Съобщение (The Guardian): Европейската криза по суверенния дълг отново разтърси с вълна от паника  продажбите. Финансовите пазари се страхуват от рецесията и растящата народна съпротива срещу намаляване на доходите и повишаване на данъците.

Италия и Испания, третата и четвърта по сила икономика в Европа, се оказаха в центъра на вълнението на пазара, при което инвеститорите са започнали да определят все по-високи проценти на облигациите.

Мнение (Д. Хван, старши валутен стратег на Forex.com): Трагедията с дълга в еврозоната не е приключила, по-лошо, изглежда,че ситуацията продължава да се влошава.

Реплика: Кризата няма да изчезне, докато хората не разберат нейните причини. Тя ни принуждава да изменим себе си, своите взаимоотношения и да построим всичко на нова основа – не егоистично, а като едно семейство. В природата съществуват всякакви възможности и ние не трябва да се съпротивляваме на нейните сили!!!  Така че, не е ли по-добре да помислим…

[75861]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

От урока на Рабаш: “Човек трябва да се учи, въз основа на това, което вярата му налага. А не защото другите го наричат праведник и му дават с това сила, вдъхновявайки го за работа. Тъй като тогава се оказва, че тази сила се основава на гордост и чест, а не на вяра – т.е. вместо на светостта, на егоизма.“

Следователно, трябва да бъдем много предпазливи към външното одобрение. Напротив, ако обкръжението пренебрегва човека – това е просто подарък свише. Това му дава възможност да продължи да работи заради отдаването.

А ако го почитат, с това му дават енергия да работи егоистично, заради уважението. И колкото и да му обясняваш, нищо няма да помогне – така работи нашето тяло, нашия егоизъм.

Не е лесно да се отделиш от наградата и наказанието на обкръжаващото общество и да работиш само в една линия, насочен право към целта на творението. Но без това, всички наши усилия ще отидат в полза на нечистите сили, в полза на фараона, нашия егоизъм.

Според тази характеристика е много ясно къде се намира човек: как той се впечатлява от доброто или лошото отношение на външния свят, от това, как говорят за него. Или той не обръща внимание на това и продължава да върви по своя път, а всяка критика приема като помощ свише. И колкото повече го нападат от всички страни, толкова повече му помагат.

От подготовката към урока, 20.04.2012

[75854]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Европейски конгрес. Семинар №1

Ние не можем да бъдем едновременно и в егоистични и в алтруистични намерения, желания, цели. Това са две противоположни свойства, които взаимно се изключват. Така че, ако превъзнасям отдаването, светлината, излизането от себе си, подема над себе си, и ако все още чувствам как другарите ми ме подкрепят, ако чувствам колко това ще ме защити, вдъхнови, напълни, ако чувствам от това радост, любов, напълване – в мен не остава никакво място да мисля за себе си, аз просто се разтварям в тяхната грижа и любов.

Така че, когато хората са в това състояние, те привличат върху себе си обкръжаващата светлина. Тя постепенно ги повдига и ги довежда до това състояние. И тогава в човека задължително отмира грижата за себе си. Той съществува на земно ниво в степента, в която просто трябва да поддържа своето съществуване – не повече от това. И това условие е най-удобното за тялото ни, за егоизма ни.

Тогава всички усилия на човека задължително се оформят и натрупват само в едно направление – към отдаване. И в него – в това намерение за отдаване, в светлината Хасадим, той започва вече да усеща разкритието на Твореца, напълване, топлина. Той открива напълно различни свойства, други възможности. Те се появяват изведнъж, от нищото. Преди това той просто не ги е усещал, но сега ги разкрива.

Трябва да се опитаме да съчетаваме усилията си, като деца, които играят заедно на една игра – не един срещу друг, а заедно, и да не забравяме, че именно съвместните ни впечатления, взаимното ни проникване, свързването ни един с друг, ни осигурява силата на подем.

От 1-я семинар на Европейския конгрес, 23.03.2012

[75712]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Бих искал да поговорим за това условие, което Природата поставя пред нас: ние трябва да стигнем до пълна любов между всички седем милиарда човека в света.

Наистина ли е неизменно това състояние? Можем ли да го направим? Вярно ли е, че ако постигнем макар и частичен успех, дори и само да се движим в тази посока, то отново и отново ще виждаме, че то е в наша полза, променяйки себе си, цялото обкръжение и целия ни живот към по-добро?

Природата на всеки човек, същността му е грижата за себе си. Човекът не може да мисли за нищо друго. Ако проверим, проучим всички наши действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги произвеждаме. Дори за най-простото движение – например, когато си местя ръката от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да възникне и да ми служи само при условие, че съм постигнал някаква печалба за себе си.

По такъв начин имаме следното условие: всяко вътрешно движение в атомите и молекулите, всяко движение на тялото, движение в чувствата и разума, изисква да видя това добро състояние, което ще се случи в края на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, сядайки на стола, не мисля каква поза трябва да заема, по време на разговор не се замислям за интонацията. В повечето случаи и действия всичко се осъществява съгласно вътрешен разчет – а вътре в мен се е загнездило егоистичното желание да се чувствам добре, да имам добри усещания. Виждам това като желан резултат от всички свои действия.

Надеждата за добро усещане всеки път действа и се утвърждава в мен в едно или друго състояние. Където и да отида, каквото и да направя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само за да мога да получа посредством най-добрите средства – най-доброто за мен състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, длъжен съм да работя, за да обезпеча семейството си и т.н. Всичко е само за да мога да получа изгода от това. По същество, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голяма изгода при минимум страдания и максимум наслаждение, за да напълня себе си с всичко, което е възможно.

С какво да се напълня? Това зависи от възпитанието, от въздействието на обкръжението, от скалата от ценности, която съм получил, а също от навика, който става моя втора природа: към каквото ме приучават, към такова се привързвам, дори ако е неестествено. Така живея, в много случаи в живота си правя нещо не защото така съм искал изначално, а защото обществото, родителите, възпитателите, са ме научили така. В крайна сметка аз действам автоматично, без да се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща: тях съм правил по принуда и те искат вътрешно усилие – когато убеждавам себе си, че те си струват. Да кажем – будилникът звъни и аз ставам, макар и да ми се спи много. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак знам, че след изнурителния трудов ден ще се върна при семейството си, в топлата домашна атмосфера, ще мога да отдъхна, да изпитам хубаво усещане. Това усещане трябва да се заплати и затова влагам сили.

Всички мои действия, всички контакти с едни хора и отделяне от други хора, в крайна сметка също са призвани да ми създадат по-приятна атмосфера.

И така през цялото време се грижа как да се почувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас и тя се отнася към „живата“ степен. По същество, неживата, растителна и животинската природа постоянно се стремят към най-доброто себеусещане, към най-доброто състояние. На всички създания им се струва, че това състояние може да се балансира, че в него няма да усетят напрежение или влечение настрани, а ще пребивават в хармония с това, което им се струва по-добро в живота.

А излиза, че през целия живот аз съблюдавам „закона за най-доброто себеусещане“. Такова е условието, благодарение на което съществуваме, и егоистичната ни природа ни насочва постоянно към това.

От 13-а беседа за новия живот, 11.01.2012

[75593]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Елена Доброволска

Eдно ново разбиране за единството на човека и природата в научните открития през последните десетилетия показват, че взаимодействието между наследственост, начин на живот и обкръжаваща среда е много по-сложно, отколкото обикновено се считаше до сега.

В основата на живата природа лежи нейната квантова организация. Енергийните нива – ядрени, атомни, молекулярни – представляват „квантовата стълба“ на организация на материята, където най-високата, четвърта степен заемат живите същества.

Съвременната медицина, западната или академичната – наречете я както искате – все още се основава на химическата парадигма на класическата физика и химия, и се придържа към принципа на визуализацията. Това означава, че в живия организъм реално съществува и се явява обект на научни изследвания само това, което може да бъде видяно с очите директно или с помощта на микроскоп.

Произходът на тези примитивни представи може да бъде разбран, разбирайки историята на развитието на биологията и медицината. Създадена през Средновековието, съществувайки под робството на религиозния догматизъм, чиито канони в борбата срещу „еретиците“, са защитени от инквизицията. И протестът на най-смелите е стихийно формиран от материалистическия мироглед.

Физика на живото – ново направление в естествознанието – превърна медицината и биологията от емперична наука във фундаментална. А квантовата медицина от последните десетилетия е медицинско приложение на новите представи за живота, здравето и човешките болести. Тя разглежда живия организъм като отворена квантово-вълнова система – сложно организирана, самовъзстановяваща се и саморазвиваща се, синхронизирана по много оси вътре в самата себе си и с външния свят.

Установено е, че богатството от ритми, съществуващи във външния свят, са в съответствие с тяхното изобилие, открито в човешкото тяло като самостоятелно вибриращи процеси. А обменът на информация между клетките в биологичната система става чрез слаби и супер слаби сигнали.

Известния биолог от миналия век А. Г. Гурвич, открил в живата клетка два типа полета: електромагнитно, носител на хроматин в хромозомния апарат на ядрото, и поле с не-електромагнитна природа, дължащо се на геометричната форма на клетката.

Благодарение на електромагнитната активност на клетката се създава поле на органа, след това на система от органи, и накрая собственото поле на човека – електромагнитна рамка със спектър от собствени характерни честоти на дадения организъм. То координира, синхронизира и ръководи работата на всеки орган и в утробата на майката и след раждането на детето, в продължение на целия му живот.

Именно на индивидуалния спектър на конкретния организъм се предава наследствената информация на генома. Собствения спектър от честоти е универсален паспорт на организма и се визуализира под формата на папиларни модели на възглавничките на пръстите на ръцете и краката.

Елементите от електромагнитната рамка на собственото поле на човека е системата от меридиани – динамични вълноводи. Те свързват върховете на палците на ръцете и краката с вътрешните органи и са били известни на китайските мъдреци преди повече от 5000 години. Благодарение на системата от меридиани и на биологичното поле се осъществява взаимодействието на организма с обкръжаващата среда и се контролира структурата и формата на вътрешните органи.

И така, у нас се формира изцяло нов образ на човека. Днешното ниво на знания и високата разделителна способност на измервателната техника, може да открие различни изменения в жизнената дейност на организма на човека в условията на сложни взаимодействия с обкръжаващата среда (метод за вегетативно резонансния тест “ИМЕДИС-ТЕСТ”).

Тогава какво е това „здраве“? Това е състояние, където здрави клетки с правилна геометрична форма, съответстващи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своето вълново взаимодействие една с друга на всички нива (клетка->орган->система от органи->организъм) и чрез техните собствени биологични полеви форми, взаимодействат хармонично с другите организми.

А какво е „хармонията вътре“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина са признали чувството на обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение помежду ни, безразличие, завист, омраза – са вълнови процеси, които могат да доведат до вибрационна дисхармония. А нарушаването на постоянството на вътрешната среда на организма води до тежки хронични заболявания, разкъсващи човечеството днес.

Важността на този феномен се потвърждава от съвременната молекулярна биология – епигенетиката. Предмет на нейното изследване са епигенетичните маркери – химически активни молекули, които контролират гените и служат като посредници между обкръжаващата среда и наследствения код. Маркерите се разполагат по протежение на двойната спирала на ДНК и действат като превключватели – привеждат в действие или блокират на наследствената информация.

Учените са открили, че живите организми улавят процесите на своето приспособяване към обкръжаващата среда в хромозомите и предават информацията на потомството. А различното приспособяване към обкръжаващата среда, различния начин на живот „включват“ и „изключват“ различни гени.

Така че, от една страна, можем да спрем действието на лошата наследственост, която толкова силно влияе на съдбата на човека. От друга страна, науката предупреждава, че негативното отношение един към друг вреди на здравето на вашите деца и внуци. И старият спор – кое в по – голяма степен формира човека – наследствеността или възпитанието, се оказва абсурден.

Можем да завършим статията с фраза, която открих в една от книгите на Кабала: „Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да отидем, каквото и да правим – нашите мисли създават обкръжаващата действителност“.

[75525]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какъв е смисълът на безкрайните преходи от състояние в състояние, на които краят не се вижда?

Отговор: Все някога тази верига ще има край. Всеки път излизаш в друго измерение, сякаш светът се разтваря, и ти попадаш в квадратно пространство. А от него излизаш в пространство от още по-висока степен, и така напредваш все повече и повече, издигайки се сякаш от едно небе на друго. А времето, движението и пространството на всяко предходно стъпало – цялата му основа става не жива, относно висшето стъпало.

И отново, и отново се провираш между две мигновения в ново измерение. А цялото предходно стъпало се обезценява и загубва своята жизненост, подобно на нашия свят. Целият живот се усеща именно при прехода, затова е толкова противоположен на живота, който сега усещаме.

Ние се намираме извън духовното, защото сме затворени в едно неподвижно състояние, с една дума, като в пашкул. А след това, изведнъж, като през мъничка дупчица се изстрелваш в огромния свят. Но тази дупчица също не съществува – ти трябва сам да я създадеш за сметка на средствата по прехода от едно стъпало на друго.

От тези преходни състояния се формира духовният пърцуф на човека. Тези качествени изграждания се образуват от твоите усилия, извършвайки такива преходи. Затова сам по себе си, той не съществува в реалността – има само негов носител, на който той сам изгражда себе си.

От урок на Баал а-Сулам, 17.04.2012

[75513]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо на светлината съм нужен точно аз? Наистина ли съм толкова важен?

Отговор: Липсва ни желание, необходимост да разкрием най-висшия, съвършен, духовен свят. Не ти си нужен на светлината, а светлината е нужна на тебе, за да формира правилно желание в тебе. В крайна сметка, когато действително пожелаеш отдаването, тогава и ще го разкриеш.

Ние и сега живеем в океан от светлина, но нищо не чувстваме, защото не изпитваме необходимост, липса. Но ако привлека върху себе си предварителното действие на светлината, тя ще създаде в мен този недостатък – и аз накрая ще почувствам това, което ми липсва.

Един прост пример: в живота нямам нужда от нищо, аз съм в апатия. Но идва приятел и ме кани на разходка. Неохотно се съгласявам и по време на разходката минаваме покрай един ресторант. Аз помирисвам идващата от там миризма, поотпускам се леко – и ето в мен вече се пробужда леко чувство на глад. Тогава влизаме в ресторанта и по време на ядене, както се полага идва истинския апетит.

Така че, завесата трябва да отваряме постепенно. Като начало ние просто „чуваме“ светлината, викаме я отдалеко, а след това я пробваме на вкус – и така в нас се формира желание.

– Опитай – ще ти хареса, – казвам на детето.

– Не искам! Няма!

– Хапни заради мене.

Така светлината създава съсъд.

От урока по писмо на Рабаш, 16.04.2012

[75415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: А какво ако работата в групата и обучението ми носят егоистично удоволствие? Как да се отнасяме към това?

Отговор: Човек не може да се помръдне от мястото си, без наслаждение. Ние никого не вкарваме в манастир, не го подтикваме да живее като Диоген в бъчва и да спи на гола земя, ограничавайки се с хляб и вода. Става дума за вътрешни изменения, които можем да осъществим в своята природа изключително с помощта на външна сила – светлината, която поддържа живота в цялата Вселена. С общи старания, при правилна организация, ние заедно можем да повлияем на тази сила, за да промени нашето начало.

И днес просто приближава такъв момент от човешкото развитие, когато ние сами ще направим това, предварително оформяйки молба, молитва, намерение – или светлината ще трябва да го направи без нашата молба. Тук ние имаме избор. Реализирайки го, ще вървим пред вълните на промяната, ще ги пожелаем и ще помолим Твореца да ни даде сила за отдаване. Ако не осъзнаем своя избор, ще ни застигнат бедствия и ще ни го отнемат, системно изпращайки ни поредица от страдания. А после отново ще настъпи период, когато ще ни се наложи да разберем, че е по-добре да се стремим към отдаване, отколкото да останем в получаване. Тъй като тук получаваме удари, а там – ги няма.

По този начин заповаме този път с много примитивна, „евтина“ степен – със сметка за печалбата. В крайна сметка човек живее с егоистични чувства. Но тогава, когато към егоизма се добави втора сила, между тях започва да проблясва нещо ново.

Нашият проблем е в това, че не познаваме природата на духовния съсъд, не виждаме неговия блясък и уникалност. На думи излиза така, че ние просто преминаваме от една власт към друга. „Там ми беше лошо и затова избрах нещо по-добро“ – нима това е избор? И особено това, че ако по-рано, страдайки, съм проклинал Твореца, сега, когато ми е добре, Го възхвалявам?

Ние не чувстваме точката на свобода, криеща се в средата на Тиферет; където можем да действаме с разбиране (Даат). Тъй като „Човек“ – това е сфирата Даат. Изграждаме го от две владения – и след това започваме да разбираме, че Творецът ни е дал най-големият, „свръхестествен“ подарък, който не е свързан нито с естеството на получаващото желание, нито с естеството на желанието на даващия.

В крайна сметка отдаването, това също е власт, която ни свързва с подчинение. Но разбирането (Даат), което формираме между две владения, премахва всичко. То премахва началото на творението, заложено в даващото желание и необходимостта да преминем през получаващото желание, за да предпочетем отново отдаването, а след това да използваме тези две сили…

Даат издига човека към Кетер и по този начин сякаш скачаме над точката на сътворение. Вярно е, че действаме, на базата на параметрите, определени първоначално от светлината. Но в точката Даат ние се повдигаме над тях. По такъв начин, човек, вървящ към целта, открива, че Творецът е създал за него специална възможност да се издигне над собственото си сътворение, да се издигне над параметрите, над условията и законите, действащи между две желания, между получаването и отдаването, между доброто и злото, които не му оставят избор. Ние се издигаме над всичко това – към определена точка, предшестваща решението на Твореца за сътворението.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата Тора всъщност говори само за намеренията – за това, как човек трябва да насочи своето желание, да го обработи, форматира и организира така, че то всеки път да достига все по-голямо съответствие със светлината.

Светлината не слиза в своя прост, абстрактен вид – тя вече е оформена по специален начин. И влизайки в желанието, тя му придава своята форма. Затова те трябва да бъдат с подобни свойства.

В нашия свят, водата свободно се влива в някакъв съд и приема неговата форма. Но в духовния свят не е така. Там това няма да се случи, докато формата на напълване и формата на съсъда напълно не съответстват една на друга, което се нарича сливане, пълно подобие на свойствата, съгласно условията, съществуващи на това стъпало. А на по-високото стъпало трябва да се достигне още по-точно подобие, на следващото – още по-точно. И така все по-точно и по-точно. Докато формите на съсъда на съвпаднат със светлината, те не се съединяват.

Затова през цялото време е необходимо да търсим каква форма трябва да приемат желанията, за да съответстват на формата на светлината.

Светлината винаги е добра и творяща благо, винаги еднаква и намираща се в абсолютен покой. Казано е: „Аз своето АВАЯ не меня”. Това означава, че Неговото намерение винаги е едно и също. Всички изменения се случват в нас и затова именно ние в съответствие със своето състояние трябва постоянно да търсим в каква форма трябва да бъдем, за да подхождаме на светлината, Твореца.

Ако искам да се харесам или обичам някого и очаквам взаимност, аз през цялото време мисля как трябва да изглеждам, как да говоря, как да се държа подходящо, за да получа одобрението му. Същото трябва да правим и по отношение на светлината.

Нали Той ни поставя условия, които се наричат духовни стъпала. На всяко стъпало е заложена определена светлина, в особена форма, облечена вече в своя съсъд. А ние трябва със своите одежди да и се уподобим и тогава е възможен контакт: между светлината, нейните одежди на по-високо стъпало, и желанието, алтруистичните одежди на светлината на по-ниските стъпала. При тези условия те се съединяват.

На това е посветена цялата Тора, няма нищо повече. Започвайки с най-ниската степен на нашия свят и нагоре до най-високото състояние, всичко се определя само от подобието на съсъда със светлината. Това съответствие се нарича намерение – към какво се насочва и какво иска да достигне съсъдът: към каква форма на съединение, към какво търсене вътре в себе си и какво е изменението му относно светлината. В нашата реалност нищо друго не съществува.

Само ни се струва, че в нашия свят съществуват някакви материални предмети, объркващи ни и замъгляващи цялата същност на нашите действия. С каквото и да се занимаваме в този свят, имаме работа само с формите на нашето съответствие със светлината.

Езикът на кабала говори за това ясно и открито, обяснявайки какви вътрешни изменения трябва да направи в себе си човек, за да достигне разкриване на общата светлина. И ние, изучавайки кабала, трябва да го пробваме върху себе си, при което узнаваме: подхожда ли ни тази дреха и ако все още не, какво трябва да бъде нашето съединение?

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 08.04.2012

[74967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: “Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…”, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото “животински” живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: “Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот”. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: През детството родителите ни учиха да се отнасяме добре един към друг. И днес ни е нужно такова обкръжение, което да продължи тази мисъл. Но вие говорите също, че трябва да се отнасяме добре към природата като цяло. Какво означава това?

Отговор: Нима не трябва да защитаваме неживата, растителната и животинска природа? Нима не трябва да я обичаме? Любовта към природата означава, че аз живея в нея не, за да я използвам до максимум. “Хайде да изкореним гората, да пресушим морето, да постъпваме както на нас ни е изгодно…” Не, към всичко трябва да се отнасяме балансирано.

Еколозите търпят крах, а ние ще постигнем успех – защото казваме: “Природата се намира в равновесие. Така че, хайде първо да проверим върху себе си какво означава това. Нека да почувстваме помежду си какво е това да бъдем балансирани, да защитаваме природата и да взимаме от нея само това, което е необходимо за нашето съществуване”. По подобен, естествен начин постъпват и животните.

Това е част от интегралното образование, благодарение на което хората, разбира се, ще се отнасят правилно, в това число, и към екологията, и към обкръжаващата природа. Невъзможно е да учиш хората само на добри взаимоотношения между тях – трябва също да се обучават на добро, правилно отношение към природата, към самото понятие “природа”.

Защото се намираме в развитие и някой ни движи, подтиква ни. Откъде идва това? Що за сили ни развиват? Къде е заложено моето утре? Дори да не съм запознат с него, но има хора, които го разкриват, усещат го. Виждаме пред себе си поетапен, причинно-следствен процес, виждаме, че природата последователно се развива и всеки детайл в нея зависи от другите. В своето време Айнщайн много е искал да се добере до общата, универсална формула на природата – така че, на науката тези положения са известни, тя знае за взаимното влияние на всички части на природата една от друга.

И ние не сме изключение. И затова, ако се учим на обединение, то това единство включва и природата като цяло, заедно с нейния всеобхватен закон, който развива нас и всичко останало. Развива се не само човешкото общество, но и растителната, а също и животинската природа – само че доста по-бавно. Цялата Вселена се намира в развитие. Накъде е устремено? Не знаем, но фактът си остава факт: Вселената се разширява, претърпява различни процеси и всички те не са случайни, дори за нас да са непонятни. В степента на своя напредък се убеждаваме, че тук се крие голяма закономерност.

В крайна сметка виждаме, че всички закони, очевидно, са сплетени в едно, макар и от нас да се изплъзва връзката между биологията, зоологията, ботаниката, минералологията, човека, звездите и т.н. Не можем да разгледаме свързващите нишки, но, по същността си, всичко това е единна Природа и тя не се дели на отделни сегменти. И затова нашият подход към нея трябва да бъде холистичен, цялостен. Освен това, и самите ние сме също неотделна част. Това ни диктува самият живот – факти от изследване, а не от нечии мисли.

Съществуват две направления:

• може да се сформира добро отношение към човешкото общество – и тогава, заради сегашното благоденствие, да се оправдае разоряването на Земното кълбо;
• може, обратното, да се даде приоритет на опазването на околната среда и да се пренебрегнат хората.

Но всъщност: “Не, подходът трябва да бъде цялостен, “кръгъл”, единен. От нас се изисква единно отношение към всичко. Защото човекът е част от природата и затова еднакво трябва да се отнася и към обществото, и към семейството, и към природата като цяло. Трябва да достигнем равновесие между всички части. Именно равновесието е свойствено за природата и с това съблюдаваме нейния универсален закон”.

Така са уравновесени във взаимното си движение и влияние планетите, звездите и галактиките. Така че, всяко вмешателство в земната природа се отразява на различни нейни части. Ето и ние трябва да разберем своето място в системата и да изградим съответстващо отношение.

От 11-та беседа за нов живот, 09.01.2012

[75200]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Рабаш, Даргот сулам, статия 921 ”Необходимостта от действие отдолу”: Силата на въздействащото ни наслаждение – е властта на злото начало, което задържа човека в изгнание. Ако човек би могъл да се откаже от наслаждението си, тогава нямаше да бъде поробен от него. И затова когато Фараонът давал на синовете Израелеви своите удоволствия, те били под негово владение, в робство, и не могли да излязат от изгнанието…

Колкото повече напредва човек в духовното, толкова по-слаб става. Това е то робството при Фараона – човек изпитва слабост пред наслажденията. Някога е бил герой, можел да превъзмогва своите желания, да се владее, да се самопринуждава – но с напредъка, той сякаш отслабва и вече не може да се принуждава да преодолява, ”да си стъпи сам на врата”.

Цялата работа е в това, че по-рано той е работел егоистично – да спечели повече, да преуспее повече. Той отговарял на призивите да получава и усилията му се отплащали. А сега, когато духовната работа го е лишила от егоистичните съблазни във вид на яснота, на ”горящо напълване”, когато отпред, обратно, нищо вече не те съблазнява – човек губи сили, гориво, и се превръща в ”парцал”.

И това е признак за напредък. Ние гледаме на другите хора, които горят от сила и увереност – но нали те получават напълване в тези съсъди, с които работят. А нашето напълване трябва да дойде в съсъди, противоположни на ”работещите”. Но как може такова нещо да се случи? Аз влагам усилия, а някой друг получава заплата? Предложи нещо подобно на някой човек в света – и ще ти се наложи да го принуждаваш да работи, подобно на работещите в Съветска Русия, на които им се налагало да поставят контрольори – надзиратели, за да не намалява производителността на труда…

И така, не трябва да се примиряваме със собствената си слабост, но всъщност тя е свидетелство за нашия напредък към отдаването.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2012

[75338]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Няма схема и ясни интервали от време, измерващи развитието, убеждението, анализа и поправянето на себе си, че от егоисти да станем алтруисти, пропити с любов и ангажираност един към друг. Не трябва да чакаме някакви срокове или смяна на поколенията – могат да настъпят промени по време на живота на нашето поколение. Всичко зависи от желанието на човека за това как той иска да се промени.

А както знаем от раздела „Свобода на волята“, желанието ни изцяло зависи от обкръжението. Ние всички трябва да работим заедно. Човек не може да работи сам над себе си и да се убеждава в нещо – това никога няма да донесе добри резултати. Напротив, ние трябва да изградим обкръжение, общество, което да ни въздейства – и тогава всеки ще се измени. Така че, напред към строителство на добро обкръжение за всички нас! С негова помощ ще се убедим в необходимостта от този път и много бързо ще пожелаем да се изменим, за да ни обедини взаимното поръчителство.

Благодарение на това, обкръжението ще ни въздейства с такава интензивност, че измененията ще придобият стремителен темп. Тъй като те изобщо не зависят от нашите временни рамки.

Неживата, растителна и животинската природа еволюира милиарди години. Такъв е процесът на развитие на егоизма, ние не отговаряме за това – само го реализираме все повече и повече според израстването. Сега обаче силата и темпа на развитие са в наши ръце. Всичко зависи от обкръжението и аз мога да го изградя по изкуствен начин, непрекъснато да го подобрявам, за да става то все по-голямо, по-широко, по-силно в своето въздействие. За това са ми нужни хора на изкуството и учени, социолози и психолози. Трябва да използвам всичко, което има в човечеството, предизвиквайки върху себе си колкото може по-силно и ефективно въздействие.

Тогава, още в живота на това поколение, ще познаем щастливия живот и ще видим това благо, което оставяме на децата си.

Ако в този контекст направим разделение на човешките желания, ние можем да кажем, че като цяло те се разделят на две части:

• частни желания, свързани с човека лично;
• обществени желания.

Своите собственни желания човек, в рамките на поправянето, трябва да ограничи до степента, необходима за нормален живот. А своите социални желания, напротив – трябва да разививам колкото е възможно повече, започвайки с най-малкия кръг от другари, а след това да го разширявам, докато с помощта на въздействието на обкръжението не развия себе си до нивото на доброжелателни отношения, участие, отговорност, взаимно поръчителство и любов към целия свят.

Тук трябва да се разбере, че на тези етапи, излизайки от себе си, от своето его и пропивайки се все повече от взаимоотношенията с разширяващите се общности на обществото, аз придобивам повече мъдрост, повече чувства, аз включвам в себе си всички и благодарение на това усещам цялата действителност, цялата природа. По такъв начин разкривам за себе си нова реалност, ново проявление – и живея в него, излизайки от самия себе си и усещайки всичко. Точно това е битие на ниво човек, което ни е подготвила природата. По този начин ние правилно реализираме себе си тук, в този свят.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75203]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Казано е: ”Всяко действие оставя следа”. Ние напредваме, благодарение на светлината, възвръщаща ни към източника. А светлината въздейства в зависимост от това, доколко нашите желания са готови за нея. Така все повече се проявява техният строеж.

Изграждането на желание, съответстващо на светлината – е съединението, вътре в което започваме да усещаме светлината. Това постоянно изграждане се развива във все по-голям и по-голям мащаб. Но по целия си път то включва в себе си 4–те стадия на АВАЯ и затова се нарича разкриване на имената на Твореца. Тъй като желанието, съединявайки се във всевъзможни форми, ни демонстрира характера на светлината. Тъкмо в тях ние улавяме светлината, с една дума, слагаме екран на пътя и, и тогава можем да видим, че има светлина.

А ако гледаме светлината през цветно стъкло, то виждаме светлината в цвят, съответстващ на цвета на стъклото. И така откриваме, че в светлината присъстват различни цветове. Нужни са ни инструменти, за да разкрием съществуването на някакво явление и с които да разкрием вътре в това явление всевъзможни свойства.

В това се състои нашата работа. Разлика има само в това, че в научните изследвания на този свят работим с външни инструменти, а в духовните изследвания работим над самите нас, сякаш самият Творец, с помощта на светлината, и променяме себе си. А в зависимост от нашите промени, ние възпроизвеждаме върху себе си всички действия на творението.

Ние не развиваме старите свойства, а постоянно разкриваме нови и затова нашата работа е духовна. Тя е посветена на формирането в човека на свойства, подобни на Твореца – ние напълно разкриваме Неговия характер. А тъй като в нашия свят искаме да получим знания за това, което се случва и кои сме ние, затова ни е необходимо само да развиваме и разширяваме своите природни свойства, в резултат на което възниква науката и техническият прогрес.

В това се състои голямата разлика, тъй като завършвайки възможното развитие в този свят, виждаме, че всъщност нищо не сме постигнали и даже обратното, озовали сме се в задънена улица. Цялото ни усилено развитие ни доведе до това, че отгледахме егоизма си и разкрихме злото на нашата егоистическа приропда до такива мащаби, които станаха непоносими.

Достигнахме до върха на завистта, сладострастието, жаждата за власт, ненависта – цялото зло, което изпитваме към ближния си. Ако по-рано имахме някакви илюзии, че ще станем по добри и ще построим по-добро общество, то сега виждаме, че само страхът от наказание ни спира от това безпощадно да използваме всички за собствена изгода.

Разликата е в това, че в духовната работа разкриваме нови свойства, ставайки подобни на Твореца, а в този свят все по-явно разкриваме неговата природа. Но развитието в плоскостта на този свят и подемът от него, нагоре към Твореца, винаги се случва по тези 4 стадия на АВАЯ, поради което е казано: ”Аз своята проява АВАЯ не променям”. Затова всяко извършено от нас действие ни приближава към целта.

От урока от книга ”Шамати”, 12.04.2012

[75258]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

”И му се присъни: ето, стълбата лежи на земята, а върхът и достига небесата, и ето, ангелите на Всесилния се изкачват и слизат по нея” (Сънят на Яаков, Тора, глава Ваеце).

От урока на Рабаш: ”Ангелите”, които се спускат и се издигат по стълбата, са хора, изпратени в този сят, за да извършат поправянето – и затова се наричат ангели. Ако те виждат, че се намират в състояние на падение, в тъма, то трябва да се ”спуснат”. Но по-рано са били в подем, иначе не може да се усети, че си паднал… И степента, в която се стремиш да вършиш добро, ще можеш да видиш колко зло има в теб.

Основно, това се отнася за работата в група. Колкото повече човек се старае да направи в нея добри неща, толкова по-бързо разкрива, че не е способен на това и няма никакви шансове за напредък. За да може да видите истинската тъма, трябва отначало да се издигнете. Както е казано: ”Преимуществото на светлината се постига от тъмата”.

Трябва да се издигнеш, да получиш нови свойства, разбиране, да се доближиш до отдаването, за да може после от всичко това да видиш какво се случва с теб. И тогава ще виждаш все повече тъмнина в себе си.

Разбираемо е, че тази тъмнина не е възникнала сега – просто по-рано не си я забелязвал. А благодарение на това, че си се изкачил и си могъл да съпоставиш различни свойства, ценности, сега виждаш, че си се намирал в тъмнината на своите егоистически свойства.

Затова трябва да се стремим само към добро, а лошото ще се разкрие от само себе си. Има такива, които търсят злото, ровят и се топят в него. Но истинското зло се проявява само за сметка на подема и радостта, благодарение на разбирането: колко е хубаво, че злото се е проявило – когато даже намирайки лошото, човек се радва. Това е знак, че злото е целенасочено, разкриващо се по пътя, и през цялото време се извършва подем.

А ако човек пада и се отчайва, самообвинява се – това означава, че за сега той не е намерил верния път. Трябва да напредваме и по лявата линия, а не само по дясната – крачейки и с двата крака напред. Но не трябва да се привързваме към лявата линия, при падение.

Ако човек се опира на обкръжението, на книгите, слуша учителя, обучава се и разбира, че трябва да се мисли само за положителния напредък, който ни очаква в бъдеще и за нищо лошо – само за величието на Създателя, то той икономисва време и постоянно върви напред.

Независимо от това по пътя нагоре, има черни и бели линии. И тъкмо там, където преди всичко му се е струвало ”бяло”, той сега открива чернилката – и всеки следващ път все повече и повече. Това означава, че той разкрива лявата линия по време на подем.

От подготовка към урок, 11.04.2012

[75073]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да усетим точката в сърцето и какво е това желание?

Отговор: В нашия свят има много хора, които търсят истината. Такъв човек няма да се успокои, докато не постигне източника на живота, неговата програма, целта – нещо повече от материалното съществуване.

Човек може да е постигнал всичко в материалния живот или не особено – за него това не е от значение. Основното, което го вълнува и не му дава мира – е напомнянето заради какво живее, а не в каква форма. В какво се състои смисълът на нашия живот?

Ако човек си задава този въпрос, това е знак, че в него се пробужда точката в сърцето, т.е. особено желание. Сърце се нарича цялото егоистическо желание на човека. А едно от желанията, вълнуващо много хора – е въпросът за живота. И той е длъжен да намери отговора, да удовлетвори своето желание и да го напълни със знания.

А знанието – е връзката с източника на живота, с неговата цел. Човек се стреми към това напълване и този вътрешен стремеж го довежда до такова място в този свят, което е най-близко до отговора. Там той се включва в учението и от чутото започва да разбира, че няма никакъв проблем да завършиш университет и да получи там обичайното знание за този живот, за да разбере какво се случва в него. Но с каква цел се случва всичко това – на това никой не те обучава в университета, и затова трябва да се придобият нови свойства. Ако човек иска да разбере източника на живота, неговата цел, то трябва да получи знания, които са по-високо от това земно съществуване. Но нито в сърцето му, нито в неговия разум няма предпоставки за усвояване на такова знание. В света съществува такава информация, но той не е способен да я възприеме, защото все още се намира на животинско ниво на развитие. А за да развие такъв орган за възприемане на източника на живота, трябва да се издигне на стъпалото човек.

Затова са необходими особени условия, ново раждане, израстване, което няма никакви източници, никакви корени в нашия живот. Но благодарение на особената методика, наречена наука кабала, той се учи как да получи (лекабел) тази информация и тези усещания, да се обедини с източника на живота, с неговата цел. Всъщност това е същата тази точка, в която се проявява висшата сила, но се нарича източник на живота относно човека, а цел на живота – относно неговите усилия и стремежи.

Необходимо е на човек да се подсигури съответстващо развитие и за това съществуват учители, места за учене и методика, предаваща се от поколение на поколение, развиваща се, за да им е полезна. Така човек се докосва до методиката кабала, получава учител, книги и се развива, ако в него се отвори такава особена точка.

А докато тази точка не се пробуди, на човек не му е позволено да изучава науката кабала, понеже това се възприема като нещо абстрактно и нереално. Но днес, когато светът е навлязъл в общата криза, в резултат на хилядолетното си развитие, и хората страдат, науката кабала се разкрива в аспекта на така нареченото поръчителство.

От цялата наука, разказваща за постигането на източника на живот, се взима не голяма част – едно действие без намерение, наречено взаимно поръчителство. Хората се учат как да се обединят, за да постигнат по-добър живот в този свят.

Затова днес науката кабала използва хората с точка в сърцето и без такава – като методика за обединяване и по-добър живот и за поправяне на кризата.

От урока от книгата Шамати, 12.04.2012

[75231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Времето, движението, пространството не съществуват. Така само в своето съзнание наричаме възприятието си за едни параметри: години, време, а за други: движение, пространство. Съгласно това си представяме някаква картина.

Но няма никакви милиарди години извън теб. Ако попиташ: вчера ли беше или не, то отначало трябва да изясниш, какво означава “вчера” или стотици години назад? Какво означава “беше”? Сега чувствам такива състояния, които наричам “вчера”, “преди вчера”, “утре”. Ако се отдели тази точка: “усещащият аз” – то нищо няма да остане.

Говорим само за това, как да излезем от тази илюзия. Съвършено сме се объркали и няма защо да обсъждаме това, което става тук – трябва само да търсим как да се издигнем над тези материални усещания и разбиране, и тогава ще усетим и разберем истината, и ще можем да съдим за своето състояние. Докато се намираме вътре в него, нищо не можем да разсъдим – това е съвършено безполезно.

Изхождаме от тази реалност, защото, намирайки се в нея, трябва да се поправим. Когато се обръщам към теб, всъщност поправям себе си. В мен съществува някакъв твой образ, който ми се струва отделен от мен и дори против мен. Но в действителност, това е моя неразривна част и аз трябва да я поправя. Виждам всички свои части сякаш са външни – това се нарича разбиване. А когато започна да се поправям, те всички се съединяват.

И още на най-първото стъпало получавам правилната представа за това, какво е време, движение и пространство, защото в мен се появява висшето измерение. И аз в някаква степен започвам да усещам какво означават духовните свойства, какво са трите пространствени координати и времето. Разбирам, че времето – това е верига от причини и следствия, между които няма никакъв промеждутък, възникващ само от механичните действия.

Разбирането за духовното се състои в това, че сами създаваме времето и определяме неговата скорост със своето поправяне. Не измерваме времето по въртенето на някакви материални планети една около друга: дни, месеци, години. Нима въртенето на едно космическо тяло около друго определя за мен понятието време, съгласно което аз живея? Трябва да живея, съгласявайки се с някакви каменни блокове, преместващи се един спрямо друг?

В духовния свят няма време, а всяко действие произтича непосредствено едно след друго. Извършил си действие – произвел си импулс, следващо действие – още един импулс, между които няма никакъв промеждутък. Не взимаме в разчет как през това време се въртят Земята, Луната, Слънцето.

Целият проблем е в това, че засега не чувстваме духовното време. Но в мига, когато влезеш в духовния свят, издигайки се даже на първото духовно стъпало, започваш да си представяш света в нови категории. И това няма да бъде илюзия, а реално усещане.

Така явно, както сега усещаш около себе си този свят в своето вътрешно възприятие, в теб ще се появи още една допълнителна картина, от която ще изведеш нови определения. Но до края на поправянето ще останеш с двете измерения: с пространството на този свят и с още едно измерение – духовния свят. Защото всеки път от това, че не напълно си се поправил, в теб ще остава някаква част от най-ниското стъпало – този свят. В него ще разкриваш, ще извличаш от този Египет все нови и нови свойства и ще ги поправяш.

От урока по книгата на Ари “Врата към намерението”, 11.04.2012

[75190]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако се уча чрез интернет, въздейства ли ми светлината, възвръщаща към Източника?

Отговор: Дори в нашия материален свят има неутрино – частици, които преминават лесно през материята, почти без да губят скорост.

Висшата светлина се намира навсякъде в абсолютен покой. В това явление също така няма прегради в нашия свят, то е над неговата природа. Така че, ако искаме да предизвикаме действието на светлината, ние трябва да бъдем осезаеми за нея – с други думи, да бъдем подобни на нея по свойства. В същата степен ние се включваме в светлината и получаваме резултата от нейното въздействие И затова нашата работа е насочена към това, все повече и повече да се уподобяваме на светлината.

Самата светлина няма никаква форма, и нашия съсъд, желанието ни, трябва да приема именно свойство подобно на нея. Получаващото желание се състои от множество пластове, степени и затова неговият напредък към подобие на светлината протича поетапно. Задачата ни е – постоянно, от степен на степен, все повече и повече да се уподобим на светлината. Тъй като целта на творението е да постигне пълно подобие с нея. Оттук и името на нашата наука, „Кабала“ – означава получаване. Тя учи на това, как да получиш, да абсорбираш в себе си всички свойства на светлината.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 12.04.2012

[75228]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В хода на еволюцията, ние преминаваме през задължителен процес на растеж на егоизма от поколение на поколение и през целия живот на човека. Въобще, няма друго творение, което да се изменя и развива непрекъснато. Казано е „бичето на един ден е подобно на възрастния бик“. На практика, всяко животно, за няколко дни след раждането вече знае как да се справя в света. Малко по-късно, то придобива необходимите сили, за да осигури живота си и знае как да не навреди на себе си.

От друга страна, човек трябва в продължение на много години да се учи на тази наука от обкръжението, а до тогава той не може да се защитава сам.

Да, и след това през целия си живот той трябва да се учи и да се развива. Човек се променя непрекъснато, всеки път го завладяват разни, чужди едно на друго желания, вечно го тегли ту към едно, ту към друго. Понякога се срещаме с познати или приятели, които не сме виждали от известно време и чуваме: „Аз отдавна вече не се занимавам с това. Сега при мен вече всичко е различно“. Това важи и за професията, и за семейството, и местожителството, и интересите. Хората разказват къде са ходили, от какво се увличат, с кого са се запознали…

Като цяло, човек е много непредвидим, защото всеки път в него се пробуждат нови желания. Той самият не може да каже какво ще се случи с него след минута, още повече след няколко години. Виждаме това по себе си и другите.

А освен това виждаме колко много се различават поколенията едно от друго: по характер, култура, възпитание, образование, семейни и социални взаимоотношения, държавно устройство – с годините всичко се изменя.

Това противоречи на природата на живия свят, в който цари все същия този темп, все същия „стил“, все същия стандарт. И затова го разделяме на две части:

1. Грижа за нуждите на тялото, за желанията, свързани с храна, секс и семейство. Човек трябва да види в това своята „животинска“ част и да проявява към нея рационално, сериозно, балансирано отношение. Тъй като задаваме на тялото прекалено излишни, неоправдани задачи. Дори позитивните фактори, при прекомерна употреба, носят само вреда на тялото. И обратно, когато намалим малко потреблението и не пълним тялото си с фалшиво изобилие, ние преставаме да го тровим и по този начин му причиняваме добро.

Още в древността лекарите са говорили, че е по-добре да приемем малко лошо, отколкото много хубаво. Тъй като хубавите неща, когато са прекалено много, нанасят по-голяма вреда на тялото, отколкото малкото по количество вредни и неполезни неща. Затова на материално ниво, в семейството и обществото, във възпитанието на децата, в междуличностните отношения, ние трябва да внесем баланс, рационално ниво на потребление. Това не означава, че трябва да се ограничаваме и да изтезаваме себе си с тежки лишения – ние просто ще разберем, къде да се спрем, за да бъде всичко в наша полза.

2. Във всичко останало човек се освобождава за главното – за да формира от себе си Човек, изграждайки тази част, която лежи над животинското ниво. Ние сякаш принадлежим на два свята: животинския и човешкия. И човешката част в нас расте посредством обединение с другите.

Точно във взаимовръзката с обкръжението трябва да свършим много работа, за да достигнем степента Човек. В крайна сметка, този Човек още не се е родил. Всеки от нас се ражда във вид на животинско тяло, което напуска майчината утроба и започва да расте. Преди всичко ние се грижим за неговите материални нужди, за да бъде то цяло и здраво, да се храни, пие и отделя отпадните продукти. На този етап човек за нас –действително е само жив организъм, и нищо друго.

По-нататък се грижим за това, как бебето реагира на шумове и звуци, на светлина и тъмнина, как се учи да хваща предметите с ръка, как контролира тялото си и т.н. Купуваме му всевъзможни игри и играчки и го развиваме всестранно. Ако ние от своя страна не се намесваме в процеса на растежа, ако не създаваме съответни условия, то няма да стане човек – пред нас ще расте животно. Човек се формира именно в резултат на възпитанието.

Проблемът е в това, че нашето възпитание е егоистично: ние учим детето на това, как да използва света в своя полза. Разбира се, ние разбираме, че в негов интерес, за по-голяма достоверност, е необходимо да му обясним правилата на обществения живот: „Не вреди на другите – пророкуваме – бъди добро момче, не се заяждай, не вземай нещата на другите, отстъпвай, дай на другарчето, съседчето да си поиграе  – така ще бъде добре. Защо ти е да се отнасят лошо с теб и да те наранят?

Знаем, че ако децата установят добри отношения с обкръжението, в отговор на това то също, поне до известна степен, ще бъде благосклонно към тях. И затова цялото ни обучение по тези въпроси се свежда до простата истина: „Поддържай добри взаимоотношения с всички. Това не дава пълна гаранция, но по-надеждно те защитава от машинации по твой адрес. Не предизвиквайте враждебност върху себе си“. Ние разбираме това и така учим и подрастващото поколение.

Въпреки това, нашият личен и всеобщ егоизъм е подхранван от медиите, наситен с всичко това, което човек вижда на телевизионния екран и на монитора на компютъра, а също и сред обкръжението. Дават му се лоши примери и поради липса на избор ние казваме на детето: „Запиши се на курс по бокс или борба, иди се научи на това, как да мамиш другите, учи се за адвокат, за да не те измамят, постъпи в някой клуб по бойни изкуства… Накратко, независимо от добрите отношения, ти трябва да знаеш как да се защитиш.. Такъв е нашият свят.“

Като резултат, ние виждаме, че независимо от общото и лично развитие, хората, за съжаление, не се разбират помежду си. Всеки строи щастието и богатството си, радостта и успеха в живота си върху унищожаване на другите.

От 11-а беседа за новия живот, 09.01.2012

[75140]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Европейски конгрес. Предварителен урок

Въпрос: Ако съществуват два сценария за развитието на егоизма: единият – когато егоизмът се превръща в пълна война, а вторият – когато егоизмът ни кара да се учим и развиваме системно, не може ли да бъде и трети сценарий, когато егоизмът ще ни доведе до пълно затъпяване, до зомбиране?

Отговор: Не. Работата е в това, че развитието на егоизма в интегралното общество предвижда неговия подем на следващото ниво, където става още по-голям, т.е. продължава да се развива.

Това, което виждаме днес в обществото е консервиране на егоизма. Нататък той не расте повече, не желае да нараства. А защо ми е повече да расте, ако от това имам само проблеми?… Когато човек има проблеми, той нищо не иска. По-добре да се разсее с някоя книжка или с нещо друго, или дори да поспи, за да не чувства нищо. Той не иска нищо друго, защото иска да се скрие от проблемите, нищо да не вижда, и да знае. Така че, ако не дадеш на егоизма правилния отговор, той започне да изчезва и ти се превръщаш в растение.

Когато ти влизаш в интегрална среда и заедно с всички започнеш да развиваш не своя собствен егоизъм, а общия, тогава получаваш напълно нови възможности за напълване – заедно с всички. Нашият общ егоизъм, „Ние“, започва да се развива. И тогава ще имаш възможност да растеш през цялото време, т.е. през цялото време да се напълваш, да чувстваш себе си получаващ живот.

В момента съществуват само две възможности, дадени ни от природата. Или нашият егоизъм ще умре, намалявайки нивото си – именно това се случва с безработните, с тези, които страдат и изпадат в депресия. Или ние ще го развиваме и напълваме във връзката с останалите.

От предварителния урок на Европейския конгрес, 22.03.2012

[74952]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→