Преди всичко, трябва да благодарим за това, че към нас идват въпросите на нашето его: „Кой?” и „Какво?”.

Те се пробуждат при срещата с Твореца, Моше (Моисей) и Фараона. Фараонът казва на Моше (Моисей): „Кой е Творецът, за да чуя Неговия глас?”

По този начин ти разкриваш в себе си точката „Моше” (Моисей), която идва от Твореца към Фараона. И тогава в теб се появяват тези въпроси.

Те вече не са на нивото на нашия свят, а на духовното ниво. Сега трябва да продължиш по-нататък и да ги развиваш още повече.

Помните ли какво се е случило вследствие на всички тези въпроси, както разказва Тора? Моше (Моисей) се страхува, но няма избор и отново, и отново отива заедно с Твореца при Фараона. И Фараонът – нашето егоистично желание, получава удари. Така човек напредва.

Самият Творец казва, че преднамерено ожесточава сърцето на Фараона – нашето его. И изведнъж ни завладяват всякакви егоистични сметки, отново се събужда интереса към този свят и ни се струва, че той сякаш е изпълнен с възможности.

Започваме да мислим, че можем за постигнем успех в него и не разбираме защо сме го оставили – в него са уважението, парите, властта, възможността да се утвърдим не по-малко от другите.

Ще има още много такива въпроси, а придвижването напред е възможно само с помощта на обкръжението.

Виждаме, че докато не преминат всички тези „египетски беди”, „народът на Израел” няма да се обедини в нас. Това се случва само пред самия изход. А засега трябва да се крепим…

И цялата сила, цялата светлина на Твореца, висшата помощ, ние можем да получим само чрез обкръжението и от никъде другаде.

Светлината идва от кабалистичните книги, но ако не си свързан с обкръжение, те няма да ти подействат.

За да намериш Твореца и заедно с Него да тръгнеш към Фараона, на теб ти е необходимо обкръжение и първоизточници.

Така че трябва да си отговорим на тези въпроси още преди да са се събудили в нас. Не чакай докато отгоре забие часовника и дойдат египетските беди – започни веднага да влагаш в групата и си приготви силна опора.

И ако групата ти даде сила, ти ще напредваш, без да усещаш паденията. Твоята кола винаги ще се носи напред, заредена с това гориво.

От урок по статия на Рабаш, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха (Върви напред)”, п. 315: Благословете Твореца, ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чувате гласа на Неговото слово”.

Човек се нарича ангел, когато извършва действия без участието на разума, като обикновен изпълнител.

Той няма собствена глава (Рош), говорят му – той прави. Някой мисли, а той изпълнява. Това се нарича „ангел”, защото ангелът е сила, изпълняваща действие без обяснение.

Затова в указанието ”да направим и ще чуем”, частта „да направим” извършваме като ангели. И затова е казано: ”… ангели Негови, изпълняващи Неговото слово, за да чуват гласа  на Неговото слово”. Така и ние: „да направим и ще чуем”.

Изпълнявайки действия без вътрешно съгласие, без ясното знание защо и за какво, (защото се отнася за висшата степен), ние се удостояваме с тази висша степен.

В действителност, ние вършим най-естественото, както малкото дете, което играе, без да знае с какво, повтаряйки всички думи след възрастните, без да разбира какво означават.

Може да му се каже всякаква глупост и то ще я повтори с цялата си сериозност, покажете му всякакво действие и то ще го изпълни с цялата си сила и желание.

По този начин то се учи. Защото при малкото дете  няма разум (Рош, глава на парцуфа), разум има големият човек. А  малкото има само тяло (Гуф на парцуфа), за да изпълнява.

Но поради това, че изпълнява действията на висшия, отменяйки себе си пред него, то придобива разума на висшия и става като него. Това се нарича „да направим и ще чуем”.

От урока по книгата Зоар, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Науката Кабала и философията

Все пак, същността на думата „духовно“ (намираща се в друга природа, за разлика от намиращите се в нашия свят чувства и мисли) няма никакво отношение към философията, защото по какъв начин може да се обсъжда това, което никога не е видяно и почувствано? На какво (техните изследвания и техните изводи за онова, което не усещат) се основава то?

Тъй като ако има някакво определение, което позволява да се разграничи и отдели духовното (свойството отдаване и любов) от материалното (свойството получаване и ненавист), не може да го формулира никой, освен тези, които (чрез промяна на своята природа от получаване към отдаване) са постигнали веднъж духовното (придобили са свойството отдаване) и са го усетили (в това свойство е новото отношение към онова, което ни заобикаля, т.е. към духовния свят). А това са (само) истинските кабалисти (тъй като такава промяна е възможна само чрез практическото прилагане на Кабала). Именно затова ние се нуждаем от науката Кабала.

Баал аСулам, „Кабала и философия”

Filed under: Баал Сулам, Кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга “Пътеводител към книгата Зоар”

Ако искаме да подобрим състоянието на човечеството, книгата Зоар трябва да стане главната книга за целия свят. Зоар не е книга, тя е система. Когато четем книгата Зоар, това задейства позитивно влияние от Висшата духовна система върху нашия свят и носи изобилие.

Цялото добро, което се разкрива в нашия свят, преминава през системата за общуване на всички творения и тази система се нарича книгата Зоар. Всяка секунда от нашия живот, действията ни инстинктивно са насочени към постигане на доброто. По тази причина това устройство, книгата Зоар,  чрез която можем да получим позитивната сила, трябва винаги да е пред нас.

Ако успеем да постигнем това, дори и в малка степен, ще видим подобрение във всичко: емоции, разум, възприятие и действие. Цялата действителност ще се промени и светът ще стане напълно различен. Изведнъж ще почувстваме как присъствието на една сила, по-висша и добра, ни обгръща. Ще усетим нейните действия; въздухът сякаш ще стане по-плътен…

Книгата Зоар няма за цел да пробуди изобилие и добро, а тя е система за общуване между нас и Твореца. Нека се надяваме, че ще вземем под внимание съвета на великите кабалисти и ще използваме книгата Зоар да постигнем целта на нашето съществуване.

Filed under: Зоар, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля, задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях. Коментарите в скоби са мои.

Действителността, заключена в науката Кабала

Кабала използва само имена и названия, които са конкретни (постигнати чрез нашите сетива и тогава изследвани от нашия разум) и реални (разкрити за нас в степента на нашето поправяне). Това е строго (абсолютно) правило за всички кабалисти, че  „Каквото не постигнем (ясно, в нашите поправени свойства), не го (невъзможно е) определяме с име и название”. (Това е, защото името обяснява свойството на обекта който се постига, и свойството е постигнато до степента на подобие на свойствата на обекта в съответствие със закона за подобие на формата: само подобието се постига.)

Тук, трябва да знаете, че думата „постижение” („Хасага” на Иврит) съдържа абсолютната степен на разбиране. Произлиза от фразата „и ще го достигне ръката твоя” („Ки Тасиг Ядха” на Иврит). Това означава, че преди нещо да стане напълно ясно, все едно, че го държат в ръката си, кабалистите не го смятат за постигнато, а за разбрано и т.н.

Баал aСулам „Същност на науката Кабала”

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга  „Пътеводител към книгата Зоар”

Честно казано, на нас не ни се отдава особено да свържем с Твореца всичко добро и лошо в едно, разбирайки, че всичко идва само от Него и е само за добро. И затова нашата работа е  да помолим да ни даде сили да обединим с Него всичко в едно, в единен източник.

Всеки път нашето его расте и ни се разкрива все по-силно, по-лошо и по-жестоко, принуждава ни все по-често да се обръщаме към Твореца – да получаваме ом Него все по-голяма сила за преодоляване на егоизма, за да не ни обърква нашето его, да ни кара да мислим, че има някой друг, освен Него и че Той е не само добър и творящ добро.

И така на основата на растящото его, ние се издигаме все по-високо и по-високо, докато в нас не се разкрие целия егоизъм и ние постигнем пълното сливане с Твореца, ставайки такива като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Творецът – това е само едно свойство – отдаване, абсолютно добро. Но творението е създадено от Твореца като нещо, което Му е противоположно, желанието за получаване (наслаждение).

За да постигне уподобяване с Твореца, творението трябва да премине през много  противоположни състояния.

За да не смени просто желанието за получаване с желание за отдаване и да се присъедини към Твореца, а да остане самостоятелно, но в същото време подобно на Твореца, творението включва в себе си две съставни: желанието да се наслади и усещането на даващия .

Цялото ни усещане за света и нашето съществуване се сьстои от тези две противоположности: „еш ми аин” (съществуващо от нищото) – само тогава творението се усеща съществуващо.

Ние не можем да съществуваме само в „еш” (в реалността на Твореца ) или само в „аин” (реалността на творението), и затова преминаваме през последователни изменения в себе си, за да може светлината (еш), която ме е създала от нищото (ми аин), да приведе желанието (аин) вьв форма „еш”, формата на Твореца.

И така той ме води по тази верига: от причината към следствието, от причината към следствието,където всеки предшестващ резултат става причина за следващото състояние.

Докато започна да усещам Неговото отношение спрямо мен – някой външен страничен – силата, която ме е създала и ме управлява.

Освен напълването, което усещам „вътре в знанието”, има още силата на Твореца, която ме развива, показва ми модела и целта, и тук трябва да действам „с вяра”.

Аз се намирам в своето текущо състояние като животно, работещо с наличното, с което разполага, но също така отчитам следващото състояние, степен, независимо че още не разполагам с нея, но приемам нейното съществувание „на вяра”, тьй като тя е противоположна на моето сегашно състояние.

Природата на духовните степени: следващата степен е противоположна на предходната, защото тя е по-голямо отдаване от предхождащата.

Затова, за да се издигна на нея, аз трябва да приема нейните условия „отдаване въпреки егоизма”- „с вяра над знанието”.

Иначе завинаги ще остана на сегашното животинско стъпало и ще получавам наслажденията в сегашното желание, а няма да се издигам по духовните стъпала – стъпалата на отдаването.

Затова е необходимо да се подготвим така, че да приемаме следващото стъпало като желано, а не да го отхвърляме.

От урока по статия на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Из статията на Рабаш „За клоните и духовния корен“: «Трябва да се разделя вътрешното от външното. Външният клон трябва да съответства на духовния си корен, но вътрешно не е задължително да бъде съпроводен от външни корени.

И за да се възцари в сърцето на човека «земята на Израел», произхождаща от духовния корен Малхут – властта на Твореца, не е задължително човек  да се намира физически на земята на Израел.

Тъй като вътрешно човек може да се удостои с присъствието на Твореца (Шхина) и великите постижения, намирайки се извън пределите на Израел, както всички големи кабалисти, които някога са живели зад граница.

Вътрешно е работата на сърцето, в което няма никаква връзка с външното. Но едновременно с това, външното също е важно.

Например, ако има закон, че е нужно да се молят в минян (десет мъже), то няма да проверяват, какво е духовното им постижение, а които и да са десет човека могат да произнесат молитва и да четат книгата Тора.

Но ако има девет съвършени праведника – забранено  им е да отправят молитва.»

Да не се бъркат земните действия, «клоните» с подобните им духовни действия, «корените». Земните действия – «традициите» в нашия живот, нямат връзка с духовната степен на човека и не я определят.

Всеки човек може да принесе жертвоприношение в Храма, но да изпълнят духовно «жертвоприношение» могат единици – това е поправяне на своите егоистичните желания от висшата светлина.

Човек отделя в себе си желанията, които може да направи отдаващи, т.е. «свети», и ги повдига на степен на отдаване, «Храма», повдига ги от Малхут в Бина. Малхут – «дом», Бина – «святост». Малхут се повдига в Бина и създава в Бина «Дом на святостта», Храм.

А всички действия, които човек извършва «вътре», в свойството Бина, се наричат «жертвоприношение» от своите желания на нива «неживо», «растително», «животинско», той създава, чрез поправящата светлина, алтруистични желания, на ниво «човек».

Поправянето на всяко желание се извършва последователно чрез тройно въздействие на светлината „коен“ – „леви“ – „Исраел“, привеждайки го към подобие и сливане с Твореца.

Това се нарича да принесеш жертва (курбан), т.е. да станеш по – близък (каров) до Твореца. Такива поправяния определят духовната висота на човека.

А физическото изпълняване на подобни духовни, ирационални в нашия свят действия, наричани заповеди, е традиция, обряд (минхаг) и не зависят от това, намира ли се човек в духовния свят или не, възнамерява ли да извърши каквото и да е изправяне в духовните корени.

В нашия свят ние можем да извършим действия, които са отражение на духовните, но това са само народни обичаи. Те не  поправят нас и нашите желания,  което  виждаме по хората, които само ги изпълняват.

За да поправим желанието, трябва да се съединим с висшата светлина, която поправя неговото намерение за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→