират гените и служат като посредници между обкръжаващата среда и наследствения код. Маркерите се разполагат по протежение на двойната спирала на ДНК и действат като превключватели – привеждат в действие или блокират на наследствената информация.

Учените са открили, че живите организми улавят процесите на своето приспособяване към обкръжаващата среда в хромозомите и предават информацията на потомството. А различното приспособяване към обкръжаващата среда, различния начин на живот „включват“ и „изключват“ различни гени.

Така че, от една страна, можем да спрем действието на лошата наследственост, която толкова силно влияе на съдбата на човека. От друга страна, науката предупреждава, че негативното отношение един към друг вреди на здравето на вашите деца и внуци. И старият спор – кое в по – голяма степен формира човека – наследствеността или възпитанието, се оказва абсурден.

Можем да завършим статията с фраза, която открих в една от книгите на Кабала: „Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да отидем, каквото и да правим – нашите мисли създават обкръжаващата действителност“.

[75525]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е смисълът на безкрайните преходи от състояние в състояние, на които краят не се вижда?

Отговор: Все някога тази верига ще има край. Всеки път излизаш в друго измерение, сякаш светът се разтваря, и ти попадаш в квадратно пространство. А от него излизаш в пространство от още по-висока степен, и така напредваш все повече и повече, издигайки се сякаш от едно небе на друго. А времето, движението и пространството на всяко предходно стъпало – цялата му основа става не жива, относно висшето стъпало.

И отново, и отново се провираш между две мигновения в ново измерение. А цялото предходно стъпало се обезценява и загубва своята жизненост, подобно на нашия свят. Целият живот се усеща именно при прехода, затова е толкова противоположен на живота, който сега усещаме.

Ние се намираме извън духовното, защото сме затворени в едно неподвижно състояние, с една дума, като в пашкул. А след това, изведнъж, като през мъничка дупчица се изстрелваш в огромния свят. Но тази дупчица също не съществува – ти трябва сам да я създадеш за сметка на средствата по прехода от едно стъпало на друго.

От тези преходни състояния се формира духовният пърцуф на човека. Тези качествени изграждания се образуват от твоите усилия, извършвайки такива преходи. Затова сам по себе си, той не съществува в реалността – има само негов носител, на който той сам изгражда себе си.

От урок на Баал а-Сулам, 17.04.2012

[75513]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо на светлината съм нужен точно аз? Наистина ли съм толкова важен?

Отговор: Липсва ни желание, необходимост да разкрием най-висшия, съвършен, духовен свят. Не ти си нужен на светлината, а светлината е нужна на тебе, за да формира правилно желание в тебе. В крайна сметка, когато действително пожелаеш отдаването, тогава и ще го разкриеш.

Ние и сега живеем в океан от светлина, но нищо не чувстваме, защото не изпитваме необходимост, липса. Но ако привлека върху себе си предварителното действие на светлината, тя ще създаде в мен този недостатък – и аз накрая ще почувствам това, което ми липсва.

Един прост пример: в живота нямам нужда от нищо, аз съм в апатия. Но идва приятел и ме кани на разходка. Неохотно се съгласявам и по време на разходката минаваме покрай един ресторант. Аз помирисвам идващата от там миризма, поотпускам се леко – и ето в мен вече се пробужда леко чувство на глад. Тогава влизаме в ресторанта и по време на ядене, както се полага идва истинския апетит.

Така че, завесата трябва да отваряме постепенно. Като начало ние просто „чуваме“ светлината, викаме я отдалеко, а след това я пробваме на вкус – и така в нас се формира желание.

– Опитай – ще ти хареса, – казвам на детето.

– Не искам! Няма!

– Хапни заради мене.

Така светлината създава съсъд.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата Тора всъщност говори само за намеренията – за това, как човек трябва да насочи своето желание, да го обработи, форматира и организира така, че то всеки път да достига все по-голямо съответствие със светлината.

Светлината не слиза в своя прост, абстрактен вид – тя вече е оформена по специален начин. И влизайки в желанието, тя му придава своята форма. Затова те трябва да бъдат с подобни свойства.

В нашия свят, водата свободно се влива в някакъв съд и приема неговата форма. Но в духовния свят не е така. Там това няма да се случи, докато формата на напълване и формата на съсъда напълно не съответстват една на друга, което се нарича сливане, пълно подобие на свойствата, съгласно условията, съществуващи на това стъпало. А на по-високото стъпало трябва да се достигне още по-точно подобие, на следващото – още по-точно. И така все по-точно и по-точно. Докато формите на съсъда на съвпаднат със светлината, те не се съединяват.

Затова през цялото време е необходимо да търсим каква форма трябва да приемат желанията, за да съответстват на формата на светлината.

Светлината винаги е добра и творяща благо, винаги еднаква и намираща се в абсолютен покой. Казано е: „Аз своето АВАЯ не меня“. Това означава, че Неговото намерение винаги е едно и също. Всички изменения се случват в нас и затова именно ние в съответствие със своето състояние трябва постоянно да търсим в каква форма трябва да бъдем, за да подхождаме на светлината, Твореца.

Ако искам да се харесам или обичам някого и очаквам взаимност, аз през цялото време мисля как трябва да изглеждам, как да говоря, как да се държа подходящо, за да получа одобрението му. Същото трябва да правим и по отношение на светлината.

Нали Той ни поставя условия, които се наричат духовни стъпала. На всяко стъпало е заложена определена светлина, в особена форма, облечена вече в своя съсъд. А ние трябва със своите одежди да и се уподобим и тогава е възможен контакт: между светлината, нейните одежди на по-високо стъпало, и желанието, алтруистичните одежди на светлината на по-ниските стъпала. При тези условия те се съединяват.

На това е посветена цялата Тора, няма нищо повече. Започвайки с най-ниската степен на нашия свят и нагоре до най-високото състояние, всичко се определя само от подобието на съсъда със светлината. Това съответствие се нарича намерение – към какво се насочва и какво иска да достигне съсъдът: към каква форма на съединение, към какво търсене вътре в себе си и какво е изменението му относно светлината. В нашата реалност нищо друго не съществува.

Само ни се струва, че в нашия свят съществуват някакви материални предмети, объркващи ни и замъгляващи цялата същност на нашите действия. С каквото и да се занимаваме в този свят, имаме работа само с формите на нашето съответствие със светлината.

Езикът на кабала говори за това ясно и открито, обяснявайки какви вътрешни изменения трябва да направи в себе си човек, за да достигне разкриване на общата светлина. И ние, изучавайки кабала, трябва да го пробваме върху себе си, при което узнаваме: подхожда ли ни тази дреха и ако все още не, какво трябва да бъде нашето съединение?

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.04.2012

[74967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: „Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…“, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото „животински“ живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: „Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот“. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→