Ако действията на човек са насочени към съединение с другарите, то той много бързо разбира необходимостта от пряка връзка с Твореца, който трябва да помогне за това съединение.

Всяко действие трябва да доведе до поправка на разбитото, единството е между нас и тогава в него се проявява необходимостта oт действията на Твореца, свойствата на отдаване и любов.

Тогава се разкриват трите съставящи части на нашето състояние – Тора, Израел и Творец.

Защото Тора е тази сила създаваща желание (С Тора е създаден света), сила поправяща намерението в желанието (Светлината, възвръщаща към добро), сила напълваща желанието (наслаждение и мъдрост, целта на творението).

Възлюби ближния като себе си – това е общо правило в Тора. Израел (стремящата се към Твореца душа), това е общото кли (съединението на душите, шхина). Тора – това е светлина, поправящата сила. Творецът – това е вътрешният източник на тази сила.

Заедно ние ще създадем условие за съединение и поръчителство, подготвяме място за разкриване на Твореца. Нагоре до „извикаха синовете на Израел в работата”, когато се нуждаем от Неговата помощ.

Почти във всички описания в Тора ние виждаме съпоставяне на обществото с Твореца. Без общество ние не можем да достигнем до Твореца.

Затова групата е това средство. Това е Шхина, Кнесет Израел, събранието на душите, които просят, за да не живеят в прах (егоизъм). Всички статии говорят за това.

Човек забравя за необходимостта от връзка с Твореца, доколкото това е против неговата природа, но тази връзка ще се появи в нашата природа ако ние се обединим в група.

Ако аз не съм съединен с група, аз не съм ориентиран и не ще намеря посоката към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 19.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Може ли един човек при четене на Зоар, който е с правилно намерение, да повлияе на  групата, на която такова и липсва?

Отговор: Четейки Зоар, ние се стремим да се обединим всички заедно, за да няма никакво различие между старите ученици и начинаещите. Малки и големи всички са се събрали в една група. Групата е само тогава, когато всички са равни!

Всеки от нас може да се намира в своето състояние: някой изведнъж е пристигнал и още не разбира къде е попаднал. А има такива, които отдавна се занимават и в тях е започнала да се оформя определена картина при четене на Зоар, но и те преминават различни състояния.

Възможно е днес човек да чувства себе си по-особено, по-чувствително и вдъхновено, а се случва, че той въобще не може да се включи, намира се в „безсъзнание”. Още повече той вчера така добре всичко е разбирал, а днес не може да си събере мислите.

Затова всичко зависи от хората, които се занимават заедно. Доколко те със съвместни усилия изясняват целта и способността им да почувстват, че включват всички вътре в себе си. Получава се, че тези, които днес са много чувствителни помагат на тези, които са „мъртви”. И едните и другите печелят.

Защото на този, който днес усеща вдъхновение не достига сила на егоистичното желание (авиют), но той получава това от тях, от тези които са в мъртво състояние. И обратно!

Така, помагайки си един на друг, в нас има възможност за придвижване –  когато сме събрани всички,  по едно и също време и в групата и лично в нас, има голямо вдъхновение и авиют! Това работи и дава резултат, когато свързваме и двете заедно.

А ако ние днес оставим да се учат само тези, които горят вдъхновено, а усещащите себе си мъртви, останат да спят в своите постели, то ние нищо не бихме заработили. На нас не би ни достигала силата на егоистичното желание за придвижване.

Ти привличаш със своя огромен стремеж светлината връщаща към източника, гориш с желанието да я получиш и тя идва, но къде да влезе?! Къде е в теб егоистичното желание, на което тя може да повлияе?

А когато заедно с теб седят още няколко другари, дори съвсем умиращи, то светлината въздейства на тях и ги възвръща към живота! А утре вие променяте местата си и всичко протича по обратния ред.

Вие не разбирате какъв уникален патент е заключен в групата. Без нея духовното развитие е съвършено невъзможно!

От урока по книгата Зоар, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В статията „В себе си съзирам Твореца”, Баал Сулам пише, че „човек извършва кръгообороти да тогава, докато напълно не постигне науката Кабала”.

Какво означава „напълно да постигне науката Кабала”?

Отговор: Напълно да се постигне науката Кабала означава, че аз постигам изграждане на своята душа и в общото и в частното, във всички вътрешни различия и действия, които само могат да произтичат в мен, с всички напълвания, причини и следствия.

Има постижение в самото изграждане на душата и има постижение в действията в нея , а вече от това и постижението в съвършено състояние. Всичко това влиза в понятието основателно, пълно знание.

Може да се каже иначе: пълното знание се нарича постижение на Твореца, което идва в резултат на сливане с Него.

Защото душа или Творец, душа или всички души това е едно и също. Всяка душа достига всички души, защото те са нейните части. А Творецът, това е сила, съединяваща ги и включваща ги в Себе си.

Ето кой се е разбил – Творецът. Ние мислим, че се е разбило кли (общото желание, единната душа). Но в действителност в нас се е разбил Творецът – екранът, силата, която ни съединява заедно.

Той се е разбил до такава степен, че ние сме престанали да Го разпознаваме и вече не Го усещаме. Какво правим, съединявайки разбитите части заедно?

Ние съединяваме нашите впечатления, въодушевления, усещания. Това са и тези съставящи, които в резултат ни дават усещането за Твореца.

Какво означава: предишната любов към ближния се е превърнала в безпричинна ненавист? Същият този Творец, тази висша сила, сила на любовта, напълваща ни, се е превърнала в безпричинна ненавист.

И сега сме длъжни да върнем тази сила в правилното състояние. Това не означава, че тя се променя, променят се отношенията между нас.

Затова от ненавист към Твореца ние достигаме любов към Него – в размера на нашите усилия да променим отношенията между нас и от безпричинна ненавист да достигнем братска любов.

От урока по статията „В себе си ще позная Твореца”, 16.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако искам да си купя например кола, ще ми обяснят всички нейни достойнства, ползата от нея и аз лесно ще разбера това. Но в духовното аз искам отдаване – нещо изчезващо и неразбираемо? Какво да направя, ако всичко е толкова объркано?

Отговор: Това са справедливи претенции от страна на човек, който едва започва своя духовен път – защо в духовното няма простота и яснота, която ще ти помогне да видиш пред себе си бъдещето и всички негови преимущества?

Постъпвайки в университет, аз знам кога ще го завърша, а след това, когато тръгна на работа, знам колко ще печеля. Свикнал съм с тези неща в нашия свят.

Виждам пред себе си примера на други хора, които вече са направили същото и съм съгласен да изразходвам усилия, за да постигна такъв живот. Защо при постигането на духовния свят всичко е така объркано и нищо не е ясно предварително?

Къде изобщо отиваме?! Ако изляза от урок и на улицата ме попитат: „Какво получи там?” – няма да мога нищо да отговоря.

Но това е знак, че човек се намира пред разкриване, защото по този начин, ние всеки ден разкриваме скритото. Само чрез усещането, че това го няма в мен! Чрез недостига! Чрез липсата – самият аз не знам на какво! Усещането, че нещо не ми достига е вече подготовка към това, че то ще се разкрие.

Затова твоето усещане е много полезно. То е неприятно, но правилно. Защото разкриването може да дойде само чрез такова усещане: „Къде съм?! Защо?! За какво?!” – заради усещането на пустото пространство. И така ще бъде винаги, на всяко стъпало.

Не е необходимо да се безпокоим за това през какви състояния преминаваме. Главното е те да се сменят бързо! Аз съм длъжен да премина през всички състояния и затова не ме вълнува много, как се чувствам сега. Най-важна е честотата на промените. Само това е важно.

Нека да ми е зле или добре, нека съм объркан, да разбирам повече или по-малко – това не е важно! Главното е да се движа напред!

Онзи, който седи, задълбочава в своите състояния и се бави, не постъпва правилно. Винаги трябва да се стремим напред и дори е по-добре, ако по-малко разсъждаваме. Важното е бързо да напредваме.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 30.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар е короната на науката Кабала. Не е случайно, че тя има специално място в съкровищницата на човешкото наследство. И не е само случайност, че тя събужда такъв респект и страх. В тази книга има велик дар, който ние сме получили пряко от Твореца. Това е особена и чудесна сила, която е способна да ни доведе до добрина, безкрайност и съвършенство.

Точно затова, днес, когато цялото човечество се намира в повратен момент от своето развитие, тази книга се разкрива. Никоя друга книга (нито дори някоя от останалите кабалистични книги, чиято цел е да ни издигнат във Висшия свят) неможе да се сравни с книгата Зоар по нейната сила на влияние. Тя занимава, грабва и привлича читателя до такава степен, че той иска да се върне към нея, да постави себе си под нейното влияние отново и отново.

За читател, който вече се занимава с нея, тя става източник на енергия, сила и живот. Тази книга разкрива тайните на Висшия свят и на този свят, който науката е все още неспособна да разкрие днес. С помощта на книгата Зоар можем да разберем какво се случва с нас, да разкрием нов живот за себе си и да се съединим с източник на добрина и съвършено напълване.

Целта на тази книга е да подготви читателя за изучаване на книгата Зоар. „Пътеводител към книгата Зоар” е предназначен да се изучава самостоятелно, както показва заглавието и като ръководство към книгата Зоар и не изисква никакво предварително знание в мъдростта на Кабала.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти. Обещавам да ви отговоря.

Забележките в скоби са мои.

Науката кабала и философията

Също така мъдреците на кабала. Те гледат на философската теология и се оплакват от това, че са отмъкнали горната обвивка на тяхната наука (външните общи положения), която била използвана (отнета и преработена от човешките егоистични умове) от Платон и неговите гръцки предшественици, при (тяхното външно, без възможност за проникване в дълбоката същност) изучаване на книгите от пророците на Израил.

Те откраднали основните положения от мъдростта на Израил (както по-късно религиите откраднали основните принципи на кабала) и облекли в обредни одежди (законите и свойствата, които трябва да се достигнат, във външни молитви, обреди и обичаи), които не им принадлежат.

И до ден днешен философската теология възсяда трона на кабала, като наследница на госпожата (истинската наука за мирозданието)….

Но кабала няма да може да докаже своята (висша) природа и истина. И няма да и помогнат никакви разкрития, които да бъдат достатъчни за запознаването на света с нея, докато не се изясни пред света нищожността и лъжата на философската теология, завзела трона.

(Защото имено чрез изясняване на заблужденията относно обратната на кабала философска теология, човечеството ще получи средства, с които да разбере същността на Кабала).

По такъв начин, нямало спасение за Израил (стремящ се към Твореца: Исраел = Исра-Ел, направо към Твореца ), докато не се разкрие материалистическата психология (изградена върху опитите и научните практически изследвания, а не върху догадки), с които да нанесе (чрез своите практически обяснения и факти) победния удар по (необоснованата и измислена) същност на философската теология.

Баал Сулам „КАБАЛА И ФИЛОСОФИЯ”

Filed under: Баал Сулам, Кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са мои.

Реалността, съдържаща се в науката Кабала.

Нисшият се учи от висшия. Тоест отначало (дори ако желаеш да разбереш само случващото се в нашия, по-нисш свят), трябва да се постигнат висшите корени, чийто брой в духовното надвишава всяко въображение (поправяйки собствения си егоизъм до тяхното ниво, в свойството отдаване).

И да ги постигне в крайна сметка (т.е. според своето подобие на тях, да се сравнява по духовно ниво с тях).

И само след като сам постигне (своите нови свойства) висшите корени (от където се спуска надолу, върху клоните в нашия свят, цялото управление), той може гледайки (свисше от корените) клоните, които се усещат в нашия свят, напълно да разбере цялото количествено и качествено съотношение между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

Баал Сулам. „Същност на Кабала“.

Всичко, което не можем да постигнем, не може да бъде назовано с име, защото всяко име е постижение, което показва какво свойство сме постигнали в това име.

Баал Сулам. ТЕС, част 1. „Вътрешно съзерцаване”, глава 1, п.5.

Filed under: Баал Сулам, Кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→