Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: По какво се отличава егоизмът от голямата самоувереност?

Отговор: Общо казано, егоизмът не е лошо нещо. Това е централната сила на природата, която задвижва и развива всяка материя напред. Работата е там, че в наше време, когато противостоим на природата, той става отрицателен.

По-рано, в онези времена той не е бил отрицателен. Напредвали сме, развивали сме науката, технологиите, живота, общественото, държавното устройство. Всичко това е било положително. Колкото човек е имал по-голямо желание, толкова е бил по-високо развит: учен, изобретател, поет – няма значение какъв е бил, но е спомагал за развитието напред.

Но сега егоизмът се явява, тъкмо обратното, пречка – затова всичко спира, нищо не се развива, а само се свива. Понеже природата става интегрална, егоизмът се превръща в пречка. И тук той също трябва да стане интегрален.

Така, както когато в организма някаква част започне да мисли само за себе си, тя става раково образувание, поглъщайки всичко в себе си и изяждайки всичко в кръг. Тъкмо това се случва днес в нашето общество, със земята, с обкръжаващата ни среда.

А ние трябва да бъдем тъкмо обратното – в интегрална взаимна връзка, както съществува нашето тяло. Когато всички части на обществото се събират, както органите в тялото, в едно интегрално общество, те са задължени да се научат да си взаимодействат, иначе ще се самоизядат, както раковото възпаление.

От предварителния урок от Европейския конгрес, 22.03.2012

[74858]

Filed under: Възпитание, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Не сме ли склонни през целия ден към действия, вместо към намерения?

Отговор: Цялата ни работа се изгражда с помощта на намеренията. Нима може само с действие да постигнем дългосрочни промени в света? Разпространявайки нашето послание, искаме с това да променим намеренията на хората. Трябва да се обръщаме към тях под най-различни форми, за да могат те да се въодушевяват – и тогава тяхното отношение ще започне да се променя.

Ако съществуваше вълна, по която мислено да можеше направо да им се предават знанията за интегралния свят –така и бихме постъпили. Но от друга страна, схемите, аналогични на хипнозата или инжекцията, в този случаи не помагат. Защото хората трябва да разберат, да осъзнаят, вътрешно да анализират онова, което ние им носим. Не е възможно на човек просто да му се „впръска” друг поглед за света. Той трябва осъзнато да придобие тези знания, без лъжа, без какъвто и да е фалш. Трябва да му създадем съответните условия, благодарение на които той сам ще достигне до желаните резултати и ще се присъедини към нашето общо мнение. И затова, дори да съществуваше такава вълна за предаване на мисловни данни, тя само би принизявала човека до неживото ниво, докато тъкмо обратното – трябва да спомагаме за неговото развитие. В това се състои и проблемът.

И затова трябва да предлагаме на човека материал за размисъл, с който той вътрешно ще се съгласява или отхвърля, докато в него не се образуват необходимите инструменти, ”съсъди”, позволяващи му грамотно да се оправя със ситуациите. Днес, плувайки в потока на живота, той не е в сила да осъзнае, отстрани да прецени това течение. Той не прониква в дълбините на природата, за да разбере нейните закони, не познава самия себе си и своето обкръжение.

Не говорим за онова изкуствено обкръжение, което хората са си създали сами. Там те са ”спецове” и много от тях тук се чувстват като в свои води. Обаче те не са запознати с естествените системи, задвижващи човека, обществото и природата. Към това трябва да им се открие достъп, за да започнат да налучкват същността на нещата, да се запознаят с първия допир до фундаменталните закони на външната природа и човешкото естество. Това е то ”Творецът” – даже в адаптиран, материален ипостас.

За сега хората нямат и най-малка представа за това. Те се въртят във всекидневието, вътре в изкуствената мрежа, която са си изплели. Към това ни доведоха глобалните процеси на модернизацията и урбанизацията и т.н. Целият свят живее днес по тези правила. И затова, на нас ни предстои тежка работа: ние трябва да пробуждаме в хората устрем към подем, да ги поведем към други стъпала на анализа и към други усещания, да ги насочваме към корените, за да могат под изкуствените механизми на цивилизацията да открият нашата естествена взаимна връзка, пронизваща всичките стъпала на природата.

Довеждайки човека до такива размишления, ти го въвеждаш вътре, в съвършено друга система, за която той не е подозирал, която не е взимал под внимание до сега. Точно тук и се появява проблемът: той се изключва от изкуствената мрежа и трябва да реши за себе си основните въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Какво представлява обкръжението, природата?”. Тъй като тук пред нас се проявява съвсем друго обкръжение – системата на Висшата природа.

По същата причина днес учените са най-близо до нашите послания. Скоро дотолкова ще се сближим, че ще заговорим на практика на един и същи език. А от друга страна, за сега не можем да водим разговори на ниво бизнесмени, търговци, политици и т.н. В тяхната среда управлява все още законът на пазара…

Пред нас стои наистина не лесна задача – да разпространяваме. Трябва да се усети световната нагласа на човека, картината, която вижда пред себе си, социалните механизми и услуги, от които той се ползва, интересите, които го задвижват. Той живее в изкуствено надут ”балон” и не разбира за какво му говорим.

А ние казваме, че човек е част от природата, в която действат ясни закони. „Какви ти там закони, – ни възразяват – всичките закони са записани в конституцията”. И затова проблемите се „решават” по законодателен път – като добавим още няколко параграфа в кодекса. Така се разраства изкуствената система, посредством която хората се надяват нещо да се промени.

Всъщност работата стигна до световна криза: две системи – изкуствена и естествена – които стоят една срещу друга. И ето бедата, изкуствената система започва да се руши, при това изцяло. А ние искаме да насочим хората към естествената система, и това е голям проблем… Самите ние много бавно изминаваме този процес. А какво остава за човечеството?

Така че, не се надявай да се ограничиш само с едното намерение. Отначало трябва да влезеш в „балона” и да установиш връзка с човека. Ние се спускаме на неговото стъпало, в неговото състояние, за да го усетим, да се пропием в него и от там да започнем по-малко нашите обяснения, че всички ние сме зависими от втората природна система, от равновесието и правилното взаимоотношение с нея. При това трябва да се действа много нежно, иначе човекът няма да приеме нашето послание, защото той усеща само своя ”балон”.

От урок по статия на Рабаш, 08.04.2012

[74805]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в пълен покой, т.е. няма защо да се притеснявам, че ще се промени нещо от нейна страна, а трябва да променям само себе си и своите желания.

Независимо, че се казва, че желанията изменят светлината, има една единствена светлина. Светлината се разделя на пет лъча съгласно това, че желанието се разделя на пет части, и затова усеща едната светлина, сякаш са пет различни светлини. Съсъдът се променя и затова се усеща, че сякаш светлината се променя.

А ако всичко зависи от желанието, това означава, че целият успех зависи от неговата подготовка. Как ще се подготви желанието? Ще бъде ли готово за действие, т.е. за среща със светлината – така и ще бъде. Затова подготовката решава целия резултат от действието.

А какво ще бъде действието, ние не знаем – може да бъде още по-голямо падение в Египет или едно от Египетските наказания?! А е възможно да бъде преминаването на Червено море, което също не е приятно приключение, или бягство от войските на Фараона, или даже получаването на Тора на планината Синай. Всички тези ситуации едва ли могат да се нарекат приятно развлечение – всичките те преминават с много тревога, срахове и ненавист, в огромно напрежение. Но подготовката определя ще можем ли да преодолеем всичко това.

Затова, сега трябва да се мисли не как ще премине самият конгрес, а как да се подготвим за действие по обединението. А стъпалото, което ще ни се разкрие там, вътре в това съединение – ще ни покаже къде се намираме: може би все още сме в Египет, може да сме вече на изхода от него или дори зад неговите предели!

Всичко зависи само от подготовката на желанията (на нашите съсъди, инструменти), а светлината се намира в неизменен покой. Според това, как ще се подготвим, как приемаме формата и, за да и съответстваме, ще усетим такова въздействие.

Ще видите, че за подготовката не възникват никакви препятствия – тя винаги е благословена и води напред. Тъй като самото действие – това вече е среща със светлината, която може да ни доведе до съвършенно противоположни резултати, в сравнение с онези, които сме очаквали. Резултатът винаги ще е от полза – но на нас може да ни се стори като удар!

Както, например, Египетските наказания, които означават етапи от пътя на духовното раждане. И ние можем да ги извървим за един миг, едно след друго, за времето, нужно за един конгрес…

От урока на тема „Въпроси и отговори за конгреса в Бразилия“, 09.04.2012

[74963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че на първо място трябва да поставим желанието на масите, на народа, а не собствените духовни стремежи. Но днес аз се грижа именно за своя подем и за неговите цели правя разпространение. Как да осъществя този вътрешен обрат?

Отговор: Трябва да разбирам: всичко, което ще се случи с мен, зависи от другите хора, от това, доколко ще ги приближа към Източника. А за това трябва да ги приближа към себе си – и тогава те ще ми придадат вярното желание, за да се обърна към Твореца. И затова те изведнъж стават важни за мен.

На следващият етап ще открия, че това са мои части, а след това ще се изясни, че именно те са и моята душа. Отпада всяка необходимост в моето Аз: даже да гори в огън – само да ги обезпечавам, това е най-важното. Предишното самосъзнание изчезва: моята горна половина се отнася към Твореца, долната – към творението, а аз стоя по средата, в неутралната средна третина на Тиферет, която съществува само за това, за да свързва тези две половини. С нея нищо не трябва да се прави.

Въпрос: Излиза, че се включваме към масите, за да се проникнем от техните желания и да ги обслужваме, след това работим помежду си, а отговор получаваме въобще отнякъде отгоре. Доста объркана схема…

Отговор: Схемата е проста: горе – плюс, долу – минус, а ти осигуряваш входа по средата и отваряш пътя.

Може да се илюстрира това и иначе – във вид на кран. Отляво – положителното налягане (+P), отдясно – отрицателното (-P), а ти определяш, какво ще се получи на изхода. От едната страна е народа, от другата – светлината, а по средата – Бней Барух (ББ).

Именно така е устроена природата. Това е напълно нормална, естествена схема. Нека да я отбележим с термините на науката кабала. На върха се намират Кетер (К) и Хохма (Х), по средата – Бина (Б), подразделяща се на Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ) и АХАП, а долу –ЗОН. Горе до половината на Бина се простира системата на Твореца, а долу се намират низшите, а между тях – Бней Барух (ББ). Все същото е: горе плюс, долу минус, а ти между тях, и кранът е в твои ръце.

Това е и нашата работа. Обединяваме се в група, за да съответстваме на светлината, а долу построяваме системата на разпространение, носеща посланието за любов към ближния, за единство. Така се съединяваме с народа, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Среща на върха на ООН, посветена на проблемите на устойчивото развитие, Декларация под названието „Състоянието на планетата“: На човечеството му остават само десет години, през които все още може да избегне глобалната екологична катастрофа с необратими последствия.

Изследванията показват, че бъдещото съществуване на екосистемите в този вид, в който през последните столетия са поддържали благополучието на човешката цивилизация, е в голяма опасност. Ако човечеството не обедини усилията си, тогава най-вероятно ще станем свидетели на гибелта на екосистемите, предупреждават учените, които са се подписали под документа. Цивилизацията ни ще остане без вода и храна, биологичното разнообразие и другите ресурси ще бъдат заплашени от изчезване. Когато тези ресурси намалеят драстично заради „икономическата, екологичната и социалната криза“, има голяма вероятност от „хуманитарна катастрофа от глобален мащаб“.

През последните десетилетия в света станаха 3 важни промени:

1. зад процесите на планетарно ниво стоят хората;

2. стана ясно, че много от процесите на Земята са взаимно свързани, което прави хората уязвими пред внезапните кризи;

3. сегашните методи за контрол на околната среда показаха своята неефективност.

Извод от декларацията: За да се промени положението не е достатъчно само да се внедрят нови технологии. Необходимо е да се променят ценностите, убежденията и целите. Този стремеж вероятно ще изисква радикални и мащабни реформи.

Реплика: Освен безнадеждните призиви и декларации, възможно ли е нещо действително да се предприеме или, както предсказва кабала, сами ще станем свидетели на собствената си гибел?

[74817]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В.Соболев, д.и.н., проф.): В основата на всички заплахи – е самия човек. Нас ни учеха, че човекът е рационално същество, приема най-добрите решения и в пазарната икономика е идеалния икономически субект. Обаче, цяла плеяда от Нобелови лауреати по икономика доказаха обратното: на човека е присъщо да греши, и следователно, последствията от неговите действия могат да бъдат катастрофални.

Финансовите инструменти са се увеличили бързо поради банална алчност. Предлагат ти бонбон във формата на капиталов инструмент, обещаващ огромна печалба и ти го поглъщаш, включвайки се в безумното състезание на колективния егоизъм в преследване на страхотно забогатяване. Но после се оказва, че в пропастта си паднал не само ти…

Забележка: Това е, което всички ние вече отдавна сме научили, само дето методика за изменение на човешкатаприрода няма у никого, а ако не изменим природата си, ние всички заедно се приближаваме към собственото си унищожение.

Посъветвайте ни, как да представим на човечеството метода за интегрално възпитание като единствено средство за спасение?

[74914]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В процеса на взаимодействие между хората възникват много силни емоционални преживявания, както отрицателни, така и положителни. Как и къде човек трябва да ги реализира: непосредствено в групата или извън нея?

Отговор: Както му харесва, стига те да изхождат от интегралния поглед на света. Ако те изхождат от интегралния поглед на света, човек няма да може да навреди на друг. Да говори, да изкрещи нещо обидно, да види някакво отрицателно действие или следствие – да, но да причини зло – не.

Забележка: Ако човек е загубил самообладание и е изрекъл ужасни неща за някого, дали е необходимо да завърши това с помирение или по-добре да го отложи за известно време?

Отговор: Не е възможно незабавно да се заглади всичко, казвайки: „Подайте си ръце, прегърнете се“. Това трябва да бъде изяснено. Напълно е възможно всеки от нас да има право на избухване, а останалите да имат право да се обидят. Всичко това е вярно, всичко е нормално, както се случва с децата, които макар и да обичаме, но понякога сме готови, не знам какво да направим, дотолкова непоносимо е тяхното поведение. Това виждаме и при животните: удари, влияние от страна на майката върху потомството и.

Няма от какво да се срамуваме. Има определени граници, при които избухванията и обидите са допустими. Трябва да проучваме тези неща, доколкото ние все още само усъвършенстваме възпитателния процес, а не се намираме вече в  неговото окончателно състояние.

От беседата за интегралното възпитание, 26.02.2012

[74752]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Ако половината от човечеството няма да работи, то няма ли да възникне противоречие между тези, които работят и трябва да отдават на тези, които нищо не правят, а само през цялото време учат?

Отговор: Първо, трябва да се гледа и на тези, които работят, и на тези, които учат, като на приемащи участие в едно и също нещо.

Няма да има такова понятие „работи – не работи“. Съгласно нашите изследвания и статистически данни 1-2% от населението на Земята могат да създадат необходимите хранителни продукти за всички, а още 6-7% от хората – всичко останало, което е нужно на човек. Всичко необходимо, разбирате ли? Да допуснем, това са 10% от цялото човечество. А всички останали хора? Какво да правим с тях? Да ги унищожим ли?

Необходимо е да разбираме, че човек трябва да работи съвсем не така, както работи днес. Никога не е имало такова нещо, както през последните няколко стотин години, човек да работи от сутрин до вечер. Работата е станала най-главното за него. До предприятията за удобство има и детски градини. И изобщо работата изведнъж е получила статуса на център на живота.

Но защо трябва да бъде така? Защо човек не може да отиде и да поработи само два часа на ден, а останалото време да се занимава? При това той се занимава със самообразование, интегрално възпитание. Той се включва в този процес и всеки път, всеки ден, според степента на своето изменение, трябва де се привежда в по-голямо равновесие с природата. И това е постоянно обновяване. Длъжни сме да правим това. На никого не е необходимо нищо да се отдава, всички сме равни в това.

Днес, общувайки с човека, ти първо изясняваш: кой си, къде си, каква специалност имаш, колко получаваш – това е всичко, което ни интересува. Но сега преминаваме към друго общество. Нито земята, нито природните изкопаеми, нито екологията (доколкото вече сме я замърсили) не ни позволяват да продължаваме така. Вече виждаме това.

В никакъв случай никого не убеждаваме, както всички останали учени, че трябва да се направи така, а не иначе, а просто предлагаме едно от възможните решения. Ще бъдем доволни да чуем още и други предложения. Ние също се намираме в постоянно търсене, допълвайки тази методика с нови и нови данни.

Общо казано, това е изследователска работа. Ако ме бяхте попитали преди 10 години, то щяхте да чуете само малка част от това, което говоря днес, освен това, ще научим много от нашите колеги, с които се намираме в тясно сътрудничество.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74591]

Filed under: Възпитание, Конгреси и събития - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №4

Важно е преди всяко занятие да формираме правилно намерение: ”За какво се учим?”. Аз не идвам ей така, сядам и слушам умни неща за строежа на Висшите светове или откъси от книгата Зоар, от статиите или от други материали – работата не е в това. Това е само средство за привличане на Висшата светлина.

Какво все пак изучавам? Аз седя заедно с другарите. Между нас се образува особена връзка, и тя трябва да бъде такава, която да ни издига нагоре в областта на Висшата светлина, към Висшето стъпало, към която устремяваме нашите общи желания – само общите! Едноличните желания, означават – егоистичните. Общите – това вече е желание за отдаване, към обединение.

Само като издигам нагоре тези желания ”МАН” (ако наистина мога да ги издигна с помощта на групата), върху нас свисше веднага се спуска Висшата светлина, която ни поправя и по малко ни сближава.

И всеки път, когато се издигаме нагоре, се сближаваме – все повече и повече. И така, докато не се съединим в една точка. Но това вече не е точка, тъй като тя се е разкрила с помощта на нашия егоизъм.

Просто ние сме го събрали заедно и затова изглеждаме като една точка, но всъщност под нас се намира огромен егоизъм, над който сме се издигнали. И тогава разкриваме в себе си Висшата светлина, вече не във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф), който със своето влияние ни променя, а във вид на вътрешна светлина (ор пними).

За какво ни са тогава тези книги? – За да се събираме заедно и да четем за това, което се случва във Висшите светове.

Всъщност, ние не знаем какво се случва там, тъй като не отгатваме и не знаем в действителност, какви са тези действия. Но с това призоваваме да слезе върху нас Висшата светлина. Затова има ”група + Аз + книга” – и това са необходимите условия за работа.

Между мен и групата трябва да има пречки, различни въпроси, проблеми. А между мен и книгата няма никакви пречки, въпроси – и не е важно, дали разбирам нещо или не.

Все едно аз нищо не разбирам, защото в книгата се разказва за онова, което ще се случи на следващото стъпало, в духовния свят, за което нямам никаква представа. Аз само чета думи, но това е напълно достатъчно, за да призова върху себе си Висшата светлина.

В случая обучението между нас и книгата е напълно формално. Без значение е колко знае човек и колко разбира! Важно е, доколко неговото обединение с групата и с книгата предизвиква в него желание, напрежение, подем. Към какво? Към свойството отдаване.

Ако той моли за свойството отдаване, и е устремен към него, опитвайки се да не се самоизлъже и заедно с групата си изяснява, че е искал именно това, то все по-ясно си изяснява вътре в себе си, какво означава Творец – свойството отдаване, какво означава да се приближиш до него – да се доближиш до това свойство в себе си, да го изявиш в себе си. Когато си поставя това желание, независимо, че то е мъничко и лъжливо – той сам не разбира, за какво се моли. Как той всъщност може да помоли за онова, което е противоположно на неговата природа?

Но с такова постепенно устремяване той напредва. Той гука като бебе, защото не умее да говори, неправилно произнася думите и никой не му помага, освен майка му. Точно така и Творецът ни разбира. А самите ние не разбираме себе си. Мислим си, че действително като се съединим заедно, че искаме, че се молим – но къде е онова, което искаме?

Всъщност, дори нищо да не искаме, той възприема това правилно, знаейки нашето състояние, и знае, че нищо не можем да направим. Това е също като при бебето, когато майката го разбира без думи. Точно това ни трябва и на нас. Тава всъщност е така нареченият призив към Твореца, молитва или МАН.

От 4 – я урок от Европейския конгрес, 24.03.2012

[74580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи мои ученици!

Обръщам се именно към своите ученици!

Предадоха ми, че в нашите групи са се появили хора, които твърдят, че аз съм свързан с някакви практики, тренинги, техники, които те организират. Сякаш тези практики ни помагат да усвояваме кабала.

Това е дълбока заблуда. Те просто използват нашите връзки за разпространяване на своите идеи. Кабала никога и по никакъв начин не е била свързана с никакви тренинги, техники, медитации и т.н. Дори психологически тренинги тя има свои, а не от психологията.

Раждането на висшия орган на чувствата (свойството отдаване, душата) произлиза от:

1)    Обединяване на групата и

2)    Изучаване на първоизточниците –

С тях се привлича въздействието на Светлината (силата на отдаване и любовта).

Ако вие желаете да разкриете Твореца, аз, като изминал този път, ви призовавам:

1. незабавно да прекратите изучаването на онова, което не е посочено в нашите източници;
2. да изгоните незабавно проповядващите СВП и ШКД и други подобни учения от групите.

Ръководството на Академията по кабала никога не е поощрявало никакви видове тренинги, дори като допълнения. Те, всичките са изобретения на нашия свят и само ни заключват в него.

Необходимо е на първия етап от развитието, докато не постигнете явното разкриване на Твореца (докато самата душа не ви поведе), да се пазите от пречките и да следвате указанията, както новороденото – майка си.

Успех в бързото израстване!

М. Лайтман

[74680]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала - Няма коментари→