Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Висшите светове не съществуват във физическото пространство, те са подобни на свойствата, които нямат места, обем, тегло и размер.

Човек, пребиваващ в егоистично желание, дадено му по рождение, чрез своите свойства образува в усещанията си „този свят”. Ако в него се разкрие „точката в сърцето”, то той започва да  се стреми към постигане на висшето измерение.

Работейки върху себе си в група от хора, изучаващи кабала, човек започва да привлича върху си свише, през всичките светове светлина от нивото на „Безкрайността”.

Тази светлина създава в него потребност от взаимно постигане с групата на свойството отдаване – Малхут на света Ацилут. Достигайки нейното стъпало, той започва да усеща Твореца, да му отдава така, както Творецът на него.

Общото желание на обединените в света Ацилут души, се издига към Зеир Анпин, и по-нататък, към Аба ве Има,  и по-нагоре, до света на Безкрайността. Тогава от света на Безкрайността се спуска светлината, минава през всичките стъпала обратно до душите и ги изпълва.

Получавайки напъването, душите растат и се свързват с Зеир Анпин, който им отдава. И това се нарича обединение между ЗА и Малхут, на Твореца (Кадош Бар Ху) с Шхина, сливането на душите с Твореца.

Необходимо е да бъдат извършени много такива действия, докато всички желания вътре в душата се реализират и постигнат сливане с Твореца. Когато всички желания се поправят и започнат да отдават на Твореца, така както Твореца им отдава, ще настъпи пълното поправяне (Гмар Тикун).

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано в Зоар: „Няма нищо ново под слънцето, а има ново над слънцето”?

Отговор: Над слънцето има ново, доколкото светлината не носи на творението нови желания (келим).

Творението трябва да различи вътре в себе си, да пожелае, да положи усилия, да потърси нови желания, нов недостиг на напълване.

Светлината на слънцето е светлината на Безкрайността. Творението усеща неговата пряка светлина, като минимално светене „нефеш де-нефеш”.

И само за сметка на многото изяснения на противопоставянето на себе си към светлината, на егоизма към отдаването, творението със собствени усилия проявява нови недостатъци в себе си, в сравнение с разкриването  величието на Твореца.

С това то разкрива нови възможности за отдаване и затова миналата светлина „нефеш де-нефеш”, усещането за Твореца, в Неговото величие, се усеща като безкрайна „йехида”, светлина НАРАНХАЙ.

Разкриването на тази велика светлина, величието на даващия, предизвиква светлината „над слънцето” – над знанието, желанията, напълването, идващи направо от Твореца към творението.

Затова светлината на слънцето за него е само светене на живота. Но всичко останало творението твори над слънцето, добавяйки към първоначалното желание стремежа на любовта.

От урока по книгата Зоар, 05.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Много хора се оплакват след Мегаконгреса от усещане на тежест и „натоварване на сърцето”. В нас се пробужда Фараона – нашето его!

Ако сега използваме тази сила, която получихме по време на Конгреса, за да поправим изпратената ни тежест, то ще спечелим!

Цялата действителност трябва да се разглежда като едно единно цяло. И подемите, и паденията са етапи от един и същ път. Невъзможно е напредване, ако не действат две сили и едната не работи над другата.

Когато се намираме във въодушевление – това още не се нарича напредване! Това още не е крачка напред, а само получаване на сила свише! А после трябва да я реализираме долу.

Но ако ти получиш тази сила и не искаш да я реализираш, това прилича на запушена тръба, в която е създадено налягане, а тръбата не иска да го пропуска по-нататък.

И тогава следващия път няма да получиш нищо! Ще се наложи да оставиш този път и свише ще изберат друг за тази мисия…

Трябва да разберем, че сме получили сила и тя не се реализира сама – длъжни сме самите ние да работим с нея.

Ако не използваш това, което ти е било дадено, то повече няма да ти дадат нови сили и ти ще започнеш да ставаш все по-пасивен.

И обратно, всеки, който сега бързо вложи всички получени сили в разпространение на кабала, ще почувства как получава свише все повече и повече! Трябва да отпушим тази тръба, за да може през нея свободно да тече енергията!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 04.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък често ме питат: какво представлява науката кабала? И не мога да дам просто определение, с едно изречение. Как да обясня защо се учим? От любов към ближния?

Отговор: Учим се, за да разкрием висшата сила, която ни управлява. Съгласно определението на Баал Сулам, че «кабала е разкриване на Твореца от творенията».

А любовта към ближния е само средство. И разкриването на злото начало е средство, и Тора е средство за поправяне. А резултатът от всички тези усилия е разкриването на Твореца.

Но обикновения човек ще се обърка от думата «Творец» и може да реши, че това е свързано с религията, затова трябва да обясним, че в нашия свят има сила, която движи и управлява всичко и която трябва да опознаем.

От това зависи съдбата ни. Кабала ни разкрива тази висша сила и тогава ни става ясно какво се случва в живота ни.

Такова обяснение е разбираемо за човека, защото всеки го вълнува собствената му съдба.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 02.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че потокът на думите в книгата Зоар променя мощността и направлението на силите, свързващи ни заедно?

Отговор: Ние не знаем как работи. Тук има нещо много скрито засега от нас.

От една страна, Книгата е написана на такъв език, че ние като че ли виждаме в нея напълно логични неща, свързваме се с тях, някак си виждаме себе си в тях, или тях – вътре в нас.

Има някакво взаимодействие между мен и Книгата, връзка и разбиране, че Книгата говори за мен и аз се намирам в нея.

Но това усещане е абсолютно лъжливо. Просто в такава форма ни поднасят разказ, безкрайно далечен от нас, не наподобяващ на нищо познато и чужд. Като че ли някакво чудовище, придобило човешки облик, говори с нас, а ние можем да разберем само външната му форма – това са ръце, това са крака, това е глава. Но това съвсем не е така.

Затова ние трябва да се отнасяме към Зоар като към книга, съдържаща някакъв секретен код, последователност от духовни инструкции. Аз не знам как са написани отвътре и не мога да вляза в контакт с тях.

За да осъществя поне някаква връзка с тях, аз чета Зоар. Но връзката не възниква от това, че аз чета или слушам текста, а от степента на моето желание да се съединя с този вътрешен код, който да ме промени.

Книгата може да е написана във всевъзможни форми и аз може да не разбера и една дума. Важно е моето желание, вътрешното съдържание на Книгата да ме поправи. Нейното вътрешно съдържание е духовния свят с целия негов апарат, действия и сили, а не книга в красива обложка.

От урок по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да се издигнем на следваща степен, ние трябва да действаме с „вяра над знанието”. „Вяра” означава, че нашата „глава” (Рош) се намира във висшето. Висшият ни казва какво да правим и ние го правим: обединяваме се с другарите, учим се.

Ние знаем, че никого не обичаме и не искаме да се обединяваме, но ни казват: „Правете това механично и не лъжете себе си. Вие не искате това, вашето сърце е против. Фараонът, желанието за наслада, злото начало действа във вас с цялата си сила. Вярно! Ненавистта е вътре в нас, а играта на любов, лъжата – отвън”.

Това е специално направено. Тъй като висшата степен, на която сега играем, за нас е лъжа, защото още не е свързана с нас.

Но ние сме длъжни да я играем, докато тази игра се превърне в истина – за сметка на светлината, която извикваме с такива „глупави” действия наречени „ще направим”. И тогава ние „ще чуем” – ще достигнем „лишма”(Бина),  нивото на „слуха”.

Това е най-умното действие, позволяващо ни да растем. Без това не растат нито растенията, нито животните, нито хората.

Само за сметка на отмяната ни пред висшата степен, когато просто повтаряш след нея всичко, което е възможно, доколкото си способен, без участие на разума, защото в теб все още няма разбиране и усещане за случващото се на тази степен.

Казано е: „Всичко, което е по силите ти да направиш – прави го”, „Приложил усилия и намерил”. Ти си приложил усилия и си получил „находка”, която не си очаквал и дори не си си и представял.

Това е единствения принцип на растежа и няма други начини за издигане от степен на степен. Аз съм длъжен да се отменя пред висшия, да си кажа, че моята глава (Рош) е само за да види действията на висшия и да повтори същото със своето тяло (Гуф).

И нищо повече от това! Аз не използвам своята „глава” за своето „тяло”. Моята „глава” е само, за да се съединя с висшия, да вземе пример от неговите действия.

Този принцип работи и в нашия свят. Навсякъде, където има напредък, растеж, даже в растителните и животинските тъкани, действа същия закон: клетката, желаеща да расте, се съотнася към по-развита клетка и само така  – за нейна сметка, расте.

Това се нарича игра, защото висшата степен все още не се е показала в мене като „мохин” и аз се водя по висшия разум – играя. Така малкото дете играе на голям и поради това пораства.

Това е железен принцип на всички степени. Само чрез него може да се придвижваме от степен на степен. Този закон действа и в материалния, и в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар“, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да си кажем, когато въпросите на Фараона ни завладеят?

Отговор: Религиозният човек не страда от тези въпроси. Той е доволен от това, че получава знание, изучавайки Тора. Изучаващият Кабала, обаче, постоянно проверява: защо правя това, къде съм аз, кога ще постигна целта на творението? Човек се намира в състояние на постоянен вътрешен анализ.

Обкръжаващата го среда също съществува при тези условия, в същите изяснявания и му влияе. В допълнение, средата не просто се състои от хора, които физически са до него, но от хиляди по целия свят, които учат Кабала и мислят в едно направление. Те всички се придвижват в синхрон, сякаш са понесени от мощен вятър или от вълните на цунами, които приближават една след друга.

Затова тези въпроси възникват във всеки човек: кой е Творецът и защо трябва да слушам Неговия глас? За кого правя всичко това? Какво ми дава тази работа? Защо правя всичко това, за да постигна отдаване ли? Но какво ще ми донесе това?

Тези въпроси идват от Фараона, нашето его, и те са много честни и правилни. Написано е в kнигата Зоар, че Фараонът бил по-умен от всички и голяма мъдрост била натрупана в Египет. Фараонът символизира целия духовен съсъд, цялото желание създадено от Твореца. Затова, когато Творецът иска да привлече човека (Мойсей и народа на Израел) по-близо до Себе си, Той казва „Да отидем при Фараона!” Откъде другаде човек би взел сила за егоистичното желание, без което духовният напредък е невъзможен? Откъде да вземе тази мъдрост? Единствено от Фараона, от светлината на мъдростта, светлината Хохма, която се намира в тези желания.

Затова е хубаво, че въпросите на Фараона възникват в нас. Ние просто трябва да работим с тях.

От урока по статия на Рабаш, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни позволи да реализираме целия процес на духовно израстване, Творецът е създал система за връзка между Него и нас.  С помощта на тази система Той ни управлява свише и чрез нея, ние долу можем да молим и получаваме от Него помощ.

Тази система се разделя на няколко части:

1. Свят на Безкрайността, в който се намира Творецът в цялата си сила и мощ.

2. Стъпало, по-ниско от света на Безкрайността, наричащо се „свят Адам Кадмон”, където Творецът разделя своето въздействие на 5 типа, съгласно петте степени на нашето его, над което можем да се издигнем.

3. Под света Адам Кадмон се намира системата за управление и надзор, наричаща се „свят Ацилут”. Светът Ацилут се разделя също на 5 части – Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут, които се наричат Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Зеир Анпин и Малхут (Нуква).

*Атик и Арих Анпин – Зоар нарича „непознаваемата глава” на света Ацилут.

* Аба ве Има – това са Хохма и Бина, от които изхождат и идват към нас всичките светлини Хохма и Хасадим.

* Минавайки през Зеир Анпин, тези светлини  достигат до Нуква – до Малхут на света Ацилут, наричана „Шхина”, защото при нея идва цялата светлина от света на Безкрайността, предназначена за душите. Тази Малхут се нарича още „събранието на душите на Израел”, защото включва в себе си всички души, желаещи да станат „Исра – Ел” (право към Твореца), т.е. да се издигнат в света на Безкрайността.

4. По-надолу, след света Ацилут, се намират световете Брия, Ецира, Асия (световете БЕА), в които пребивават нашите души.

5. Под световете БЕА се намира този свят.

На езика на Зоар Малхут се нарича „земя”, а Бина се нарича (Има) – „небеса”. Зеир Анпин и Малхут в Зоар се наричат с имената  Шохен и Шхина, Творецът (Кадош Бар Ху) и събранието на душите на Израел, Жених и Невеста, Мъжката и Женската част (Захар и Нуква).

На всяка от тези съставляващи реалността Зоар дава множество наименования на иносказателен език (мидраш). И за да ни помогне да се съединим с тяхната вътрешна същност, Баал аСулам добросъвестно добавя, редом с думите от Зоар, и кабалистични термини.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява обединението помежду ни, което искаме от Твореца, докато четем книгата Зоар?

Отговор: Истината е, че не знаем какво е обединение. Какво означава да се обединим?

Да бъдем приятели, както в нашия свят, когато ни свързват общи интереси, желания, увлечения, да ни е приятно заедно да прекарваме свободното време – да ходим на футбол, на риболов, да изпием по бира, или да посещаваме залата за тренировка?

Да сме един екип, както в подводница, психологически да сме тренирани така, че всеки да е готов да умре за другия?

Да се обединиш в духовното е нещо съвсем различно. Духовният живот, който придобиваме в това обединение е общ.

Като сиамски близнаци: умре ли единият, умира и другият. Живот може да има само за двамата. Няма разделяне на „мое” и „ твое”, дори не „по равно“. Те са едно.

Това се нарича духовно обединение – общ живот. Защото всичко, което получаваме е придобито във връзката с другите.

Имате общо тяло – духовен съсъд, наричан тяло на душата, и вътре в него – светлината на душата, която също е обща.

Ако обединението се разпадне, изчезва тялото, а заедно с него изчезва  и светлината. И няма вече душа, няма духовен живот.

От урока по книгата Зоар, 04.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→