Ние се намираме в океана от светлина на Безкрайността, съдържащ всички свети имена на Твореца, които трябва да се разкрият в нашите желания в зависимост от степента на подобие на едно или друго свойство на Твореца, включено в тази безкрайна светлина.

Тази обща сила и светлина се нарича „Тора”. Разбира се, ние днес не сме способни да я оценим и опознаем – това е над нашите способности и желания.

Но има нещо, което ни е дадено да направим. Ако искаме да станем подобни на нея, благодарение на светенето, стигащо до нас от тази безкрайна светлина, ние можем да постигнем някакво частично подобие и да го усетим в себе си като разкриване на „святото име на Твореца”. Светостта е над „тялото”. Тя е отдаване, свойство на Бина.

Защото „името на Твореца” е духовният съсъд, „кли”, поправеното желание (т.е. с намерение за отдаване).

Чрез силата на светлината, нашето желание придобива такава форма (намерение), че да може да установи връзка с Твореца, т.е. със светлината, с Тора (с имената на Твореца).

Така постепенно, стъпка по стъпка, чрез влиянието на светлината О”М ние разкриваме в себе си отделни свойства и действия, подобни на светлината, на Тора.

И всичко това се усеща и измерва в нас и спрямо нас, получаващите, в зависимост от степента на нашето подобие със свойствата на светлината, според закона за съответствието. Само ставайки подобни на светлината, ние ще можем да я усетим.

От урок по статия на Рабаш, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Тора - Няма коментари→

Какво е „вяра над разума”? „Вяра” е отдаване, а „над разума” означава, че отдаването е по-важно от получаването. В нашето състояние, това свойства се проявява чрез моето отношение към групата, защото само в група наистина мога да видя в моите действия и мисли, че предпочитам благополучието на групата пред моето собствено.

От ежедневния Кабала урок – 08/08/2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Тъмнината, която се усеща в желанието да се насладимя, може да се превърне в светлина, само ако сменя посоката на желанието – от „получаване за себе си” на „отдаване на ближния”, т.е. ще използвам своето „желание да се насладя”, за да отдавам на ближния и ще се наслаждавам от това, че му отдавам.

Тогава аз ставам неограничен в своите действия, тъй като да се отдава може без всякакви граници.

Ако аз се наслаждавам на отдаването като Твореца, то ставам Нему подобен и усещам живота изпълнен с любов и отдаване, като вечен и съвършен живот.

Само че какво не ми достига, за да реализирам това ново напълване? Да придобия любов на ближния и да открия напълването, с което ще мога да го реализирам.

Любов към ближния мога да получа от Твореца, с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника. И светлината на изобилието, с която да напълня ближния, също мога да взема от Твореца.

Тогава аз ставам партньор на Твореца във всичко сътворено – такъв като Него.

Това е процесът на поправяне на намерението, с което действа желанието за  наслаждение.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Получаването на наслаждение в отдаващите желания е напълно различно в сравнение с егоистичното получаване.

Първоначално сме длъжни да получим анти-егоистичен екран, след това да притеглим наслаждение, да го откажем заради Домакина и накрая да получим наслаждение, за да насладим Твореца.

И получаваме двойно: самото усещане за наслаждение в себе си и главното – усещане за величието на Домакина. А Неговото величие е безкрайно и зависи само от стойността, която то има в очите ни.

Съотношението между наслажденията от прякото напълване и от  величието на Даващия е такова, че сме съгласни да получаваме от Него чисто символично, ”малко зрънце”, „капка”, която определя единствено точката на контакта. Но Неговото величие е в очите ни, т.е. разширяваме тази точка до безкрайна величина.

Така че грешниците губят двойно, а праведниците – печелят двойно, получавайки целия Свят на Безкрайността, заради това, че притежават екран.

Ако в нас има източник на енергия, т.е. две противоположни сили,  „+“ и „-„, можем да включим между тях някакъв прибор, извършващ полезна работа. Без прибора, свързването на противоположните сили ще предизвика късо съединение между тях.

Ако желаем напълване е необходимо да намерим правилното съединение с Твореца – то се нарича екран, прибор, който произвежда благо за ближния. Тогава цялата светлина преминава през нас към другите и усещаме себе си като неин източник, по подобие на Твореца.

Ако използваме желанието за отдаване, усещаме:

1. наслаждение в себе си;

2. наслаждение в Него;

3. наслаждение идващо от Него.

– т.е. намираме се едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, обгърнати от всички наслаждения, от цялата светлина в Света на Безкрайността.

Това изтрива усещането за време, движение и пространство.

От урока по статията: ”Науката кабала и нейната същност”, 06.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Роди ми се син и аз мога заедно с него да вървя по духовния път. Моят съсед не се занимава с Кабала. Тези дни на него също му се роди син.

Съседът ми вижда, че децата се откъсват от родителите и се страхува, че няма да има никаква връзка със сина си.

Какво да му кажа? Той няма намерение да изучава науката Кабала, а иска само да получи съвет как да съхрани връзката със своите деца.

Отговор: По-рано егоистичната форма на съществуване свързваше хората помежду им. Домът, семейството, препитанието, здравето свързваха хората вътре в семейството, народа и държавата. Днес тези рамки се рушат, никой не знае как да се противопостави на това и какво ще се случи по-нататък.

Защо? Материалното ниво вече не свързва хората помежду им. Всеки човек започва да израства. Той като че ли издига глава над животинското, материално ниво на съществуване като над повърхността на вода и ти си длъжен да му дадеш отговор, който е вече на духовно ниво.

Твоят съсед няма избор – рано или късно ще почувства неоходимост от постигането на връзка със сина си, която е на духовно ниво. В противен случай тях нищо няма да ги свързва.

Затова за Твореца (съединяване на всички в свойството отдаване) е казано: „Връщащият сърцата на синовете на бащите и сърцата на бащите на синовете”.

От урока на тема „Актуалността в светлината на Кабала”, 10.08.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Кабала и философия

Кабала откъсва човека, занимаващ се с нея от абстрактната философия и от всичко, свързано с нея (с нейните изводи и умозаключения) и го насочва към чистата наука, притежаваща точност (в определенията, основаващи се на практически натрупан опит), в съответствие с простото осъзнаване на практическите действия.

Баал Сулам. „Тяло и душа”.

Днес, когато нашето поколение се е развило и е стигнало до разбирането, че философията и метафизиката нямат истинско съдържание (базиращо се на практически опит), на което да си струва да се отделя време и, че не трябва никой да ги използва (за да разбере себе си, света, техните причини и цели).

Баал Сулам. „Тяло и душа”.

И ето същността на Твореца, с която философията толкова много обича да се занимава, (уж) доказвайки, всички закони несъществуващи в нея (изхождайки от отрицанието), и с която (същност) Кабала изобщо не се занимава, защото как може да бъде определено нещо в онова, което е абсолютно невъзможно да се разбере и постигне (за което няма никакви практически експериментални данни, а само собствени догадки)?

Баал Сулам. „Кабала и философия”.

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това духовно наслаждение? То просто много силно ли е или това е въобще нещо друго?

Отговор: Цялата разлика между земните и духовните наслаждения е в какви желания се усещат – в егоистични или в желания за отдаване.

Моите егоистични, „получаващи” желания са ограничени, постепенно водят до пустота. Необходимо ми е да търся по-голямо наслаждение.

Получава се, че аз никога не съм доволен! Опитвам се да се напълня с наслаждение, но не успявам!

Защото наслаждението е „плюс”, а аз съм „минус” и при опит да се насладя, аз постигам само кратковременно наслаждение, от типа „кратко опиянение”, което бързо изчезва и аз оставам пуст – двойно повече от преди!

Защото наслаждението, което съм търсил е изчезнало, но е създало в мен усещане за пустота, допълнило е пустотата в мен.

Излиза, че през цялото време съм двойно губещ! И затова в нашия живот ние се предвижваме от поколение в поколение, израствайки в празния си егоизъм.

Сега се появява нов проблем – егото, което е растяло и ми е носело усещане за пустота, въобще е престанало да расте.

По принцип, това би трябвало да ме омиротвори, но аз усещам, че от нищо не получавам удоволствие. Това е нова беда, която се оказва по-лоша от предишната, защото не остава надежда за напълване.

И освен това, аз усещам, че егоизмът е станал по интегриран, представлява сума от всичките седем милиарда частни егоизми. Аз завися от всички и всички зависят от мен и аз не знам какво да правя с тях, изпадайки в пълно отчаяние!

В наши дни човек, прибягвайки към наркотиците, още малко удължава времето за осъзнаване на пълната криза.

Но и този период е ограничен, защото осъзнаваме, че това не е пътя, че изключването от живота означава съгласие със смъртта. Природата не ни го позволява.

И ние стигаме до въпроса „Какво да правим по-нататък?” – И сме длъжни да преминем от наслаждение от получаването – към наслаждение от отдаването.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→