Въпрос: През детството родителите ни учиха да се отнасяме добре един към друг. И днес ни е нужно такова обкръжение, което да продължи тази мисъл. Но вие говорите също, че трябва да се отнасяме добре към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да защитаваме неживата, растителната и животинска природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че аз живея в нея не, за да я използвам до максимум. „Хайде да изкореним гората, да пресушим морето, да постъпваме както на нас ни е изгодно…“ Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите търпят крах, а ние ще постигнем успех – защото казваме: „Природата се намира в равновесие. Така че, хайде първо да проверим върху себе си какво означава това. Нека да почувстваме помежду си какво е това да бъдем балансирани, да защитаваме природата и да взимаме от нея само това, което е необходимо за нашето съществуване“. По подобен, естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование, благодарение на което хората, разбира се, ще се отнасят правилно, в това число, и към екологията, и към обкръжаващата природа. Невъзможно е да учиш хората само на добри взаимоотношения между тях – трябва също да се обучават на добро, правилно отношение към природата, към самото понятие „природа“.

Защото се намираме в развитие и някой ни движи, подтиква ни. Откъде идва това? Що за сили ни развиват? Къде е заложено моето утре? Дори да не съм запознат с него, но има хора, които го разкриват, усещат го. Виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл в нея зависи от другите. В своето време Айнщайн много е искал да се добере до общата, универсална формула на природата – така че, на науката тези положения са известни, тя знае за взаимното влияние на всички части на природата една от друга.

И ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то това единство включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Развива се не само човешкото общество, но и растителната, а също и животинската природа – само че доста по-бавно. Цялата Вселена се намира в развитие. Накъде е устремено? Не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, претърпява различни процеси и всички те не са случайни, дори за нас да са непонятни. В степента на своя напредък се убеждаваме, че тук се крие голяма закономерност.

В крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, макар и от нас да се изплъзва връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералологията, човека, звездите и т.н. Не можем да разгледаме свързващите нишки, но, по същността си, всичко това е единна Природа и тя не се дели на отделни сегменти. И затова нашият подход към нея трябва да бъде холистичен, цялостен. Освен това, и самите ние сме също неотделна част. Това ни диктува самият живот – факти от изследване, а не от нечии мисли.

Съществуват две направления:

• може да се сформира добро отношение към човешкото общество – и тогава, заради сегашното благоденствие, да се оправдае разоряването на Земното кълбо;
• може, обратното, да се даде приоритет на опазването на околната среда и да се пренебрегнат хората.

Но всъщност: „Не, подходът трябва да бъде цялостен, „кръгъл“, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Защото човекът е част от природата и затова еднакво трябва да се отнася и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Трябва да достигнем равновесие между всички части. Именно равновесието е свойствено за природата и с това съблюдаваме нейния универсален закон“.

Така са уравновесени във взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така че, всяко вмешателство в земната природа се отразява на различни нейни части. Ето и ние трябва да разберем своето място в системата и да изградим съответстващо отношение.

От 11-та беседа за нов живот, 09.01.2012

[75200]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Рабаш, Даргот сулам, статия 921 ”Необходимостта от действие отдолу”: Силата на въздействащото ни наслаждение – е властта на злото начало, което задържа човека в изгнание. Ако човек би могъл да се откаже от наслаждението си, тогава нямаше да бъде поробен от него. И затова когато Фараонът давал на синовете Израелеви своите удоволствия, те били под негово владение, в робство, и не могли да излязат от изгнанието…

Колкото повече напредва човек в духовното, толкова по-слаб става. Това е то робството при Фараона – човек изпитва слабост пред наслажденията. Някога е бил герой, можел да превъзмогва своите желания, да се владее, да се самопринуждава – но с напредъка, той сякаш отслабва и вече не може да се принуждава да преодолява, ”да си стъпи сам на врата”.

Цялата работа е в това, че по-рано той е работел егоистично – да спечели повече, да преуспее повече. Той отговарял на призивите да получава и усилията му се отплащали. А сега, когато духовната работа го е лишила от егоистичните съблазни във вид на яснота, на ”горящо напълване”, когато отпред, обратно, нищо вече не те съблазнява – човек губи сили, гориво, и се превръща в ”парцал”.

И това е признак за напредък. Ние гледаме на другите хора, които горят от сила и увереност – но нали те получават напълване в тези съсъди, с които работят. А нашето напълване трябва да дойде в съсъди, противоположни на ”работещите”. Но как може такова нещо да се случи? Аз влагам усилия, а някой друг получава заплата? Предложи нещо подобно на някой човек в света – и ще ти се наложи да го принуждаваш да работи, подобно на работещите в Съветска Русия, на които им се налагало да поставят контрольори – надзиратели, за да не намалява производителността на труда…

И така, не трябва да се примиряваме със собствената си слабост, но всъщност тя е свидетелство за нашия напредък към отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75338]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма схема и ясни интервали от време, измерващи развитието, убеждението, анализа и поправянето на себе си, че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и ангажираност един към друг. Не трябва да чакаме някакви срокове или смяна на поколенията – могат да настъпят промени по време на живота на нашето поколение. Всичко зависи от желанието на човека за това как той иска да се промени.

А както знаем от раздела „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние всички трябва да работим заедно. Човек не може да работи сам над себе си и да се убеждава в нещо – това никога няма да донесе добри резултати. Напротив, ние трябва да изградим обкръжение, общество, което да ни въздейства – и тогава всеки ще се измени. Така че, напред към строителство на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим в необходимостта от този път и много бързо ще пожелаем да се изменим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни въздейства с такава интензивност, че измененията ще придобият стремителен темп. Тъй като те изобщо не зависят от нашите временни рамки.

Неживата, растителна и животинската природа еволюира милиарди години. Такъв е процесът на развитие на егоизма, ние не отговаряме за това – само го реализираме все повече и повече според израстването. Сега обаче силата и темпа на развитие са в наши ръце. Всичко зависи от обкръжението и аз мога да го изградя по изкуствен начин, непрекъснато да го подобрявам, за да става то все по-голямо, по-широко, по-силно в своето въздействие. За това са ми нужни хора на изкуството и учени, социолози и психолози. Трябва да използвам всичко, което има в човечеството, предизвиквайки върху себе си колкото може по-силно и ефективно въздействие.

Тогава, още в живота на това поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим това благо, което оставяме на децата си.

Ако в този контекст направим разделение на човешките желания, ние можем да кажем, че като цяло те се разделят на две части:

• частни желания, свързани с човека лично;
• обществени желания.

Своите собственни желания човек, в рамките на поправянето, трябва да ограничи до степента, необходима за нормален живот. А своите социални желания, напротив – трябва да разививам колкото е възможно повече, започвайки с най-малкия кръг от другари, а след това да го разширявам, докато с помощта на въздействието на обкръжението не развия себе си до нивото на доброжелателни отношения, участие, отговорност, взаимно поръчителство и любов към целия свят.

Тук трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от себе си, от своето его и пропивайки се все повече от взаимоотношенията с разширяващите се общности на обществото, аз придобивам повече мъдрост, повече чувства, аз включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност, цялата природа. По такъв начин разкривам за себе си нова реалност, ново проявление – и живея в него, излизайки от самия себе си и усещайки всичко. Точно това е битие на ниво човек, което ни е подготвила природата. По този начин ние правилно реализираме себе си тук, в този свят.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75203]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Казано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: “Аз своята проява АВАЯ не променям“. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга “Шамати“, 12.04.2012

[75258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

”И му се присъни: ето, стълбата лежи на земята, а върхът и достига небесата, и ето, ангелите на Всесилния се изкачват и слизат по нея” (Сънят на Яаков, Тора, глава Ваеце).

От урока на Рабаш: ”Ангелите”, които се спускат и се издигат по стълбата, са хора, изпратени в този сят, за да извършат поправянето – и затова се наричат ангели. Ако те виждат, че се намират в състояние на падение, в тъма, то трябва да се ”спуснат”. Но по-рано са били в подем, иначе не може да се усети, че си паднал… И степента, в която се стремиш да вършиш добро, ще можеш да видиш колко зло има в теб.

Основно, това се отнася за работата в група. Колкото повече човек се старае да направи в нея добри неща, толкова по-бързо разкрива, че не е способен на това и няма никакви шансове за напредък. За да може да видите истинската тъма, трябва отначало да се издигнете. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмата”.

Трябва да се издигнеш, да получиш нови свойства, разбиране, да се доближиш до отдаването, за да може после от всичко това да видиш какво се случва с теб. И тогава ще виждаш все повече тъмнина в себе си.

Разбираемо е, че тази тъмнина не е възникнала сега – просто по-рано не си я забелязвал. А благодарение на това, че си се изкачил и си могъл да съпоставиш различни свойства, ценности, сега виждаш, че си се намирал в тъмнината на своите егоистически свойства.

Затова трябва да се стремим само към добро, а лошото ще се разкрие от само себе си. Има такива, които търсят злото, ровят и се топят в него. Но истинското зло се проявява само за сметка на подема и радостта, благодарение на разбирането: колко е хубаво, че злото се е проявило – когато даже намирайки лошото, човек се радва. Това е знак, че злото е целенасочено, разкриващо се по пътя, и през цялото време се извършва подем.

А ако човек пада и се отчайва, самообвинява се – това означава, че за сега той не е намерил верния път. Трябва да напредваме и по лявата линия, а не само по дясната – крачейки и с двата крака напред. Но не трябва да се привързваме към лявата линия, при падение.

Ако човек се опира на обкръжението, на книгите, слуша учителя, обучава се и разбира, че трябва да се мисли само за положителния напредък, който ни очаква в бъдеще и за нищо лошо – само за величието на Създателя, то той икономисва време и постоянно върви напред.

Независимо от това по пътя нагоре, има черни и бели линии. И тъкмо там, където преди всичко му се е струвало ”бяло”, той сега открива чернилката – и всеки следващ път все повече и повече. Това означава, че той разкрива лявата линия по време на подем.

От подготовка към урок, 11.04.2012

[75073]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Времето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава „вчера“ или стотици години назад? Какво означава „беше“? Сега чувствам такива състояния, които наричам „вчера“, „преди вчера“, „утре“. Ако се отдели тази точка: „усещащият аз“ – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари „Врата към намерението“, 11.04.2012

[75190]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се уча чрез интернет, въздейства ли ми светлината, възвръщаща към Източника?

Отговор: Дори в нашия материален свят има неутрино – частици, които преминават лесно през материята, почти без да губят скорост.

Висшата светлина се намира навсякъде в абсолютен покой. В това явление също така няма прегради в нашия свят, то е над неговата природа. Така че, ако искаме да предизвикаме действието на светлината, ние трябва да бъдем осезаеми за нея – с други думи, да бъдем подобни на нея по свойства. В същата степен ние се включваме в светлината и получаваме резултата от нейното въздействие И затова нашата работа е насочена към това, все повече и повече да се уподобяваме на светлината.

Самата светлина няма никаква форма, и нашия съсъд, желанието ни, трябва да приема именно свойство подобно на нея. Получаващото желание се състои от множество пластове, степени и затова неговият напредък към подобие на светлината протича поетапно. Задачата ни е – постоянно, от степен на степен, все повече и повече да се уподобим на светлината. Тъй като целта на творението е да постигне пълно подобие с нея. Оттук и името на нашата наука, „Кабала“ – означава получаване. Тя учи на това, как да получиш, да абсорбираш в себе си всички свойства на светлината.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2012

[75228]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В хода на еволюцията, ние преминаваме през задължителен процес на растеж на егоизма от поколение на поколение и през целия живот на човека. Въобще, няма друго творение, което да се изменя и развива непрекъснато. Казано е „бичето на един ден е подобно на възрастния бик“. На практика, всяко животно, за няколко дни след раждането вече знае как да се справя в света. Малко по-късно, то придобива необходимите сили, за да осигури живота си и знае как да не навреди на себе си.

От друга страна, човек трябва в продължение на много години да се учи на тази наука от обкръжението, а до тогава той не може да се защитава сам.

Да, и след това през целия си живот той трябва да се учи и да се развива. Човек се променя непрекъснато, всеки път го завладяват разни, чужди едно на друго желания, вечно го тегли ту към едно, ту към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали от известно време и чуваме: „Аз отдавна вече не се занимавам с това. Сега при мен вече всичко е различно“. Това важи и за професията, и за семейството, и местожителството, и интересите. Хората разказват къде са ходили, от какво се увличат, с кого са се запознали…

Като цяло, човек е много непредвидим, защото всеки път в него се пробуждат нови желания. Той самият не може да каже какво ще се случи с него след минута, още повече след няколко години. Виждаме това по себе си и другите.

А освен това виждаме колко много се различават поколенията едно от друго: по характер, култура, възпитание, образование, семейни и социални взаимоотношения, държавно устройство – с годините всичко се изменя.

Това противоречи на природата на живия свят, в който цари все същия този темп, все същия „стил“, все същия стандарт. И затова го разделяме на две части:

1. Грижа за нуждите на тялото, за желанията, свързани с храна, секс и семейство. Човек трябва да види в това своята „животинска“ част и да проявява към нея рационално, сериозно, балансирано отношение. Тъй като задаваме на тялото прекалено излишни, неоправдани задачи. Дори позитивните фактори, при прекомерна употреба, носят само вреда на тялото. И обратно, когато намалим малко потреблението и не пълним тялото си с фалшиво изобилие, ние преставаме да го тровим и по този начин му причиняваме добро.

Още в древността лекарите са говорили, че е по-добре да приемем малко лошо, отколкото много хубаво. Тъй като хубавите неща, когато са прекалено много, нанасят по-голяма вреда на тялото, отколкото малкото по количество вредни и неполезни неща. Затова на материално ниво, в семейството и обществото, във възпитанието на децата, в междуличностните отношения, ние трябва да внесем баланс, рационално ниво на потребление. Това не означава, че трябва да се ограничаваме и да изтезаваме себе си с тежки лишения – ние просто ще разберем, къде да се спрем, за да бъде всичко в наша полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за главното – за да формира от себе си Човек, изграждайки тази част, която лежи над животинското ниво. Ние сякаш принадлежим на два свята: животинския и човешкия. И човешката част в нас расте посредством обединение с другите.

Точно във взаимовръзката с обкръжението трябва да свършим много работа, за да достигнем степента Човек. В крайна сметка, този Човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда във вид на животинско тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко ние се грижим за неговите материални нужди, за да бъде то цяло и здраво, да се храни, пие и отделя отпадните продукти. На този етап човек за нас –действително е само жив организъм, и нищо друго.

По-нататък се грижим за това, как бебето реагира на шумове и звуци, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предметите с ръка, как контролира тялото си и т.н. Купуваме му всевъзможни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако ние от своя страна не се намесваме в процеса на растежа, ако не създаваме съответни условия, то няма да стане човек – пред нас ще расте животно. Човек се формира именно в резултат на възпитанието.

Проблемът е в това, че нашето възпитание е егоистично: ние учим детето на това, как да използва света в своя полза. Разбира се, ние разбираме, че в негов интерес, за по-голяма достоверност, е необходимо да му обясним правилата на обществения живот: „Не вреди на другите – пророкуваме – бъди добро момче, не се заяждай, не вземай нещата на другите, отстъпвай, дай на другарчето, съседчето да си поиграе  – така ще бъде добре. Защо ти е да се отнасят лошо с теб и да те наранят?

Знаем, че ако децата установят добри отношения с обкръжението, в отговор на това то също, поне до известна степен, ще бъде благосклонно към тях. И затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до простата истина: „Поддържай добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но по-надеждно те защитава от машинации по твой адрес. Не предизвиквайте враждебност върху себе си“. Ние разбираме това и така учим и подрастващото поколение.

Въпреки това, нашият личен и всеобщ егоизъм е подхранван от медиите, наситен с всичко това, което човек вижда на телевизионния екран и на монитора на компютъра, а също и сред обкръжението. Дават му се лоши примери и поради липса на избор ние казваме на детето: „Запиши се на курс по бокс или борба, иди се научи на това, как да мамиш другите, учи се за адвокат, за да не те измамят, постъпи в някой клуб по бойни изкуства… Накратко, независимо от добрите отношения, ти трябва да знаеш как да се защитиш.. Такъв е нашият свят.“

Като резултат, ние виждаме, че независимо от общото и лично развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки строи щастието и богатството си, радостта и успеха в живота си върху унищожаване на другите.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75140]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: Ако съществуват два сценария за развитието на егоизма: единият – когато егоизмът се превръща в пълна война, а вторият – когато егоизмът ни кара да се учим и развиваме системно, не може ли да бъде и трети сценарий, когато егоизмът ще ни доведе до пълно затъпяване, до зомбиране?

Отговор: Не. Работата е в това, че развитието на егоизма в интегралното общество предвижда неговия подем на следващото ниво, където става още по-голям, т.е. продължава да се развива.

Това, което виждаме днес в обществото е консервиране на егоизма. Нататък той не расте повече, не желае да нараства. А защо ми е повече да расте, ако от това имам само проблеми?… Когато човек има проблеми, той нищо не иска. По-добре да се разсее с някоя книжка или с нещо друго, или дори да поспи, за да не чувства нищо. Той не иска нищо друго, защото иска да се скрие от проблемите, нищо да не вижда, и да знае. Така че, ако не дадеш на егоизма правилния отговор, той започне да изчезва и ти се превръщаш в растение.

Когато ти влизаш в интегрална среда и заедно с всички започнеш да развиваш не своя собствен егоизъм, а общия, тогава получаваш напълно нови възможности за напълване – заедно с всички. Нашият общ егоизъм, „Ние“, започва да се развива. И тогава ще имаш възможност да растеш през цялото време, т.е. през цялото време да се напълваш, да чувстваш себе си получаващ живот.

В момента съществуват само две възможности, дадени ни от природата. Или нашият егоизъм ще умре, намалявайки нивото си – именно това се случва с безработните, с тези, които страдат и изпадат в депресия. Или ние ще го развиваме и напълваме във връзката с останалите.

От предварителния урок на Европейския конгрес, 22.03.2012

[74952]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→