Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1985, статия 16, „Колкото повече го унижаваха…“: В Египетската земя паднаха искрите на святостта и народът на Израел трябваше да ги поправи. И затова първо трябва да изпитват страдание и болка от невъзможността да избягат от властта на египтяните. За това е казано: „И застенаха синовете на Израел от работата, и заплакаха, и се издигна викът им до Твореца от тази работа, и  чу Творецът техните вопли“.

Необходимо е усещането за изгнание, необходими са страдания и болка – толкова силна, че смъртта да изглежда по-добра от живота, ако не мога да се измъкна от Египет. Ето такова голямо трябва да бъде желанието ми. В противен случай, това не е съсъд, не е място за разкриване на това, което търсим.

В същото време викът ми трябва да бъде силен, не само по сила, но и по качество. Трябва да знам към какво се стремя от изгнанието, какво искам да разкрия, какво се случва с мен.

По такъв начин изгнанието е много сериозна подготовка към избавлението. В изгнанието аз правя пълен анализ, изяснявайки си какво точно искам и в каква форма. Ето защо то не може да трае по-малко от четири хиляди години – по степените на четирите стадия, които ние преминаваме, формирайки своя съсъд. Едва в края на този процес можем да излезем от изгнание и действително да получим това, което сме подготвили. Тъй като висшата светлина няма никаква форма, тя и сега изпълва всичко, но ние не я усещаме. Необходимо е да придобием четирите стадия – цялостния съсъд и тогава всичко ще се разкрие.

Така че, това не е календарен период от четири хиляди години, а именно четири пълни етапа на формиране на нашия съсъд. Формите, които внасяме в него, изцяло зависят от всеки от нас. Разбира се, ние получаваме първично пробуждане свише, както е казано: „Творецът води човек до добрата съдба и казва: „Вземи за себе си това“. Обаче после съдбата на човек е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2012

[74644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Историята показва, че развитието на човечеството в течение на хиляди години не можа да промени човешката природа. Каква сила може да помогне да се направи това?

Отговор: Има такава сила в природата. Когато се опитвате да станете интегрална част на природата, изведнъж започвате да получавате някаква сила, подкрепа. Това е законът на природата. Природата е искала да се срещнем.

Това не е мистика. Аз съм много далече от различни мистични обяснения. Ние просто виждаме това. Трябва да се опитваме да бъдем интегрални като дете, което иска да стане възрастен – то просто играе на възрастен.

Какво е интегралната методика? Хората се събират, отначало слушат курс по интегрално образование, а след това влизат в кръга на интегралното обучение. В процеса на обучение ние започваме практически да създаваме от тях една обща структура.

Когато хората, събирайки се заедно, изясняват вътрешни психологически проблеми съединени помежду си, създавайки едно общо желание, общи мисли, те изведнъж започват да чувстват някаква сила, подкрепа. Тази сила, тази подкрепа се формира именно в групата, в колектива, който практикува методиката за интегралната връзка. В този случай ние възбуждаме латентна сила, която съществува в природата и която ние, като егоисти, индивидуалисти, не забелязваме, игнорираме. А когато се събираме заедно, тя започва да се проявява. Точно тази сила е способна да ни промени.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74594]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

В течение на хиляди години се развиваме на неживо, растително и животинско ниво. И това също не е проста форма на развитие, защото в нейния корен лежи разбиването на първия духовен човек, тоест разбитите души, след което във всеки отделен елемент присъстват всички останали. Така във всяка частица се появява възможност да живее: да получава, а също да отдава, да поглъща и отделя.

От съединението на тези две сили: получаване и отдаване, възникват вече всички форми на живот, форми на съществуване. Защото самият материал на желанието за наслаждение не е способен да съществува в изходния си вид. Необходима му е някаква сила срещу него – желанието за отдаване.

По такъв път върви развитието на материята, тоест желанието. Докато не стигне до човека, който също започва да се развива. Но за човека се изисква особено развитие, с присъствието на допълнителна, още по-голяма духовна сила. И затова възниква такава група, която се нарича Исраел, което в превод означава „направо към Твореца“ (яшар-ел).

Излизайки от Вавилон, тази група се спуска в Египет, за да приеме в себе си допълнително, много силно желание в състоянието, наречено Египетско изгнание. А получавайки такова допълнително желание за наслаждение, тази група вече се удостоява да работи над него заради отдаване.

От средното ниво, на което са се намирали всички народи, тази група отначало се спуска надолу – до дълбочина „минус 400 години“ на Египетско изгнание, пада на 400 стъпала (съгласно пълния цикъл на развитие – 4-ти стадий на пряката светлина). А след това тя се издига заедно с допълнителното желание, получено в Египет: излиза от Египет, получава Тора, издига се до строителството на 1-я Храм. Но след това става неговото разрушаване и падение, строителството на 2-я Храм и отново разрушение. И в крайна сметка тази група пада до дълбочината на това последно изгнание, в което сега се намираме.

Според степента на падение в Египетското робство произтича и подемът във времената на Храмовете. И всичко това, за да рухне от тази висота и достигне окончателното разбиване, съществуващо в нашето днешно изгнание. Ето такова дълбоко падение, по-ниско от което не може да бъде. И от него вече се издигаме всички заедно, с всички народи, и завършваме поправянето.

Всяко духовно действие носи след себе си материални последствия в този свят. И затова трябва да работим в този материален свят в течение на цялото изгнание.

Изгнание означава откъсване от духовния свят и неспособност за никакви духовни действия. Но благодарение на това, че извършваме материални действия с егоистично желание, не с душата, а с тялото – с това изпълняваме подготвителната работа в периода на изгнание.

Но в наши дни приключва последното изгнание и ние всички трябва да излезем на свобода. Разликата между изгнанието (галут) и освобождението (геула) – е в една единствена буква „алеф“, в разкриването на Твореца. А това означава, че трябва да разкрием висшия свят – това състояние, в което Творецът напълва със себе си цялото мироздание.

Остава цялата тази реалност, в която живеем тук и сега, трябва само да добавим към нея своето усещане, разбиране, разкриване на висшата светлина, силата на отдаване, която ще запълни със себе си всичко. А в нея, съгласно своите нови, поправени свойства, ще почувстваме висшия свят.

Тогава ще разберем смисъла на тази подготвителна работа, която сме изпълнили преди, във времето на изгнание, изпълнявайки материалните заповеди – защото не сме били способни на нищо друго. И върнали се на физическата земя Израел, от нея трябва да се издигнем на духовната земя (желание) Исраел.

Казано е, че „всяко действие оставя следи“ – даже материалното, защото над него после строим духовно действие. Едни поколения е трябвало да изпълнят материалната работа в този свят, а други поколения трябва да изпълнят духовните действия. Затова ние се концентрираме само върху духовната работа: върху намеренията и желанията на човека, върху неговото отношение към скриването и разкриването, към свойството отдаване, което той смята да придобие.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

[74092]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата задача е да достигнем до молбата, а не да се вълнуваме за отговора. Какво става с нея горе, това ще разберем после, когато сами се издигнем и станем част от висшите стъпала. Тогава ще можем малко да ги разберем.

А сега това е невъзможно. Не мога да застана на мястото на бащата и майката, докато сам не израсна и не стана родител. Когато самият аз имам деца, ще разбера какво означава да бъдеш баща или майка. А докато съм дете, това не го разбирам. Да разбереш – означава да застанеш на това място.

Затова е казано: „Не съди приятеля си, докато не се окажеш на неговото място“. Защото само тогава ще можеш да станеш съдия – със силата на лявата линия, от страна на съсъдите/ желанията, срещу дясната линия на всички стъпала на стълбата, и разбиращ всички техни ограничения, всички трудности, цялото мъжество на преодоляване. Това се нарича да бъдеш съдия.

Истинският съдия е този, който в миналото сам е бил най-големият и жесток престъпник, а сега е поправил всички свои бивши престъпления. Ако сам не е минал през това, то как може да съди?

Той има опит и затова може да оцени всички молби, условия, неизправности – да ги разбере, почувства и разсъди справедливо. В него има инструменти (кли), информация, спомени (решимот) за това. Тогава той се нарича истински съдия, който не може да сгреши в духовния разчет.

А в нашия свят не е така и затова той се намира в такова плачевно състояние, защото не строим своето общество по подобие на духовните закони. Представете си, ако всички съдии бяха бивши престъпници, какъв справедлив съд щеше да има.

Казано е: „Няма такъв праведник на земята, който само е творил добро и никога не е грешил“. Човек трябва да премине през всички прегрешения и тогава да постигне заповедите. Най-добрите следователи са тези, които сами някога са се занимавали с кражби. На тях са им известни всички тънкости: как да разбият катинара, сейфа. Те самите са минали през всичко, това е невъзможно да се научи в университета.

В духовния свят именно така и става – невъзможно е да изпълниш заповед, ако преди не си я престъпил. Моше четиридесет години е бил възпитаван в дома на Фараона и четиридесет – при Итро. И чак след това е станал предводител на народа на Израел. Включил е в себе си всички нечисти сили (клипот) и цялата хитра мъдрост на егоизма, и правилно ги е преработил.

Затова не трябва да се страхуваме от грешките. Както е казано: „И най-лошите от твоите слуги са пълни със заповеди, както нар със зърна“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.04.2012

[74328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато настъпва състоянието на тежест, на откъснатост от другарите в групата, първо трябва да анулирате своето ”аз”, т.е. да не искате по- голямото: това, което имам сега, така и да си остане.

Най-главното сега e да добавя към своето състояние връзката с останалите, да не мисля за нищо лошо, което се случва помежду ни. Аз трябва да се устремя към сближаване, да се издигна над случайните обстоятелства – това е единственото лекарство.

Като правило, човек винаги се отвлича от работата по сближаването и започва да се занимава с разпри, урежда съвещания, анализи – всичко това е излишно, с това те само вредят. В това е целият проблем.

Никакви изяснявания на отношения! Ние трябва да оставим миналото и над него сега да изградим новите връзки.

Такива състояния се дават от Твореца. Той по мъничко ни свети, предизвиквайки с това голям егоизъм и ние се озоваваме в тъмнината, независимо, че тази тъмнина я предизвиква светлината.

Затова на арамейски език ”орта”, ”ор” (ивр. – светлина) – е нощ. т.е. светлина, влияеща от обратната страна.

Ако човек правилно разбира какво му се ”пробутва” всеки път, какви проблеми възникват в него и се повдигне над тях само с устрем вътре в групата за връзка помежду си, тогава той преодолява достатъчно бързо това.

Вярната реакция съкращава времето хиляди пъти. Всичко трябва да се случва мигновено: човек получава покана във вид на тъмнина, безсилие, опустошеност, незабавно се устремява напред, без да обръща внимание на състоянието, без да го разбира и да се задълбочава в него. Основното – веднага ”чупейки си главата”, направо, без да прави някаква пауза ”да нанесе удар по зъбите на Фараона”.

По такъв начин веднага започваш да разбираш, че в това е и твоето избавление! Тебе сякаш те подтикват. Тебе те отблъсват от обединението и ти веднага трябва да реагираш обратно.

От виртуалния урок, 01.04.2012

[74480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Зародишът отменя себе си – в това е неговата роля. Всичко, каквото и да правят с него – той приема с благодарност и винаги възприема висшия като добър и носещ благо.

Моята работа е само в това, да отменя себе си, каквото и да става: каквито и да са изменения в света от край до край. А аз, без да обръщам внимание на каквото и да било, се удържам в състояние на отдаване, ”хафец хесед”. Това означава, че се намирам във висшето, отменям своята личност, самостоятелност и не преча на Висшия да ми въздейства – нека прави с мен, каквото иска. С една дума като новородено в ръцете на майка си, което не мисли за нищо.

Ако те вземат на ръце – ти как би се чувствал? Представи си, че десет човека те подхващат и вдигат във въздуха. И независимо, че имат сили да те повдигнат, но ти целият ще се тресеш в напрежение, от това, че си се озовал върху нечии ръце. Ще се страхуваш да не паднеш, и дали те държат здраво.

Новороденото няма такива съмнения. Вие сте виждали как то спокойно спи на майчините ръце – такова е свойство на самоотмяна относно висшия. При новороденото това се случва по естествен начин. Но за сметка на такива сили, зародишът расте в майчините води. Тоест намирайки се в АХА”П на висшето, то се отменя пред него, каквото и да се случи – за добро или за зло, няма значение в какво състояние. То само повече увеличава своята преданост. Това се нарича нулево ниво на желанието (авиют шореш) и това не е проста работа, а напротив, трудна. С това ти изграждаш своята първа форма. Каквато и светлина да идва, ти само отменяш себе си, каквото и да усещаш: страдание или наслада, недостатък или напълване – и така формираш себе си, ставаш подобен на Твореца в своята първа форма, която се нарича зародиш.

Зародишът се намира във водите на майката и се оформя в духовен парцуф: 10 сфирот, напълнени със светлината Нефеш. А когато напълно завършва своята самоотмяна и повече няма какво да прави на това стъпало, с нулево ниво на желанието, то тогава трябва да напредва – и това се нарича раждане.

Разликата между тези състояние на организма е голяма, защото раждайки се, той започва да работи с получаващите желания. Той се чувства отделен от висшето. Раждането е най-значителната промяна от всички, случващи се по нашия път.

Зародишът – е всеки от нас, отменящ себе си относно останалите, които стават за него майчиното лоно. А нашият общ зародиш – е свързващото ни поле, което искаме да създадем между нас. Ако се съединяваме всички заедно, то майчини води стават за нас общото разкриване на висшите сили, вътре в които ние пребиваваме.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.03.2012

[74085]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Въпрос: Отначало човешкият егоизъм е бил движеща сила на прогреса, а след това се превръща в спирачка за развитието. Какво ще стане сега движеща сила за развитието ни?

Отговор: Човешкият егоизъм не е против развитието. Трябва да разберем формата, която той приема сега. Ние ще продължим да се движим напред с егоизма, но така, че да го използваме във връзката с другите: не фино, отделно за себе си, отблъсквайки другите, а придобивайки друга, интегрална форма.

Вие виждате, отхвърляме семейството, отхвърляме децата, отхвърляме съседите. Създадохме едно общество, където нищо не ми трябва! Отивам до супермаркета, след това загрявам полуфабрикати в микровълновата и не се нуждая от жена. Имам перална машина, микровълнова печка, имам всичко. Създали сме такава затворена среда за себе си, защото нашият егоизъм ни направи индивидуалисти.

А сега, напротив, егоизмът придобива „кръгла“, интегрална форма. И ако разберем, че това е неговото следващо ниво, то тази сила, ако се срещнем и си помагаме с нея, ще ни доведе до едно ново ниво на развитие – интегрално. Тогава започваме да усещаме следващото ниво на природата.

Работата е в това, че сега възприемаме всичко само чрез нашите пет сетива. Това е – пет физически сетива в моето тяло. А тялото ми – това е животинското ниво на развитие на материята и само чрез него възприемам информацията и получавам впечатления от това, което ме обкръжава.

В действителност, според научни данни, ние сме обградени от много по-голямо количество информация. Просто не разбираме това, защото нашите сетива са уникални – те не са в състояние да възприемат глобалната природа.

Но когато стигнем до нивото, на което нашият егоизъм ще стане по-интегрален, ще започнем да чувстваме природата в нейната истинска интегрална форма.

Ще ни се разкрият едни напълно нови области, взаимодействия, силите на управлението! Ще започнем да чувстваме това, което всъщност днес все още не разбираме и не знаем: от къде се появява всичко – причините и следствията, т.е. нашето причинно-следствено развитие.

Можем да видим това в природата, защото всичко това е включено в нея. В нея се намира огромно количество информация, което за сега все още не можем да възприемем, именно защото не сме в съответствие с нея. Ние представляваме нещо като неправилни сензори за възприятие, за разбиране и осведоменост за природата.

Интеграцията между нас ни открива начин за създаване на нов инструмент на познанието. Но това вече принадлежи на теорията на познанието.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74497]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как се съгласува това, че не трябва да искаме да отменим скритието, като при това, единствено разкритието може да ни поправи и съедини?

Отговор: Цялата работа е в това, за какво разкритие моля. Трябва да моля за разкриване на свойството отдаване, което искам да открия.

Творецът ми дава да почувствам, че Той съществува, но се крие като зад завеса. И всичко това е, за да Го разкрия. А мога да Го разкрия за сметка на това, че развивам у себе си свойството отдаване.

Но за какво ли бих могъл сега да моля в егоистичното си желание? Аз Го моля да се разкрие, за да ми даде напълване – и затова съм поставен в скритие. Скритието ме защитава, като „предпазител“ от късо съединение с егоизма ми.

То ме отделя на специално разстояние, сякаш ме поддържа на дистанция и ми дава да разбера, че ако се поправя, ще мога да се приближа. А ако не, така ще си остана на разстояние.

Сега въпросът е за какво моля, докато се намирам отделен: да ми се разкрие Творецът и да ме напълни за мое удоволствие, сякаш искам да се насладя сам? Или искам преди всичко да придобия желание за отдаване и вече в него да приема напълването – да се напълня от действието отдаване, а не от действието получаване.

Скриването идва, за да мога да реша какво точно искам!

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 30.03.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Лекция в Шяуляйския университет

Ние трябва по някакъв начин да променяме човека. И тук се сблъскваме с много интересно явление: тъй като природата ни принуждава да преминем от общество на свръх потребители към общество с разумно потребление, към равновесие и хармония, когато употребяваме равностойно и отдаваме един на друг и на природата, в подкрепа на закона за равновесието като най-важния закон на природата – ще се освободят огромен брой хора.

Това означава, че бъдещото общество, което с помощта на кризата вече започва постепенно да се оформя – е общество, в което хората ще работят много малко. Няма да им се налага да работят по 10 часа на ден. Такова погрешно отношение към използване на личното време трябва да се замени със създаването на нови отношения между хората. Ето на това наистина ще се отделя много време.

В резултат на изследвания достигнахме до извода, че от стотици милиони хора, които през следващите години ще бъдат освободени от работа (за тях работа просто няма да има), е необходимо да направим огромен световен университет. Трябва да научим тези хора на интегрално отношение един към друг и към природата.

Именно това интегрално, правилно отношение към взаимодействието, към равновесието, ще освободи такива сили, че всичко ще е достатъчно за всички.

По всички изчисления и данни в света няма нищо, което да не е достатъчно. Целият проблем е в човека, който не може правилно да разпредели всичко, заради своята алчност, заради егоизма си.

Следователно, ако вземем всички безработни и създадем от тях университети, класове, клубове, където хората ще се обучават в интегрално образование и възпитание, то ще създадем едно съвсем различно общество, което ще бъде доволно, балансирано, ще престане да се стреми към свръхпотребности, свръхнапълване и действително ще се чувства щастливо.

Известно е, че последните няколко години се разработва така наречената икономика на щастието, която измерва всичко не с количество пари, а с това, как човек усеща живота. По принцип, към това трябва да вървим.

Тук няма нищо изкуствено, просто животът ни заставя, принуждава ни да изследваме всички тези процеси, които се случват в обществото, и как можем да ги уравновесим – към какво ни тласка природата.

От лекцията в Шяуляйския университет, 22.03.2012

[74313]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек изпълнява методиката на интегралното възпитание правилно, участва в нея, то в него има чувство на радост, което сега е рядкост в обичайния живот. Може ли да кажете няколко думи за това чувство?

Отговор: Създадени сме така, че нашето желание се задоволява именно от интегралното усещане за едно общо желание, една обща мисъл, замисъл. Разкриването на това следващо ниво, разкриването на Твореца или природата, напълва абсолютно всички наши пустоти, не оставяйки нищо.

Затова човек, който се движи към интегрално напълване, чувства абсолютен комфорт, и главното, издига се над всички ограничения на нашия свят: време, място, разстояние, преместване. Той тихо се отключва и престава да усеща своето тяло, защото възприема всичко интегрално, а не в личното си желание. Той не усеща смъртта, защото придобива своето съществуване на следващото ниво по-рано, отколкото се разделя със своето физическо тяло.

Тук ни престоят такива открития, за които подсъзнателно мечтае всеки от нас. Но се надяваме, че ще можем да покажем това на човека съвсем ясно, усетимо, и хората ще разберат, че природата разкрива пред тях голяма придобивка. И през всичките милиони години от нашето развитие сме вървели само към това. Сега се намираме именно на входа на новия свят.

Преминалият конгрес и това, което правим днес – всичко това е предназначено само за да се разкрие нашето раждане. Както раждащото се дете трябва да излезе от утробата на майката навън, така и сега трябва да положим всички усилия, за да може най-накрая да се родим, и тогава за нас ще бъде разбираемо и лесно да обясняваме всичко това на другите. Надявам се, че в близко време това ще се случи.

Реплика: Тоест сега имаме повод за радост?

Отговор: Считам, че светът, който днес започва да разкрива своята интегралност – от една страна, и невъзможността за изход от задънената улица, в която ни е вкарал нашият егоизъм, – от друга страна, и нашата методика, която постепенно започваме да подаваме на света – всичко това в близко време ще се съедини в едно единно осъзнаване в човечеството. И тогава ще почувстваме решението на проблемите и ще започнем реализацията с пълна сила.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[74016]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→