Въпрос: Ако четем книгата „Зоар” с правилното намерение и поискаме да четем за по-дълго време – час и половина на ден вместо 45 минути, по този начин ще достигнем ли до пълното поправяне два пъти по-бързо? Или тук има различна формула за работа?

Отговор: Формулата е много проста. Навикът на моя учител Рабаш беше да четем книгата „Зоар” по час и половина на ден. Рабаш не обясняваше нищо и не добавяше нито дума.  Ние просто четяхме текста, всяко нещо по ред без да го питаме никакви въпроси в продължение на час и половина преди заспиване. Затова аз следвам същия ред.

Искате ли да учим два пъти по-дълго? Затова прибавих още четвърт час към урока.

От урока по книгата Зоар, 17.03.2011

[38342]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Четейки „Зоар”, чувствам напълване, което после изчезва. Старая се да намеря силата, която ми въздейства – отново се връща същото усещане, и пак изчезва. Така ли трябва да бъде?

Отговор: Точно така трябва да бъде! И всеки път, когато човек продължава, забравя, изчезва в своите мисли и се връща – всичко започва отначало. Това е много хубаво! Нищо не изчезва, а „грош по грош се натрупва голям капитал” – и тогава му се разкрива.

Въпрос: Какво показва, че моите намерения работят правилно?

Отговор: Колкото повече започна да усещам, че завися от групата и заедно с другарите постигам поправянето.

Въпрос: Какво да правя, ако не разбирам текста, който четем от „Зоар”и по време на четенето ме завладяват множество странични мисли?

Отговор: Преди всичко, неразбирането не е проблем. Не се безпокой за това. Човек не трябва да разбере, а да усети.

Когато дойде времето, когато неговите желания бъдат поправени до нивото на написаното в „Зоар”, тогава ще разбере – от усещанията. Първо ще усети, а после ще разбере – все повече и повече. Така бебето усеща света – не разбира какво става и постепенно придобива разум.

Така че, човек трябва да се безпокои за това, как да развие желанието до нивото, за което четем в „Зоар”. А ние четем за формите на отдаване, за отношенията между духовните парцуфим Малхут, Бина, З”А, Аба ве-Има, Ишсут. Нека човек се погрижи неговото желание да се подложи на обработка под влиянието на въздействията, които получаваме като четем за неизвестните ни духовни процеси.

И затова, по време на учебните занятия трябва да мисля как да се променя, къде е силата, която ме поправя. Сякаш, сега получавам мъничка като капчица инфузия – и чакам, докато накрая подейства лекарството, както е казано: „Когато моите действия постигнат деянията на Праотците”.

Въпрос: Как да очаквам поправяне от „Зоар”, ако не се чувствам „болен”?

Отговор: И това трябва да се усети по пътя. Но, какво означава „не се чувствам болен”? Нима се намираш в картината на духовния свят, за която говори „Зоар”?

Трябва да усетиш, че тези действия преминават през теб, че се намираш в този свят, че различаваш духовните парцуфим, техните спускания и подеми. Намираш ли се в тези подеми и падения, във всевъзможните изменения, усещаш ли ги или не?… Ако не, тогава има за какво да помислиш…

От урок по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37893]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да се научим да съгласуваме своите вътрешни движения с книгата „Зоар”?

Отговор: В сравнение с другите кабалистични източници, всъщност е лесно да направим това със „Зоар”, защото скоростта и четенето на текста са такива, че всичко, което трябва да направите, е да почувствате как „плувате” заедно с нея.

„Да плувате заедно с нея” означава, че се опитвате много спокойно, както е написано „Словата на мъдреците са чути в спокойствие”, без всякакво съпротивление, да бъдете заедно с авторите на „Зоар”, подреждайки своите вътрешни движения според звучните и слова. Ако пропуснете няколко думи, ако не ги чуете, то не се притеснявайте, а продължете със следващите слова. Така плавате по течението като дървена тресчица по вълните, повтаряйки всеки оттенък на водата.

Така трябва да позволим на своите свойства, желания и усещания да плуват заедно с текста на „Зоар”, да бъдат на повърхността на водата, опитвайки се да подобават на това течение, да се опитваме да намерим вътре в себе си тези свойства и желания, които „Зоар” описва. Но ние трябва да ги търсим много просто и лесно. Най-важното е да позволим на това течение да премине през нас. В крайна сметка, ние сме просто един съсъд, кли, в което трябва целият този поток от думи да влезе.

Когато четем „Зоар”, ние не се опитваме да активираме разума или да направим вътрешни определения. Дори там, където „Зоар” разказва за технически, научни термини, използвайки езика на кабала, ние трябва да се опитаме да пропуснем текста да премине през усещанията вместо през разума, т.е. да се опитаме да слушаме своите собствени чувства и впечатления, да се стараем да усетим как всяка дума отеква вътре в нас, независимо от езика, който „Зоар” използва.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема „Чудодейната сила на ученето“, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Най-силният и ефективен контакт с Твореца възниква по време на обучението. Затова времето за обучение винаги е време за молитва.

Кабалистите са написали книгите си, за да можем отначало, с тяхна помощ, просто да привличаме светлината, възвръщаща към източника. А когато с негова помощ вече достигаме духовния свят, тогава постигаме написаното в книгите чувствено, в духовни усещания.

Книгата никога не разказва нищо „теоретично”, което може да се усвои от разума. Тя говори само за чувствата. Желанието е духовния съсъд, материала. А мозъка, разума трябва да ни помогне да работим със своите желания.

Ние се стремим да достигнем усещания и разума ни е даден за да организираме всички средства за това. Затова обучението се провежда не за знания, а за да се привлече светлината, възвръщаща към източника. Това се нарича да изучаваш „Тора”.

Но ако учиш, за да получиш знание, в този момент Тора се превръща в суха теория. И тогава тя е абсолютно безжизнена, защото не се отнася към този свят и ти не знаеш какво стои зад думите и нямаш никакъв контакт с написаното.

Ти просто попадаш в празнота, във вакуум, ако изоставиш намерението да превлечеш обкръжаващата светлина.

Затова, най главната молитва се извършва по време на уроците и всичко е организирано около обучението: групата, книгите, цялото време на урока и подготовката към него, намерението, с което си дошъл. Всичко е за да се разкрият в нас чувствените канали.

По начина, по който ние отначало се раждаме и започваме да усещаме този свят и чак след това се учим да разбираме какво чувстваме – също така влизаме и в духовния свят, отначало го усещаме, а после се учим да разбираме своите усещания. Духовния съсъд е желанието. Затова трябва да се работи над важността на целта, която се достига чрез съединение между нас.

Трябва да създадем наше общо кли, всички заедно да привлечем към него обкръжаващата ни светлина, насочена към общите ни намерения, обединени и включени едно в друго, към тази „обществена молитва”, към общата молба за обединение, като един човек с едно сърце, за да се придобие общата сила на отдаването, която ще ни свърже и ще се възцари между нас като взаимно поръчителство, от което ние желаем да отдаваме на Твореца, с общата сила на отдаването, разкриваща се между нас.

Ние искаме да материализираме всичко това, да го разкрием в нас и такова е  желанието ни по време на урока – това е неговата единствена цел.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е времето за учене?

Отговор: Да учиш, означава да четеш за духовните действия. Аз не ги разбирам – за мен това са просто думи, но искам да ги постигна реално.

Искам всички тези действия да се осъществят в мен: издигането на МА”Н, спускането на сфирот и подемите – всичко това става някъде вътре в мен, в моите желания, в моята душа. Вътре в мен са скрити всички светове, целият свят на Безкрайността, а аз искам да разкрия това!

Но не ми достига усещане, чувствителност, тънкост, за да разкрия и почувствам всичко това. Не чувствам нищо, но искам да го почувствам! Духовният свят е нашият вътрешен свят – той се намира в мен, а аз не усещам нищо!

И аз искам неговата сила, силата на отдаването да ми помогне, да привлече моето внимание, моето желание, да заеме целия ми разум и сърце, моето възприятие – за да ме отведе на онова място вътре в мен, където стават всички тези действия.

Сякаш проникваме все по-дълбоко в материята: влизаме в материала, а след това вътре в атома, и в атома все по-нататък и по-нататък навътре – и там в най-централната точка, изведнъж ни се разкрива безкрайният космос… Не някъде далеч, във външния свят, а именно при задълбочаването навътре, във вътрешните сили.

Вътрешните сили са най-мощни и особени. Ние знаем това дори от нашия свят – например нанотехнологиите. Затова, трябва да концентрираме силата на нашата мисъл и да се съсредоточим в разкриването на действията на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37169]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала - Няма коментари→