Книгата „Зоар” е предназначена не за да бъде изучавана, а за да се иска поправяне. И не е важно къде се намира човек, в какво състояние, в какво настроение, доколко разбира себе си, как се отнася към живота. Няма значение какъв човек е. Ако отваря книгата – нека иска някакво изясняване, напредък. Един моли за разбиране, друг – за възможно по-добър живот.

Трябва да се разбере, че това не е толкова важно в сравнение с молбата да достигнеш целта. Но аз не знам какво представлява тази цел. Като в нашия живот: ако аз бях двугодишно дете и можех да чета книгата Зоар, – би си струвало да помоля за нещо хубаво, което за мен се нарича цел на живота. Но какво бих могъл да поискам? Някаква играчка?…

Излиза, че аз трябва да моля не съобразено със своето желание – да ми бъде хубаво, приятно или обратно. Да кажем аз знам, че възрастните ядат друга храна – и ѝ се наслаждават. Те правят такива неща, че аз не разбирам как може да се получи наслаждение от тях, откъде у тях въобще възникват такива подбуди и т.н.

Тоест, нито по действията, нито по напълването, нито по други критерии, не знам какво именно да искам – като съм ориентиран към истинското състояние, наистина стоящо пред мен. Кабалистите казват, че четейки книгата Зоар, можеш да молиш каквото си искаш. А какво искам – също не знам, тъй като желанията ми са такива, че по-добре да ги няма. Но какво да се прави….

Излиза, че човек трябва да пристъпва към четенето на Зоар с молба за това, което самата книга иска да му приподнесе. Това, несъмненно, е правилно – все едно едно много умно дете да разбере, че си струва да стане голям, умен, силен, здрав, порядъчен човек, способен да извършва правилни и добри действия и да преуспява – така, както разбира това Зоар.

Така че, хайде да опитаме да поискаме това – и нека Зоар извърши в нас всичко, което пожелае!

От урока по Книгата „Зоар”, 15.11.2011

[60778]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →