Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Скоро ще завършим работата по книгата „Зоар”, за да я направим достъпна за всички. В оригинал книгата е написана на арамейски език (арамит), който е обратен на иврит.

Тези два езика вървят паралелно – иврит говори от страната на светлината, а арамит – от страната на кли/съсъда/желанието. Преплитайки се, те разказват за съединението между светлината и съсъда.

За да ни предадат методиката за поправяне на желанията/келим, авторите на „Зоар” са написали книгата на арамейски език. В нея има също и големи части на иврит, където се говори за разпространението на светлините. Но там, където става дума за работата на душата, е написано на арамейски. При това е написано в много сложна форма –  и на единия, и на другия език.

Работейки над книгата, ние я преведохме от арамейски на иврит и я изчистихме от всевъзможните допълнения – препратки към източници и други неща, които много затрудняват четенето й от тези, които трябва да се запознаят с книгата „Зоар”, за да извлекат от нея поправящата светлина.

Вече около година работим над това. Надявам се, че в рамките на тази година работата ще бъде завършена и тогава ще можем да поднесем книгата на всички. Паралелно с това превеждаме готовите части на английски, руски и испански. Да се надяваме, че всички ние ще можем да се насладим на светлината, която се крие в книгата „Зоар”.

Засега я изучаваме всеки ден на нашия сутрешен урок в продължение на 45 минути. При Рабаш я четяхме по половин час на ден. Защо? Ако човек по време на урока е в правилното намерение, са му достатъчни 30-45 минути, за да извлече от тази книга сила за целия ден. Тази сила после ще работи над него през цялото денонощие и той ще може да продължи своето поправяне с порцията светлина, която е получил.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39871]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Има книги, които са написани от обикновените хора – за това, какво те усещат в този свят. И има книги, написани от кабалистите, които постигат духовния свят и пишат за усещанията си в духовното.

Тези книги се наричат особени, свети книги. „Свят“/„кадош“ – дословно означава „отделен“. Духовният свят е напълно отделен от нас, от нашето его и затова човек, описващ този висш свят чрез своите усещания, пише свята книга – особена, отделена.

Сред всички книги, написани през цялата история от хиляди хора, постигащи духовния свят, има една особена книга. В кабалистичните източници я наричат просто Книгата, дори не споменават нейното име „Зоар“: „написано е в Книгата“, „прочетох в Книгата“.

Тази Книга е дотолкова открояваща се, че всички останли редом с нея, дори не се считат за книги, доколкото са я писали особена група от хора, постигащи всички десет най-висши сфирот – в Малхут на Безкрайността. Всеки от тях е съответствал на една от десетте сфирот в тази Малхут. Техните души са били толкова особени, че всяка от тях произлизала от корена на определена сфира в Малхут на Безкрайността.

Тази особена среща в действителност се е състояла преди около 2000 години. Девет ученика заедно със своя учител Раби Шимон се уединил в пещера в Северен Израел, стоели са там и са учели.

Това е много особено место. Когато ходехме до Тверия с моя учител Рабаш, ние често посещавахме тази пещера. Рабаш обичаше много да ходи там. Стоеше по няколко минути и по израза му беше видно, че сякаш беше изчезнал, като че ли беше извън тялото си – дотолкова се съединяваше с духовната сила на тези десет сфирот, на десетте души, които седейки в тази пещера са разкривали света на Безкрайността.

Съединявайки се, те са постигнали 125-те духовни степени – от нашия свят до света на Безкрайността. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, че това се е случило само веднъж в историята, когато група от хора е постигнала толкова висока степен, защото са се съединили помежду си и са учили заедно.

И само при пълното поправяне (Гмар Тикун) ние постигаме същата тази степен, която те са постигнали и ще я постигнем именно благодарение на тяхното единство. Как те са се съединили помежду си и какво се е получило от тяхното съединение, кога са го постигнали, какво се е разкрило във връзката между тях – за това те са писали в своята Книга. И в това е цялата книга „Зоар”.

Затова е ясно, че от тази Книга ние можем да получим най-голямата сила за поправяне на нашата душа. И затова тази Книга е толкова важна.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39874]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Рабаш - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да чувствам всички тези кабалистични термини, които изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот” – например НЕХИ или нефеш?

Отговор: Когато постигнеш духовния свят, ще започнеш да усещаш светлината, която ще наречеш „НЕХИ”, или светлината нефеш. Ти ще усетиш това! Също така, ще разбереш какво пишат кабалистите.

Това се нарича „душата учи човека”. Ти ще усетиш, и пак от своето усещане ще разбереш как се нарича това. Сякаш попадаш в непознат град, гледаш някакви здания, които е невъзмножно да разпознаеш отвън и казваш: „Това е театър. Той е построен преди 300 г. А това е музей” – и така описваш всичко, което виждаш. Разпознавайки ги, разкриваш техните имена, същност – абсолютно всичко.

Това се нарича духовно постижение. И то означава, че душата учи човека. Сякаш в теб има някакъв инструктор, който те обучава – твоята душа. Защото, ти се включваш към същия източник. Откъде кабалистите са получили цялото това знание? Само от своето постижение.

Как е измислил това Адам Ришон – първият човек? Пред него се е разкрил вътрешният му свят – духовният. Това не е онзи въобръжаем свят, който ни се представя като нашия свят, в тази външна обвивка на тялото ни.

Когато проникнем навътре, виждаме духовния свят. И там, на Адам му се е разкрило всичко. Тогава, той е започнал да назовава всички части на реалността с различни имена. Той им е дал имена. По същия начин, и ти ще знаеш как се нарича всеки елемент на духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.03.2011

[39512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зад всяка дума или фраза на „Зоар” трябва да се опитаме да разпознаем форми на връзката между човека и неговото обкръжение.  Точно това е описано в „Зоар”. Няма нищо повече в реалността освен формите на връзката между човек и околните.

Дори сега когато гледам хората и стените на тази стая пред мен, или се вслушвам в шумовете отвън, всичко това са форми на връзката между нас. Няма нищо освен тези свързващи ни сили, които са сили или желания, проявяващи се пред мен по този начин в земното ми възприятие за реалността.

По същия начин, ако се опитаме, ще започнем да си представяме други видове връзка, други сили, които не действат в получаване, а в отдаване между нас. Тогава ще видим, че в действителност между нас никога не са съществували егоистични връзки. Усещали сме ги като в сън, за да може, основавайки се на тази илюзорна връзка, която е противоположна на истинската, да разпознаем действителната, единствената, която съществува в сравнение с илюзорния свят – желанието за наслаждение с цялата негова сила.

В крайна сметка, желанието съществува само за да го променим в желание за отдаване. Творецът го поддържа в тази материална форма, но тя няма реална същност сама по себе си. Само силата на отдаване съществува в света.

Затова „Зоар” ни описва цялото разнообразие от сили на отдаване, които ние разкриваме в различни форми, както и противоположните силите на получаване, като основа, върху която се разкриват силите на отдаване в процеса на вътрешната борба на човек.

Само за това трябва да мислим, докато четем книгата „Зоар”, като правим усилия, така че разкриването на тези духовни стъпала да ни помогне и да ни се открият, за да ги включим в себе си.

От урок по книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Преди да започнем да изучаваме света Ацилут в част 9 от Талмуд Есер Сфирот (ТЕС), ми се струваше, че разбирам как тече материалът. Но в тази част не разбирам абсолютно нищо. Бихте ли казали в общи условия какво се случва там?

Отговор: Мога да кажа какво се случва с теб, защо не разбираш нищо. Така е, защото нямаш отношение към него.

Има няколко нива на възприемане на изучавания материал: „Не знам”, „Не съм запознат”, „Не разбирам” и „ Не съм способен да разбера”. Последното е, защото твоята мисъл не съответства с  мисълта от книгата.

Ако това беше написано на китайски и ти не разбираше езика, щеше да е едно и също. Ако зависеше от твоето ниво на образование и ти не разбираше някоя формула или основни определения, необходими за овладяване на материала, щеше да трябва да научиш още нещо.

Въпреки това, тук можеш да учиш толкова, колкото искаш, година след година, и ти въпреки това да не разбираш нищо, докато твоите Келим (съсъди, желания) не станат поне малко подобни на желанията, описани в книгата. Когато всяка дума ти отвърне с вътрешна промяна в теб, ще започнеш да възприемаш какво е описано в нея.

Може да питаш: „ Но аз не разбирах ли нещо в първите три части от ТЕС?” Не, не разбираше. Въпросните три части описват действието на абсолютно отдаване, които са толкова отдалечени и обратни на теб, че тази противоположност ти дава илюзията за разбиране. В действителност, ги тълкуваш напълно неправилно.

Лесно е да начертаеш Кли (съсъд), Светлината и екрана в средата, стрелките, сочещи в различни посоки получените или отблъснати проценти светлина. Но е невъзможно да си представиш това действие  в действителност. И въпреки това, то е толкова недостижимо и противоположно на нас, че ни кара да мислим, че разбираме.

Междувременно, действията, описани в част 9 от ТЕС са много близо до нас. В момента, в който имаш поне един грам желание да отдаваш, ти ще си в подобно състояние.

Следователно виждаш, че не разбираш . Твоята мисъл трябва да стане подобна на духовната – тогава връзката ще се появи и ти ще можеш да разбереш. Това е единственият начин!

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 23.03.2011

[38890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока по книгата „Зоар”, милиони зрители гледат в непознати букви, чуват странни думи и очакват нещо, което не могат да определят. Това ли наричате научен подход?

Отговор: Първо, обикновеният човек живее съгласно своите инстинкти и разбира всичко от природата. Така той е бил научен в дома на своите родители.

Второ, човек, който изучава науките от този свят, знае как да се отнася към природата, изхождайки от научното познание, което е придобил. Това е инженерският подход. Например, един механик, електрик или специалист, получил образование в друга област, може да работи с главата или ръцете, разполага със средства за тази работа и така се формира неговото отношение към природата.

На него не му е позволено да работи с нещо непознато – едва след като са проверени неговите знания и опит, тогава той е назначен на работа по специалността. Да предположим, че човек е учил за механик и сега може да поправя двигатели или по-сложни уреди. Той използва придобитите знания в своята работа и е малко или много наясно с какво си има дело.

Трето, учен е този, който открива нещо непознато, явление, което не е могло да бъде предсказано по-рано. Понякога в него могат да възникнат предчувствия, догадки и предпоставки, но без каквито и да било ясни вътрешни определения. Именно това наричаме разкритие на ново явление в природата.

Тук възниква въпросът: как мога да разкрия нови явления? Аз трябва да се настроя към тях, но какво означава „към тях”, ако те са нови? Трябва ли да очаквам някакви резултати, разкрития и събития, които могат да се случат, или не?

Затова науката има две части. Има теоретична част, в която се правят хипотези, които се проверяват в хода на изследването. Така се разкрива ново явление. Това е значителна част от науката, която е изградена на проверката на идеите, върху които учените са възложили предполагаеми разкрития. Без това е невъзможно да се придвижим.

Но има и учени, които търсят в пълна тъмнина. Те нямат предварителни теории, хипотези и идеи за възможни открития. Кабала е наука и ние я използваме във всички по-горе споменати форми: като обикновени хора, като специалисти, които я изучават, и като учени, които могат по някакъв начин да си представят възможното явление.

Но тук лежи проблемът: във всички наши занятия, започвайки с обикновените хора в нашия свят и до най-големите учени, незнаещи накъде са се отправили и какво ще разкрият в природата – на всички тези нива в науката кабала има непредсказуема част, за която не знаете нищо.

Какво е неизвестно? Ти не знаеш кое свойство, кое явление всъщност ще разкриеш, защото ти нямаш това свойство. Ти дори не можеш да си го представиш.

В крайна сметка, ти ще го разкриеш в кли (съсъда) на приемане, който си изградил, а явлението се явява самият съсъд. Ти не можеш да предусетиш какво точно ще се разкрие в теб, след като все още никога не си го усещал, не притежаваш никакви предчувствия и даже намеци. Това е ново кли. Впечатлението, усещането са съвършено нови.

Така ние се предвижваме в мъдростта кабала. Дори и най-малкото и просто нещо няма как да го узнаем предварително. Затова нашият подход, когато четем книгата „Зоар”, е правилен. Аз очаквам светлината, възвръщаща към източника, да дойде и да поправи моите желания. Например, аз не мога да видя нищо без своите очила. Има нещо пред мен, но аз се нуждая от инструмент, за да го видя. Аз си слагам очилата и виждам нещо ново.

Затова, докато четем книгата „Зоар” и гледаме в „мъртви” букви и в текст, който няма никакъв смисъл за нас, ние трябва да подходим към него като учени от най-висока степен, които са се събрали да разкрият за себе си нещо непредсказуемо.

От урока по книгата „Зоар”, 15.03.2011
[38146]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→