Създадени сме от «желание за наслаждение» и за да направим каквото и да е действие, физическо или ментално, ни е необходима енергия под формата на «наслаждение».

С други думи, в нашия свят нищо не се движи без егоистичен стимул.

Осъзнато или не, всичко измерваме в «желанието си за наслаждение» и, според оценката на това желание, всяка вещ придобива «свои» качества: цвят, тегло, височина, отдалеченост.

За да действаме успешно в този свят е нужно да имаме правилна скала за ценностите, с други думи – настройка на «желанието за наслаждение » – на това учим и децата си: да се стремят към добро и да избягват лошото. Да избягваме злото – това означава да нямаме енергия да работим за него.

Но в «желанието за наслаждение» няма никаква мотивация за постигане на духовното – «желанието за отдаване»! Тъй като духовният свят  е  противоположен на мен – това е желание да отдавам, а не да получавам.

В мен такова свойство изобщо няма и затова не усещам духовния свят. Мога да «видя» само това, което се оценява в «желанието за наслаждение» като повече или по-малко ценно, определяйки го като близко, важно за мен или далечно, не толкова важно.

А в духовното, в «свойството отдаване» всички критерии, мисли, действия са основани само на отдаването. Но моето «желание за наслаждение» не разбира какво е това.

Отдаването преминава покрай мен като невидимо излъчване, което изобщо не усещам. Цели светове и действия се случват редом с мен, а аз в своето «желание за наслаждение» не ги забелязвам, като животно, което не разбира усещанията на човека.

Какво мога да направя, ако аз съм създаден такъв? За мен остават незабележими всички светове и главно този, който ме управлява -самия Творец!

За да почувствам това, ми е нужно да започна да ценя «свойството отдаване». Затова ни е дадено и оръжие: книги, учител и другари – за да ми внушат важността на отдаването.

Макар на мен и да не ми се струва така! Но те така говорят, а за мен е важно тяхното мнение. Така съм създаден, че попивам влиянието на обкръжението и за мен става важно това, което е важно за обкръжението.

Затова дори отдаването, което за мен няма никаква ценност, започва да става важно, ако говорят за това – важно в моето «желание за наслаждение»! Като добра придобивка!

И съм готов да прилагам усилие, за да привлека висшата светлина, носеща ми «желание за отдаване», защото това е важно за моето «желание за получаване». В кабала това се нарича духовна работа за себе си – «ло ли шма».

Но привлечената от мен висша светлина ме изменя и заменя «желанието да се насладя» на «желание да насладя» (от ло ли шма към ли шма) – и аз влизам в усещане на висшия свят!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 30.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Рабаш «Кой е Той, довеждащ ни до молитва»: Човек е длъжен да каже: «Кой ще ми помогне, ако не аз самият и кога, ако не сега?».

И затова ни е забранено да се бавим дори за миг,  и не трябва да чакаме по-подходящо време, за да започнем да се занимаваме с духовна работа.

Това означава, че винаги трябва да бъдем готови да се обърнем към Твореца с молба и постоянно да я изясняваме и уточняваме, докато не получим отговор.

Но след своето действие трябва да вярваме, че не човек отправя призив към Твореца, а напротив, Творецът го зове към себе си и причината за сближаване идва не от страна на човека, а от страна на Твореца….

Затова, преди да се молим, трябва отначало да благодарим на Твореца за това, че е повикал човека, за да го приближи към Себе си.

По този начин, ние се установяваме направо на тази линия, по която се разпространява към нас светлината, по всички нейни стадии.

И ако аз си спомням, разбирам, чувствам, удържам в себе си мисълта, че духовното пробуждане идва към мен от Твореца – значи в мен вече има начална връзка, с помощта на която мога обратно да се обърна към Твореца с моя собствена молба.

Да благодаря на висшата сила за изпратеното ми пробуждане – това означава да встъпя с нея в първи контакт, избирайки от всички посоки, от «360 градуса», единствената правилна – към Твореца. Изборът на тази посока е първото действие, което сме способни да извършим.

Подобно на притчата за сина на Царя, който копаел тунел под дома на баща си, за да вземе фунт злато.

И тунелът бил копан от двете страни – както отвътре, така и отвън. Защото и бащата, на свой ред, копаел насреща тунел, с желанието по-скоро да даде.

Т.е. Творецът първи ни дава пробуждане и в нас се ражда молитва. Само тогава това няма да бъде празна молитва, а в нас ще се открие истинско желание, в отговор на което, ще ни дадат свише сили за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Човек действа по силата на навика, усеща и приема само това, към което е привикнал. А всичко необичайно минава незабелязано и остава неуловимо.

Неосъзнато пренебрегваме всичко ново, докато не почнем да го усещаме. Затова ни е толкова сложно да се срещнем с духовното!

Живеем в свят, който избираме от обкръжаващия ни Свят на Безкрайността. От него избираме обичайното и познатото.

За да разширим нашия свят със света на отдаване, трябва да не отблъскваме „вярата във висшето знание”, а да приемем състоянието  на отдаване, свойствата, желанията, мислите и действията на “антисвета”.

За това е нужно да съвместяваме в себе си две противоположни степени: да осъзнаем своето текущо егоистично състояние, нисшата степен, и свойството отдаване – висшата степен.

И намирайки се между тези степени, да се радваме на усещането за нисшата пустота и възможността да намерим сила и да се издигнем над нея.

Такива сили идват към мен чрез групата от висшата светлина, задържайки ме над земята, както магнита.

Истината и вярата (отдаването) трябва да ме притеглят силно нагоре, докато животинският егоизъм ме дърпа надолу към земята.

Но истината е в усещането едновременно в двете степени, а всяко поотделно е лъжа.

Истинното състояние е винаги между двете степени, които едновременно носят и усещането за съвършенство и недостатък, благодарност и молитва.

Аз трябва да се радвам, че изпитвам двете усещания заедно и постоянно се намирам в преходното състояние, усещайки трудности и задържайки се над тях със сила, както човек, който се изкачва на планината и чувства, че отслаби ли напрежението, той веднага ще падне.

Само такова състояние е истинско и трябва да научим себе си да се намираме в него постоянно и да му се радваме.

Така ние можем да проверяваме себе си способни ли сме, въпреки недоволството и вечната борба, през цялото време, колебаейки се между въодушевлението и пълното отчаяние, именно тогава да оставаме в радостта!

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал Сулам „Предговор към книгата „Паним Меирот””: „Разбери казаното от мъдреците: „Синът Давидов няма да дойде по друг начин, освен в поколение, в което ще има само праведници или само грешници”.

Затова е важно да се разбере, че освобождението и идването на Машиаха (Месията), което очакваме сега, означава достигане на съвършенство на постигането, както е казано: „И няма повече да учи човек човека как да постигне Твореца, защото всички ще Ме познават”.

А когато синовете на Израел придобият пълното постигане, ще се препълнят с източниците на знание и ще се разплискат през границите на Израел към всички народи по света, както е казано: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”, „и ще стекат към Твореца и Неговото благо”.

Всеки трябва да постигне стъпалото, наречено „Машиах” (Месия). То може да бъде постигнато само чрез разпространяване на знанията за Твореца, т.е. чрез разпространяване на Кабала по света и в народите.

Това не е власт на народа на Израел, а разпространяване на идеята за поправяне на човешката природа, която ще бъде осъзната и ще завладее човечеството.

Именно това се нарича „цар Машиах” (цар Месия) – царството Исра-ел, намерението да бъде постигнато подобие на свойствата на Твореца, когато всички поравно се съединяват във взаимно отдаване и в това разкриват висшата сила и вечния живот.

Всеки човек трябва да извърши тази работа. Но група хора, получили тази методика за поправяне още в Древен Вавилон, са отговорни за нейното изпълняване.

Тази група, наречена „народ на Израел”, вече е минала през поправяне в миналото, паднала е при останалите „вавилонци”, смесила се е с тях и трябва да премине през поправянето първа, защото в нея има запис от миналите поправени състояния.

Разпространяването на поправянето в света се нарича „време на Машиаха (Месията)”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това свобода? Това е свобода от какво, за сметка на какво се постига, ако всичко е определено със строги закони и в този свят и в духовния?

Отговор: Свобода може да имаме само от нашия егоизъм. Аз искам да дойде висшата светлина и да ме вземе под нейната власт, вместо властта на егоизма. Аз възприемам властта на егоизма или на алтруизма над себе си като задължителни – едната или другата.

Съществуват две природи: природа на низшото, на получаването и природа на висшето, на отдаването и двете са дадени и действат по неизменни закони.

Единственото свободно действие е да се повдигнем от едната природа, егоистичната, към другата – алтруистичната! Т.е. да излезем от властта на егоистичните закони, на получаването и да преминем под властта на законите на отдаването.

И ние дори не можем да разберем своята първоначална природа, докато не получим втора природа – алтруистична.

Защото сега сме като затворени в една плоскост и оставайки вътре в нея, никога няма да можем  да я разбием.

Вие виждате колко грешки правим. Хиляди години сме се развивали в своята единствена егоистична природа и дори нея не можем да разпознаем.

Та нали ние се намираме вътре в нея, а за да я разберем е необходимо сравнение с нещо друго, противоположно.

Ако ние притежаваме и обратната природа, природата на отдаването, то сравнявайки я с егоизма, щяхме да разберем какво означава получаване и отдаване.

Но в нашия свят, освен получаване, нищо друго не съществува. Каквото и да правим то е само заради себе си и за изгодата си. И затова дори не сме способни да разберем как действаме ние и как действа този свят.

Вие виждате, човечеството непрекъснато греши и не знае как да се придвижва по-нататък. И особено сега, когато сме достигнали максималния връх на нашия егоизъм и пред нас се разкрива пълната ни неспособност да разберем този свят. И това ни подтиква всички нас да разберем, че нямаме избор и трябва да се повдигнем над егоистичната си природа.

Дори за да съществуваме нормално вътре в егоизма, на нас ни е необходимо да излезем от него и да го изучим, гледайки го отгоре.

Оставайки вътре в него е невъзможно да се постигне каквото и да било – трябва да си по-високо от обекта, който изучаваш, за да го разбереш.

И когато ти се повдигнеш над себе си, само тогава ще разбереш кой си ти и ще се научиш да живееш правилно, дори в този свят. Към това ни подтиква съвременната глобална криза.

Из урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех-леха (Върви напред)”, п. 237: Когато възникнало в желанието на Твореца, Бина, да създаде света, т.е. Зеир Анпин, извлякъл Той пламък един от твърдата искра и вдъхнал един дух в друг и потъмнял пламъкът, но всичко се запалва.

И извлякъл той от страни на бездната една капка и ги съединил в едно цяло, капката с пламъка. И създал за тях свят, Зеир Анпин.

Висшето управление идва от система, която се нарича ГАР (Гимел ришонот, ивр. – „първите три“) на света Ацилут. Под нея се намира Зеир Анпин, който наричаме Творец, защото той е висш за Малхут на света Ацилут, място на събранието на душите.

Но сега нашите души са разбити и се намират под този Малхут. Когато разбитите души поискат да се поправят, те издигат към нея своята молба.

Но откъде те знаят как трябва да се поправят? Те искат да бъдат заедно! Те казват „Ние сме готови да поръчителстваме един за друг и да се съединим!”

Защото Малхут се нарича събранието на всички души стремящи се към Твореца (Исра-ел). Този, който иска да бъде заедно с всички, без всякакви различия, той може да влезе в нея. А който не иска да бъде заедно с всички, не ще влезе!

Това е много просто условие и входът е открит за всички. Искаш ли – влез! Но на входа действа това условие, това свойство: ако ти отидеш към него – ще влезеш, а ако не – тогава няма да влезеш.

Всички души влизащи в Малхут се съединяват заедно и се издигат към Твореца, към Зеир Анпин, със своята молба да станат такива, какъвто е Той.

Отначало ние издигаме своята първа молба в Малхут с помощта на групата. От нея с помощта на МАН, с молитва, издигаме молбата по-нататък в Зеир Анпин.

ЗА взима нашата молба и я издига в Бина (Има Илаа) и там получава за нас сила, светлина, анти–егоистични екрани, спускат се долу, отдава тази сила на Малхут и тя я предава на включените в нея души. Така всеки, който влиза в Малхут, се удостоява с цялата светлина приготвена му свише.

За това говори цялата книга Зоар и това е единствената система, съществуваща в мирозданието.

От урока по книгата Зоар, 30.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако няколко човека създадат група и се съединят  между себе си как след това те могат да разпространят това усещане за единение на целия свят?

Отговор: Достатъчно е чрез моята малка група да достигна свойствата на единение, отдаване, любов. И тогава, вече притежаващ тези свойства, обръщайки се към големия свят, аз го виждам обединен.

И ако мога да изляза от себе си дори към един човек, така мога да изляза от себе си и  по отношение на приятелите, и към Твореца. В мен се появява орган на усещане за външния свят (екран и О”Х), благодарение на който светът попада в диапазона на моя фокус на зрение.

Затова ако сега аз притежавам определен егоизъм, то аз забелязвам само толкова, колкото съответства на моето его. А това, което не се харесва на моя егоизъм или не му е интересно,  не го  виждам.

В света има много неща, които аз не различавам. Има цяло мироздание, огромно и високо, духовен свят, но аз не го разпознавам.

В мен просто няма такъв орган на усещане, аз не го чувствам, то протича незабелязано около мен! То е тук сега, но аз него не го забелязвам.

Нужно ми е да придобия нов орган на усещане, чувството на любов и отдаване, и тогава ще почувствам отдаването и любовта, с които е изпълнен света.

Когато получа дори и най-малкото усещане, в такава степен аз ще почувствам частица от духовната реалност.

Това означава, че съм се повдигнал на първата духовна степен. С това разширявам своето възприятие, придобивам способност за голямо отдаване и любов и ще почувствам повече.

Колкото по-голям е моят духовен съсъд, инструментът на възприятие, толкова повече чувствам духовния свят. И така аз преминавам 125-те степени, постоянно достигайки пълно усещане за свойствата на отдаване.

Това означава, че аз достигам общата поправка на своя духовен съсъд и възприемам в него цялата реалност, целия Творец, цялата сила на отдаване и любов, които единствено съществуват.

Аз усещам тази сила и тя ме изпълва. Ние сега сме заедно – аз и Той. И с тези нови получени свойства, органи на чувствата, аз действам.

Затова ние не можем сега, не притежавайки тези свойства на отдаване и любов, да се оплакваме, че не усещаме духовната реалност.

Тази реалност се намира тук и сега! Тя не е скрита някъде далече, на друго място, просто аз не я усещам, не я разкривам, не я виждам.

Все едно да сваля очилата си и да загубя възможността да различавам образи, целият свят за мен изчезва, егото относно мен, не съществува.

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 25.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да отменя себе си пред обкръжението, ако в мен няма никакво желание да го правя?

Отговор: Разбери, че няма избор, ти стоиш пред стена. Има група, отмени себе си пред нея и ще получиш от нея важността на целта.

Това е като бензиностанция, ти си се заредил от обкръжението, значи можеш да пропътуваш няколко километра. И пак се зареждаш и пътуваш още малко. И така през цялото време.

А ти казваш: аз не искам да се зареждам, трудно ми е да излизам да се зареждам, какво да правя? Но няма избор, тук действат твърдите закони на движението.

Моли другарите, за да ти помогнат, както е казано:”Човек да помогне на ближния”. След това, когато са изяснени всички условия, вече няма за какво да се пита, а е време да се действа. Не се надявайте да намерите в духовното вход от задната врата – такава няма!

Има един принцип: „Ние сме под властта на обкръжението, което избираме”. Така е създадено от Твореца, защото ние сме част от една душа и всеки зависи от всички.

Даже след разбиването тази зависимост остава, като добро влияние или като лошо, във всеки случай човек във всичко зависи от обкръжението.

На теб ти е дадена възможност да влезеш в общество, стремящо се към духовното. Но сега от теб самия зависи как в него да се укрепиш. Творецът поставя твоята ръка на добрата съдба и ти казва „Вземи я!”

По нататък всичко зависи от теб, вземаш ли я или не я вземаш. Той повече в нищо не може да ти помогне, защото иначе Той ще те лиши от свобода на избора.

Твоята личност ще престане да съществува, ако Той сега започне да работи вместо тебе.

Но ако човек иска да продължава все по старому, т. е. така както действа животното в него, съгласно своята природа, това е неговият избор.

А как да стана човек? Да станеш по-висш от животното и да разбереш, какво е необходимо, за да се надскочиш и да анулираш себе си пред групата.

И всяко действие, от най-първия момент, е само в това да се усети важността на останалите и да се съединя с тях. Сам ти нищо не можеш да направиш.

Само заедно можем нещо да изменим и нещо да достигнем. Не сме ли заедно нищо няма да се получи. Ти не реализираш себе си като човек, а си оставаш животно.

Човек се нарича този, който се ражда от отмяната за себе си пред това особено обкръжение! Дори и това да ни се струва парадоксално.

От урока по статията на Рабаш, 30.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→