Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п. 8: Нашите мъдреци са казали „Няма поколение, в което да не са били Авраам, Ицхак и Яков.” Наистина, този човек на Твореца, нашият Рав Ицхак Лурия се е погрижил и ни е дал най-голямото знание. Той е направил много повече от своите предшественици, и ако можех да говоря добре, щях да възхваля деня, в който неговата мъдрост се е появила, почти колкото деня, в който Тора е била дадена на Израел. Няма достатъчно думи, за да изразим важността на неговата свята работа за нас.

Целият метод за поправяне е дошъл при нас от АРИ. Той е осъществил всичко, което е било приготвено от всички Кабалисти преди него. Душата на АРИ има толкова особено място в общата система на душите, че след неговото време Светлината започва да действа върху всички души като ги води към окончателно поправяне (Гмар Тикун).

Преди АРИ цялото развитие се е случвало през етапите 0,1,2,3 и само АРИ, чрез неговото поправяне в системата на душите, е влязъл в 4-тата степен и е започнал изграждането на истинския Малхут в неговата окончателна форма. Той е Сфира Есод (последната преди Малхут) и затова е наречен Машиах бен Йосиф (Месия, син на Йосиф, където Йосиф означава Сфира Есод), след като самият Малхут започва поправянето си.

Всички души преди него са се отнасяли към подготвителния стадий на поправянето. И само с АРИ започва пробуждането на душите. Очевидно, този процес отнема стотици години, но АРИ отваря пътя на Светлината от предните три етапа към последния, четвърти етап, откъдето започва поправянето.

Месия е разкриването на Светлината в общата система на душите. Тази Светлина влиза в Малхут през Есод.  АРИ отваря вратата за тази Светлина и затова е наречен Месия, син на Йосиф. Месията е силата на поправяне. АРИ разкрива тази сила, която слиза през неговата душа. Докато той се намира в общата система, той извършва поправяне на душата си и сега Светлината влиза през него в Малхут и действа върху душите.

Сега, обаче, е наша работа да подготвим своите души за издигане на Малхут в Бина. Този процес се отнася към поправянето на Малхут, Месия бен Давид (Месия, син на Давид).

От  урока  по статията  „Предисловие към книгата „Паним Меирот”, 05.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

В нашия свят ние се раждаме и растем редом с обичащите ни възрастни. Независимо че не разбираме какво те желаят от нас, вземаме пример от тях, повтаряме след тях всички действия, всички чути думи, дори без да знаем тяхното значение, а самото разбиране идва по-късно. Така е устроена природата, че ние се учим чрез нашето съучастие, а не чрез нашия разум.

Това е най-естествения метод, позволяващ ни да опознаем обкръжаващия свят, и точно така ние влизаме и в духовния свят. За нас е подготвена същата система – ние имаме духовни „баща и майка”, които ни поднасят текстът на книгата Зоар.

И даже ако не разбираме прочетеното, самото четене с желание за разбиране и стремежа да израстем в духовното, ни развива както новороденото, и ние постепенно започваме да усещаме текста.

Всичките неразбираеми имена и наименования постепенно ни се изясняват и започваме да разбираме езика на духовния свят, точно както сме се учили от мама на нашия земен език.

Затова е необходимо да се знае, че „не умникът се учи” и постига духовните светове, а само онзи, който е настойчив и не оставя книгата Зоар, старае се отново и отново да се връща към нея, да я отвори и да разбере, какво иска да му каже тя.

Filed under: Възпитание, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

За да почувствате за какво става дума, ще разгледаме следния пример. Да допуснем, че  отивам на гости на много уважаван човек.

Гостоприемният домакин ми предлага най-изисканите деликатеси, кани ме да поиграем голф, да послушаме класическа музика…

Но аз, обикновеният човек, не проявявам никакъв интерес. Нямам никаква връзка с такъв род наслаждения,  никога в живота си не съм ги изпитвал и затова нямам нужда от тях.

Гледам с почуда домакина и му казвам: „Ти какво искаш от мен?! Аз съм дошъл при теб не да се наслаждавам на онова, което ти обичаш. Искам да се наслаждавам на онова, което аз обичам!”.

В отговор домакина ми казва: „Приятелю мой! Аз искам да ти дам такива огромни наслаждения, че ти дори не можеш да си представиш, колко са хубави. Опитай се да свикнеш с тях  и ще разкриеш безгранично, висше наслаждение, несравнимо с онова, на което са те научили… ”

Как да постъпя? Аз мога да повярвам на домакина и да приема от него новите вкусове, независимо че нямам такива навици и това не ме привлича. И тогава постепенно ще се науча и ще започна да усещам в тях необикновен, райски вкус.

А също така мога да кажа на гостоприемния домакин: „Знаеш ли какво? На мен ми е трудно да свикна с новите вкусове, с такива сложни условия и да забравя всичките си стари навици. Не мога. Остави ме на мира, аз се връщам към предишния си обикновен живот…”.

Какво ще ми отговори стопанина на къщата?

„Добре, връщай се”.

Но завръщайки се към обикновения живот, аз започвам да преживявам неприятни състояния и тогава се сещам за думите на домакина, за онези по-особени висши вкусове, и пак се връщам при него.

И това се повтаря няколко пъти, отново и отново. Докато в безизходицата не открия, че непременно трябва да се върна при стопанина, за да ми помогне окончателно да променя своите вкусове и да приема неговите, понеже вече знам, че в тях ще усещам вкуса на живота.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”.

Важно е да разберем за какво ни е всичко това. Работата е там, че у Твореца изначално има желание да отдава и затова няма никакъв смисъл да Го молим да ни дава светлина и наслаждения, както ние обичайно правим.

Творецът има какво да ни даде и има желание да ни отдава, но Той иска човек да не бъде просто получаващ от Него, а да стане такъв като Него – велик, независим, отдаващ, подобен на Него по свойства на отдаване и любов.

И имено за това трябва да моли човек – да има  желание за отдаване, да притежава свойството за отдаване и любов, които притежава Твореца.

Ние сме свикнали да молим за напълване, а в същото време трябва да молим за поправяне. След като бъдем поправени, светлината на Твореца веднага ще ни изпълни.

С други думи, нашият проблем е в това, че не разбираме какво си струва да искаме от Твореца. Ние пребиваваме в океан от светлина, добро и наслаждения, но въпреки това нямаме подходящ съд, в който да усетим цялото това изобилие.

Този съд – свойството на отдаване и любов, тъкмо за него трябва да молим да получим от Твореца. Само като придобием това свойство, светлината на изобилието сама ще ни изпълни.

От страна на Твореца има само едно ограничение, единствено условие за получаване на светлина – ние сме длъжни да станем подобни Нему. Та нали Той желае ние да се наслаждаваме като Него.

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Кабала и философия

Отмина времето им (на философите) и свърши властта на придържащите се към техните (практически необосновани) предположения. За това трябва да благодарим на психолозите – материалисти, които построиха свое (практическо) учение за разрушаване на (практически необоснованата) философия и по този начин спечелиха обществото (доверието му). И вече всички знаят за нищожността на философията (на изводите и), защото тя няма реална (практическа) основа (а изхожда само от предположенията на човешкия ум).

Наистина, този стар път бе „препъни – камък“ и бариера за разбирането на науката кабала (от всеки човек). Тъй като вместо да се покорят на науката кабала (т.е. предварително да поправят себе си с нейна помощ, своите свойства от егоистични на алтруистични, а след това в нови свойства, да я изучат, защото само тогава може да бъде разбран смисълът на казаното в нея) и да приемат отделяне и предпазливост, святост (свойството отдаване) и чистота още преди мъдреците да започнат да им разкриват нещо от духовното (от природата на отдаването и любовта), получаваха това, което искаха (бързи външни знания) от формалната философия (не поправяйки себе си) безплатно (без да прилагат изискващите се усилия за своето поправяне) и черпеха без мярка от източника на тяхната мъдрост (от книгите по кабала). По такъв начин (не поставяйки си в началото цел да се поправят), изключиха възможността да положат усилия в науката кабала (за своето поправяне). Така, тази наука бе почти забравена от народа на Израел (а вместо нея останаха и бяха приети безплодни спорове и коментари).

И затова, ние (всички) трябва да бъдем признателни на материалистичната психология, която нанесе на (празната и необоснована) философия съкрушителен удар.

(И ние виждаме, как в наше време вече не вземат под внимание измислиците на философите, а тази „наука“ продължава да съществува по силата на инерцията. А самата дума „философия“ придоби пренебрежителен смисъл).

Баал Сулам, „Кабала и философия”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: В Подмосковието бушуват пожари, хората напускат Москва, ходят с предпазни маски. В Индия има наводнения, в Китай – свлачища поради проливни дъждове. Може ли да се поправи положението?

Отговор: Природата ни притиска от всички страни като в менгеме, за да ни докаже простия факт: ние се намираме вътре в нея, ние сме много малки, съществуваме в рамките на малка сфера, зависими един от друг и от обкръжаващата ни всеобхватна и мъдра природа (Твореца).

Длъжни сме да намерим причината на всички наши беди и да разберем какво е единственото нещо, което трябва да направим, за да предотвратим глобалната катастрофа.

Вече е ясно, че разлива на нефт в Америка, изригването на вулкан в Исландия, пожарите в Русия, цунами и наводнения в Азия и Европа не трябва да се наричат локални бедствия – това са глобални въздействия на природата върху всички нас.

Несъмнено ще продължава така и никой няма да успее да остане настрана и да се чувства в безопасност.

Когато се разразила финансовата криза в Америка, в Русия се радвали, мислейки, че това касае само Америка, а на тях няма да се случи. Това късогледство се отразило след няколко седмици и техните банкови сметки!

Взривил се вулкан в Исландия? И какво от това? Нека всички се взривят… – но не, това повлия на всички и на пожарите, и на наводненията. А ни предстои зима…

В края на краищата сме длъжни да разберем, че планетата е кръгла и ние сме длъжни да се обединим, и заедно да помислим за оцеляването си.

Творецът, или това което е – самата Природата, притежава разум, чувства, насоченост и цел, и ще ни застави да станем «добри деца». Да се надяваме, че ще разберем бързо това, ще го проумеем и ще поумнеем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 08.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Духовното впечатление на човека се нарича «светлина», подобно на този свят, където светлина означава зрение и разбиране, както обикновено се казва «светлината на разума», «ясно като ден» или обратно, «тъмнината на неразбирането».

Всички тези названия са взети от нашия свят, тъй като в духовния свят няма думи. Духовното изразяване определя степента на общото отдаване, в което се намирам, моето подобие на висшата светлина: от 0 до 100% – всичките 125 степени, всяка от които се дели на 10 сфирот и на много още поднива.

Така се получава целият наш език, всички думи, дори в нашия свят, където ми се струва, сякаш се впечатлявам от някакви материални предмети или действия. Всички те са въображаеми и няма нищо, освен усещането на висшата светлина, проявяваща се в моето желание.

Т.е. ние винаги се намираме в контакт с Твореца – пряк или обратен и реагираме само на Неговата светлина или на нейното отсъствие. Така се раждат думите.

Разликата е само в това, мога ли да да измеря, доколко аз съм подобен на висшата светлина – и тогава това ще бъде духовен термин. А ако още не разпознавам себе си и степента си на подобие по свойството отдаване – то давам на усещанията си «материални названия».

Но не трябва да се лъжем, че сякаш сме свободни сами да измисляме тези названия – те произхождат от природата ни.

И ако първи съм създал нещо и съм го нарекъл «маса» – това означава, че съм получил това име вътре, в своите желания и свойства, от разпространяващата се светлина в тях. Тъй като аз съм духовен съсъд, в който се случва някакво явление.

Затова тук не може да има никаква случайност. Цялото творение, каквото и да е то – това е само желание да се наслади, да се впечатли от Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 06.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Написано е: „И ще имате отдавна приготвеното” – ние се намираме на едно и също място, в едно състояние и нищо не се променя.

Всичко вече е създадено от Твореца  в Неговия изначален замисъл, а за Него замисъл и действие са неотделими.

Той е искал да създаде творения, равни на себе си и съединени по между си – а желанието Му е едновременно и действие.

Какво представлява тогава миналото, настоящето и бъдещето? Всичко това съществува само по отношение на нас, в действителност времето не съществува.

Невъзможно е да се каже какво се е случило преди и какво след, и какво е било, когато в Твореца е възникнало такова желание.

Ние не сме способни да говорим и мислим извън понятието време. Ако излезем от неговите граници изчезват всичките ни думи, тъй като целият ми живот се основава на понятията: „преди” и „след” и всичките ми усещания са свързани с времето.

Затова само когато изляза от себе си, от егоизма в отдаване, там ние губим „пулса” си за живеещото в мен усещане за време и започваме да разбираме какво е това живот извън времето.

И така, ние се намираме във вечната и неизменна реалност. Всичко, което правим е да я постигаме по отношение на себе си. Загубили сме съзнание и се връщаме в него.

Той е в същата тази реалност, но не го усещаме.

Науката Кабала е посветена да ни върне усещането за Него и да ни върне в пълно съзнание. Това е пълното поправяне…

А какво ще бъде по-нататък, кабалистите не казват… Всичко, което ще последва след нашето поправяне ще изисква съвършено нови органи на възприятие.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот”, 06.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→